Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  370/20.12.2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на  дванадесети ноември                                                  Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Петров                                                               ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

             Кр.Генковска

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №   343  по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Е-П М” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Вл.Варненчик” , Варна  Тауърс – Е, бул.”Вл.Варненчик” № 258, представлявано заедно от П В и М П М против решение № 247/18.03.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1390/2012г., с което е осъдено  да заплати на „ С” АД– гр. Габрово, ЕИК 107006430, представлявано от С Е Е и С С Ш, сумата 31 282.23 лв.,с която ответникът се е обогатил неоснователно, за сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползване без правно основание, за периода от 01.08.2008г. до 01.05.2010г., на достъп до енергиен обект - трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, със застроена площ от 136 кв. м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 65, собственост на ищеца, от който трафопост се захранват с електроенергия и други потребители, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба  - 17.05.2012г., до окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД, както и сумата 3 292 лв., представляваща направените от ищеца в производството по т. д. № 1390/2012г. по описа на ВОС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По съображения за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съществено нарушение при прилагането на материалния закон, както и поради постановяването му  в противоречие с фактите и обстоятелствата, имащи връзка с

 

 

предмета на спора, както и със събраните по делото доказателства, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното от фактическа и правна страна :         

          Предявеният иск е  с правно основание чл.59  ал.1 ЗЗД.

          Ищцовото дружество „ С” АД, гр. Габрово претендира от „Е – П М” АД – гр. Варна присъждане на сумата 31 282.23 лв.,  дължимо обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползването без правно основание, за периода от 01.08.2008г. до 01.05.2010г., на достъп до енергиен обект - трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, със застроена площ от 136 кв. м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 65,  собственост на ищеца, от който трафопост се захранват с електроенергия и други потребители, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба  - 17.05.2012г., до окончателно погасяване на задължението.

          Успешното провеждане на иска по чл.59 ЗЗД предпоставя кумулативната наличност на няколко предпоставки, а именно : намаление на патримониума на ищеца, нарастване на имуществената сфера на ответника, като тези два юридически факта трябва да са правна последица от общ юридически факт – в случая правото на собственост върху процесния трафопост. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест  ищецът следва да докаже : правото си на собственост върху трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, че от него се захранват с електроенергия и други потребители, както и размера на претендираната сума.

От заключението на СТЕ с в.лице инж.В се установи, че процесният трафопост се намира върху терен, собственост на ищцовото дружество, източно от 2МЖ и е  с идентификатор 14218.502.628.1. Записан е в актовите книги като„ С 1”. Представлява сграда  с масивна конструкция с площ от 136 кв. м., в която се намират две трафомашини, едната работеща, а другата - изключена и със заварена врата. Силовите трансформатори са с мощност  1 000 KVA, в сградата са разположени и разпределителните устройства на уредба 20 KV, както и косинус фи компенсатор. На около

 

 

120 м. от трафопост „Сиват – 1” се намира новоизграден трафопост с наименование „БИПА”, собственост на „Е.ОН България” / „Е – П М” /, в който са инсталирани две  трафомашини с по 800 КVА мощност и от който се захранват леярна „БИПА” с мощност 500 кв и клетки на мобилни оператори, разположени върху административната сграда на „С” АД. Установява се още, че освен горните обекти, от този трафопост  се захранват, но вече директно от него няколко потребители: предприятие за обработка на детайли „ И. и И.” с мощност 600 kw от септември 2006г., „ Зоовет” ЕООД – гр. Габрово, с обект склад за храни на животни, с мощност 15 kw от м. 08.2008г., площадка за автосервиз с проектна мощност 50 kw от 2010г.

          За доказване правото си на собственост върху процесния трафопост ищцовото дружество ангажира следните доказателства : заповед № 547/13.12.2006г. на Областния управител на Област Габрово за отписване от актовите книги  за държавна собственост в полза на „С” АД, гр.Габрово на УПИ !Х – 7065 - , кв.33 по действащия ПУП на гр.Габрово – 75 част, целия с площ от 3 280 кв.м., ведно с посочените в заповедта сгради ; АДС № 7308//15.09.1993г.; нотариален акт № 117,т.1, рег.№ 1955, дело № 107/2011г. на нотариус Невена Матева, рег. № 165 на НК, Разпределителен протокол № 3/06.11.1991г. – л.179 и Удостоверение № 04/07.07.2011г. на ДНСК . След съвкупна преценка на посочените доказателства се налага извода, че процесният трафопост е изграден през 1968г./Удостоверение № 04/07.07.2011г./, върху терен на ЗИМ „К С” / видно от АДС № 7308/93г./, който завод е поделение на ДФ „Изомат”, гр.София. От приетия по делото Анализ на правното състояние на имуществото на „С” АД, гр.Габрово се проследява правоприемството на ищцовото дружество от бившия ЗИМ „К С” : ДФ „С”, гр.Габрово, „С” ЕООД, „С” ЕАД и „С” АД, като разделителния протокол от 1991г. – л.179, касае разпределението между активите и пасивите на прекратената ДФ „Изомат” и новообразуваната ДФ „С” , гр.Габрово. С решение № 1609/20.11.1997г. на Габровския окръжен съд  по ф.д. № 2672/91г. е вписана промяна във фирмата на дружеството от „С” ЕАД на „С” АД.

          Въз основа на горната фактическа установеност и  приложимите към процесните отношения правни норми следва да бъде преценено и правото на собственост върху процесния трафопост, при съобразяване и на формираната задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК. Нормите са установени в обществен интерес, те са от императивен порядък и съдът следва да ги приложи служебно / реш. № 247/22.04.2010г. на ВКС, трето гр.отд. по гр.д. № 3868/2008г./ В тази връзка съдът съобрази :   

 

 

Процесният трафопост е изграден и въведен в експлоатация при действието на Закона за електростопанството от 1948г., съгласно чл. 2 на който енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Изключение от този режим е установено в разпоредбата на  чл.3, съобразно която  държавата може да преотстъпва  на държавните предприятия, кооперации и други обществени организации строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение или за собствени нужди. Същото разрешение е дадено и в Закона за електростопанството, действащ за периода 1976-1999г. : „електрическите централи за производство на ел.енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост” – чл.2 ал.1 ЗЕл. Ел.централи, уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от Асоциация Енергетика – чл.8 ал.1 ЗЕл. и като държавна собственост не могат да преминат в собственост на други лица, вкл. при преобразуване, на осн.чл.17 а от ЗППДОбП / реш. 883/2007г. на ВКС по гр.д. № 1207/2006г./ Ел.уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите, вкл. и заводските централи, се изграждат и поддържат от потребителите – чл.8 ал.2 ЗЕл. Те, както и посочените в чл.2 ал.2 от с.з. кооперации и обществени организации, с разрешение на Асоциация Енергетика, могат да притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си  / на един потребител/ нужди от ел.енергия – арг и от пар.67 ал.9 ПЗР на ЗЕЕЕ / отм./

За да бъде преценено приложението на единия от двата посочени по-горе режима на собственост следва да бъде изяснен въпроса  за какви нужди  е строен и ползван трафопоста към момента на предоставянето му в собственост на дружеството по реда на чл.17а ЗППДОбП : дали е бил ползван за нуждите на само един потребител – праводателя на ищцовото дружество или е бил ползван и от други потребители. В първия случай по силата на самата разпоредба на чл.17 а от ЗППДОбП трафопостът е преминал в собственост на   ищеца. Във втория случай обектът би бил с характеристиките на такъв по чл.8 ал.1 вр.чл.2 ал.1 от ЗЕл – за общо ползване и държавна собственост  и според изрично предвиденото в закона той не е можел да бъде придобит от търговското дружество, макар формално да се води по книгите му и  в капитала му. /реш. № 247/22.04.2010г. на ВКС, трето гр.о. по гр.д. № 3868/2008г./  От заключението на СТЕ се установи, че захранването на обектите от процесния трафопост датира от 2006г. – предприятие за обработка на детайли „И. и И.” започва да се захранва от него през септември 2006г, като останалите обекти се захранват от по-късна дата. При това положение към момента

 

 на приватизация на дружеството процесният енергиен обект е служил за задоволяване нуждите на преобразуваното държавно предприятие, не и  на други потребители, поради което не е бил част от общата електроразпределителна мрежа и с акта на приватизация е преминал в собственост на ищцовото дружество. Ето защо и разпоредбата на пар.67 ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./, установяваща, че при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител, не намира приложение при така установения режим на собственост.

Въз основа на горното съдът намира активната материалноправна легитимация на ищцовото дружество за доказана.

Безспорно установено е и че от процесния трафопост се захранват с електроенергия  от 2006г. и други потребители, освен ищцовото дружество, пред вид на което претенцията за заплащане на исковата сума  поради неоснователно обогатяване на ответника за процесния период 01.08.2008г. – 01.05.2010г. се явява доказана по основание.

Досежно размера на претенцията : В чл.1 от  Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители  за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия е очертано приложното й поле : въз основа на нея се определят цените по договори за предоставен достъп от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения на преносното, съответно разпределителните предприятия.  В процесния случай такъв договор не е сключен. Въпреки това обаче настоящият състав намира, че размерът на сумата, която е спестена от разпределителното предприятие в резултат на несключването на договор за достъп за сметка на обедняването на ищеца, който е лишен от възможността да получи тази сума за предоставен достъп следва да бъде определена въз основа на същата тази Методика, тъй като пазарът за определяне цените на електроенергията, вкл. и цената за достъп до собствени на потребителите съоръжения е регулиран, поради което липсва механизъм за определяне на средна пазарна цена . Пред вид обаче на обстоятелството, че цената за предоставен достъп се изчислява въз основа на балансовата стойност на ДМА  на потребителите, предоставящи достъп, а в процесния случай въпреки предоставената процесуална възможност възизваемата страна не представи в оригинал цялата инвентарна книга / а само от стр.8 нататък/ и не за целия исков период 2088г. – 2010г., / а само за 2008г./, съдът намира, че цената за

 

 

достъп следва да бъде изчислена по реда на чл.3.3 от Методиката – въз основа на пазарната стойност на ДМА – в хипотезата на липса на информация за балансовата стойност на ДМА. От заключението на СТЕ, с в.лице Л.В., прието пред настоящата инстанция, се установи, че цената за достъп за периода 2009г. – 2010 г.  е 20 232лв. За процесния период  - 01.08.2008г. – 01.05.2010г. - тя е в размер на 11 750лв./ за 2008г. – 574 лв  месечно  х 5 месеца = 2 871,67лв; за 2009г. – 6 651лв и за 2010г . – 557лв месечно х 4 месеца = 2 228лв/. В този размер исковата претенция следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на задължението,  и отхвърлена за разликата до претендираните 31 282,23лв.

          Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски, както следва : ищецът е направил разноски за двете инстанции в размер на 4 892лв / 3 292лв за първа инст. + 1 400лв адв.хонорар за втора инст. + 200лв за СТЕ/; съобразно уважената част на иска му се дължи сумата от 1 838лв. Ответникът е направил разноски за двете инстанции  в общ размер на 2 925лв /  по 1 100лв ю.к.възнагр. за двете инст. + 200лв за СТЕ + 625лв – д.такса за въззивно обжалване/; съобразно отхвърлената част на иска му се дължи сумата от 1 826лв. Или изчислени по компенсация на ищеца се дължат с.д. разноски за двете инстанции в размер на 12 лв.

          Водим от горното, съдът

 

 

Р       Е       Ш      И       :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 247/18.03.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1390/2012г. в частта, с която  „Е-П М” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Вл.Варненчик” , Варна  Тауърс – Е, бул.”Вл.Варненчик” № 258, представлявано заедно от П В и М П М е осъдено  да заплати на „ С” АД– гр. Габрово, ЕИК 107006430, представлявано от С Е Е и С С Ш, сумата  от 11 750лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, за сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползване без правно основание, за периода от 01.08.2008г. до 01.05.2010г., на достъп до енергиен обект - трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, със застроена площ от 136 кв. м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 65, собственост на ищеца, от който трафопост се захранват с

 

 

 електроенергия и други потребители, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба  - 17.05.2012г., до окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 12лв – с.д. разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно уважената част на иска.

          ОТМЕНЯ решението в останалата обжалвана част, като вместо него

П О С Т А  Н О В Я В А :

         

          ОТХВЪРЛЯ иска на „ С” АД– гр. Габрово, ЕИК 107006430, представлявано от С Е Е и С С Ш срещу   „Е-П М” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Вл.Варненчик” , Варна  Тауърс – Е, бул.”Вл.Варненчик” № 258, представлявано заедно от П В и М П М за заплащане на сума, представляваща разликата над 11 750лв до присъдените 31 282,23лв, с която ответникът се е обогатил неоснователно, за сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползване без правно основание, за периода от 01.08.2008г. до 01.05.2010г., на достъп до енергиен обект - трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, със застроена площ от 136 кв. м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 65, собственост на ищеца, от който трафопост се захранват с електроенергия и други потребители, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба  - 17.05.2012г., до окончателно погасяване на задължението, като неоснователен.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :