РЕШЕНИЕ

259

               гр.Варна, 15.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.10.2014 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 346 по описа за 2014 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

П.М.” ООД – с.К., Община Каспичан, Шуменска обл. е обжалвало решението на Окръжен съд - Шумен по т.д.№81/2013 г. в осъдителната му част по иска срещу него за сумите: 30000 лв – главница, ведно със законната лихва от 07.02.2013 г. и 1975.12 лв – съдебни разноски, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Жалбоподателят оспорва жалбата на другата страна – „И.” ООД – гр.В. и моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски, като съображения за това излага в писмена защита.

„И.” ООД – гр.В., Шуменска област обжалва същото решение в отхвърлителната му част за сумата 6000 лв – главница и за неприсъдената част от разноските. С писмен отговор оспорва жалбата на другата страна. В с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на решението в обжалваната осъдителна част,  за отмяна на същото в отхвърлителната част по иска и за уважаване на иска му изцяло, ведно с присъждане на всички съдебни разноски за двете съдебни инстанции, като съображения за това излага в писмена защита.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

След като ответникът П.М.” ООД – с.К., Община Каспичан, Шуменска обл. не доказва да е изработил процесното количество – 600 кв.м. дюшеме от бук,  а също така не доказва ищецът „И.” ООД – гр.В. да му е разпоредил да престира вместо на него направо на неговия поръчващ - „Т.В.” АД – гр.Варна, като същевременно не оспорва, че е действал като представител без представителна власт на ищеца в отношенията му с последния, изпълнението към „Т.В.” АД – гр.Варна е изпълнение на ищеца. Не е доказано това изпълнение да е същевременно изпълнение на ответника към ищеца. Именно ищецът е закупил буковите дъски и е произвел дюшемето, установено от заключението на ССЕ, което неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и обективно дадено. Това следва както от записите във водения дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина, така и от  счетоводното заприхождаване при ищеца на дървесината по счетоводна сметка 302 „Материали”, отразяване преработването й по счетоводна сметка 303 „Продукция”, както и изписване на продукцията и осчетоводяването й по счетоводна сметка „Приходи от продажби” на клиент „Т.В.” АД – гр.Варна. Обстоятелството, че ответникът също е закупил известно количество дъски не доказва изпълнение по процесния договор за изработка от 01.02.2012 г., тъй като няма доказателства количествата дъски по ф-ри №2952/21.02.2012 г. и №891/23.02.2012 г., заприходени при ответника, да са били предадени в склада на ищеца в гр.В.. Обстоятелството, че фактурите на л.71 и л.113 от делото, с които готовата продукция е била предадена на крайния получател - „Т.В.” АД – гр.Варна, са издадени от името на  ищеца, но са подписани от Д.С.Г. – управител на ответника, установено от заключението на СГЕ, изслушано от въззивния съд, както и от всички приемо-предавателни документи, означава само, че същото лице е действало и като представител на ищеца, като е отчело изпълнение по договора от 01.02.12 г. между него и „Т.В.” АД – гр.Варна.  С факта на предаване на последния на дюшемето от Д.Г. ответното дружество не доказва да е престирало същевременно и дължимия по договора си с ищеца резултат. Ето защо, искът в уважената му част за сумата 30000 лв – главница, ведно с лихви и разноски е основателен.

Що се отнася до РКО от 07.03.2012 г. на л.170 от делото първата СГЕ категорично счита, че подписът срещу „подпис” за получил сумата /6000 лв/ не е на Д.Г., а изслушаната от въззивния съд СГЕ е дала заключение, че подписът е вероятно изпълнен от същото лице, така че предвид и установеното от първото вещо лице - графолог, че датата и фирмата на ответното дружество са били вероятно допълнително изписани в ордера, както и факта, че ордерът няма изведен номер, следва да се приеме, че не е доказано заплащането на посочената сума от ищеца на ответника чрез управителя му Д.Г.. Искът в отхвърлената част за сумата 6000 лв е неоснователен.

 ОС - Шумен е достигнал до  същите правни изводи и краен резултат, предвид което решението му следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 – ГПК.

При този изход на спора съдебните разноски по делото се понасят от страните, така както са направени.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №37/26.03.2014 г. г. на Окръжен съд – Шумен по т.д.№81/2013 г. изцяло.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.