Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №235

 

Гр.Варна, 17.11.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

                                                                                          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

          

          При участието на секретаря Ели Тодорова   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 346 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ със седалище гр.София срещу решение № 276 от 20.04.2017г. по търг.дело № 1195/16г. по описа на Варненски ОС, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Е.С.Д., Д.Г.Б. и Ц.Г.Д.,*** на основание  чл.226 ал.2 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД сумите по 160 000лв. за всяка една от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща Г. М. Д., вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2014г. в гр.Варна, на бул.“Сливница“, с МПС „Рено Еспейс“ с рег.№ В ХХХХ НВ, управлявано от Д.И.И., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на събитието, застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 23114001948393 от 25.07.2014г., издадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането – 22.12.2014г. до окончателното им изплащане, при участието на Д.И.И., като трето лице помагач на страна на ответника.

Във въззивната жалба се твърди че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се че определеният размер на неимуществените вреди не отговоря на критериите за справедливост /чл.52 от ЗЗД/ и на приноса на пострадалия за настъпване на ПТП /чл.51 ал.2 от ЗЗД/, който съдът изобщо не е отчел.

Твърди че първоинстанционният съд е нарушил чл.51 ал.2 от ЗЗД като не е отчел приноса на пострадалия за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Излага че по делото е приел за установено, че в кръвта на пострадалия е имало съдържание на алкохол с концентрация 2.8 промила. Симптомите, които се свързват с такова степен на алкохолно опиянение са: нарушение в координацията на движението, липса на адекватна преценка на собствените постъпки и околната действителност, намаляване на времето за реакция. Оспорва извода на съда, че за пешеходците не е предвидена забрана в този смисъл в ЗДвП. Твърди че съпричиняване е налице винаги, когато пострадалият не полага дължимата към себе си грижа, не проявява нужното внимание, изискуемо или предополагаемо според неписаните житейски правила. Позовава се на практика на ВКС. Твърди че съзнавайки нетрезвото си състояние, пешеходецът е предприел рисковано пресичане пред автомобил който е могъл да види и така е проявил небрежност по отношение на собственото си здраве и живот. Твърди че са нарушени разпоредбите на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.113 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.108 от ЗДвП.

Твърди че по делото са останали неизяснени обстоятелства относно механизма на ПТП, които са от значение за установяване на приноса на пострадалия за настъпването му. Твърди че не е установено, че ПТП е станало на пешеходна пътека, както е приел съдът, въпреки противоречивите доказателства в тази насока, като твърди че нито едно от заключенията не фиксира мястото на произшествието върху пешеходната пътека.

Твърди че е неизяснено обстоятелството имало ли е автомобил в дясната пътна лента по посока на пешеходната пътека. Твърди че по отношение на това обстоятелство са налице противоречиви свидетелски показания. Позовава се на заключението на в.л. Томов, че не съществувала техническа пречка автомобилът да е бил видим за пешеходеца от момента на стъпването му на пътното платно, независимо дали има някакво движение в най-дясната пътна лента, както и че ако е имало автомобил, то той не би попречил на видимостта на пострадалия. Оспорва извода на съда, че по делото не е установено пешеходецът да е имал пряка видимост към движещия се срещу него автомобил и въпреки това да е предприел действия по пресичане на пътното платно.

Твърди че спорен по делото е и въпроса за скоростта на движение на лекия автомобил, ударил пешеходеца, обстоятелство, което е от значение за възможността на пешеходеца да забележи движещото се МПС и да реагира своевременно като избегне удара.

Оспорва размера на присъденото обезщетение като твърди, че същият е необосновано завишен с оглед критерия за справедливост и константната съдебна практика. Твърди че съдът не е обсъдил наведените от него доводи за прекомерност. Твърди че съдът не е изяснил защо приема изцяло претенциите на всяка една от ищците съобразно събраните по делото доказателства.Твърди че съдът не е обсъдил направените от него възражения срещу заболявания на ищците, за които твърди че са били предхождащи смъртта на техния съпруг и баща като твърди, че ищцата Д. е имала хипертонична болест много преди смъртта на съпруга си.

Излага, че съдът не е отчел редица фактори имащи значение за размера на обезщетението – възраст на наследниците, която им позволява да не зависими от своя съпруг и баща, финансова независимост от наследодателя им, липса на доказателства за отключване на нови заболявания в резултат на стреса. Оспорва и причинно-следствената връзка между емоционалните преживявания на ищците – малоценностни изживявания, чувство на непълноценност и нерешителност, които са особености на характера и не следва да се свързват с претърпяната загуба на близък. Оспорва приетото от съда, че след смъртта на съпруга и цялата отговорност по отглеждане на децата била върху майката, който е с разрез с възрастта на ищците. Оспорва кредитирането на свидетелските показания на свидетелката Демирева в частта им в която не съдържат достоверни факти, а дават субективна оценка на поведението на ищцата. Позовава се и на нарушение на нормата на чл.172 от ГПК. Твърди че в резултат на неправилен анализ на доказателствата и на липса на обективност на съда се е достигнало до определяне на размер на обезщетението от по 160 000лв., който размер не отговоря на паричния еквивалент на претърпените от ищците морални вреди и е свръхзавишен.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявения срещу него иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло, евентуално да бъде намален. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата и молят съда да я уважи.

Въззиваемите страни Е.С.Д., Д.Г.Б. и Ц.Г.Д., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваните от застрахователя части. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата и молят съда да потвърди първоинстанционното решение.

Третото лице помагач на страната на ответника Д.И. ***, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по въззивната жалба.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от Е.С.Д., Д.Г.Б. и Ц.Г.Д. срещу „ОЗК - Застраховане” АД за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Г. М. Д. при пътно-транспортно произшествие на 20.12.2014г., причинено виновно от Д.И.И., при управление на лек автомобил с рег.№ В ХХХХ НВ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от датата на увреждането. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в цялост.

Не е спорна пред въззивна инстанция следната фактическа обстановка:

С влязла в сила присъда по НОХД № 352/15г. по описа на Окръжен съд – Варна Д.И.И. е признат за виновен в това, че на 20.12.2014г. при управление на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№ В ХХХХ НВ нарушил правилата за движение: чл.119 ал.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. М. Д. като деянието е извършено в пияно състояние и на пешеходна пътека.

Ищците Е.С.Д., Д.Г.Б. и Ц.Г.Д. са наследници по закон на Г. М. Д. - съпруга и две дъщери.

Между ответника „„ОЗК - Застраховане” АД и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Д.И.И. вреди при управлението на лекия автомобил

Спорни пред въззивния съд са размера на обезщетението и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Цветелина Пантелеева Демирева и Надежда Петкова Михайлова, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията им съдът приема за установено, че семейството на починалия Д. е било много задружно и сплотено. Между бащата и дъщерите му е имало много топлота, обич и привързаност. Г. Д. е бил много добър баща и съпруг, грижил се е за семейството си, всички са търсили неговото мнение, съвет и помощ, бил е „стожер на семейството“. Внезапната и неочаквана смърт на Д. се е отразила много зле здравословно, емоционално и психически на съпругата му и на двете му дъщери. У съпругата Е. са забелязвани прояви на разстройство и плач, потърсила е психотерапевтична помощ, включително и прием на медикаменти, за справяне с преживяното. Голямата дъщеря Д., не иска да приеме смъртта на баща си. Променено е поведението и, спохождат я панически притеснения за близките е, често се самовглъбява, плаче и премисля случилото се с баща и. По-малката дъщеря Ц. след смъртта на баща си се затваря в себе си, спира да се храни, променя често решенията си във връзка с кандидатстването си.

Като доказателство по делото е приета съдебнопсихиатрична експертиза, обективно и компетентно дадена, и кредитирана от съда изцяло. От заключението и от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, въззивният съд приема за установено, че внезапната смърт на Г. Д. за съпругата му представлява психотравма, която засяга значими за нея човешки потребности – потребностите от сигурност, начин на съществуване и живот. Довело е до нарушение на психичният баланс на личността и, като е повлияло на приживяванията – настроение и емоции, волева дейност, понижава самооценката и, създава малоценностови изживявания, повишава страховата готовност, затруднява контактите. Към момента е с повишена лабилност на нервната система, малоценностови изживявания, свръхчувствителност спрямо себе си и мнителност спрямо другите. Към момента Е.Д. е с клинична симптоматика на Разстройство в адаптацията – Генерализирана тревожност, като е търсила специализирана психиатрична помощ. Посочено е от експерта, че при невъзможност за рационална преработка на психотравмата тя може да доведе до хронифициране и до други психични усложнения. Посочено е от експерта, че при нея ситуацията не отзвучава напълно и поради това, че тя като майка преработва и страданията на децата си и страданието на дъщерите и допринася за поддържане на травмата.

Констатирано е от експерта, че въззиваемата Д.Б. към настоящия момент страда от Смесена тревожно-депресивна реакция, при която се диагностицират тревожни и депресивни симптоми, смесено нарушение на емоциите и поведението. Посочено е често причината за появата му е психотравма. От обясненията в съдебно заседание се установява, че при Д. е налице най-тежко изразяване на психотравмата върху нейното състояние и не може да я преработи въпреки приеманите медикаменти.

В резултат на преживяната психотравма у въззиваемата Ц.Д. е налице психосоматично заболяване, при което се диагностицират следните психични отклонения: разстройство в адаптацията: повръщане, гадене, главоболие, умора, виене на свят, лош апетит, лесна раздразнителност и афективни реакции. Посочено е от експерта, че симптомите са локализирани прояви на едно общо заболяване – цялостно разбалансиране на личността. Посочено е също така че всички тези оплаквания в резултат на приеманото медикаментозно лечение, психотерапевтичните мерки и отдалечаването на психотравмата, макар и все още нерационално преработена, намаляват своята интензивност.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Г. Д. е починал на 51г. в резултат на получени при пътно при пътно-транспортно произшествие на 20.12.2014г. тежки травми, Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат категорично, че между починалия и неговите съпруга и дъщери са съществували изключително близки отношения, изпълнени с взаимна обич, топлота и привързаност. След внезапната му и неочаквана смърт и трите са претърпяли морални болки и страдания с висок интензитет, отразили се на цялостния им живот. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.

Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от Е.Д., Д.Б. и Ц.Д. неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща е  размер на 130 000лв. за всяка от тях. Събраните доказателства по делото сочат на претърпени болки и страдания от всяка от трите ищци с висок интензитет, поради което и отделянето им съобразно връзката на всяка от тях с починалия е неуместно.

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване от страна пострадалия Г. М. Д., въззивният съд намира следното:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалият Д. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат тъй като се е движил неправилно по пътното платно на място и по начин, когато пресичането му не е било безопасно. Застраховятелят твърди, че Д. и имал обективна възможност да възприеме приближаващия автомобил и да се съобрази със скоростта му на движение и да предотврати настъпилото пътно-транспортно произшествие. Твърди че пострадалият е бил с установено количество алкохол в кръвта 2.9 промила, в тежка степен на алкохолно опиване, което е повлияло значително на правилната му преценка на пътната обстановка.

На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящият случай водачът е признат за виновен за престъпление по чл.343 ал.3 предложение първо и последно от НК, квалифициращ елемент от състава на който е причиняването на пътно-транспортното произшествие в пияно състояние на водача и на пешеходна пътека. Поради което и този факт е установен с влязлата в сила присъда на наказателния съд, задължителен е за гражданския съд и не може да бъде пререшаван отново по повод направено възражение за съпричиняване. Поради което и с оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд, въззивният състав на съда, приема за установено, че пострадалият Д. е пресичал на разрешеното за това място на пешеходна пътека.

Установено е по делото, че концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия Д. е 2.8 промила, която съответства на тежка степен на алкохолно повлияване, при която са налице нарушения в координацията, на движението, адекватна преценка на собствените постъпки и околната действителност, намаляване на времето за реакции и други.

В тежест на застрахователното дружество - въззивник е да докаже при условията на главно и пълно доказване, че поведението на пострадалия е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а именно извършено от негова страна на пресичане на платното без преди това да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, ненужно удължаване на пътя и времето за пресичане и спиране без необходимост на платното за движение, задължения на пешеходците съобразно чл.113 ал.1 от ЗДвП. Доказателства за такова поведение по делото няма събрани.

За установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателства – показанията на свидетеля Петър Д. М. – очевидец на произшествието, които съдът кредитира. В показанията си свидетелят сочи, че специално са отишли да пресекат на пешеходната пътека, сочи че са се огледали преди да предприемат пресичане, че една кола е спряла да им даде път, както и че колата, която е ударила Д. е минала много бързо.

От първоинстанционния съд са приети две единични заключения на съдебно-автотехнически експертизи. Двете експертизи, дават различно заключение за скоростта, с която се е движил автомобила, ударил Д., но безспорно скоростта, с която се е движил автомобилът е била над разрешената в района максимална скорост за движение от 30 км/ч, както и скоростта е била несъобразена по смисъла на чл.20 ал.2 отЗДвП с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, тъй като водачът не е бил в състояние да спре пред такова видимо препятствие, каквото представлява появата на пешеходец на пешеходна пътека обозначена с пътни знаци и маркировка. И в двете заключения е даден еднакъв отговор на въпроса че не може да се твърди внезапност на предприетото от пешеходеца пресичане, че от момента на стъпването на пътното платно до мястото на удара е изминал разстояние от порядъка на поне 6 метра, както и че е бил видим за водача. Посочено е също така и в двете експертизи, че техническа възможност участниците в произшествието да го предотвратят е имало от страна на водача на лекия автомобил при движение с максимално позволената скорост за района.

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, възражението за съпричиняване за недоказано.  Пострадалият е предприел пресичане на пешеходна пътека при спазване на задълженията му по чл.113 от ЗДвП. Употребата на алкохол от страна на пострадалия не може да бъде определена от съда като съпричиняване на вредоносния резултат. Установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия несъмнено оказва влияние върху съобразителността и способността му да възприема другите участници в движението, но доказателства, че пострадалият Д. е предприел внезапно пресичане, несъобразено със скоростта на приближаващите се пътно превозни средства, няма ангажирани по делото.

Поради което и предвид ненедоказаността на направеното от въззивника – застраховател възражение за съпричиняване, въззивният съд намира, че следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение в приетия от съда за справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно  по 130 000лв. за всяка от ищците.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено до размера на присъдените по 130 000лв. за всяка от ищците и отменено в частите му, с които предявените искове за уважени за разликата над 130 000лв. до претендираните 160 000лв., за които размери исковете следва да бъдат отхвърлени. Поради което и първоинстанционното решение, в частта му, с която застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците разликите над 130 000лв. до 160 000лв. за всяка от тях следва да бъде отменено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и променения от въззивната инстанция размер на уважената част от исковете, дължимите в полза на въззиваемите разноски за първа инстанция са в размер на сумата 10 968.75лв., поради което и решението на първоинстнационния съд, в частта му с която са присъдени разноски за разликата над 10 968.75лв. до 13 500лв. следва да бъде отменено. Дължимите в полза на въззиваемите разноски за въззивна инстанция, съобразно уважената част от исковете, са в размер на сумата по 3 900лв. на всяка от тях.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и променения от въззивния съд размер на уважената част от исковете, дължимите от ищците разноски в полза на застрахователното дружество за първа инстанция са в размер на сумата 1 636.88лв. Поради което и с настоящето решение следва да бъдат присъдени в полза на застрахователното дружество. За въззивна инстанция дължимите разноски са в размер на сумата 4 050лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.

С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и на основание чл.78 ал.6 от ГПК застрахователното дружество дължи държавна такса за първа инстанция в размер на сумата 15 600лв., и направени от бюджета на съда разноски в размер на сумата 243.75лв., поради което и решението в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати дължима държавна такса и направени от бюджета на съда разноски следва да бъде отменено за разликите над 15 600лв. до 19 200лв. и над 243.75лв. до 300лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 276 от 20.04.2017г. по търг.дело № 1195/16г. по описа на Варненски ОС, в частите му, с които ЗАД „ОЗК – Застраховане“ със седалище гр.София е осъдено да заплати на Е.С.Д., Д.Г.Б. и Ц.Г.Д.,*** на основание  чл.226 ал.2 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД сумите по 130 000лв. за всяка една от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща Г. М. Д., вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2014г. в гр.Варна, на бул.“Сливница“, с МПС „Рено Еспейс“ с рег.№ В ХХХХ НВ, управлявано от Д.И.И., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на събитието, застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 23114001948393 от 25.07.2014г., издадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането – 22.12.2014г. до окончателното им изплащане, при участието на Д.И.И., като трето лице помагач на страна на ответника.

ОТМЕНЯВА решение № 276 от 20.04.2017г. по търг.дело № 1195/16г. по описа на Варненски ОС, в частите му, с които ЗАД „ОЗК – Застраховане“ със седалище гр.София е осъдено да заплати на Е.С.Д., Д.Г.Б. и Ц.Г.Д.,*** на основание  чл.226 ал.2 от КЗ /отм./ разликата над 130 000лв. до 160 000лв. за всяка една от тях, претендирана като обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща Г. М. Д., вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2014г. в гр.Варна, на бул.“Сливница“, с МПС „Рено Еспейс“ с рег.№ В ХХХХ НВ, управлявано от Д.И.И., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на събитието, застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 23114001948393 от 25.07.2014г., издадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането – 22.12.2014г. до окончателното им изплащане, при участието на Д.И.И., като трето лице помагач на страна на ответника и в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да им заплати направените по делото разноски за разликата над 10 968.75лв. до 13 500лв. и в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати по сметка на ВОС дължима държавна такса за разликата над 15 600лв. до 19 200лв. и дължими разноски за разликата над 243.75лв. до 300лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.С.Д., Д.Г.Б. и Ц.Г.Д.,*** срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ със седалище гр.София на основание  чл.226 ал.2 от КЗ /отм./ за разликата над 130 000лв. до 160 000лв. за всяка една от ищците, претендирана като обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща Г. М. Д., вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2014г. в гр.Варна, на бул.“Сливница“, с МПС „Рено Еспейс“ с рег.№ В ХХХХ НВ, управлявано от Д.И.И., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на събитието, застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 23114001948393 от 25.07.2014г., издадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането – 22.12.2014г. до окончателното им изплащане, при участието на Д.И.И., като трето лице помагач на страна на ответника.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.”Света София” № 7, ет.5, ЕИК 121265177, да заплати на Е.С.Д. ***, ЕГН ********** сумата 3 900лв. /три хиляди и деветстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.”Света София” № 7, ет.5, ЕИК 121265177, да заплати на Д.Г.Б. ***, ЕГН ********** сумата 3 900лв. /три хиляди и деветстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.”Света София” № 7, ет.5, ЕИК 121265177, да заплати на Ц.Г.Д. ***, ЕГН ********** сумата 3 900лв. /три хиляди и деветстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА Е.С.Д. ***, ЕГН **********, Д.Г.Б. ***, ЕГН ********** и Ц.Г.Д. ***, ЕГН ********** да заплатят на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ със седалище гр.София, ЕИК 121265177 сумата 1 636.88лв. /хиляда шестстотин тридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени пред първа инстанция разноски и сумата 4 050лв. /четири хиляди и петдесет лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: