О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 407

 

25.06.2018г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. т. д. № 345

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ ВАРНА ИНВЕСТМЪНТ“ ООД със седалище с. Тополи, Варненска област, представлявано по пълномощие от адв. Е.И. ***, срещу определение № 908/12.04.2018г., постановено по гр. д. № 1958/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която производството по делото е прекратено като недопустимо в следните части: 1./по предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД само в частта срещу ответниците „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна, и „РАЙФАЙЗЕН /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД - гр. София, и 2./ по предявен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 109, том ХІХ, дело № 4042/2016г., вх. рег. № 7502/07.04.2016г. на СВп – Варна, с който „ВИКА ИНВЕСТ“ ЕООД – гр. Варна продава процесния имот на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна.

С оплаквания и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна. Твърди се, че с исковата молба не е предявен иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а такъв по чл. 40 ЗЗД и ищецът има правен интерес да обвърже със силата на пресъдено нещо на решението по спора не само страните по сделката, а и двамата ответници, които са придобили с последващи правни сделки вещни права върху процесните недвижими имоти. По отношение на претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК се сочи, че съгласно изявление в молба от 06.03.2018г. такъв иск не бил предявен.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването.

Ответникът „Стардек България“ ЕООД – гр. Варна изразява становище за неоснователност на частната жалба. Останалите ответници - „Райфайзенбанк /Бъргария/“ ЕАД и „Вика Инвест“ ЕООД, не са се възползвали от възможността за подаване на отговори по чл. 276 ГПК.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна, и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

В исковата молба, с която е бил сезиран Варненски окръжен съд, подадена от „ Варна Инвестмънт“ ООД срещу „Вика Инвест“ ЕООД, „Стардек България“ ЕООД – гр. Варна, и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД - гр. София, ищецът основава претендираните за установяване права във връзка със сключена между „ Варна Инвестмънт“ ООД и „Вика Инвест“ ЕООД разпоредителна сделка по нот. акт № 76, том 73, вх. рег. № 27628/08.12.2014г. на СВп Варна, на множество твърдения за факт и обстоятелства, които не позволяват да се определи еднозначно квалификацията на иска – по чл. 40 ЗЗД или по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В определението от разпоредително заседание по чл. 140 ГПК, с което е прекратено производство по отношение на ответниците – търговски дружества, които не са страни по тази процесна сделка, съдът е квалифицирал иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. С оглед уточненията на ищеца, включително предвид конкретните оплаквания в частната жалба, и доколкото въпросът дали чл. 40 ЗЗД е приложим за органното представителство е такъв по съществото на спора, може да се заключи, че посочената в исковата молба правна квалификация на този иск /чл. 40 ЗЗД/ съответства на предявените за установяване права.

Дали искът ще бъде квалифициран по чл. 40 или по чл. 42, ал. 2 ЗЗД обаче е без значение за преценката относно правилността на прекратителното определение по отношение на ответниците, които не са страни по тази процесна сделка, тъй като те не са процесуално легитимирани и по двата иска. Надлежни страни по предявени искове за недействителност на разпоредителни сделки са лицата с насрещни съвпадащи волеизявления, които са сключили сделката. Участието в производството на трети лица, по отношение на които ищецът твърди, че има правен интерес да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по спора, следва да бъде основано на други процесуални способи – чл. 218 и чл. 219 ГПК.

Оплакванията срещу прекратителното определение в частта по искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК са адекватни на такива за недопустимост на съдебния акт в тази част доколкото твърденията се свеждат само до това, че такъв иск не е бил предявяван от ищеца. Тъй като при преценката относно правилността на определението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, по силата на разпоредбата на чл. 269 от ГПК във вр. с препращащата норма на чл. 278, ал. 4 от ГПК, по втората част от жалбата следва да се обсъдят данните по делото във връзка с тези твърдения.

В петитумната част на исковата молба е обективирано изрично искане с посочено от ищеца правно основание - с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, за постановяване отмяна на нот. акт № 109, том ХІХ, дело № 4042/2016г., вх. рег. № 7502/07.04.2016г. на СВп – Варна, с който „Вика Инвест“ ЕООД продава процесния имот на „Стардек България“ ЕООД – гр. Варна. В подадената от ищеца молбата вх. № 7260/07.03.2018г. няма направено изявление за отказ или оттегляне на искането, а са репликирани възраженията на ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като е посочено, че отмяната на нотариалния акт е законна последица от уважаването на иска за защита на материалното им право върху продадения недвижим имот. След като няма валидно десезиране на съда от направено с исковата молба изрично искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, то доводите за прекратяване на производство по иск, с който съдът не е бил сезиран, са неоснователни.

Така мотивиран съставът на ВнАпС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 278 ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 908/12.04.2018г., постановено по гр. д. № 1958/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която производството по делото е прекратено като недопустимо в следните части: 1./ по предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД само в частта срещу ответниците „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна, и „РАЙФАЙЗЕН /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД - гр. София, и 2./ по предявен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 109, том ХІХ, дело № 4042/2016г., вх. рег. № 7502/07.04.2016г. на СВп – Варна, с който „ВИКА ИНВЕСТ“ ЕООД – гр. Варна продава процесния имот на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщенията до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.