О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №444

 

                                                   гр. Варна,   30    .06.2014 г.

 

Варненски Апелативен съд  -  Търговско отделение в закрито заседание

на  горепосочената дата в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: В* А*

        ЧЛЕНОВЕ: М* Н*

А* Б*

 

Като разгледа докладваното от съдия В. А* ч.в.т.д. № 343/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба срещу определение № 1790/08.05.2014г., постановено по т.д. № 505/2014 год. по описа на ОС – Варна подадена от В.Х.В. *** и „Е* С* 5” ЕООД гр. Варна, представлявано от управителя В.В., чрез процесуални им представител адв. Н., с което определение ВОС е оставил без разглеждане искането за спиране изпълнението по изп. дело № 20137130400285 по описа на ЧСИ Л* Т* с рег. № 713 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Варна, на основание чл. 432, т. 1 във вр. чл. 245, ал. 1 ГПК.

            Частните жалбоподатели считат обжалваното определение за неправилно, с оглед на което се иска неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което да се разгледа искането по чл. 432, т. 1 във вр. чл. 245, ал. 1 ГПК.

            Ответната страна – “Р* / Б*/” ЕАД гр. София, редовно уведомена, в срок изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на частната жалба.

            Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След проверка на материалите по делото, настоящият състав на съда установи следното:

Производството по т.д. № 505/2014 год. по описа на ОС – Варна е образувано по искова молба на “Р**/” ЕАД гр. София, ЕИК *******, срещу „Е* С* 5” ЕООД гр. Варна, ЕИК *****, и В.Х.В. ***. Със същата, на осн. чл. 422, вр. чл. 417 ГПК се иска установяване съществуването на парични задължения, за които е издадена заповед за изпълнение по частно гр. д. № 11239/2013г. по описа на ВРС, Х - ти състав, срещу която заповед за изпълнение ответниците-настоящи жалбоподатели са подали възражение.

За да остави без разглеждане направеното искане за спиране изпълнението по горепосоченото изпълнително дело, ВОС е приел, че ответниците – длъжници по заповедта за изпълнение, са упражнили процесуалното си право да поискат спиране на изпълнителното производство, по което искане са се произнесли две инстанции.

Съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображенията:

Искането за спиране на изпълнението, с което ВОС е бил сезиран, е недопустимо, тъй като е направено в производството по предявения от кредитора установителен иск по чл. 422 ГПК. Целта на иска по чл. 422 ГПК е да предостави възможност на заявителя да защити свое право на вземане произтичащо от издадената заповед за изпълнение в следствие на подадено от страна на длъжника по нея възражение, с оглед на което ГПК не предвижда възможност за длъжника в същото това производство да обезпечава свои права, респ. да иска спиране на изпълнението. Затова ГПК е предвидил отделност на способите за защита на длъжника от издадената срещу него заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 420, ал. 2 ГПК длъжникът може да поиска спиране на незабавното изпълнение в срока за възражение, подкрепено с убедителни писмени доказателства. От своя страна предявяването на иск по чл. 422, ал. 2 ГПК не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420 ГПК. Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК урежда специална хипотеза на спиране на незабавното изпълнение по искане на длъжника.  Искането се прави пред същия съд издал заповедта за изпълнение. Ответниците – длъжници по заповедта за изпълнение, веднъж упражнили процесуалното си право да поискат спиране на изпълнителното производство в срока за възражение срещу издадената заповед за изпълненив, с предявяването на иск по чл. 422 ГПК не придобиват друга, различна от уредената в чл. 420 ГПК, (нова) процесуална възможност да поискат спиране на незабавното изпълнение. В случай на отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК с влязло в сила решение законодателят е предвидил издаването на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя, с което фактически неговите права остават защитени (арг. чл. 422, ал. 3, вр. чл.245, ал. 3 изр. 2-ро ГПК).

Ето защо, искането на длъжника за спиране на изпълнителното производство направено в производството по предявения от кредитора (заявител) установителен иск в хипотезата на чл. 422, вр. чл. 417 ГПК се явява недопустимо и като такова то следва да се остави без разглеждане. В този смисъл определение № 447/18.08.2011г. постановено по ч.в.т.д. № 532/2011г. по описа на ВАпС, което с определение № 332/01.06.2012г. по ч.т.д. № 74/12г. ВКС не е допуснал до касационно обжалване, както и определение № 368/02.06.2014г. постановено по ч.в.т.д. № 289/2014г. по описа на ВАпС.

По изложените по-горе съображения, настоящият състав, намира че окръжният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1790/08.05.2014г., постановено по т.д. № 505/2014 год. по описа на ОС – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.