ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

426/       24.06.2014

Апелативен съд гр. Варна  търговско отделение      трети състав

В   закрито  заседание                                               в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  З* З*

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  Р* С*

                                                                                   П* Х*

Сложи за разглеждане докладваното от З* ч.възз.т. дело номер 347 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по частната жалба на „А*” ООД със седалище гр. Русе против определение № 1778/09.05.2014 г. постановено по т.д. 599/2014 г. на Варненския окръжен съд с което на осн. чл. 129 ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба

Оплакванията са за незаконосъобразност на определението, поради което се иска отмяната му и продължаване на процесуалните действия.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна при наличието на правен интерес и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът твърди, че тъй като „П*”ЕАД оспорва правото му да държи и експлоатира временна постройка /без земята/, представляваща заведение за обществено хранене намиращо се на колхозния пазар и „П*” ЕАД води срещу „А*” ООД дела за несъществуващи задължения, /т.д. 144/2013 г. на ВОС/, то за него съществува правния интерес да докаже, че „П*” ЕАД не може да бъде надлежна страна поради факта, че вписването му в търговския регистър е ненадлежно и дружеството следва да бъде заличено.В допълнителна молба 17.02.2014 г. /л. 69 т.д.16/2014 г/ ищецът претендира „Заличаване на „П*” ЕАД поради нищожност на вписването което обосновава със следните факти:

1/Решение № 228/21.11.1990 г. на МС за предоставяне безвъзмездно от 1.12.1990 г. на Общински народен съвет – Варна на държавно имущество на поделение”П*” на фирма „Л*” за образуване на общинска фирма, която поема част от активите и пасивите на фирма „Л*” по баланса към 30.11.1990 г. както и други права и задължения по разделителен протокол, който е подписан от Б.Б* зам. председател на МС.Твърди се липса на воля - „Правата и задълженията на учредителите на търговското дружество регламентирани с учредителния акт не са насрещни, а са спрямо учреденото юридическо лице за постигане на общата цел, за която то е създадено. Ако тази воля не съществува, следователно не съществува и основание”…”.Решение №228/21.11.1990 г. на МС  е подписано не от министър председателя и министрите, а от заместник председателя на МС………което означава, че е нищожно. Това обстоятелство което не е възникнало валидно и води до невалидно съществуване на „П*” АД, като правоприемник на всички предхождащи форми на юридическите лица основани на Решение №  №228/21.11.1990 г. на МС  /ТР№1/6.12.2002 по т.д.1/2002 г. на ОСГК на ВКС/”.

2/С протокол № 26/19.11.1997 г. на Общински съвет Варна, действащ като Общо събрание на „П*” ЕООД, се променя капитала на дружеството чрез непарична вноска – внасяне на пазарни площадки „Ч*” – 3 900 кв.м и „Вл. Варненчик” – 1920 кв.м. Съгл. чл. 10 а от Закона за подпомагане на земеделските производители /Д.в.бр.96/2002 г/Общинските съвети предоставят не по-малко от 50% от търговската площ на общинските пазари за плодове и зеленчуци за ползване от регистрирани земеделски производители при продажба на произведена от тях земеделска продукция. След влизане на тази разпоредба в сила, решението за апорта на двете площадки противоречи на закона, то е нищожно. . Следователно след като „П*” АД няма изискуемия капитал съществуването му е нищожно.

3/.Преобразуването на „П*”ЕООД в „Пазари” ЕАД се основава на липсваща воля на две противоречащи си решения. На 29.05.2000 г. Общински съвет – Варна взема решение да образува еднолично АД „П*” и това решение има „пряк директен и незабавен конститутивен ефект, въпреки че не е вписано”. След това на 13.10.2004 г. Общински съвет – Варна взема решение за преобразуване на „П*” ЕООД в „П*” ЕАД. Това решение е вписано, но то е несъществуващо обстоятелство, поради конститутивния ефект на първото и поради факта, че пряко му противоречи, а решенията на принципала не са административни актове и не могат да се отменят мълчаливо.”

Първоинстанционният съд е оставил без движение производството по делото с указания: да уточни кое вписване се атакува; какъв порок на това вписване се твърди, като се изложат и конкретните факти; да формулира адекватен петитум на исковата молба с оглед това уточнение; да обоснове правния си интерес от предявяване на иска.

Вместо уточнение в отговора си /заявление вх. № 12805/30.04.2014 г. ищецът е посочил, че това вече е направено по искане на Окръжен съд Русе, след което исковата молба е изпратена по компетентност на ВОС.

Производството по делото е прекратено поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности.

Първият довод в жалбата, че исковата молба е редовна се основава на факта, че след направените уточнения, Русенския окръжен съд, по седалище на който е подадена исковата молба е приел, че искът е редовен, но поради специалната местна подсъдност го е изпратил на Варненския окръжен съд. Всеки съд следи за допустимостта и редовността на исковата молба и сам решава налице ли са предпоставките по чл. 127 от ГПК. Оплакването в жалбата, че действията на Варненския окръжен съд представляват отказ от правосъдие е несъстоятелно. Предметът на спорното материално субективно право се извежда от основанието и петитума на иска въз основа на правната норма. В случая се претендира заличаване на дружеството „П*” ЕАД. Страната не прави разлика между заличаване на дружеството, като последица от прекратяване на дейността при ликвидация и несъстоятелност и заличаване на вписано обстоятелство при уважен иск с правно основание чл. 29 от ЗТР. Уточненията, че: 1/ решение №228/21.11.1990 г. на МС  е подписано от заместник председателя на МС, което означава, че е нищожно, т.е. не е възникнало валидно и води до невалидно съществуване на „П*” АД; 2/ решението за апорт на двете площадки взето с протокол на Общински съвет Варна №26/19.11.1997 г. противоречи на чл. 10а от ЗПЗП /Д.в. бр.96/2002 г./ и следователно след като „П*” АД няма изискуемия капитал съществуването му е нищожно, също не представляват конкретизация на искове по чл. 29 от ЗТР; 3/ абсурдно е твърдението, че след като в Общински съвет Варна, през 2000 г. е взето решение за преобразуване на „П*” ЕООД в ЕАД, то извършена промяната в правната форма на дружеството въз основа на последващите решения на принципала от 2004 г. и 2006 г. е вписване на несъществуващо обстоятелство. В този случай въпреки че е посочено кое вписване се атакува, следва да се има предвид, че наличието на специални правила за оспорване на преобразуването – чл. 264к, чл.264л, чл. 264м и чл.264н от ТЗ, относно възможностите за оспорване промяната на правната форма на еднолично дружество, както и забраната по чл. 70 ал. 6 от ТЗ, според която са недопустими искове за установяване на несъществуване на вписани обстоятелства, чиято последица е прилагането на чл. 604 ГПК, респ. 29 ал. 1 ЗТР по отношение учредяването на дружество.

Искът се явява недопустим и поради липса на правен интерес /чл. 29 ал. 1 ЗТР/. Сочените от ищеца причини /л. 2 от исковата молба/, а именно възможността да заличи търговското дружество „П*” ЕАД, за да се прекратят водените от последното срещу ищеца граждански дела във връзка със съществуващи договорни задължения не обуславят правен интерес по смисъла на закона. Правото на ищеца „да държи и експлоатира временна постройка /без земята/, представляваща заведение за обществено хранене намиращо се на колхозния пазар” може да бъде защитено чрез вещен или облигационен иск и не зависи от съществуването на вписани обстоятелства в ТР относно „П*” ЕАД.

Поради изложеното законосъобразно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в съответствие с дадените указания.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1778/09.05.2014 г. постановено по т.д. 599/2014 г. на Варненския окръжен съд

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: