Р Е Ш Е Н И Е № 248

 

гр. Варна,  01.11.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на 09.10.2018 год., в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

При секретаря Д.Чипева като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в. т. д. № 340/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД против  Решение № 47/13.03.2018 год., постановено по т.д.№ 190/2017 год. по описа на ДОС,  с което страната е осъдена да заплати на С. Д И. сумата от 50 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.10.2014 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226, ал.1  КЗ /отм./ вр. пар22  ПЗР на КЗ.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Предявената въззивна жалба е редовна и надлежно администрирана.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Страните не оспорват наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”. Не е спорно, че застрахователното събитие е настъпило на  20.10.2014 год. и е резултат от виновното поведение на П П П като водач на лек автомобил „Мерцедес CLK 320” с рег.№ ТХ ХХХХ ХК,, чиято гражданска отговорност е  предмет на сключена застраховка „ГО“ в ЗД „Бул Инс“ АД по силата на полица № 02114001560698, издадена на 09.06.2014 г., валидна от 09.06.2014 г. до 09.06.2015 г.

Въззивните възражения се отнасят до вида и обема на настъпилите вреди, вкл. неправилно определяне на дължимото обезщетение в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Ищецът е сезирал ДОС с претенция за глобална обезвреда за всички причинени неимуществени вреди, причинени от деликта, включваща: контузио капитис ет корпорис и комоцио церебри; увреждане на междупрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радиколупатия; сериозни промени в психическото поведение – тревожност, напрегнатост, странности в общуването.

След съвкупна преценка на събраните гласни и писмени доказателства, заключения на СМЕ и СПЕ, ДОС е приел от фактическа страна, че ищецът е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на долната устна, охлузвания по врата, тялото и крайниците, оток и болезненост в областта на тораколумбалния отдел на гръбнака T12-L2 с ограничени и болезнени движения в същата област и мозъчно сътресение. В заключението на СМЕ е посочено, че описаните по-горе увреждания имат причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че механизмът на получаване на телесните увреждания е високо енергиен инерционен удар върху тъпи предмети от вътрешността на автомобила.

Съдът е приел още, че съгласно заключението на медицинската експертиза липсва причинно-следствена връзка между инцидента и евентуална дискова болест, установена две и половина години след инцидента. По изложените съображения, претендираните неимуществени вреди във връзка с увреждане на междупрешленните дискове не са включени в обхвата на присъденото от съда обезщетение.

Позовавайки се на заключението на СПЕ, съдът е приел, че С.И. страда от органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, което се е обособило като пряка последица от претърпяното ПТП на 20.10.2014 г., причинило мозъчна дисфункция. Травмата е довела до развитието на сериозен дистрес.  Вещото лице сочи, че понастоящем С.И. се владее от основните прояви на психичното заболяване, което  е довело до сериозно нарушаване на ежедневното му функциониране във всяко едно отношение и пълната му зависимост от подкрепата на родителите .  Прогнозата за обратно развитие на това състояние е песимистична. Ищецът няма да бъде в състояние да завърши образованието си, вкл. да работи. Позовавайки се именно на настъпилите психични изменения, ДОС е уважил изцяло исковата претенция с присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева.

Въззивникът оспорва достоверността на доказателствата, въз основа на които съдът е формирал извод за шизофренни изменения на пострадалото лице като пряка и непосредствена последица от получена мозъчна травма. Поддържа, че заключението на вещото лице е изготвено единствено върху анамнеза на потърпевшия и неговите близки роднини. Свидетелските показания пък изхождат от майката на ищеца. По делото липсват медицински документи, обективиращи подобна диагноза.

Депозираната по делото СПЕ е извършена след осъществено психиатрично освидетелстване на С. Д И., извършено в амбулаторни условия и снети анамнестични данни от неговата майка. Заключението е съобразило и проведени консултации с психиатър през пролетта на 2017 год.  и през февруари 2018 год. , вкл. проведено психологично изследване от клиничен психолог през м.02.2018 год. 

Според заключението на експерта, ищецът е получил травма, която е довела до промени в психичното състояние, изразяващи се в смесена тревожно депресивна реакция. Вещото лице описва видимите проявления на соченото състояние – мрачно и потиснато настроение, затваряне, занемаряване на личната хигиена, оскъдна храна, лош сън, афектни състояния на неудовлетворение, безинициативност, преустановяване на училищните занимания.

 Според вещото лице, сочената симптоматика е претърпяла задълбочаване чрез последващо отключване на органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, изразяващо се в налудност, слухови халюцинации и акоазми.  При ищеца отсъства добър контакт с реалността и същият е изцяло зависим от родителите си.

Вещото лице е категорично, че настоящото състояние е пряко следствие от стреса и травмата, причинена от процесното ПТП.

Заключението е прието в о.с.з. на 22.02.2018 год. , на което не се е явил представител на застрахователното дружество.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че експертното заключение е годен източник за формирането на фактическите изводи на съда по съществото на спора.

Съобразно разпоредбата на чл.195, ал.1 ГПК съдът назначава вещо лице, когато  за изясняване на релевантни факти, обстоятелства и причинни връзки са необходими специални знания. Депозираното заключение изхожда от компетентен специалист и е обосновано. Използваните от вещото лице методи съответстват на спецификата на изследване – психиатрично състояние, което по принцип се извършва чрез лично освидетелстване и снети анамнестични данни. Допълнително, вещото лице е възложило и психологично изследване от клиничен психолог, съобразило е и наличната медицинска документация.

Обективните данни, въз основа на които е формирал изводите си експерта, съответстват на дадените показания от майката на ищеца. На основание чл. 172 ГПК съдът съобразява пряката родствена връзка, но едновременно с това отчита, че показанията имат за предмет лични данни и обстоятелства, за които по принцип единствено близките могат да имат преки и непосредствени впечатления. Показанията се подкрепят и от тези, депозирани от св. Е.Акиф /съсед/. Свидетелят съобщава, че преди катастрофата Севгин е бил нормално дете, излизало с другите момчета, ходело на училище, нямало проблеми. Свидетелят е категоричен, че сега в момчето има промяна /“личи по очите, по лицето“/. Отслабнал, неконтактувал, не излизал.

Съдът съобрази и обстоятелството, че ответникът /въззивник/ не  е оспорил заключението на вещото лице съобразно предоставените му по закон процесуални права / чл. 200, ал.3 ГПК/.

Действително, в представената  епикриза по делото по делото се съдържат данни, че ищецът е претърпял стара ЧМТ с фрактура на черепа през 2001 год. По делото обаче не са наведени твърдения от ответника и не са ангажирани доказателства за нейната връзка с настоящото състояние на ищеца. Обратно, наличните данни по делото сочат, че до ПТП през 2014 год. същият е бил здраво и нормално дете. 

С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът е претърпял мозъчно сътресение, съчетано със  смесена тревожно депресивна реакция, прерастнала в налудно /шизофреноподобно/ разстройство като пряка и непосредствена последица от ПТП.  

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Поначало, причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.  Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, вид и брой на получените телесни увреждания, интензитет и продължителност на претърпените болки, страдания и неудобства по повод на травмите, продължителност и особености на оздравителния процес, отражение на инцидента върху на психоемоционалната сфера на пострадалия и др.

Към датата на инцидента ищецът е бил здраво, нормално и учащо дете на 15 години. Понастоящем не води пълноценен живот, не осъществява добър контакт с реалността и е изцяло зависим от грижите на родителите си.  Претърпяните от страната психични страдания са интензивни, прекомерни и фатални за възрастта му, дори  и само във фазата на тревожно-депресивната реакция. За ищеца обаче са налице клинични данни за задълбочаване на симптоматиката до степен на налудно, шизофреноподобно разстройство.  Прогнозите за възстановяване на психичното му здраве са песимистични. Именно сочената психическа травма е основен  източник на понесените болки и страдания и основен критерий на съда при определяне размер на  дължимото обезщетение в пълната му претендирана величина.

С оглед на изложеното, съдът намира, че решението на първостепенния съд следва да бъде изцяло потвърдено. ДОС обаче не е съобразил, че след завеждане на исковата молба, ответникът е заплатил доброволно застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева. Съобразяването на сочения факт налага потвърждаването на решението в осъдителната му част до размер на 49 000 лева, респ. отмяната му за разликата от 49 000 лева до 50 000 лева.

Решението на първостепенния съд следва да бъде потвърдено и в частта за разноските. Частичната неоснователност на предявения иск е обусловена единствено от осъществено плащане на ответника след датата на завеждане на исковата молба. Последният е дал повод за завеждане на спора, поради което по арг. на противното от чл. 78, ал.2 ГПК, всички разноски следва да се възложат в тежест на ответника. 

Разноски за въззивното производство: На въззиваемата страна е оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38 ЗА. На основание чл. 38, ал.2 ЗА в случаите, когато окаже безплатна помощ и  ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящия случай процесуалният представител на ищеца е оказал безплатна адвокатска помощ, респ. ответникът  следва да бъде осъден да заплати на упълномощеното адвокатско дружество  сумата от 2 436 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Направеното от въззивника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, тъй като ищецът не е заплащал адвокатско възнаграждение на своя процесуален представител по делото, а присъденото такова е на осн. чл.36 ЗАдв. и е съобразено с минимума по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47/13.03.2018 год., постановено по т.д.№ 190/2017 год. по описа на ДОС в частта, в която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдена да заплато на С. Д И. сумата от 49 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.10.2014 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226, ал.1  КЗ /отм./ вр. пар22  ПЗР на КЗ.

ОТМЕНЯ Решение № 47/13.03.2018 год., постановено по т.д.№ 190/2017 год. по описа на ДОС в осъдителната му част за разликата от 49 000 лева до 50 000 лева като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1  КЗ /отм./ вр. пар22  ПЗР на КЗ за разликата от 49 000 лева до претендираните 50 000 лева.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество «БУЛ ИНС»АД ЕИК-831830482 гр.София  да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Я. И СЪДРУЖНИЦИ“ със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул.“25-ти септември“ № 52, ет.2, офис 10-11, БУЛСТАТ 124714556  сумата от 2 436 лв.  адвокатско възнаграждение с ДДС, на осн. чл.36 във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: