Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 №211/гр. Варна,    09.10.2019 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№345/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „БГ СОТ“ ООД, ЕИК 200999966, със седалище гр.Варна срещу решение №249/22.03.2019 г. по т.д.1496/2018 г.  по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Варна, ЕИК 000083626, със седалище гр.Варна, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 39 720 лева с ДДС, съставляваща сбор от неизплатени задължения по договор за охрана № 156/09.12.2016 год., за които са издадени фактури и проформа-фактури № № 2471/01.12.2017 год. на стойност 720 лв. с ДДС /за извършена услуга– охрана на спортно мероприятие през месец 10.2018 год./, 4/01.06.2018 год. на стойност 3 900 лева с ДДС /за извършена услуга – охранителни дейности през месец май 2018 год. на Студентски общежития на ТУ в гр.Варна, ул.Дубровник/, 5/01.06.2018 год. на стойност 15 600 лева с ДДС /за услуги – денонощен обход на територията на ТУ – Варна, ул.Студентска № 1 на стойност 7 800 лв. с ДДС, нощен обход на територията на ТУ – Варна, ул.Студентска № 1 на стойност 3 900 лв. с ДДС и денонощен пост на почивна база Камчия, к.к.Камчия, община Аврен на стойност 3 900 лв./, 6/02.07.2018 год. на стойност 3 900 лв. с ДДС /за извършена услуга– охрана на база Студентски общежития през месец юни 2018 год./, 7/02.07.2018 год. на стойност 15 600 за охранителни дейности през м.юни 2018 год. – денонощен обход на територията на ТУ Варна, ул.Студентска № 1 за сумата от 7 800 лева, нощен обход на територията на ТУ – Варна, ул.Студентска № 1 за сумата от 3 900 лева и денонощен пост на почивна база Камчия, к.к.Камчия за сумата от 3 900 лв. и сумата от 844.84 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава на плащанията, начислено за период един месец от получаване на фактурата до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба, като неоснователни.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални  нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Основните доводи срещу обжалвания съдебен акт са свързани с изводите относно прекратяване на договора за охрана, като се твърди, че същият не е прекратен, тъй като предложението за прекратяване е било оттеглено преди настъпване на посочената крайна дата, а наред с това не са изпълнени и предвидените в споразумението за прекратяване основания, а именно изпълнение на всички финансови задължения към 01.05.2018 г.

Насрещната страна ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Варна, ЕИК 000083626, със седалище гр.Варна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за охрана № 156/09.12.2016 год., по силата на който ищецът, в качеството на изпълнител е извършил охранителни услуги и пропускателен режим чрез физическа въоръжена охрана на обекти и имущество на ТУ Варна. Излага, че на 01.03.2018 г. е подписано допълнително споразумение за прекратяване на договора за охрана по взаимно съгласие, считано от 01.05.2018 год., което не е произвело действие, тъй като не се е сбъднало предвиденото в него условие, а именно да са погасени всички  финансови задължения, поради което и договорът е продължил да обвързва страните и да бъде изпълняван от ищеца, но ответникът е отказал да  заплаща договореното възнаграждение по представените фактури.  

Ответникът е оспорил иска като се е позовал на прекратяване на договорната връзка между страните, считано от 01.05.2018 год. Излага, че  уведомлението за оттегляне на направеното предложение за прекратяване на договора не е произвело действие, поради достигането му след предложението за прекратяване и след подписване на споразумението за прекратяване на договора. Оспорва твърдението, че след 01.05.2018 год. ищецът е продължил да изпълнява задълженията си по договора, както и твърдението за неизпълнени финансови задължения.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Наведените в устните състезания доводи за нередовност на исковата молба, рефлектирали и върху допустимостта на съдебното решение са неоснователни, поради липса на самостоятелно предявен от ищеца иск за унищожаемост на споразумението от 01.03.2018 г.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че между страните по спора е бил сключен договор за охрана №156/09.12.2016 г.

С писмо от 23.02.2018 г., получено от въззиваемия на 26.02.2018 г., въззивникът  „БГ СОТ“ ООД е отправил предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. С допълнително  споразумение № 27/01.03.2018 год., позовавайки се на клаузите на чл.22, ал.1, т.1, б.“б“ от договора, страните са се договорили да прекратят договора за охрана по взаимно съгласие, считано от 01.05.2018 год.

 Анализът на тези доказателства обуславя извода на съда за неоснователност на доводите на въззивника за отпадане действието на споразумението от 01.03.2018 г. за прекратявване на договора, поради оттеглянето му с уведомление от 10.04.2018 г. Съобразно разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗЗД, ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението. В случая, предложението на ищеца за прекратяване на договора е достигнало до ответника на 26.02.2018 г., същото е било прието и в резултат на това, между страните е подписано споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Ето защо, изявлението от 10.04.2018 г. за оттегляне на предложението от 23.02.2018 г., достигнало до насрещната страна много след подписване на споразумението за прекратяване на договора, не е произвело посоченото в чл.13, ал.2 от ЗЗД действие.

Посоченото в жалбата решение N 7/14.03.2018 г. по т.д.926/2017 г. на ВКС, II т.о., касае възможността за оттегляне на отправено предизвестие за прекратяване на членство от съдружник в ООД, което като едностранен акт, не се нуждае от приемане, респективно може да бъде оттегляно до изтичане на посочения в предивзестието или определения в чл.125 от ТЗ срок, поради което даденото от ВКС разрешение е неприложимо в настоящата хипотеза на прекратяване на двустранен възмезден договор.

Съобразно уговорката в чл.2 от допълнителното споразумение от 01.03.2018 г., същото влиза в сила при изпълнение на всички финансови задължения произтичащи от договора за охрана, до датата на прекратяването му по взаимно съгласие, т.е. предпоставка за прекратяване на договора е погасяването на всички парични задължения с падеж, настъпил към 01.05.2018 г.

Ето защо, съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че споразумението за прекратяване не е влязло в сила предвид наличието на непогасени задължение, касащи връщането на внесена от възложителя парична гаранция и незаплащане на възнагражденията за м.април 2018 г. Това е така, доколкото задължението за връщане на гаранцията по смисъла на чл.15, ал.4 от договора за охрана, възниква едва от момента на прекратяване на договора, а по смисъла на чл.4 и чл.5 от договора, заплащането на дейностите по охрана се извършва месечно, в 30-дневен срок от издаване на съответната фактура, т.е. падежът и на двете задължения е след датата на прекратяване на договора – 01.05.2018 г.

Недоказано остана и възражението касаещи наличието на неизпълнено задължение, произтичащо от незаплатено възнаграждение по осъществена услуга охрана на спортно мероприятие /турнир по футбол/, провел се през месец 10.2017 год., за което е издадена фактура № 2471/01.12.2017 год. на стойност 720 лв. с ДДС. Подобна дейност не попада в предмета на договора, а с оглед реда по който е сключен, след проведена процедура по ЗОП, изменението му, чрез включване на други дейност е недопустимо, поради което дори да беше установено извършването на подобна дейност, доказателства за каквато не са налице, то заплащането й, не би се дължало на основание процесния договор за охрана.

Наведените доводи за извършване на дейности след датата на прекратяване на договора са неотносими, тъй като евентуалното им заплащане не може да се претендира по процесния договор за охрана от 09.12.2016 г., въведен от ищеца като основание за всяка от претенциите му.

Гореизложеното обуславя извода на съда за неоснователност на предявените главни искове и обусловените от тях акцесорни искове за заплащане на обезщетения за забава.

Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.

С оглед изхода от спора в тежест на въззивника „БГ СОТ“ ООД , следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство сторени от въззиваемия Технически университет - Варна. Представен е списък на разноските, според който въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева с включен ДДС, за което са представени фактура и платежно нареждане. Размерът по съображение за прекомерност е възразен от ответника. Съдът като съобрази чл.7, ал.2, т.4 от  Наредбата № 1 от 09.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установи, че с оглед общия обжалваем интерес във въззивното производство – 40 564.84 лева, минималното възнаграждение е в размер на 2096.34 лева с ДДС. Претендираното възнаграждение от 3000 лева за адвокатска защита не съответства за фактическата и правна сложност на делото, поради което съдът го редуцира до размера от 2500 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №249/22.03.2019 г. по т.д.1496/2018 г.  по описа на ВОС.

ОСЪЖДА „БГ СОТ“ ООД, ЕИК 200999966, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Здравко Чакъров“ № 7, ет.4, ап.20 ДА ЗАПЛАТИ на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Варна, ЕИК 000083626, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Студентска 1, сумата от 2500 /две хиляди и  петстотин/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: