Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

220 /гр. Варна, 04.10.2016 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№340/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София срещу решение №132/19.02.2016 г. по т.д.643/2015 г.  по описа на ВОС, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 17 500 лева до 30 000 лева, ведно със законната лихва от 23.04.2015 г. до окончателното плащане. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и не е съобразен с направеното възражение за съпричиняване.                    

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 17 500 лева.                                 

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна Н.В., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.       

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертно заключение  се установява, че въззиваемата  В., в резултат на произшествието е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горно и долно рамо на лява срамна (пубисна) кост, натъртвания по тялото, горните крайници и главата, които са обусловили разстройство на здравето, неопасно за живота и трайно затруднение в движението на долен ляв крайник за около 3 месеца. Установява се, че въззиваемата е престояла 6 дни в болница, където с оглед естеството на травма е било проведено консервативно лечение. След изписване от болницата, лечението е продължило в домашни условия, където за период около два месеца, въззиваемата е била почти напълно обездвижена  до срастването на костите на таза. След срастването за около още три месеца, въззиваемата е преминала през период на прохождане, през който се е нуждаела от придружител, а през целия възстановителен период се е нуждаела от рехабилитационни процедури с цел възстановяване на атрофията на мускулатурата и на движението на крайниците при прохождането.

От показанията на свидетелите А.К. и П.В., които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че възстановителният период е протекъл бавно и болезнено, като въззиваемата не е била в състояние да полага грижи за елементарните си нужди и потребности, както и да се обслужва сама, поради което се е нуждаела от чужда помощ при ставане и придвижване, изпитвала е постоянни болки и често се е будела нощем. Според свидетелите и към настоящият момет, въззиваемата продължава да търпи негативни последици от счупването, тъй като се изморявала по-бързо и имала нужда от чести почивки.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                                             

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.       Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели.                           Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от ВОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии, поради което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. 

Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от престъпния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия.

Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника  възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че въззиваемата не се е съобразила с пътната обстановка и приближаващото МПС. Това е така, доколкото от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в близост до мястото на произшествието е нямало пешеходна пътека, като при пресичане на платното за движение, въззиваемата изцяло е спазила правилата на чл.113, ал.1 вр. ал.2 от ЗДвП, съобразявайки липсата на автомобили по платното за движение в кръговото кръстовище и близките до нея излази, не е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, нито е спряла без необходимост на платното за движение.

 По смисъла на чл.116 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, поради което съдът намира, че вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача, който не е спазил горепосочената разпоредба.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на въззиваемата В. се следват разноски за процесуално представителство, в размер на 1400 лева, които следва да бъдат заплатени от въззивника.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №132/19.02.2016 г. по т.д.643/2015 г.  по описа на ВОС, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 17 500 лева до 30 000 лева, ведно със законната лихва от 23.04.2015 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №51Д ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: