ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

371                     27.05.2015 г.

Варненски апелативен съд                            търговско отделение    трети  състав

В закрито заседание в следния състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Златка Златилова

                                         ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                              Женя Димитрова

 

Като разгледа въз.ч.т.д. №342/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, докл. от съдия Златилова  за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК вр. с чл. 83 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П.К.Н. срещу определение № 1116/23.03.2015 г. постановено по т.д. 1491/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на страната по чл. 83 ал. 2 ГПК.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания акт, поради което се иска отмяната му и уважаване на молбата.

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

За да отхвърли искането за освобождаването от държавна такса на П.К.Н. първоинстанционният съд е приел, че молителят не е декларирал участието си като съдружник заедно със съпругата в „Супремо България”ООД, на което той е и управител, поради което при наличието на участие в търговско дружество не са налице условията по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване на страната за плащане на държавна такса.

В декларацията на П.Н. няма посочен друг източник на доходи за него и членовете на семейството му, освен 700 лв. от трудово правоотношение на съпругата, която е в отпуск по майчинство. Притежаваните 1/3 ид. части от недв. имот са предмет на публична продан, а лекия автомобил „Форд Фиеста, рег. 1999 г., от които притежава 1/6 ид. част е спрян от движение. Той твърди, че неволно е пропуснал да включи дяловото участие на него и на съпругата му в „Супремо България”ООД, но че от това не следва промяна в доходите, защото търг. дружество е преустановило дейност още през 2013 г., но не е закрито поради невъзможност да плати натрупаните задължения. В подкрепа е приложил справка – извлечение от НАП за общите задължения за периода 2010 – 30.09.2013 г. Видно от справка в ТР по фирменото досие на „Супремо България” ООД, съдружници в него са П.Н. и съпругата му Ц* З*, като Н. е придобил дружествен дял в размер на 70% от капитала на 1.10.2013 г, т.е. след като според неговите твърдения то е било в лошо финансово състояние. Освен това фирмата има издаден лиценз за кафене на ул.”Любен Каравелов” № 28 гр. Варна от Националния регистър на обектите за обществено хранене и търговия с храни /регистърът е публичен/. Тези служебно установени факти, въз основа на публичните данни от вписванията в ТР, поставят под съмнение твърденията на частния жалбоподател, за материално състояние и социално положение обосноваващи извод за недостатъчност на доходите за покриване на разноските по съдебното производство.

Материалното състояние на страната следва да се прецени въз основа на неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост и всяко друго обстоятелство, което е от значение за преценка дали лицето разполага с достатъчно средства за да плати конкретната сума представляваща държавна такса. Нормата на чл. 83 ал. 2 ГПК е привилегия която се признава от закона и се предоставя от съда само на лицата, които са доказали невъзможност да платят конкретната сума за дължими съдебни разноски. Частният жалбоподател, въпреки че няма трудови доходи има дялово участие в търговско дружество на което е и управител, няма данни за здравословни проблеми и е в трудоспособна възраст, поради което съдът приема, че не е доказал невъзможност да плати държавна такса от 1 457,09 лв. за въззивната инстанция.

Ирелеванти за спора са възраженията в ч. жалба, че по т.д. 1492/ 2013 г. е бил освободен от плащане на държавна такса, дори и само поради факта, че таксата по него е неколкократно по-висока от тази по настоящото дело.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1116/23.03.2015 г. постановено по т.д. №1491/2013 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставена без уважение молбата на П.К.Н. по чл. 83 ал. 2 ГПК, за освобождаване от плащане на държавна такса.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател:                                    Членове: