Р Е Ш Е Н И Е № 258

 

Гр.Варна, 01.12 2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на първи ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 347 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-3776/22.06.2017 година от Ф.К.Ч., чрез процесуалния му представител срещу решение No-109/10.02.2017 година, постановено по т.д.1044  по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлен иска срещу „СТФ“ АД за отмяна на взетите по т.2, т.5 и т.7 решения на ОС на акционерите, проведено на 29.06.2016 година, на осн. чл.74 ТЗ и е осъден да заплати сумата от 1500 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът е приел, че при редовно проведен избор на трети член независимо от пречките да бъде извършено вписване, съставът се счита попълнен и провеждането на събранието от двамата членове не е в нарушение на закона при липса на твърдения за нередовности при уведомяването на третия член. Този извод на съда е неправилен, тъй като разпоредбата за броя на членовете е императивна и доколкото органът е колективен, спадането на броя на членовете под законно изискуемия минимум е приравнено на липса на валидно изразена воля на юридическото лице. Следва да се има предвид, че хипотезата на вземане на решение от колективен орган в състав под законоустановения мимимум се различава съществено от хипотезата на вземане на решение от колективен орган, в който единия член не е присъствувал или е гласувал против.  Първоинстанционният съд е приел, че решението по т.2 касае въпрос по целесъобразност, за което съдебен контрол е недопустим, който извод на съда е неправилен. Акционерите имат право да получат информация относно действията на дружеството, предприети относно приходите от дейността и по този начин да упражнят правото си на контрол. При твърдения за несъответствие на финансовия отчет с изискванията на закона се компрометира правото на глас на акционерите и препятствува вземането на информирано решение по приемането на ГФО. Неправилен е извода на съда, че решението по т.5 отново е въпрос по целесъобразност . Налице е конфликт на интереси, което препятствува законосъобразното упражняване правото на глас, тъй като приетото решение е в нарушение на чл.229, т.2 ТЗ. Неправилен е изводът на съда относно решението по т.7. Същото съставлява недопустимо изменение на дневния ред, поради което се явява незаконосъобразно. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „СТФ“ АД е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е частна жалба от Ф.К.Ч., чрез процесуалния му представител срещу определение 1264/26.04.2017 година, постановено по т.д.1044/2016 година по описа на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението, в частта за разноските с искане за отмяна и постановяване на друго, с което да се намали претендираното възнаграждение.

Ответникът по частната жалба „СТФ“ АД моли да се потвърди обжалваното определение.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на ОС на акционерите на „СТФ“ АД, проведено на 29.06.2016 година от 10.30 ч..

В исковата си молба ищецът Ф.К.Ч. излага, че  е акционер в „СТФ” АД, като притежава 22529 броя акции с право на глас, които представляват 34.29% от капитала на дружеството и е акционерът, който притежава най-голям брой акции.

На 29.06.2016 година е проведено ОС на акционерите  при дневен ред, обявен по партидата на ответното дружество и допълнен по искане на ищеца.

Събранието е проведено при множество нарушения на закона, като са допуснати следните нарушения на процедурните правила, както и на материалноправните норми.

Решението за свикване на общо събрание на акционерите е прието от нелегитимен орган. Съобразно разпоредбата на чл.244, ал.1 ТЗ съветът на директорите се състои най-малко от трима членове, а видно от данните в ТР се състои от двама членове, като поради наличието на този факт дружеството съществува и продължава да функционира в нарушение на закона. След като съветът на директорите не отговаря на изискванията на закона то следва да се приеме, че такъв орган липсва, поради което не може да взема никакви решения, от което следва, че всички решения на ОС на акционерите са незаконосъобразни. По т.2 от дневния ред твърди, че изготвеният и обявен в търговския регистър ГФО за 2015 година е неверен. Извършени са осчетоводявания в противоречие с материалния закон и приложимия счетоводен стандарт. По тази причина ГФО за 2015 година, приет на общото събрание не отразява вярно, честно и обективно имущественото и финансово състояние на дружеството, което накърнява правото на дивидент и от друга страна е основание за налагане на данъчни санкции. По т.5 от дневния ред освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите  за дейността им през 2015 година е допуснато нарушение на чл.229, ал.2 ТЗ, тъй като е направено искане да се гласува поотделно освобождаването от отговорност на всеки от членовете на съвета на директорите, като гласуването не може да стане „en bloc”.  Налице е конфликт на интереси,  което препятствува законосъобразното упражняване правото на глас, като това решение е пряко свързано с възможността да се предявяват искове от дружеството срещу някой от членовете на СД или срещу всички. Членовете на съвета на директорите И Д и С С са акционери в дружеството и са двамата членове, които искат да бъдат освободени от отговорност. Гласовете им следва да се извадят от гласувалите, тъй като те не могат да гласуват за освобождаването си от отговорност поради конфликта на интереси.

Решението по т.7 от дневния ред е незаконосъобразно, тъй като акционерите са длъжни да гласуват, а не да отлагат вземането на решение, като по същество отлагането на решението представлява недопустимо изменение на дневния ред. Всички акционери са разполагали с достатъчно време да се запознаят с материалите от тази точка от дневния ред.  Моли съдът да отмени решенията на ОСА, проведено на 29.06.2016 година, както и да присъди направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че решенията за избор на член на СД на лицето М П и попълването на членствения състав до законоустановения минимум са произвели действие по отношение на акционерите на дружеството като този избор е произвел действие. Дружеството е изпълнило задълженията си за попълване на съвета на директорите и е избрало нов СД, като всички решения са атакувани от ищеца и с това си поведение той е станал причина за отлагане попълването на членствения състав.Към 16.05.2016 година решението за свикване на ОС е в състав от трима души, тъй като решението е произвело действие вътре в отношенията между дружеството. Отделно от горното законът е предвидил възможност съвета на директорите да спадне под определения минимум. По т.5 от дневния ред липсва твърдяното нарушение на чл.229 ТЗ и не е налице конфликт на интереси, тъй като проектът за решение е освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите. Следователно законосъобразно не е уважено възражението на Ч. за промяна на предварително обявения с поканата дневен ред. Разпоредбите на чл.229 ТЗ не е нарушена, тъй като забраната касае участието на акционер при гласуването на решения от ОСА за предявяване на искове срещу него, както и за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Процесното решение по т.5 не попада в тази хипотеза, доколкото касае освобождаването от отговорност на членовете на Сд, а не вземане на решение за предявяване на искове или осъществяване на отговорността към акционер.  По т.2 от дневния ред е недопустимо да се поставя за преценка от съда дали ГФО на дружеството е верен при изразената воля на дружеството за приемането му. По т.7 от дневния ред решението да бъде разгледана и гласувана на следващо събрание не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност доколкото същото е процедурно. Твърдят, че не са предоставени писмени материали, свързани с решението и не е спазен чл.223а, ал.4 ТЗ като с поведението си е станал причина да се отложи вземането на решение. Не са засегнати членствените права на акционера, поради което и той няма правен интерес да атакува решението по т.7 от дневния ред. Претендира се отхвърляне на иска.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните писмени доказателства и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор относно следната фактическа обстановка, че дружеството „СТФ“ АД е провело общо събрание на 29.06.2016 година,  което се установява и от представеният протокол с посочения в протокола дневен ред, както и, че са взети описаните в протокола решения, че ищецът Ф.Ч. е акционер в дружеството, както и, че по негово искане дневния ред е допълнен с т.7 от дневния ред, като контролъора Т е назначена с акт на Агенция по вписванията.

Няма спор относно обстоятелството с оглед съвпадащите изявления на страните, че съвета на директорите е в състав от двама души,  като изборът на трети член на състава на директорите е обстоятелство, което не е вписано в партидата на дружеството.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.

По допустимостта на производството:

Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника, респективно акционера потестативно право да иска отмяна на решението на ОС, когато то противоречи на закона или устава на дружеството, като същото може да бъде упражнено само в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. С оглед преклузивния характер на срока за предявяване на иска, съдът се произнася само по релевираните в този срок основания. Видно от датата на събранието 29.06.2016 година и присъствието на акционера ищец,  срокът е спазен с депозиране на исковата молба по пощата, видно от пощенското клеймо 13.07.2016 година.

С оглед съвпадащите волеизявления на страните относно фактическите обстоятелства съдът приема за установено, че ищецът е акционер към момента на провеждане на процесното Общо събрание, поради което е активно процесуално легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения на това събрание.

В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на събранието и валидността на взетите решения. Твърденията за нарушение на процедурата по свикване и провеждане на събранието касаят т.нар.процесуална законосъобразност, а останалите нарушения т.нар.материална незаконосъобразност.

В производството по иска по чл.74 ТЗ доказателствената тежест е за ответника,  който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията.

Конститутивният иск по чл.74, ал.1 от ТЗ е процесуален способ за защита на съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество срещу онези решения на общото събрание на дружеството, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор и нарушават членствените права на конкретния съдружник. Предявяването на иска зависи от преценката на засегнатия съдружник, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем. В тази връзка не може да бъде споделено възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, че по т.7 от дневния ред липсва правен интерес от предявяването на иска, защото не е накърнено конкретно членствено право.

Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана по реда на чл.74 от ТЗ, така и за нарушенията, които ще бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на търсената с иска по чл.74 от ТЗ съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба.

Според задължителните указания в т.6 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца, съобразно изискването на чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./, респ. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, като всеки релевиран порок - материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл.74 от ТЗ. Предвид установения в чл.74, ал.2 от ТЗ преклузивен срок за предявяване на исковете по чл.74 от ТЗ, в т.6 от ТР № 1/2002 г. е възприето разбирането, че разглеждането и произнасянето по основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън този срок, е процесуално недопустимо /в този смисъл решение по т.д.860/2009 година , ТК, II т.о./.

Решенията по т.2 и по т.5 от дневния ред са в пряка функционалност и обусловеност от вземането на решението по т.7 от дневния ред, тъй като изслушването на доклада на контролъора и установяването на верността на представения ГФО пряко касаят решението за приемане на  ГФО и това за освобождаване на членовете на съвета на директорите. 

Ищецът не е въвел такова основание за отмяна на решенията по т.2 и по т.5 от дневния ред, а именно обусловеността на същите от отмяната на решението по т.7 от дневния ред и съдът няма да го разглежда, тъй като е обвързан от въведените от ищеца основания.

Първото релевирано основание касае процесуалната законосъобразност с твърдения, че е нарушена процедурата по свикване на събранието, тъй като решението за свикване е взето от нелегитимен орган – от съвет на директорите в състав от двама души.

При извършената служебна справка по партидата на дружеството, водена в ТР, съдът констатира, че на 17.03.2014 година е извършено заличаването на Ф.Ч. като член на съвета на директорите.

На  31.07.2014г. е проведено ОСА, с т.7 от дневния ред – избор на трети член на СД – М А П, като решението е атакувано от Ф.К.Ч. с иск с правно основание чл.74 ТЗ, по което е налице решение по в.т.д.703/2015 година на Варненски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване по т.д.1401/2016 година на ВКС и влязло в сила на 24.11.2016 година, с което решението е отменено. Регистърното производство е било спряно с акт на съда, потвърден с определение на Варненски апелативен съд по ч.т.д.569/2014 година.

На ОСА от 31.07.2015г. отново по т.7 от дневния ред за член на СД е избрана М П.  С искова молба на Ф.К.Ч. срещу „Строителен и технически флот” АД, гр.Варна за отмяна на решенията по т.1, 5, 7 и 8 на ОСА, взети на 31.07.2015г. и касаещи включително избор на трети член на СД е налице иск с правно основание чл.74 ТЗ, като регистърното производство е било спряно.

Производството е приключило с определение от 28.08.2017 година по т.д.1013/2017 година на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване  решението на въззивния съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което искът на Ч. за отмяна на решението за избор на трети член е отхвърлен,  а вписването на  П е извършено от ТР на 24.11.2017 година.

При преценката за легитимността на взетото решение за свикване на ОС от съвета на директорите съдът следва преди всичко да даде отговор на въпроса от кой момент  влиза в сила на решението на ОСА за избор на нов член на СД, съобразявайки, че  с решение от 31.07.2015 година съставът е попълнен с трети член. По този въпрос на настоящия състав  е известна задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК и обективирана в решение № 690/03.12.2008г. на ВКС по т.д № 349/08г., ІІ т.о., в което е прието, макар и за ООД, но в същата хипотеза, че решенията на ОСС за избор и освобождаване на нов управител до вписването им пораждат действие в самото дружество, а след вписването  - и по отношение на третите лица. Макар и взето от СД в състав от двама души, атакуваното решение не е взето от нелегитимен орган, тъй като в чл.252 ал.1 т.6 вр.т.4 ТЗ е предвидена възможността броят на членовете на СД да спадне под определения в закона минимум от най-малко 3 лица, като не е предвидена като изрична последица нищожността на взетите от съвета на директорите решения. В процесната хипотеза липсва законова забрана дружеството да функционира и неговият управителен орган да взема решения.

По т.2 от дневния ред- Съдебният контрол се простира по отношение на процесуалната и материалноправна законосъобразност, но не и по отношение на целесъобразността на взетите решения. В тази връзка решението на общото събрание на акционерите да приеме ГФО е въпрос по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Приетият финансов отчет не лишава акционера от правото му да претендира вреди, тъй като приетият финасов отчет не означава автоматично освобождаване от отговорност. ГФО съставлява частен свидетелствуващ документ, като приемането му от общото събрание не променя неговият характер и възможността да бъде опровергавана верността му.

По т.5 от дневния ред- В правото на ОС на акционерите е като върховен орган на дружеството да освободи от отговорност отделен член на СД, с  което се допуска оборването на презумпцията за солидарна отговорност на членовете на СД. Суверенно право на ОС на акционерите е да извърши преценка по чл.240, ал.3 ТЗ , без законът да изисква обвързването на тази преценка с решението за друг /други/ членове на СДФ, респ. със солидарната отговорност по чл.240, ал.2 ТЗ. Установената в чл.240, ал.2 ТЗ солидарна отговорност на членовете на СД, наред с гаранцията, предвидена в чл.240, ал.1 ТЗ е въведена от закона като вид лично обезпечение на задължението им да обезщетят АД за евентуално претърпените от него вреди, причинени виновно от тях на дружеството, като обаче единствено в дискрецията на ОС е да реши дали да освободи само един член на СД т.е. новелата на чл.240, ал.3 ТЗ установява едно изключение от правилото да бъдат освобождавани „ан блок“ всички членове на СД. Поради изложеното предложеният проект за решение по тази точка от дневния ред не е в противоречие с установеното в закона „ан блок“ освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите, като във върховната компетентност на ОС е дали да гласува „за“ това решение или „против“.

Спорният въпрос е допуснато ли е нарушение на императивната разпоредба на чл.229, ал.2 ТЗ.

Безспорно е, че в тази разпоредба не е регламентирана изричната забрана за акционер да гласува против освобождаването си от отговорност, поради което и тази разпоредба не следва да се тълкува разширително. Основополагащ принцип е, че забранителните норми не могат да се тълкуват разширително. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл.240 а ТЗ, даваща възможност на акционери да предявят иск за търсене на отговорност от членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет.

Основният въпрос който следва да намери разрешение е съставлява ли пречка за водене на този иск взетото решение за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите, като отговорът не следва да е положителен. Разпоредбата на чл.240а ТЗ не предвижда процесуални пречки за воденето на иск, тази разпоредба дава права на миноритарните акционери да защитят членствените си права. Да се постави като предпоставка за воденето на този иск да не е налице взето решение за освобождаване от отговорност или решение на ОС на акционерите за водене на този иск означава да се отрече възможността на миноритарните акционери да защитят правата си.

По т.7 от дневния ред – Разпоредбата на чл.223а, ал.1 ТЗ регламентира правото на акционери, притежаващ акции повече от три месеца и представляващи поне 5% от капитала на дружеството да включат допълнителни въпроси в предложения дневен ред на свиканото общо събрание на акционерите. Това право е преобразуващо то е от кръга на т.нар. малцинствени права на миноритарните акционери и възниква от момента на обявяване на поканата за общото събрание в търговския регистър. Възникването и упражняването му не е обусловено от други предпоставки.

С решение 264/01.10.2014 година по гр.д.2531/2014 година , ГК, IV гр.о. е допуснато обжалване по материалноправният въпрос съставлява ли противоправно поведение действието на миноритарен акционер в акционерно дружество, с което иска включване в дневен ред на общо събрание по чл.223а ТЗ въпрос и съставлява ли такова поведение непредставянето на материали по чл.223а, ал.4 ТЗ.

Съдът, в мотивите си е посочил, че за разлика от хипотезата на чл.224, ал.1 ТЗ, която предвижда задължение за управителните органи на акционерното дружество такова задължение не съществува за миноритарния акционер, упражнил малцинственото си право по чл.223а, ал.1 ТЗ. Ако управителният орган не предостави материали се нарушава правото на информираност на акционера, но такова изискване не може да бъде предвидено и за отделния акционер, тъй като той преценява как ще упражни правото си, а и може да не разполага с материалите, които да подкрепят направеното от него предложение. Ако не представи писмени материали той се излага на опасността решението да бъде гласувано против. В тази връзка не може да бъде споделено становището на ответника, че за ищеца е било налице задължение за предоставяне на материали, което е обусловило отлагането на вземане на решение.

Отлагането на вземане на решение не е процедурно решение, както твърди ответника, отлагането на вземане на решение по съществото си съставлява недопустима промяна на дневния ред, поради което и взетото решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Процедурните решения касаят решения на общото събрание по процедурата за вземане на решение, неуредени с императивни правила в ТЗ. Съгласно закона всяка точка в дневния ред следва да съдържа и проект за решение, като трайна е практиката, че ако дневния ред не съдържа проект на решение това опорочава процедурата по свикване на събранието. Включената от акционера точка в дневния ред по правилата на обявяването на дневния ред съдържа и проект за решение, като събранието на акционерите следва да подложи на гласуване тази точка. С обявяването в срока по чл.223а, ал.2 ТЗ в търговския регистър на списък, съдържащ допълнителни въпроси към дневния ред, предложен от съвета на директорите тези въпроси се смятат включени в предложения дневен ред. По аргумент на обратното, предвидено в чл.231, ал.1 ТЗ общото събрание не може да вземе решение за изключването им от дневния ред, при положение, че не са присъствували всички акционери.  На гласуване следва да се подложи посоченият в точката проект за решение, като в правомощията на събранието е да гласува за или против. Събранието не може да реши, че няма да гласува изобщо по обявените точки в дневния ред, защото по съществото си това решение представлява вземане на решение за изключване на точка от дневния ред, което както се каза по-горе е недопустимо изменение на дневния ред, с оглед броя на представените на събранието акции.

Поради частично несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен иска на Ф.К.Ч.  срещу „СТФ“ АД за отмяна на взетото по т.7 решение на ОС на акционерите, проведено на 29.06.2016 година, а вместо него постановено друго, с което се отмени решението, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.

По разноските: С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски ищецът следва да бъде осъден да заплати направените разноски за двете инстанции в размер на 2200 лева, съразмерно на уважената част на иска. Направено е възражение за прекомерност на направените разноски, което не следва да бъде уважено, тъй като се касае за оспорване на няколко решения на ОС на акционерите, провеждани са редица съдебни заседания, изслушвани са свидетели. В тази връзка следва да бъде потвърдено обжалваното определение на Варненски окръжен съд.  

На осн. чл.78, ал.1 ГПК,  с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца Ч. сумата от 1000 лева за първата инстанция и сумата от 1200 лева, разноски за въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение No-109/10.02.2017 година, постановено по т.д.1044  по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Ф.К.Ч.  срещу „СТФ“ АД за отмяна на взетото по т.7 решение на ОС на акционерите, проведено на 29.06.2016 година, на осн. чл.74 ТЗ, както и в частта, с която „СТФ“ АД е осъден да заплати на Ф.Ч. сумата за разликата над 1000 лева до размера от 1500 лева, разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ решение по т.7 от дневния ред на ОС на акционерите на „СТФ“ АД, проведено на 29.06.2016 година по иска на Ф.К.Ч.  срещу „СТФ“ АД, на осн. чл.74, ал.1 ТЗ.

ПОТВЪРЖДАВА решение No-109/10.02.2017 година, постановено по т.д.1044  по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Ф.К.Ч.  срещу „СТФ“ АД за отмяна на взетото по т.2 и т.5 решение на ОС на акционерите, проведено на 29.06.2016 година, на осн. чл.74 ТЗ, както и в частта, с която е осъден да заплати на „СТФ“ АД сумата от 1000 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА  Ф.К.Ч.  да заплати на „СТФ“ АД сумата от 1200 /хиляда и осемстотин/ лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение 1264/26.04.2017 година, постановено по т.д.1044/2016 година по описа на ОС – Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:

Особено мнение на съдия Дарина Маркова по решението, касаещо т.5 от дневния ред на събранието

 

 

Решението за освобождаване на членовете на съвета на директорите от отговорност, което е предмет на оспорване, е взето в рамките на правомощието на общото събрание на акционерите по чл.221 т.10 от ТЗ. Съгласно чл.230, ал.1 от ТЗ, решението се взема с обикновено мнозинство от представените на събранието акции. При това следва да се отчете качеството на акционер на член на СД (лице участващо в управлението на дружеството) и невъзможността същия да участва във вземането на решението за своето собствено освобождаване от отговорност, предвид нормата на чл. 229, т. 2 ТЗ.

Атакуваното решение на ОСА е взето с мнозинство от акциите, като мнозинството е постигнато с гласовете на акционерите, които са и членове на съвета на директорите.

Това обстоятелство прави взетото от ОСА решение в оспорваната му част порочно поради наличието на конфликт на интереси. Законодателят изрично е предвидил с нормата на чл. 229 ТЗ, че правото на глас за акционер или негов представител отпада в случаите, когато се цели предприемане действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Гласуването е било опорочено, което прави взетото решение незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено. В този смисъл е решение № 94/09.04.2012г. постановено по в.т.д. № 119/12 г. на ВАпС. С определение № 493/20.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 688/2012 г., I т. о., ТК, касационният съд е приел нормата за ясна и ненуждаеща се от тълкуване, респ. не е допуснал до касационно обжалване атакуваното решение № 94/9.04.2012 г. по т. д. № 119/12 г. на ВАпС по поставения от касатора въпрос „Дали забраната по чл. 229 ТЗ се отнася до акционер, който едновременно е и член на СД по точките от дневния ред, с които се предвижда предявяване на иск срещу него, но не за задълженията му към дружеството, а заради действията му като член на СД, изисква тълкуване на посочената разпоредба“.