РЕШЕНИЕ

   № 224

               гр.Варна, 05.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 19.09.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 347 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Въззивникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД - гр. София обжалва изцяло първоинстанционното осъдително решение №3/23.02.2018 г. на Окръжен съд Разград по т.д. №16/2017 г. и моли да бъде постановено друго, с което исковете на Н.Н.С. и С.Н.С. чрез законен представител Г.Н.М. и на Н.Р.М. бъдат отхвърлени като недоказани и необосновани. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Ответниците по жалбата – ищци молят с писмен отговор и с молба чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на последния на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.269-ГПК въззивният съд  следи служебно за валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а е ограничен по въпросите за неправилност на решението от посоченото в жалбата.

Оплакването в жалбата за съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал е недоказано и неоснователно. Няма данни за принос на пострадалия Н.С. Хасан за настъпването на ПТП. Данните по делото са, че осъденият водач на насрещно движещият се тежкотоварен автомобил „Мерцедес Актрос“ е навлязъл в насрещната лента, в която се е движил товарният автомобил - микробус „Рено“, управляван от пострадалия, като съприкосновението на автомобилите при последвалия челен удар е станало в техните леви предни части, и именно той е причинил ПТП, довело до преобръщането на  микробуса и до смъртта на пострадалия. Мястото на сблъсъка между двете МПС е в дясната пътна лента в посока гр.Сеново-с.Просторно, в която се е движил автомобилът на пострадалия, което се доказва от обективните находки – петно от тъмна техническа течност, задирания върху асфалтовата настилка и от всички следи от протривания, разположени именно в тази лента, установено от заключението на комплексната  автотехническа и съдебно - медицинска експертиза. Няма данни за описания от застрахователя механизъм на ПТП, затова заключението на експертизата е категорично, че няма данни за нарушаване на правилата за движение от техническа гледна точка от пострадалия водач и за съпричиняване от негова страна. Пострадалият не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране. Няма и данни същият да не е ползвал предпазен колан, тъй като иначе при челния удар главата му щеше да се удари в предното стъкло на автомобила, за какъвто удар отсъстват данни както по стъклото, така и по тялото на пострадалия. При удара лявата страна на микробуса е била отнесена и конструкцията на предпазния колан - разрушена, което обяснява изхвръкването на тялото извън автомобила при преобръщането му, установено от обясненията на в.л. В Д в с.з. Показанията на осъдения водач на товарния автомобил – св. Й О К, признат за виновен за произшествието с влязла в сила присъда, че микробусът се движил в неговото платно в завоя и той се опитал да го заобиколи, но при опит за маневра на пострадалия последвал сблъсъкът, са очевидно заинтересовани и не могат да се приемат за достоверни, тъй като са в противоречие с приетото с присъдата на наказателния съд, задължителна и за гражданския съд, и с всички обективни данни по делото. Те са отречени и от вещото лице Д, според който посочените от свидетеля маневри е невъзможно да бъдат осъществени за изключително краткото време за реакция на водачите. Вещото лице е потвърдило и след разпита на този свидетел, че единствената причина за удара е навлизането на тежкотоварния автомобил в лентата за насрещно движение.

Оплакването в жалбата за недоказани претърпени от ищците вреди  следствие смъртта на пострадалия и завишени поради това претенции за обезщетения е неоснователно.

От показанията на свидетелите Р С, Р М и В М се установява следното: Малетните деца на пострадалия са били изцяло зависими от баща си, който се е грижил и ги е издържал в отсъствие на майка им, която ги е напуснала, и към когото те са били силно привързани и са обичали. Те са останали без най-близкия си и любим родител, който е бил тяхната основна опора в живота на съвсем крехка възраст, като тази внезапна и невъзратима загуба не би могла да се компенсира с нищо и ще продължава да им тежи завинаги. Поисканите и присъдени обезщетения за неимуществени вреди от 150000 лв за всяко от децата не са завишени по размер и отговарят на болките и страданията, които същите са претърпели и ще търпят за в бъдеще следствие нелепата и съвсем ранна смърт на баща им.

Ищцата Н.М. пък е живяла на съпружески начала с починалия, като съвместно са отглеждали децата си в продължение на година и половина.  Били са семейство за пример, макар и без брак, като са смятали да останат заедно и за в бъдеще. След смъртта на пострадалия Н. Х и завръщането на биологичната майка на децата тя е напуснала с детето си семейния дом и се е завърнала при майка си. Ищцата е загубила своя другар и опора в живота, с когото е била в близки съпружески отношения, изпитвала е към него привързаност и обич, делили са грижи и радости и с когото е смятала да продължи да съжителства. Поисканото и присъдено й обезщетение за неимуществени вреди от 30000 лв не е завишено и отговаря болките и страданията, които същата е претърпяла и ще търпи за в бъдеще следствие нелепата и съвсем ранна смърт на мъжа, с когото е живяла на съпружески начала.

Общият размер на присъдените обезщетения е много по-нисък от минималната застрахователна сума, покривана от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени и имуществени вреди следствие на телесно увреждане или смърт съгласно чл.266, т.1, б.“б“ от КЗ /отм./ - 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече пострадали лица.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ответниците по жалбата – адв. М.Д. се присъжда на основание чл.36, ал.2 - ЗА възнаграждение за оказаната им от същата безплатна правна помощ за въззивната инстанция съобразно положения труд – подаване на отговор и молба, без явяване в с.з., в размер на 3000 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №3/23.02.2018 г. на Окръжен съд Разград по т.д. №16/2017 г.

ОСЪЖДА  ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД - гр. София, ЕИК 121265177, да заплати на адв. М.Д. ***, ЕГН – **********, сумата 3000 лв – възнаграждение за оказана на ищците безплатна правна помощ за въззивната инстанция на основание чл.36, ал.2 – ЗА.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.