ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№      435                                                      25.06.2015 год.                  Град Варна

Апелативен съд                                                                Търговско отделение

На  25-и юни                                                      Година 2015год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА  

                                      ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ   

                                                          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА 

Като разгледа докладваното от Р.Славов ч. т. дело № 348 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по подадена е частна жалба от К.П.К., чрез процесуален представител, срещу определение № 154  от 19.03.2015 год. по т.д. № 354/2014год. на Окръжен съд - гр.Шумен, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения иск за дължими лихви върху сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от датата на ПТП-13.12.2012год., до датата на завеждане на исковата молба-20.06.2014год.

Излага доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като моли определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по прекратения иск.

Насрещната страна не е изразила становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него и е  редовна. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу ЗК „Лев инс”АД гр.София, чрез която е предявен иск за заплащане на сумата от 28 266,03лв., включваща  сумата от 20 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 8 266,03лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането-13.12.2012год. до окончателното изплащане.

С определение № 128 от 09.03.2015год., съдът е отменил определението с което е дал ход на делото по същество и е оставил производстото без движение, като е дал указание ищецът да прецизира претенцията си по чл.86 ЗЗД-като посочи размер на претендираната сума и да внесе д.т. върху същата.

В изпълнение на указанията, с молба № 1603/19.03.2015год.  ищецът е уточнил, че претендира законна лихва върху сумата от 8 266,03лв. считано от завеждане на исковата молба, до изплащане на сумата, а относно иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. –законна лихва върху сумата, считано  от датата на увреждането-13.12.2012год. до окончателното й изплащане. За да постанови обжалваното определение, в съобразителната част съдът е посочил, че ищецът е направил отказ от претенцията си за лихви за периода от 13.12.2012год. до датата на завеждане на ИМ-20.06.2014год.

Този извод на съда е необоснова. Както се посочи, с уточнителната молба, ищецът е направил отказ от претенцията си за лихви от датата на увреждането, само относно сумата от 8 266,03лв.-т.е. само относно претенцията за имуществени вреди. Предвид изложеното, определението се явява незаконосъобразно, тъй като съдът е прекратил производството в тази част, без да е сезиран с такова искане. По повод на изложеното в определението за оставяне на производството без движение и дадените указания, следва да се отбележи следното: Съобразно разпоредбата на чл.86  ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл.84 ЗЗД, когато денят на забавата не е определен, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Следователно, в общия случай, за поставяне в забава е необходима покана за изпълнение, като при липса на такава, за покана за изпълнение се счита исковата молба, поради което лихвите за забава се присъждат от предявяването на същата. Изключение от това общо правило е при задължение произтичащо от дължимо обезщетение за непозволено увреждане-при него длъжникът се смята в забава и без покана, съобразно разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД. Следователно, длъжникът се смята в забава без покана, т.е. от деня на увреждането, поради което момента на подаването на исковата молба, няма никакво значение относно претенцията за лихви, респективно-техният размер е неотносим за редовноста на иска, поради което и не е необходима ищецът да определя техния размер.

Предвид гореизложеното, следва да се направи извод, че обжалваното определение за прекратяване на производството в разглежданата от настоящата инстанция част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                   О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ  Определение № 154  от 19.03.2015 год. по т.д. № 354/2014год. на Окръжен съд - гр.Шумен, в частта му,  с която е прекратено производството по делото в частта по предявения иск за дължими лихви върху сумата от 20 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от датата на ПТП-13.12.2012год., до датата на завеждане на исковата молба-20.06.2014год.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.