РЕШЕНИЕ

   № 306

               гр.Варна, 23.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 06.12.2016 г. в  състав:

                                                          

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 341 по описа за 2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

М.Е.Х.-М., ЕГН **********,*** и М.Е.Д., ЕГН **********,*** обжалват решение № 173/15.03.2016 г. на Окръжен съд Варна, ТО по т.д. № 884/2014 г., с което са отхвърлени изцяло предявените от тях искове за прогласяване нищожността на пълномощно рег.№ 6635 с удостоверено съдържание рег. № 6636, акт №2, том II от 10.07.2013 г. на нотариус Л. Г, рег.№116, поради липса на изявление на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, евентуално - за унищожаване на едностранната сделка, обективирана в пълномощно рег.№ 6635, поради измама /въвеждане в заблуждение/ относно последиците от сделката на основание чл. 29 от ЗЗД; и за обявяване нищожността на договор за продажба, сключен с нот.акт №ХХХ, т.І, рег.№6751, НД №ХХХ от 12.07.2013 г. на нотариус Л. Г, рег.№116, с район на действие ВРС, вписан с вх.рег.№15752, акт.№ХХ, т. XLI, дело №8448 от 15.07.2012 г. на Служба по вписванията - гр.Варна, с който А Д. Г продава от свое име и като пълномощник на съпруга си Е И Г на ответното дружество „Ани-М-А. Г” ЕООД - с.Новаково, Община Аксаково, Варненска обл., чийто управител, представител и едноличен собственик на капитала е също А Г, подробно описания в исковата молба имот, придобит в съпружеска имуществена общност по време на брака й с наследодателя Е Г, ЕГН **********, починал на 03.01.2014 г., при запазено пожизнено безвъзмездно право на ползване върху имота в негова полза, поради нарушаване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл.3 - ЗЗД, евентуално като сключен при условията на абсолютна симулация на основание чл.26, ал.2 предл. последно от ЗЗД, евентуално като относително симулативен, прикриващ дарение, на основание чл.26, ал.2 предл. последно във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД, поради липса на съгласие предвид недействителност на упълномощителната сделка на посочените основания на основание чл.42, ал.1 и чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания на основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл.40 от ЗЗД, евентуално поради липса на представителна власт да договаря сам със себе си или с други лица, които също представлява, на основание чл.26, ал.1 предл. 1 във вр. с чл.38 от ЗЗД, и да договаря за посочената в договора цена на основание чл.26, ал.2 предл. 1 във вр. с чл.42, ал.1 от ЗЗД, за размера до 1/6 ид.ч. от имота за всяка от ищците.

Въззивниците молят съда да отмени обжалваното решение като неправилно изцяло, включително в частта за разноските, като обяви за нищожна или унищожаема упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег.№6635 с удостоверено съдържание рег.№6636, акт.№2,т.ІІ от 10.07.2013 г. на нотариус Л.Г, рег.№116/ВРС, и обяви договора за продажба, сключен с нот.акт №ХХХ, т.І, рег.№6751, НД №ХХХ от 12.07.2013 г. на нотариус рег.№116/ВРС, вх.рег.№15752, акт.№ХХ, т. XLI, дело №ХХХХ от ХХ.ХХ.ХХХХ г. на Служба по вписванията - гр.Варна, за нищожен на едно от предявените основания, ведно с присъждане на ищците на направените разноски за двете съдебни инстанции. Въззивниците молят в с.з. чрез процесуалните си представители за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Въззиваемата страна - „Ани-М-А. Г” ЕООД - с.Новаково, Община Аксаково, Варненска обл. моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

По оплакванията в жалбата за допълване на решението по иск за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка поради нищожно нотариално удостоверяване на основание чл.576-ГПК и за изменение на решението в частта за съдебните разноски с характер на молби по чл.250 – ГПК и по чл.248 – ГПК делото е било върнато на Окръжен съд Варна, ТО за произнасяне по компетентност, който ги е разгледал и ги е оставил без уважение с решение №527/05.07.2016 г. с характер на определение. По жалба на ищците срещу това решение в частта по молбата за допълване на решението по чл.250 - ГПК е било образувано в.т.д. №584/2016 г. на АС Варна-ТО, до приключването на което е било спряно настоящото производство с определение №642/07.10.2016 г. С решение №222/07.10.2016 г. по същото дело с характер на определение е било потвърдено решение №527/05.07.2016 г. на ОС – Варна, ТО в обжалваната част с характер на определение. Това решение не е било обжалвано и е влязло в сила, като след влизането му в сила настоящото дело е било възобновено с определение №701/03.11.2016 г., а в.т.д.№584/2016 г. на АС Варна-ТО е било приложено към него. С решението си въззивният съд е приел, че исковата молба съдържа само твърдение за нищожно нотариално удостоверяване на основание чл.576-ГПК, което подлежи на разгледане по иска по чл.42 – ЗЗД.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Предмет на оспорената като нищожна или унищожаема разпоредителна сделка е пълномощно рег.№ 6635 с удостоверено съдържание рег.№ 6636, акт.№ Х, том ХХ от ХХ.ХХ.ХХХХ г. на нотариус Л.Г, рег.№ 116 НК/ВРС, с което Е И Г упълномощава А Д. Г, да го представлява пред нотариус като от негово име продаде на „Ани-М-А. Г” ЕООД – с.Новаково, представлявано от управителя А Д. Г, за сумата от 10000 лева, усвоена поетапно през 2010 г., 2011г. и 2012 г., собствените му квоти от процесните недвижими имоти, придобити по време на брака, при запазване правото му да ползва, живее и обитава имотите безвъзмездно до края на живота, като пълномощното не е ограничено със срок на действие. Във връзка с предприетото от ищците оспорване автентичността на пълномощно рег.№ 6635 с удостоверено съдържание рег.№ 6636, акт.№ 2, том II от 10.07.2013 г. на нотариус Л.Г, рег.№ 116 НК/ВРС, е допусната съдебно-почеркова експертиза, съгласно заключението на която, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, положеният подпис за упълномощител е изпълнен от Е И Г. Искът за нищожност на пълномощното по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД се основава на твърдения, че упълномощителната сделка от 10.07.2013 г., с която Е Г е упълномощил А Г да се разпореди със собствените му идеални части от недвижими имоти в с.Новаково, представляващи СИО, е нищожно, поради липса на валидно изразена от упълномощителя воля в резултат на влошеното му здравословно състояние, в което се е намирал към деня на нотариалното заверяване на пълномощното.

От съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства по делото се установява, че извършеното от Е Г на 10.07.2013г. упълномощаване е в резултат на съзнателен и свободен акт, извършен с ясно намерение за обвързване и представа за правните му последици. Това се установява както от съдържанието на самото изрично пълномощно, така и от друго предходно общо пълномощно, нот.заверено на 11.11.2003 г., за упълномощаване на А Г – негова съпруга за разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, придобити в СИО, от направено в полза на същата саморъчно завещание, както и от показанията на свидетелите Г и Е, установяващи наличие на твърдо намерение у наследодателя на ищците да упълномощи съпругата си за разпореждане със собствените му недвижими имоти /св.Г/ и да й ги остави /св.Е/. Според показанията на свидетелите, осъществили непосредствен контакт към процесната дата на упълномощителната сделка – Г, Ш, Е, наследодателят Г е бил човек със здрава психика и ясно съзнание относно действията, които извършва и последиците от тях, като е бил доминантен тип личност, не е допускал да му се влияе, не е страдал психически и е правил това, което си е наумил /св.Ш/. В медицинската документация за лицето също не се съдържат данни за обратното. Установеното по делото влошено здравословно състояние на същия не е от характер да доведе до невъзможност за формиране на валидна воля и осъществяване на съзнателни правни действия.  Искът за нищожност на упълномощаването поради липса на валидно изявление /съгласие/ на упълномощителя – наследодател на ищците е неоснователен и следва да се отхвърли. По делото не са събрани доказателства, установяващи психична или друга зависимост на лицето от съпругата му, следствие на която е бил измамен /умишлено въведен в заблуждение/ от нея относно смисъла на упълномощителната сделка и на прехвърлителната такава въз основа на упълномощаването. Искът за унищожаемост на упълномощаването поради измама по чл.29-ЗЗД е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.

Исковете за нищожност или унищожаемост на разпоредителна сделка са обуславящи спрямо иска за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимите имоти по нот.акт №ХХХ, т.І, рег.№ХХХХ, НД №ХХХ от 12.07.2013 г. на нотариус Л. Г, като сключен от лице, действало като представител /упълномощената А Г/ без да има представителна власт, като договорът не е бил потвърден от лицето, от името на което е сключен /упълномощителя Е Г/. Като обусловен този иск следва да се разгледа първи от останалите искове за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, като същият следва да се квалифицира по чл.42, ал.2 – ЗЗД, в който смисъл е ТР №5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС – т.2, тъй като при непотвърждаване на действията без представителна власт договорът от висящо недействителен се трансформира в недействителен. Предвид  неоснователността на обуславящите искове за нищожност или унищожаемост на упълномощаването е неоснователен и искът за нищожност на сделката - предмет на упълномощаването – за прехвърляне на имотите от Е Г на „Ани-М-А.Г” ЕООД.

Относно оплакването за договаряне от пълномощника извън обема на представителната власт по пълномощното съдебният състав съобрази следното: Представеното по делото пълномощно рег.№ 6635 с удостоверено съдържание рег.№ 6636, акт.№ Х, том ХХ от ХХ.ХХ.ХХХХ г. на нотариус Л.Г, рег.№ 116 НК/ВРС, с което Е И Г упълномощава А Д. Г, да го представлява пред нотариус като от негово име продаде имота на „Ани-М-А.Г” ЕООД, представлявано от управителя А Д. Г, чиято автентичност се установи в хода на настоящото производство, недвусмислено сочи волята на упълномощителя относно предмета на упълномощителната сделка и пределите на представителната власт, която се предоставя на упълномощения. Налице е идентичност между индивидуализираните в пълномощното от 10.07.2013г. и в нотариалния акт за покупко-продажба от 12.07.2013г. имоти, вида на сделката и  купувача по нея – „Ани-М-А.Г” ЕООД-с.Тръстиково. Поначало само ако правна норма изрично постановява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Иначе обемът и ограниченията на учредената представителна власт за разпореждане изцяло се определят от заявената за това воля на упълномощителя в пълномощното /т.1 на ТР №5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът преценява, че пълномощникът е разполагал с представителна власт за осъществяване на разпоредителна сделка от името и за сметка на упълномощителя в полза на „Ани-М-А.Г” ЕООД при конкретно посочени условия. Неоснователни са доводите на ищците, че е налице порок при извършване на нотариалното удостоверяване, водещ до нищожност на пълномощното, а оттам до липса на представителна власт, повличаща нищожност и на извършената продажба. Императивните правилата за осъществяване на нотариални действия са спазени, същите са извършени от лице, натоварено с властнически правомощия да удостоверява сочените обстоятелства в кръга на неговата компетентност. Поначало  конкретни твърдения относно този порок не са неведени в исковата молба, но доколкото съдът не я е оставил без движение до уточняване на твърденията, съдът следва да обсъди твърденията с оглед на събраните доказателства. От разпита на св. нотариус Г се установява, че нотариалната заверка на пълномощното е извършена от нея в Дома за стари хора Батова – в близост до м-ст „Трите воденици” към с.Долище, без това да е отразено изрично в заверката на пълномощното. От нотариалния акт се установява, че имотът попада в землището на с.Новаково, Община Аксаково. В заверката на пълномощното също е посочен макар за адрес на упълномощителя с.Новаково, който съвпада с района на мястото, където нотариусът е заверил пълномощното. Изискването за посочване часа и мястото на издаване съгласно чл.580 във вр. с чл.590, ал.1 – ГПК е при необходимост, а не е задължително. Нищожно ще е нотариалното удостоверяване без посочване мястото на издаване, ако е извършено вън от канцеларията на нотариуса, както в случая, и има съмнение относно мястото и дали попада в района на действие на нотариуса предвид приложимите разпоредби на чл.573, ал.1 и 3–ГПК. Съгласно чл.576 във вр. с чл.573, ал.1  - ГПК нищожни са нотариални удостоверявания, извършени от нотариуса без да е имал право да ги извърши, а именно в нарушение на забраната да ги извършва извън своя район. Доколкото няма спор, че нотариусът е извършил нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощното в района на с.Новаково, Община Аксаково, попадащ в района му на действие, а именно - района на Варненския районен съд, нотариалното удостоверяване не е нищожно, въпреки непосочването изрично в него, че е извършено извън канцеларията на нотариуса - в Дома за стари хора Батова. По начало това твърдение касае формата на упълномощаването, съответно предписаната съгласно чл.37, пр.2 – ЗЗД форма на сключения от името на упълномощителя договор за покупко-продажба на недвижими имоти - нотариална форма въз основа на упълномощаване, направено писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно, а не липсата на съгласие на упълномощителя. Това фактическо основание има отношение към евентуален друг порок на разпоредителната сделка – нищожност поради липса на предписаната от закона форма, за какъвто няма предявен иск с исковата молба.

 Наведените с исковата молба фактически основания за нищожност на договора като сключен от пълномощник без представителна власт да договаря сам със себе си или с други лица, които също представлява, и поради липса на съгласие на продавача - упълномощител имотът да бъде продаден за посочените в договора цена и начин на плащане, представляват според въззивния съд по същество други твърдения в рамките на иска по чл.42, ал.2 – ЗЗД. Доколкото обаче относно тях ищците са предявили с петитума на исковата молба самостоятелни евентуални искове, които поради това са така разгледани от ОС Варна, въззивният съд не следва да се произнася по тези фактически основания в рамките на обусловения иск по чл.42, ал.2 – ЗЗД. Съобразно с приетата с доклада на ОС Варна по делото поредност на исковете, те са предявени при условията на евентуалност спрямо иска за нищожност поради накърняване на добрите нрави, предявен като евентуален спрямо иска по чл.42, ал.2 – ЗЗД. В тази именно поредност е следвало и следва да се разгледат исковете от първоинстанционния съд, както и от въззивния съд.

 По иска по чл.26, ал.1, пр.3 - ЗЗД за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави съдът съобрази следното: Налице е явна нееквивалентност на престациите по договора. С нотариалния акт продавачите прехвърлят общо на купувача – ответното дружество собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ 9.815 дка в землището на с. Новаково с построения в него комплекс „Емона”, включващ ресторант-механа със застроена площ - 103.81 кв.м. със склад – 29.43 кв.м., хотелска част със застроена площ - 155.86 кв.м., къща с площ - 56 кв.м. и сгради с друго предназначение с площ, съответно - 46 кв.м., 21 кв.м. и 39 кв.м. за една съвсем неравностойна сума от 10000 лв, която е твърде ниска дори спрямо данъчната оценка на имота – 55996.60 лв, посочена в нотариалния акт. И от двете заключения на съдебно-оценителните експертизи се установява, че пазарната цена на имота към датата на сделката – 12.07.2013 г. е приблизително 72000 лв /според в.л. Р.С – 72700 лв и 71600 лв според в.л.К.Г/. От тази сума следва да се приспадне стойността на пожизненото право на ползване на имота, запазено за  продавача Е Г, възлизаща на около 7000 лв, а именно - 6761 лв съобразно заключението на в.л. Р.С, което следва да се кредитира от съда, тъй като цената е определена с оглед възрастта на ползвателя за разлика от заключението на в.л. К.Г в тази му част, неотчитащо този съществен показател при оценяване на правото на ползване. Или в крайна сметка пазарната цена на имота към датата на сделката е около 65000 лв, т.е. договорената покупна цена е около шест пъти и половина по-ниска от пазарната цена на имота.  Дори при тази символично договорена покупна цена – 10000 лв продавачите са заявили, че са я усвоили поетапно през 2010 г., 2011 г. и 2012 г. преди подписване на нотариалния акт, т.е. че тя няма да бъде реално заплатена от купувача. По делото са представени три разходни касови ордера за изплащане  само на Е Г през трите посочени години на сумата общо 10000 лв за доказване на тази уговорка в нотариалния акт. Въпреки че е доказано със заключения на СГЕ, че подписите за „получил сумата” са на Е Г, тези ордери не могат да се кредитират като годни доказателства, тъй като нямат изведени номера, а това означава, че не са били заведени в счетоводните книги на ответното дружество. Това се установява и категорично от заключението на ССЕ, съгласно което те са заведени в счетоводството на ответника едва на 01.04.2014 г., или малко преди завеждането на настоящия иск на 15.05.2014 г. Ето защо, съдебният състав намира, че тези доказателства са били създадени преди, по време или след упълномощаването и изповядването на нотариалния акт, за да се ползват при един евентуален бъдещ процес, с цел да удостоверят фиктивни плащания в полза на наследодателя на ищците, каквито не са били реално извършени. Иначе те следваше да бъдат осчетоводени в счетоводните книги на ответника към датите, отразени в тях, а това не е сторено. Че страните по сделката не са имали намерение прехвърлянето да има възмезден характер се установява и от показанията на свидетелите Е, Ш и Д, всеки от които споделя, че наследодателят е считал да остави всичко на съпругата си – А, тъй като бил разочарован от дъщерите си, с които не поддържал отношения, а и „Батова” бил нейн бизнес. Същевременно от показанията на св. Г и Д се установява, че дъщерите и внукът на Е Г са правили опити да се видят с баща си и дядо си, но не са били допускани до него по различни претексти от А Г. Независимо дали наследодателят е имал реално основание за разочарование от дъщерите си – ищците, от значение е, че той на два пъти – с общо – 2003 г. и с изрично - 2013 г. пълномощно е упълномощил съпругата си да се разпореди с неговата квота от семейните недвижими имоти, в т.ч. в своя полза като ги прехвърли и на собственото си търговско дружество, а с представеното по делото саморъчно завещание от 25.10.2005 г. той й е и завещавал цялото си имущество. В него той изрично е заявил, че това е неговата воля, която не желае да оспорват наследниците му. Този факт ясно сочи намерението му да завещае цялото си имущество на съпругата си, т.е. тя да го получи изцяло и безвъзмездно, без право на другите му наследници – дъщери от първи брак да получат каквато и да е част от него, като категоричната му воля е била не последните да изпълнят, а да не оспорват завещанието. Очевидно е при това положение, че последвалата завещанието по време сделка за покупко-продажба на имота не може да има никакво друго логическо обяснение за извършване, освен да направи невъзможно такова оспорване, тъй като дарението и завещанието могат все пак да бъдат оспорени от нисходящите съгласно чл. 28 и чл.29 от Закона за наследството, когато накърняват запазената им част, въпреки изразената от наследодателя категорична воля за обратното. Преценени всички доказателства поотделно и в съвкупност, водят до извода, че тази сделка цели да се придаде на прехвърлянето възмезден вид, какъвто тя няма. Целта на сделката е да се постигне ефекта на завещанието или дарението, но като се изключи всякаква възможност нисходящите наследници на наследодателя Е Г да имат претенции към имота, представляващ СИО, като същият се получи в дял само и единствено от преживялата съпруга, в случая – чрез собственото й търговско дружество – „Ани-М-А. Г” ЕООД - с.Новаково, Община Аксаково. Доколкото процесният договор за покупко-продажба цели да придаде вид на възмездно разпореждане, какъвто няма, с което да лиши ищците - нисходящи наследници на Е Г от първи брак от правото им на дял от наследството, останало след смъртта му, без да са налице основанията по чл.3 от Закона за наследството, той се явява нищожен като накърняващ добрите нрави.  Искът по чл.26, ал.1, пр.3 – ЗЗД е основателен и съдът следва да прогласи нищожността на договора на това фактическо основание.  Решението на ВОС в частта му по този иск е неправилно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска. Всички останали евентуални искове не подлежат на разглеждане, предвид което решението по тях следва да се обезсили, в т.ч. по иска по чл.40 – ЗЗД за недействителност на договора спрямо ищците поради споразумяване на представителя и третото лице във вреда на представлявания. Такъв иск няма поначало предявен – няма нито наведени обстоятелства, нито петитум за него, а има само направен довод по иска за мнимо представителство по чл.42, ал.2 - ЗЗД, който при това не е в негова подкрепа, тъй като предполага договаряне в рамките на представителната власт /в този смисъл т.3 на ТР №5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС/.

При този изход на спора решението се отменя и в осъдителната му част за присъдени на ответника съдебни разноски над сумата 962.50 лв /½ от 1925 лв/ по отношение всяка от ищците, а в полза на въззивниците се присъждат направените съдебни разноски по делото за двете инстанции.

Воден от изложеното и на основание чл.270, ал.1 и чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 173/15.03.2016 г. на Окръжен съд Варна, ТО по т.д. № 884/2014 г. в отхвърлителната част по иска по чл.26, ал.1, пр.3 - ЗЗД и в осъдителната му част за присъдени на ответника съдебни разноски над сумата 962.50 лв по отношение всяка от ищците, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за нищожен договор за продажба, сключен с нот.акт №ХХХ, т.І, рег.№6751, НД №ХХХ от 12.07.2013 г. на нотариус Л. Г, рег.№116, с район на действие ВРС, вписан с вх.рег.№15752, акт.№ХХ, т. XLI, дело №ХХХХ от 15.07.2012 г. на Служба по вписванията - гр.Варна, за размера до 1/6 ид.ч. от имота за всяка от ищците, поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 - ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА същото решение в отхвърлителната част по иска за прогласяване нищожността на пълномощно рег.№ 6635 с удостоверено съдържание рег. № 6636, акт №Х, том II от 10.07.2013 г. на нотариус Л. Г, рег.№116, с район на действие ВРС, поради липса на изявление на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, евентуално - за унищожаване на едностранната сделка, обективирана в пълномощно рег.№ 6635, поради измама /въвеждане в заблуждение/ относно последиците от сделката на основание чл. 29 от ЗЗД, и по иска за нищожност на договор за продажба, сключен с нот.акт №ХХХ, т.І, рег.№6751, НД №ХХХ от 12.07.2013 г. на нотариус Л. Г, рег.№116, с район на действие ВРС, вписан с вх.рег.№15752, акт.№ХХ, т. XLI, дело №ХХХХ от 15.07.2012 г. на Служба по вписванията - гр.Варна, поради нищожност или унищожаемост на упълномощителната сделка и липса на представителна власт у пълномощника, за размера до 1/6 ид.ч. от имота за всяка от ищците на основание чл.42, ал.2 – ЗЗД.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта на произнасяне по останалите евентуални искове за нищожност на договор за продажба, сключен с нот.акт №ХХХ, т.І, рег.№6751, НД №ХХХ от 12.07.2013 г. на нотариус Л. Г, рег.№116, с район на действие ВРС, вписан с вх.рег.№15752, акт.№ХХ, т. XLI, дело №ХХХХ от 15.07.2012 г. на Служба по вписванията - гр.Варна, като абсолютно симулативен, или като относително симулативен, прикриващ дарение, поради договаряне във вреда на представлявания, поради липса на представителна власт за договаряне от представителя сам със себе си или с други лица, които също представлява и за договаряне за посочените в договора цена и начин на плащане, за размера до 1/6 ид.ч. от имота за всяка от ищците.

ОСЪЖДА „Ани-М-А. Г” ЕООД - с.Новаково, Община Аксаково, Варненска обл. да заплати на М.Е.Х.-М., ЕГН **********,***637.50 лв – съдебни разноски по делото за двете инстанции.

ОСЪЖДА „Ани-М-А. Г” ЕООД - с.Новаково, Община Аксаково, Варненска обл. да заплати на М.Е.Д., ЕГН **********,***, сумата 3723.75 лв – съдебни разноски по делото за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                         2.