Р Е Ш Е Н И Е

 

289/Варна,13.12.16 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 08.11.2016 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 345/16 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „АГРИХОЛ АКТИВ” ЕООД против решение № 49/15.04.2016 год., постановено по т.д.№ 170/2014 год. по описа на СОС, с което страната е осъдена да заплати на „ТРАНСМЕТАЛ” ЕООД сумата от  64 500 лева - неплатено възнаграждение по договор от м.10.2012 год., ведно със законната лихва и съдебно-деловодни разноски.

Решението в отхвърлителната част не е предмет на обжалване и е влязло в законна сила.

По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна  страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната жалба е допустима и надлежно администрирана.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I. Предявен е иск, основан на твърдения за съществуването на облигационна връзка между страните по договор от 08.10.2012 год. с предмет фактическо премахване и разушаване на съществуващи постройки; отделяне на черните и цветните метали и почистване на терена.

 Ищецът поддържа, че в изпълнение на договора, осъществил част от дължимата престация, възлизаща на 40% от договорения обем фактически действия. Частичното изпълнение е прието от възложителя. Претендира изискуемо възнаграждение в размер на 76 500 лева, определено при приспадане на междувременно извършените плащания в размер на 19 500 лева.

Наведените в исковата молба твърдения обосновават извода за предявена осъдителна парична претенция на договорно основание с правна квалификация на притезанието по чл. 266, ал.1  ЗЗД.  Претенцията е уточнена по основание и размер, респ. предявената искова молба е съобразена с изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК. Наведените в противен смисъл възражения във въззивната жалба са неоснователни.

II. По съществото на спора:

Между страните е сключен договор, съдържащ съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следв. ЗЗД. Ответникът « Агрихол Актив» ЕООД е възложил на «Трансметал» ЕООД осъществяването на фактически действия както следва: 1/събаряне и фактическо премахване на сгради, подробно посочени в преамбюла на договора; 2/ отделяне на черните и цветни метали на обекта и 3/  почистване на площадката, вкл. насипване на част от строителните отпадъци в денивелацията на терена. Уговорено е общо възнаграждение в размер на 240 000 лева /без ДДС/, платимо при условията на чл. 3 и чл. 4 от договора.

Сключеният договор обективира и уговорки, съобразно които изпълнителят се задължава да организира продажбата на добитите и сортирани метали, вкл. да разпределя получените парични средства в съотношение 80% за възложителя и 20% за изпълнителя. Наличието на подобно задължение следва от разпоредбата на чл. 3, ал.2, описваща начина на разпределение на «получената от изпълнителя сума от всяка продажба». Възлагането на задължението следва изрично и от разпоредбата на чл. 3, ал.4, според която изпълнителят е длъжен да заплати авансово сумата от 50 000 лева за дължимите в хода на изпълнение на договора отчетни средства. До идентичен извод водят и клаузите на последващо подписаното споразумение от 17.06.2013 год., съобразно което продажбата на скрап се организира от изпълнителя /чл.8/.

 Правоотношението в разглежданата част има характер на договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следв. ЗЗД, а уговорките за начина на разпределяне на постъпленията съставляват указания на доверителя за начина на изпълнение на отчетната сделка по чл. 284, ал.2 ЗЗД. Задържаните 20% от  получените средства подлежат на приспадане от дължимото възнаграждение на изпълнителя по чл. 3. Следователно – договорът не обективира уговорки за  отделно възнаграждение в полза на довереника по смисъла на чл. 286 ЗЗД.  Продажбата на добитите метали е съпътстващо, но безвъзмездно задължение на изпълнителя, а интересът от изпълнението му произтича от  възможността за предсрочно и текущо погасяване на части от основния дълг преди окончателното изпълнение и приемане на комплексната престация. Неизпълнението на възложената поръчка не води до намаляване на възнаграждението, тъй като същата не е част от престацията, за която се дължи заплащане.

Не се спори между страните, че независимо от заложените от договора условия за влизането му в сила, страните са предприели фактическо изпълнение на договорната връзка.

Не се спори и досежно факта, че на 10.01.2014 год. изпълнителят предал на възложителя площадката, ведно с частично изпълнените до този момент СМР. Подписан е приемопредавателен протокол от 10.01.2014 год., след която дата фактически и правни действия по договорната връзка не са предприемани.

 Първият спорен въпрос по делото е свързан с това по чия вина е прекратен договора. Спори се и относно правото на изпълнителя да получи възнаграждение по прекратен договор за изработка и частично изпълнение на престацията.

Възникналото облигационно правоотношение между страните съдържа съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл.258 и следв. ЗЗД. Договорът за изработка и по-специално онази негова разновидност, отнасяща се до извършването на строителни работи е с продължително изпълнение. Строителният процес, вкл. и когато касае дейности по събаряне,  се характеризира с технологична и времева последователност  на етапите в изпълнението. Ето защо, развалянето на такъв договор има действие само занапред.

Съобразно трайно установената съдебна практика, изпълнителят има право на възнаграждение за престирания труд дори когато впоследствие договорът е развален  поради негово неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна / така  Решение № 196 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 747/2009 г., III г. о., ГК по чл. 290 ГПК/. Горният извод следва и по арг. от разпоредбата на чл. 267, ал.1, изр. 2 ЗЗД. Следователно – въпросът за неизпълнението и вината на страните няма релевантно значение за претендираната отговорност. Възраженията на ответника за виновно договорно неизпълнение на ищеца, респ. възраженията на изпълнителя за неоказано съдействие от кредитора, нямат релевантно значение за изхода на спора и не подлежат на разглеждане по същество. Сочените въпроси имат релевантно  значение единствено при предявени насрещни права на възложителя за понесени вреди от неизпълнението на договорната връзка. Предявеният от ответника насрещен иск по чл. 92 ЗЗД не е присъединен за съвместно разглеждане в настоящото производство. Страната се е позовала на понесени вреди, но не  е формулирана изявление за компенсация. Не се твърди и наличие на надлежно предявено възражение/я за прихващане във въззивната жалба.

Не съставлява пречка за частично заплащане на възнаграждение и разпоредбата на чл. 4 от договора. Страните са предвидили, че възнаграждението е крайна цена  за извършената работа, а до приключването й изпълнителят има право да получава единствено 20% от цената на продадения скрап. Разпоредбите, регламентиращи условията за заплащане на възнаграждение, касаят хипотези на нормално развитие на облигационната връзка и не намират приложение при  последващо разваляне на договора.  

Подписанията на 10.01.2014 год. приемо-предавателен протокол удостоверява фактическото предаване на частично изпълнен трудов резултат от ищеца – изпълнител.  Предаването е осъществено при липса на обективирани възражения от възложителя, поради което и на основание чл. 264, ал.3 ЗЗД следва да се счита, че същият е одобрил и приел частичната изработка.  За настъпването на сочените последици е ирелевантно, че предадената работа не е остойностена. Приемането като фактически и правен акт изключва основателността на последващо отправените възражения за негодност на престирания трудов резултат.

Вън от гореизложеното, по делото не е установено, че осъщественото от изпълнителя частично събаряне и частично отделяне на металите има негоден и лишен от ползи характер.

От съвкупната преценка на събраните гласни и експертни доказателства се установява, че изпълнението е започнало с демонтаж на електроинсталации, електромотори и др. оборудване, находящо се в сградите, съчетано с отделяне на черните от цветните метали. Разрушаването е започнато от по-ниските сгради. След събарянето им е изградена рампа от строителни материали, за да се осигури достъп на строителната техника до 8-етажната сграда. Възраженията за липса на ползи от изработеното са обосновани от ответника с твърдения,  че изпълнителят е съборил ниските сгради, ведно с металните остатъци и е изградил рампата върху несортираните строителни отпадъци. Натрупал е и всичко съборено от основния корпус върху естакадата /така уточнение л.293/

Според показанията на свидетелите, водени от ищеца /св.П. П и В.А – технически ръководители на обекта от името на „Трансметал” ЕООД/ успоредно със събарянето се извършвало вадене на трегери и колони, чупене с багер, разбиване, отделяне на металите и последващото им складиране. В хода на събарянето се оформил насип от строителни материали, който следвало да се сортира чрез машина – дробилка на по-късен етап. Свидетелите подчертават, че дробилката е скъпо съоръжение, което  се ползва в последния етап на вадене на скрап от бетона. Рачистването на рампата /насипът/ е почти последният етап преди освобождаване на площадката.

Показанията на свидетелите, водени от ответника, потвърждават избраната технологична последователност на събаряне – демонтаж на кабели и мотори; събаряне на ниските сгради;   изграждане на рампа от строителни отпадъци и пр. Според св.Мл.М  рампата била изградена преди изнасянето на пълното оборудване и машини от ниските етажи на производствената сграда и на практика ги затрупала. Според св. Д.В последващи фирми изразили становище, че е работено непрофесионално – горната част пада върху долната без успоредно разделяне на бетона и желязото.  Това налага последващото премахване на рампата и  разбиване на затрупаните два етажа. 

Така според становището на ищеца, основното сортиране на материала в рампата е следвало да се осъществи като последен етап, според становището на ответника – едновременно и успоредно с процеса на събаряне.

  Според неоспореното заключение на вещото лице Я.А, изпълнителят подходил към събарянето по единствено възможния начин – чрез строителна техника. Избраната технологична последователност е правилна, а подходът /отляво или отдясно/ е без значение.  В отговор на изрично поставения въпрос от ответника, вещото лице отговаря, че не е правилно при събарянето на високите етажи  остатъците да са натрупват върху рампата и  да затрупват двата етажа без своевременно отделяне на металните отпадъци. Тази липса на поточност води до последващо оскъпяване при разчистване и сортиране на отпадъците. Вещото лице не може да определи стойността на това „допълнително оскъпяване”.

    Следователно –единственият констатиран пропуск на изпълнителя се състои в несвоевременното, поточно сортиране на металните отпадъци в хода на разрушителния процес. Соченият пропуск на изпълнителя не може да обуслови извод за пълна липса на полезност на престирания труд. Резултатът е безполезен, когато не може да се употреби според обичайното или договорното си предназначение. Съобразно окончателният приемопредавателен протокол, изпълнителят е престирал съществена част от дължимото разрушаване, вкл. е извлякъл и сортирал метални отпадъци  в значителен размер. Обстоятелството, че е налице неотделен  скрап от съборените части и че същият оскъпява последващо договаряне с нов изпълнител, не може да обуслови извод за непригодност на частичната престация.

Водим от горното, съдът намира, че възложителят дължи заплащане за СМР, осъществени до датата на прекратяване на договорната връзка.

По размера на дължимото възнаграждение: Сключеният между страните договор определя общо възнаграждение, дължимо за престация с комплексен характер – събаряне на сгради, извличане на метали и окончателно разчистване. Договорът не определя процентното участие на всяка от трите групи СМР при формиране на окончателното възнаграждение. Не са определени и единични цени са съборена квадратура или извлечен метал.  Затрудненията при определяне на възнаграждението са обусловени и от факта, че е невъзможно и  установяването на % -ното изпълнение на  престацията по извличане и сортиране на скрап, тъй като количествата метали, подлежащи на добиване в разрушителния процес са неизвестна величина. На посочените основания, при първоинстанционното разглеждане на делото, вещото лице Св.П не е дало заключение относно размер на възнаграждението за престирания труд.

На основание чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

Съобразно служебно назначената от въззивната инстанция СТЕ, пазарната цена на престирания от изпълнителя труд, индивидуализиран според съборената кубатура на сградите по окончателния приемателен протокол, възлиза на  188 892 лева.

Вещото лице е дало заключението си и във втори вариант като първо е определило относителната тежест на всяка от трите дейности в рамките на общата и комплексна престация както следва:  40% - събаряне; 30% - отделяне на метали и 30% - почистване. Определило е още, че частичното премахване и разрушаване на сградите съставлява 35% изпълнение на договора или в стойностно изражение – 84 000 лева /без ДДС/. Тази сума, дори без изпълнените дейности по извличане и сортиране на скрап, надхвърля сумата, присъдена от първостепенния съд.

Следователно –  възможните способи за определяне на цената на престирания труд сочат размер, който надхвърля присъденото от СОС възнаграждение.     Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски в размер на 3400 лева, от които 3000 лева – заплатен адвокатски хонорар. Минималното възнаграждение за процесния спор съгласно чл. 7, ал.2, т.4 Наредба № 1/2004 год. възлиза на  2465 лева. Същевременно, хонорарът е договорен и заплатен във връзка със защита по въззивна жалба с множество възражения по основанието и размера на претенцията. Въззивното производство е протекло с допълнително събиране на доказателства. Следователно – фактическата и правна сложност на делото не обуславя извода за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/15.04.2016 год., постановено по т.д.№ 170/2014 год. по описа на СОС.

ОСЪЖДА „АГРИХОЛ АКТИВ” ЕООД, ЕИК 201557659 ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНСМЕТАЛ” ЕООД , ЕИК 112630417 сумата от 3400 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномечесен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: