Р Е Ш Е Н И Е

 

 

246/Варна, 03.10.2014 г. ……………………

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на 24.09.2014 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 349/2014 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по  въззивна жалба от „ЦБА Д” ООД – Д против решение № 64/07.04.2014 год., постановено по т.д.№ 16/2014 год. по описа на ОС – Д, с което страната е осъдена да заплати на „ЦБА” АД – Варна сумата от 50 437, 31 лева, представляваща незаплатена цена на продадени стоки, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на исковата молба и сторените съдебни и деловодни разноски.

Предявената въззивна жалба има бланкетен характер и съдържа искане за обезсилване на обжалваното решение, евентуално – за отмяната му като неправилно. Жалбата е допустима и надлежно администрирана. В жалбата не се съдържат нови доказателствени искания.

С допълнителна молба от 07.05.2014 год.  въззивникът е навел твърдения за нередовност на исковата молба поради непосочване ЕИК на ищцовото дружество.  С определение  № 503/22.07.2014 год. въззивният съд е констатирал, че ищецът е достатъчно индивидуализиран чрез  посочване на няколко релевантни правноиндивидуализиращи признака  като фирмено наименование; правно организационна форма, седалище, адрес на управление и органно представителство.  Следователно – исковата молба не страда от твърдяния порок.

Допълнителната молба обективира твърдения за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения в приложението на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК и искане за спиране на делото до приключване с влязло в сила решение на спора по т.д.№ 494/2014 год. по описа на ВОС. По направените искания е налице изрично произнасяне на въззивния съд, обективирано в определение № 503/22.07.2014 год.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Разглежданият иск е с правно основание чл. 327 ТЗ и е образуван по претенция, предявена на 24.01.2014 год.  Препис от исковата молба е връчена на ответника на 27.01.2014 год., който не е депозирал отговор в срока по чл. 367, ал.1 ГПК.

С Тълкувателно  решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК  е прието, че процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл.269, изр.1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл.269, изр.2 ГПК. Извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма. Съдебният акт е постановен при наличност на всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване. В съответствие с изложеното, обжалваното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.

По правилността на решението:  В съответствие с направените изводи досежно предметните предели на въззивната проверка и бланкетния характер на подадената въззивна жалба, решението на ДОС следва да бъде потвърдено. В решаващата си дейност съдът не е допуснал нарушение на императивна материално-правна разпоредба. По делото е установено, че страните са в трайни търговски отношения във връзка с доставката на стоки, чието получаване и стойност е обективирано в двустранно подписани експедиционни бележки и е осчетоводено при получателя – ответник. Размерът на претенциите е установен съобразно заключение на ССЕ, което ответникът не е оспорил.

Така мотивиран, съдът намира, че решението на ДОС следва да бъде потвърдено изцяло.

С изявления в о.с.з. на 24.09.2014 год. въззиваемата страна не поддържа искането си за присъждане на разноски, поради което и въззивният съд не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/07.04.2014 год., постановено по т.д.№ 16/2014 год. по описа на ОС – Д.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                       2.