РЕШЕНИЕ№246

 

гр. Варна, 12.11..2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

 

Секретар Десислава Чипева                                                                                

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 340/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадени са въззивна жалба от Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Старт – 93““, чрез председателя М.П. и насрещна въззивна жалба от „Биокомпост БГ“ ЕООД, чрез адв. Г.В., против решение № 13 от 15.02.2019 г., постановено по т. д. № 98/2017 г. на Разградския окръжен съд, с което е:

- осъден „Биокомпост“ ЕООД да заплати на Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Старт – 93““ сумата от 1944 лева, представляваща стойността на ремонт на бункерна везна, поради неотстраняване на възникнали дефекти на съоръженията в изградената инсталация за компост в рамките на гаранционния срок по Договора от 28.06.2013 г. за покупко-продажба на инсталация за компостиране на животински отпадъци, ведно със законната лихва от 11.09.2017 г. до окончателното заплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;

- отхвърлен иска на Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Старт – 93““ за осъждане на „Биокомпост“ ЕООД да заплати сумата от 1626. 48 лева, представляваща стойността на ремонта и въвеждане в експлоатация на телферен гредови кран, поради неотстраняване на възникнали дефекти на съоръженията в изградената инсталация за компост в рамките на уговорения гаранционен срок по Договора, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;

- отхвърлен иска на Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Старт – 93““ за осъждане на „Биокомпост“ ЕООД да заплати сумата от 208 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за период от 130 дни – от 06.08.2016 г. до 10.10.2016 г., от 20.10.2016 г. до 01.12.2016 г. и от 24.03.2017 г. до 24.04.2017 г., поради неизпълнение на гаранционното задължение да отстрани възникналите повреди в инсталацията по чл. 12 от Договора, на основание чл. 82 от ЗЗД;

- отхвърлен иска на Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Старт – 93““ за осъждане на „Биокомпост“ ЕООД да заплати сумата от 208 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заради нарушение на задълженията да достави инсталация за компост, отговаряща на договорните изисквания да работи целогодишно, изразяващи се в пропуснати ползи за реализирани доходи от производство на компост за период от 130 дни - от 06.08.2016 г. до 10.10.2016 г., от 20.10.2016 г. до 24.04.2017 г., от 24.03.2017 г. до 24.04.2017 г., на основание чл. 49 от ЗЗД.

В жалбата, депозирана от Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Старт – 93““, касаеща отхвърлителните части на решението се релевират оплаквания за неправилност на същото, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира за неправилен извода на съда за неспазване на изискванията за ползване и съхранение на вещта от страната. Сочи, че гаранционното правоотношение по повод инсталацията за компост се различава от това по повод на телфера. Позовавайки се на ТР № 37 от 13.11.1984 г. по гр. д. № 16/1984 г., ОСГК на ВС намира, че при покупко-продажба не се прехвърлят автоматично гаранционните права у купувача, от където извежда доводи за липсата на задължение купувачът да се обръща към производителя при гаранционен случай. Твърди, че в производството е доказан фактът, че телферът е повреден. На следващо място излага, че това обстоятелство се установява от представеното доказателство № 25 към исковата молба, което не се оспорва в производството. Счита, че телферното устройство след инсталацията на системата става част от главната вещ. Излага доводи за липсата на регистрация на телфера по вина на „Биокомпост БГ“ ЕООД. На следващо място, посочва, че регистрацията на телферното устройство е ирелевантна по повод на гаранционното покритие на инсталацията за компост. Намира, че доставчикът не е изпълнил законовменените му задължения по чл. 4 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения за правилен монтаж и екплоатация. Сочи, че не са събрани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че на кооперацията са предадени инструкции за ползване на инсталацията, в които да е посочено, че телферът подлежи на регистрация и последиците от липсата на такава. По повод претенцията за пропуснати ползи посочва, че е налице сигурност и реалност в настъпването им, доколкото за всеки произведен тон компост е налице сигурен купувач. Намира за приложимо правото на ЕС и по-конкретно принципът за правната сигурност, предвид финансирането по програма на ЕС. Счита за безспорно установено в производството цената на единица компост. Навежда доводи за липсата на оспорване на автентичността на представените два договора за продажба на компост. Намира за доказан факта на преустановяване на работата на инсталацията за претендираните периоди. Твърди, че с инсталацията е оперирало обучено лице – И К. На следващо място, излага доводи, че не е оправомощен да изпълнява отдалечен достъп. Сочи, че дори да се приеме, че е следвало да регистрира телфера, не е уведомен за това от насрещната страна. Твърди, че не е необходимо сертифициране на кооперацията доколко за производството за компост не се използват химични елементи. По повод евентуалната претенция за заплащане на вредите, твърди, че ответникът е създал очаквания за възможната екплоатация на инсталацията по предназначение. Моли за отмяна на отхвърлителните части на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Биокомпост БГ“ ЕООД, чрез адв. Г.В. със становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита за доказан твърдения недостатък. Позовавайки се на свидетелските показания намира за установено, че телферът не е бил повреден, а неизползването му се дължи на липсата на регистриране. От представените фактури посочва, че е видно, че заплатената сума на „Калисто“ ЕООД е за регистрация на телфера, а тази към „Дорн Плюс“ ЕООД – за почистване и подсушаване на радио управление на телфера. Сочи, че монтажът на телфера е извършен от фирмата производител – „Подемкран“ АД, чийто служители са уведомили насрещната страна за необходимостта от регистрация. Излага доводи за липсата на надлежно заявяване на повредата по предвидения в чл. 10 от договора начин. Счита, че проблемите в телфера се дължат на неправилна екплоатация на същия. Сочи, че липсата на изпълнение на законопредвиденото задължение по чл. 100 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения за регистрация на телфера е довело до отпадане на гаранционната отговорност на същия. Посочва, че въпреки отправените уведомления за регистриране на телфера, кооперацията е започнала еклплоатация на съоръжението, без да го регистрира. Счита за недоказано твърдението за получаване на съобщение за спиране на работата на инсталацията. Позовавайки се на заключенията на вещите лица намира за доказано неправилното експлоатиране на инсталацията, доколкото същата е произведена за работа при непрекъсваем процес 24/7/365. От отговорите на министъра на земеделието и храните, намира за установено експлоатирането на инсталацията без притежаването на необходимите регистрационни документи. Счита, че дейността на въззивника не е съобразена със закона, поради което същият не може да търпи пропуснати ползи поради спиране на работата й. Моли за потвърждаване на решението в отхвърлителните части. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

Депозирана е насрещна въззивна жалба от страна на „Биокомпост БГ“ ЕООД, чрез адв. Г.В., в която се излагат доводи за неправилността и необосноваността на решението в осъдителната част. Намира за недължима сумата за ремонт предвид липсата на уведомяване на „Биокомпост БГ“ ЕООД, Държавен фонд „Земеделие“ или застрахователя на инсталацията. Счита за недоказано точно към кое измервателно устройство са сторени разходите за ремонт по фактурата от 22.05.2017 г.. В продължение на горното, сочи, че към фактурата отсъства издаден касов бон или друго платежно нареждане, от което да е видна реалната направа на разноските. Моли за отмяна на осъдителната част на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на насрещната въззивна жалба от страна на Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Старт – 93““, чрез адв. Борис Михайлов, в който се инвокират твърдения за неоснователността на жалбата. Позовавайки се на чл. 12 от процесния договор, намира че е предоставено гаранционно покритие от страна на продавача. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че с писмо изх. № 110 от 15.08.2016 г. ответникът е уведомен за възникналия проблем с измервателното устройство. В продължение на горното, посочва и водената кореспонденция между страните, в това число и изпратената нотариална покана. Във връзка с пасивното поведение на насрещната страна изтъква предприетите мерки по остраняване на повредата от страна на Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Старт – 93““. Моли за потвърждаване на обжалваната осъдителна част от първоинстанционното решение. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В проведеното съдебно заседание на 08.10.2019 г., процесуалният представител на Кооперация „ППК „Старт-93““ поддържа жалбата, оспорва насрещната въззивна жалба. В писмена защита излага подробни доводи по същество на спора. Моли за отмяна на решението в отхвърлителните части и за присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възражение от насрещната страна.

В о. с. з. от 08.10.2019 г. процесуалният представител на „Биокомпост БГ“ ЕООД поддържа насрещаната въззивна жалба. По подробно изложени доводи в писмената защита моли за потвърждаване на решението в отхвърлителните части и за отмяна на същото в осъдителната част. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възражение от насрещната страна.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Пред Разградския окръжен съд са предявени искове от „ППК Старт-93“ за осъждане на „Биокомпост БГ“ ЕООД да заплати сумата от 3 570.48 лева, представляваща сбор от направени разходи за ремонтиране на инсталацията за компост /1 626.48 лева-въвеждане на телфера в експлоатация и 1 944 лева-ремонт на датчик и прекабелиране на инсталацията/, поради неотстраняване на възникнали дефекти на съоръженията в изградената инсталация за компост в рамките на гаранционния срок по Договора от 28.06.2013 г. за покупко-продажба на инсталация за компостиране на животински отпадъци, ведно със законната лихва от 11.09.2017 г. до окончателното заплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 208 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за период от 130 дни – от 06.08.2016 г. до 10.10.2016 г., от 20.10.2016 г. до 01.12.2016 г. и от 24.03.2017 г. до 24.04.2017 г., поради неизпълнение на гаранционното задължение да отстрани възникналите повреди в инсталацията по чл. 12 от Договора, на основание чл. 82 от ЗЗД, евентуално за заплащане на сумата от 208 000 лева, заради нарушение на задълженията да достави инсталация за компост, отговаряща на договорните изисквания да работи целогодишно, изразяващи се в пропуснати ползи за реализирани доходи от производство на компост за период от 130 дни - от 06.08.2016 г. до 10.10.2016 г., от 20.10.2016 г. до 24.04.2017 г., от 24.03.2017 г. до 24.04.2017 г., на основание чл. 49 от ЗЗД.

В писмен отговор на исковата молба ответникът посочва, че ищецът не му е предоставил кадри, които да обучи за експоатирането на инсталацията. Твърди, че чак на 15.08.2016 г. /една година след пускането на инсталацията в експолатация/ ищецът го уведомява за проблем с инсталацията, без да изготвя констативен протокол за това. Излага, че в инсталацията не е монтирано „измервателно устройство /кантар/“, „бункерна везна“ или „датчик“. Сочи, че след проведено посещение на обекта на 10.10.2016 г. е съставен констативен протокол, премахната е паролата за въвеждане на биосмесите и е констатирано, че е налично отклонение в замерванията поради окислена връзка в термалната кутия. Инвокира доводи, че съобразно чл. 97, т. 1 и т. 2 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения мостовия едногредов кран с телфер подлежи на въвеждане в експлоатация, което не е сторено от ищеца въпреки предаването на цялата техническа документация от ответника, като неразделна част от приемо-предавателния протокол. Предвид липсата на въвеждане в експлоатация на телфера сочи, че не може да се ангажира гаранционната отговорност на производителя „Подемкран“ АД. Твърди, че гаранционни претенции по повод телферното устройство биха могли да се отправят едва след регистрирането и въвеждането му в експлоатация – 02.12.2016 г.. Сочи, че за възникнали недостатъци в инсталацията след 12.09.2015 г. ищецът е следвало да ангажира отговорността на всеки един производител на съответната част. Намира, че не се касае за гаранционни дефекти, за за такива на механично счупване следствие на неправилно използване на инсталацията. Твърди, че липсва спиране на работата на инсталацията поради техническа неизправност, а поради липса на необходимото й електрическо захранване и суровини. Сочи, че не е получавано уведомление, че инсталацията не е възможно да работи при ниски температури. За неоснователни намира исковете по чл. 82 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД поради липсата на предпоставки от фактическите им състави, като моли за отхвърлянето им.

В допълнителна искова молба ищецът сочи, че в протокола за тест на системата е записано, че лицето И К е обучено за работа с инсталацията. Оспорва твърдението, че чак 11 месеца след пускането на инсталацията са заявили проблем със същата. Сочи, че е възможно терминологично несъответствие на заявения проблем, което е следвало да бъде уточнено при преглед от страна на ответника. Оспорва доводите за липса на гаранционно покритие на отделни елементи в инсталацията. Оспорва констатациите в протокола от 10.10.2016 г. за наличие на окислена връзка, доколкото впоследствие било установено, че инсталацията е прекабелирана да работи с три, вместо с четири датчика. Поради проблем с дозирането на смесите е налице невъзможност за производство. Сочи, че при пускането на инсталацията не са предадени техническите документи за регистрацията на телфера. Намира за необвързащ представени договор за доставка, сключен между ответника и „Подемкран“ АД, доколкото не са му цедирани гаранционните права към производителя. Оспорва доводите за липсата на осигурено електрозахранване. За доказано намира спирането на работа на инсталацията, както и сигурността от получаване на добиви от произведения биокомпост, предвид сключените договори с ЕТ „Лачко-Петър Петров“ от 03.02.2016 г. и „Вардмекс“ ООД от 06.01.2016 г..

В отговор на допълнителната искова молба, ответникът излага аргументи, че инсталацията не е спряла да работи през зимните месеци предвид липсата на подобно уведомяване от страна на ищеца. Намира за недоказано наличието на причинноследствена връзка между евентуалното неизпълнение на гаранционните задължения и спирането на работа на инсталацията. Представените договори с ЕТ „Лачко-Петър Петров“ от 03.02.2016 г. и „Вардмекс“ ООД от 06.01.2016 г. намира за антидатирани и съставени само за целите на производството. Излага също, че ищецът не притежава необходимите сертификати за продажба на компост. Посочва, че общият размер на биокомпоста в договорите е 350 тона, който е може да бъде произведен за кратък период на работа на инсталацията, липсват доказателсва за предаването на биокомпоста и заплащането на същия, от където извежда извод за липсата на доказана сигурност за реализирането на претендираните пропуснати ползи. За неоснователна намира и претенцията за заплащане на ремонта на отделни елементи на инсталацията.

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по делото доказателства, съобрази и приема следната фактическа установеност:

Не се спори между страните по делото и от представените доказателства се установява, че на 28.08.2014 г. между ДФ “Земеделие“ и Кооперация „ППК-Старт-93““ с. Караманово е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Съгласно клаузите на договора Фондът е поел задължение за предоставяне на финансова помощ в одобрен размер 1 226 305.41 лева за изграждане на инсталация за компостиране на животински отпадъци, генерирани от Кооперацията. „ППК-Старт-93““ се е задължил да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015 г., като сключи договор с изпълнител, избран след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка.

Между страните не се спори, че е сключен договор за покупко-продажба от 28.06.2013 г., по силата на който продавачът „Биокомост БГ“ ООД /сега ЕООД/ се задължава да достави и монтира на купувача Кооперация „ППК „Старт 93““ инсталация за компостиране на животински отпадъци, генерирани от последния по изискванията за нитратна директива, оптимизиране на нисковъглеродни емисии, по управлението на биоразградимите отпадъци за опазване на почви, води и атмосферен въздух, по проект Програма за развитие на селски райони, съгласно приложената оферта от 26.06.2013 г.. В чл. 6 от Договора страните са предвидили, че собствеността преминава върху купувача след извършването на 72 часови проби на оборудването, като за приемането се съставя двустранно подписан приемо-предавателен протокол. За скрити недостатъци страните са предвидили съставянето на прокотол от страна на купувача за количеството и вида им /така чл. 10 от Договора/. В чл. 11 и чл. 12 от договора ответникът – продавач е поел задължението да инструктира купувача за правилната експлоатация на инсталацията и да осигури гаранционен срок от 2 години. Разглежданият договор става окончателен след одобряване на проекта от страна на купувача. През м. февруари 2014 г. е изготвен технологичен проект за изграждане на инсталация за компостиране на животински отпадъци, генерирани в Кооперация „ППК „Старт 93““. С Анекс от 06.04.2015 г. страните са променили някои от техническите характеристики на технологичния проект по повод гарантиране на дълго експлоатационно време, понижаване на енергоемкостта на инсталацията и предпазване на площадката от бъдещи заливания.

От съдържанието на представения Договор за доставка от 29. 04. 2015 г. на технологично оборудване, съгласно приложена оферта, сключен между „Биокомпост БГ“ ЕООД и „Подемкран“ АД, е видно, че последният е поел задължение да изработи и достави технологично оборудвано – телферно устройство, чийто гаранционен срок е 24 месеца от въвеждане на инсталацията в експлоатация /чл. 18 от Договора за доставка/.

Уговореното 72 часово изпитване на компонентите на инсталацията е извършено в периода от 10.00 часа на 07.09.2015 г. до 10.00 часа на 10.09.2015 г., за което е съставен протокол, подписан от Б Б /началник на техническата работилника в „ППК „Старт 93““/, Г. Г /енергитик в „ППК „Старт 93““/, И И /проектант/, А А /представител на „Биокомпост БГ“ ЕООД/, Е П /управител на „Елевта“ ЕООД/ и Д Ю /управител на „Булмак 2005“ ЕООД/. От съдържанието на протокола е видно, че технологичните параметри на процеса отговарят на проекта, не са констатирани недостатъци, както и че инсталацията е годна да работи при непрекъснат режим на работа. На 12.09.2015 г. страните подписват приемо-предавателния протокол за инсталацията.

Между страните е разменена кореспонденция, от която се установява, че на 18.08.2016 г. кооперацията уведомява продавача за възникването на проблем с измервателно устройство /кантар/ на бункер за добавки, следствие на което се получава отклонение в дозирането на една от използваните суровини. В отговор от 23.08.2016 г. ответното дружество посочва, че в инсталацията не се съдържа подобен елемент. Повторно с писмо за същия проблем е изпратено на 26.08.2016 г.. В отговор на същото е изискана допълнителна информация предвид липсата на възможност за отдалечен достъп до програмата. Ищецът е изпратил уведомление на 14.09.2016 г. с твърдение за изтриване на информацията и данни от паметта на програмата и поставянето на парола за достъп, както и че проблемът не се дължи на некомпетентност от страна на лицата, които я експлоатират. От съдържанието на подписания констативен протокол от 10.10.2016 г., от представители на страните в присъствието на свидетели, се установява, че са налични отклоненията в замерванията поради окислена връзка в терминалната кутия, като е премахната паролата за достъп на коригиране на биосмесите.

На 20.10.2016 г. е изпратено писмо до ответника за възникнал проблем с телфера. В отговор на същото е посочено, че гаранцията за телфера не е валидна, поради нерегистрирането му.

В отговор на нотариална покана от 03.05.2017 г. за изискване на кода за достъп и отстраняване на повреда, възникнала в „Механизиран буферен бункер за растителни отпадъци с устройство за дозиране“, „Биокомпост БГ“ ЕООД посочва, че не са изпълнени изискванията на чл. 10 от Договора, както и че е освободен от отговорност за последиците от извършени интервенции в системата за управление и контрол на Инсталацията, съгласно Констативен протокол от 10.10.2016 г..  

От представената фактура № 681 от 22.05.2017 г. се установява, че е заплатена стойността от 1 944 лева на „Тансис“ ЕООД за монтиране на датчик RC3=15Z, с основание ремонт на бункерна везна.

С писма от 03.11.2016 г. и 16.11.2016 г. кооперацията изисква от продавача и от производителя „Подемкран“ АД предоставянето на документация, необходима за регистриране и въвеждане в експлоатация на телфера. В отговор ответникът изпраща копия на документите като посочва, че оригиналите се намират в командната кабина на инсталацията.

Във връзка с телфера са представени фактура № 272 от 02.12.2016 г. за сумата от 186, 48 лв., издадена от „Дорн плюс“ ЕООД за ремонт на същия и фактура № 485 от 02.12.2016 г. , издадена от „Калисто“ ООД за сумата от 1 440 лв. за въвеждането му в експлоатация.

В уведомление до г-н Евгени Енев е посочено, че инсталацията не може да работи при спадане на температурите под 0 градуса поради замръзване на суровината, както и че не е работила в периода от 02-03.07.2017 г. до 21.09.2017 г. поради проливен дъжд. Подобни изявления се съдържат и в предложение до ДФ „Земеделие“ за подписване на анекс поради невъзможността на инсталацията да работи през зимата. В Констативни протоколи № ГС 60 от 2017 г. и № ГС 48 от 21.07.2017 г. на РИОСВ Русе за извършена проверка е констатирано, че в момента на проверката компостиращата инсталация не функционира.

В производството са представени Договор за покупко-продажба с периодично изпълнение, сключен на 03.02.2016 г. с ЕТ „Лачко-Петър Петров“ за 200 тона компост и на 06.01.2016 г. с „Вардимекс“ ООД за 150 тона компост при цена 200 лева на тон. Достоверността на датите, на които оспорена от насрещната страна.

            Представено е писмо с изх. № 1297 от 06.03.2018 г. на Министерство на земеделието, храните и горите, че кооперацията няма регистриран продукт или подадени документи за регистрация на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстракти за такъв продукт.

От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено, се установява, че: 1/. при огледите на 14.03.2018 г. и 30.03.2018 г. площадката е била залята с вода, 2/. инсталацията е с изключено захранване, 3/. машините и съоръженията са е добро състояние, 4/. биокомпостерът е прогден да работи при непрекъснат работен процес, 5/. лицето И К е преминало курс по компостиране при Центъра за продължаващо обучение на Русенския университет, 6/. инсталацията е работила от 12.09.2015 г. – 18.11.2015 г. и след това до 29.12.2015 г..

В първоинстанционното производство е назначена повторна съдебно-техническа експертиза, заключението, по която съдът кредитира като компетентно, обективно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. В същото експертът посочва, че овлажняването на суровините при зимни условия при минусови температури и дъжд може да доведе до спиране на работата на инсталацията, само ако стойностите на влажността на влаганите материали са извън технологично необходимите за всеки един от етапите и в случай, че под въздействие на описаните климатични условия се достигне до съществена промяна в свойствата на влаганите суровини. В о. с. з. вещото лице посочва, че проблем в работата на инсталацията може да бъде предизвикан от неправилно смесване на суровините и неосигуряване на оптимална влажност и съдържание на въглерод, азот и хранителни елементи.

Свидетелят И К, работещ като технолог и поддръжка на инсталацията от м. ноември 2015 г. посочва, че същата е работила до м. януари 2016 г., както и че самата суровина била на открито и замръзвала. Посочва, също че телферът не е бил повреден, а е отсъствала документация по повод на същия. Излага, че инсталацията е работила през април 2016 г. и после поради проблем с датчика чак от октомври 2016 г. Съдовете, в които се пълнела сместа не били покрити и при валеж се пълнели с вода, като поради високата влажност на суровините се затруднявал и самият процес. Лентите за транспортиране на продуктите също били открити и се пълнени с вода. При работа на непрекъснат процес били необходими минимум шестима души, а в работели само двама. През зимата съдовете замръзвали поради ниските температури. Посочва, че другият служител А П не е преминал обучение. Посочва, че с навес би се предотвратило намокрянето на суровините. Свидетелят излага, че работи до 17 ч. на осемчасов работен ден.

От свидетелските показания на свидетелката Т Б /главен счетоводител на кооперацията/ се установява, че във връзка с проблеми с експлоатация на инсталацията от м. февруари 2016 г. е водена кореспонденция с насрещната страна, като общото събрание на кооперацията е взело решение за изграждане на инсталацията.

            В първоинстанционното производство е разпитан и свидетелят Р Н. Същият излага, че инсталацията работела, но имало проблем в датчика, поради което е установено, че бил разкачен кабел, който бил съединен. Свидетелят подписал изготвения протокол за тези действия. Същият сочи, че инсталацията работила през зимата на 2015 г. след това през пролетта и лятото.

Правни изводи:

I. По предявения осъдителен иск за заплащане на направените разходи за ремонтиране на инсталацията за компост и за въвеждане на телфера в експлоатация, поради неотстраняване на възникнали дефекти на съоръженията в изградената инсталация в рамките на уговорения гаранционен срок, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:

В чл. 12 от сключения Договор за покупко-продажба на 28.06.2013 г., е уговорен двугодишен гаранционен срок на инсталацията. Гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност, действа успоредно с нея, но те не си влияят и не се изключват взаимно. При настъпване на гаранционния случай купувачът може да избира възможността на единия и другия режим. С изтичането на гаранционния срок се погасява задължението за отстраняването на недостатъците от продавача. Гаранционното задължение възниква по силата на договорни съглашения, съответни законни и подзаконни нормативни актове, стандарти, отраслови технически норми, като с изтичане на гаранционния срок се погасява задължението на продавача за отстраняване на недостатъците /така ТР № 88 от 28.02.1984 г., ОСГК на ВС/.

От представения и неоспорен в производството Констативен протокол се установява, че изработената инсталация се приема без възражения и отговаря на договореното в сключения между страните договор /именуван за покупко-продажба, но представляващ договор за изработка/. Този извод се подкрепя и от предхождащо извършените 72-часови проби на отделните елементи на инсталацията. За последващо появилите се скрити недостатъци страните са уговорили съставянето на писмен протокол от страна на кооперацията и уведомяване за възникналите повреди. От съдържанието на подписания констативен протокол от 10.10.2016 г., се установява, че отклоненията в замерванията са следствие на окислена връзка в терминалната кутия, която е отремонтирана. В последствие е изпратена нотариална покана от 24.04.2017 г. с рег. № 2491 на нот. Сашенка Константинова, рег. № 385, с район на действие РС – гр. Бяла, с която уведомява насрещната страна за последващо възникнал проблем с „Механизиран буферен бункер за растителни отпадъци с устройство за дозиране“ с молба за отстраняване на същия. В отговор с изх. № 12 от 11.05.2017 г. „Биокомпост БГ“ ЕООД посочва, че не са изпълнени изискванията на чл. 10 от Договора, както и че е освободен от отговорност за последиците от извършени интервенции в системата за управление и контрол на инсталацията, съгласно Констативен протокол от 10.10.2016 г.. Макар и да не спазена формата на уведомяване, от представената кореспонденция между страните, се установява, че „Биокомпост БГ“ ЕООД е бил надлежно уведомен за възникналия проблем с датчика. Предвид неизпълнение на задължението по чл. 10 от сключения между страните договор за отстраняване на недостатъците в 15-дневен срок от страна на продавача, следва да се приеме, че последващо направените разходи за ремонтиране на бункерната везна подлежат на възмездяване. В производството е доказана направата на разноски за отстраняване на недостатъците на инсталацията, съобразно представената фактура № 681 от 22.05.2017 г. за заплащане на стойността от 1 944 лева на „Тансис“ ЕООД за монтиране на датчик RC3=15Z, с основание ремонт на бункерна везна. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира за основателен иска за заплащане на сумата в размер на 1 944 лева, представляваща сторени разноски за ремонт на инсталацията.

В производството безспорно е установено настъпването на повреда на телфера, за което е уведомен „Биокомпост БГ“ ЕООД. С отговор от 20.10.2016 г. кооперацията е уведомена за задължението си да регистрира и въведе телфера в експлоатация. Във връзка с телфера са представени фактура № 272 от 02.12.2016 г. за сумата от 186, 48 лв., издадена от „Дорн плюс“ ЕООД за ремонт на същия и фактура № 485 от 02.12.2016 г., издадена от „Калисто“ ООД за сумата от 1 440 лв. за въвеждането му в експлоатация. В чл. 100 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения е предвидено задължение на ползвателите на повдигателните съоръжения за регистрация на същите пред органите за технически надзор преди пускането им в експлоатация. Доколкото от кооперацията не са спазени изискванията за експлоатация и съхранения на инсталацията, следва да се приеме, че гаранционната отговорност на насрещната страна за възникнали повреди преди регистрирането й и въвеждането й в експлоатация не следва да се ангажира. Предвид горното, предявеният иск за заплащане на сумата от 1 626.48 лева за ремонт и въвеждане на телфера в експлоатация, поради неотстраняване на възникнали дефекти на съоръженията в изградената инсталация, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, се явява неоснователен.

Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите за липсата на автоматично прехвърляне на гаранционните права по договора с производителя на телферното устройство - „Подемкран“ АД, макар и да са основателни, не могат да доведат до различен правен извод от гореизложения, доколкото от една страна устройството представлява част от инсталацията, за която е уговорен двугодишен гаранционен срок в процесния договор за покупко-продажба от 28.06.2013 г., а от друга не е спазено изискването за регистрация на устройството. Същото задължение е законовменено на ползвателя на устройството, по силата на изричната разпоредбата на чл. 100 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, поради което неоснователни се явяват доводите за необходимост и липсата на уведомяване от насрещната страна.

II. По иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за период от 130 дни, поради неизпълнение на гаранционното задължение за отстраняване на възникналите повреди в инсталацията по чл. 12 от Договора, на основание чл. 82 от ЗЗД, съдът намира следното:

В настоящия случай се претендира заплащане на сумата от 208 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиране на доходи от биокомпоста за периода от 130 дни – от 06.08.2016 г. до 10.10.2016 г., от 20.10.2016 г. до 01.12.2016 г. и от 24.03.2017 г. до 24.04.2017 г. по 8 тона дневно, поради неотстраняване на повреди в инсталацията.

От събраните доказателства се установява, че инсталацията е работила до м. януари 2016 г.. От свидетелските показания на свидетеля И К се установява, че инсталацията спира да работи поради ниските температури, както и че телферът не бил повреден, а нерегистриран. През м. април 2016 г. се счупва датчик, който отговаря за съотношението на суровините в биокомпоста. Вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза посочва, че при неправилно дозиране на смесите и неконтролиране на влажността би могло да се стигне до проблеми в етапите на зреене, както и до спиране на работата на инсталацията. В последствие от свидетелските показания се установява, че инсталацията е работила през м. април 2016 г., от м. октомври до м. декември 2016 г. и от м. април до м. юли 2017 г., когато преустановява работа поради наводнение. Макар да е доказано в производството, че инсталацията не е работила при непрекъснат процес, не е доказано, че същото е във връзка с поведението на продавача от една страна, а от друга – сигурността на настъпване на вредите /в случая пропуснатите ползи/.

Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД обезщетението за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като само при твърдяна и доказана недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Правната теория и практика приемат, че пропуснатата полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. За да се установи пропуснатата полза следва да се установи разлика в състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и нейното доказване следва да се осъществи от претендиращия обезщетение по категоричен начин /така ТР № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС/.

В производството е оспорена достоверността на датата на представените два броя договори за покупко-продажба с периодично изпълнение, сключен на 03.02.2016 г. с ЕТ „Лачко-Петър Петров“ /за 200 тона компост/ и на 06.01.2016 г. с „Вардимекс“ ООД /за 150 тона компост/ при цена 200 лева на тон. Същите представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, като сочените дати на сключването им не обвързват трети лица /по арг. от чл. 181 от ГПК/. В производството не се оспорва истинността им. Същите следва да бъдат ценени съобразно останалия събран доказателствен материал по делото. Предвид горното и съобразно липсата на доказване на достоверността на датите, следва да се приеме, че същите не биха могли да обусловят сигурност на настъпването на претендираните пропуснати ползи, която не се предполага, а подлежи на доказване. Този извод се подкрепя и от липсата на представени доказателства за реалното предаване на уговорения биокомпост, както и от липсата на твърдения или представени фактури за покупко-продажба във връзка с производството му. Също така от приложените доклади за извършени проверки от ДФ „Земеделие“ се установява, че кооперацията не притежава необходимите сертификати за продажба на компоста. В продължение на горното, следва да се посочи, че уговорените общо 350 тона биокомпост би могло да бъдат произведени за сравнително кратко време на работа на инсталацията в други от твърдените периоди за настъпване на пропуснатите ползи.

С оглед на горното, предвид недоказаната предвидимост на вредите, сигурността за настъпването им, че същите са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението за отстраняване на възникналите повреди в инсталацията по чл. 12 от Договора, следва да се приеме, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи по чл. 82 от ЗЗД е неоснователен, което обуславя разглеждането на предявения в евентуалност иск по чл. 49 от ЗЗД.

Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че горният извод не би могъл да бъде променен от приложението на принципа на правото на ЕС за правната сигурност, доколкото в настоящото производство не се доказа наличието на обосновани правни очаквания за настъпването на вредите.

III. По предявения иск за заплащане на сумата от 208 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заради нарушение на задълженията да достави инсталация за компост, отговаряща на договорните изисквания да работи целогодишно, изразяващи се в пропуснати ползи за реализирани доходи от производство на компост за период от 130 дни, на основание чл. 49 от ЗЗД, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

В процесния случай се твърди, че увреждането не се дължи на неизпълнение на договорни задължения, а на общото правило да не се вреди другиму. Кумулативните предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 49 от ЗЗД са: 1) вреди, причинени на пострадалия; 2) вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; 3) вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, и 4) работникът да има вина за причинените вреди /така изрично ППВС № 7/58 г./. Съгласно възприетото в цитираното ППВС, отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция и лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.

От съвкупната преценка на събраните в производството доказателства, както и от заключенията на вещите лица, следва да се приеме, че доставената инсталация е в добро техническо състояние и е годна да работи при непрекъсваем процес на работа. Това се установява и от изготвения констативен протокол, подписан от купувача за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на доставената инсталация за компостиране на животински отпадъци, с който инсталацията е приета без възражения. Спирането на работа на инсталацията не е в следствие на виновно противоправно поведение на служители на дружеството-продавач, а е породено от неправилна експлоатация на същата поради повишена влажност на влаганите суровини при зимни условия при минусови температури и дъжд.

Предвид горното, доколкото не са налице горепосочените кумулативни предпоставки, следва да се приеме, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди заради нарушение на задълженията да достави инсталация за компост, отговаряща на договорните изисквания да работи целогодишно по реда на чл. 49 от ЗЗД, е неоснователен.

С оглед на гореиложеното, първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено

По разноските: Съобразно изхода на спора разноски се дължат по съразмерност. За настоящото производство Кооперация „ППК „Старт 93““ претендира заплащането на 4 192.52 лева – държавна такса и 2 300 лева – адвокатско възнаграждение. Съобразно цената на исковете, претендираното адвокатско възнаграждение е под минимума, установен в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за миналните размери на адвокатските възнаграждения, поради което наведеното възражение в тази насока се явява неоснователно. Предвид горното, в полза на Кооперация „ППК „Старт 93““ следва да се присъди сумата от 59.60 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

За настоящото производство „Биокомпост БГ“ ЕООД претендира заплащането на 8 400 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса. Съобразно цената на исковете, претендираното адвокатско възнаграждение не надвишава надвишава минимума, установен в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за миналните размери на адвокатските възнаграждения, поради което наведеното възражение за прекомерност за неоснователно. Предвид горното, в полза на „Биокомпост БГ“ ЕООД следва да се присъди сумата от 8 372.26 лева, редставляваща съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 15.02.2019 г., постановено по т. д. № 98/2017 г. по описа на Разградския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Биокомпост БГ“ ЕООД, ЕИК: 200877318, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ж. к. „Освобождение“ № 69, ап. 11, представлявано от управителя-Ахмед Селимов Арабов да заплати на Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Старт 93““, ЕИК: 827113051, със седалище и адрес на управление: с. Караманово, община Ценово, област Русе, представлявана от председателя: М.Б.П. сумата от 59.60 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Старт 93““, ЕИК: 827113051, със седалище и адрес на управление: с. Караманово, община Ценово, област Русе, представлявана от председателя: М.Б.П. да заплати на „Биокомпост БГ“ ЕООД, ЕИК: 200877318, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ж. к. „Освобождение“ № 69, ап. 11, представлявано от управителя-Ахмед Селимов Арабов сумата от 8 372. 26 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                                   2.