О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…412……/гр.Варна, …17.06.2016………………..

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова ч.в.т.д.№ 349/2016  год. по описа на ВАпС , за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е с правно основание чл.274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.М.Г. в качеството на особен представител на И.П.П.  и по частна жалба от адв. М.Л. в качеството на особен представител на П.И.П. против Определение № 1102/31.03.2016 год., постановено по ч.т.д.№ 332/2016 по описа на ОС – Варна, с което са ОСТАВЕНИ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 48111/29.12.2015 г., подадена от адв.М.Г. в качеството й на особен представител на И.П.П. и частна жалба вх.№48342/30.12.15 г., подадена от адв.М.Л. в качеството й на особен представител на П.И.П., срещу разпореждане № 15845 от 30.03.12 г. по ч.гр.д. №3997 по описа за 2012 година на ВРС, 34 състав, в частта, с която е постановено незабавно изпълнение на заповед от 30.03.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

С обжалвания съдебен акт е прекратено производството по в.ч.т.д. № 332 по описа за 2016 год. на ВОС, ТО.

  Предявените частни жалби са депозирани в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Частните жалби изхождат от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.  На посоченото основание същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано по частни жалби както следва:

1. вх. № 48111/29.12.2015 г., подадена от адв.М.Г. в качеството й на особен представител на И.П.П.;

2. вх.№48342/30.12.15 г. , подадена от адв.М.Л. в качеството й на особен представител на П.И.П., срещу разпореждане № 15845 от 30.03.12г. по ч.гр.д. №3997 по описа за 2012 година на ВРС, 34 състав, в частта, с която е постановено незабавно изпълнение на заповед от 30.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

За да прекрати производството по делото ВОС е приел, че поканите за доброволно изпълнение до длъжниците, ведно с приложените към тях копия на заповед за изпълнение са изпратени за връчване на регистрираните на лицата постоянни и настоящи адреси, като поради неоткриването им е залепено уведомление на 22.07.2015 г., респ. 23.07.15 г., при наличието на предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 47 ГПК.  Съгласно  разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена с изтичане на срока за получаването на книжата от канцеларията на ЧСИ, в случая 05.08.15 г., респ. 06.08.15 г. От този момент е започнал да тече и преклузивния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 и чл. 419, ал.1 ГПК, който към момента на подаването на частните жалби вече е бил изтекъл. Следователно,

 същите се явяват просрочени и не следва да се разглеждат по същество.

Отделно от изложеното, съдът е формирал и изводи относно това, че назначеният впоследствие особен представител в изпълнителното производство по реда на чл.430 ГПК / съгласно приложеното ч.гр.д.№4092/15г. на РС - Враца/ има за цел да обслужва единствено самото изпълнително производство. Назначения особен представител няма процесуална легитимация да представлява длъжника в заповедното производство, респ. да подава възражение по чл.414 ГПК и частна  жалба по чл.419, ал.1 ГПК.

              Във връзка с релевантните правни въпроси, съдът намира следното:

Срокът за подаването на частна жалба по  чл. 419, ал.1 ГПК започна да тече от връчването на заповедта за изпълнение. На основание чл. 418, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител по реда на чл. 428, ал.1 ГПК.

Не се спори и по делото са представени доказателства за връчване на заповедта за изпълнение на длъжниците по реда на чл. 47 ГПК съответно 22.07.2015 г., респ. 23.07.15 г. Съгласно  разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена с изтичане на срока за получаването на книжата от канцеларията на ЧСИ, в случая 05.08.15 г., респ. 06.08.15 г. От този момент е започнал да тече и преклузивния двуседмичен срок по чл. 414, ал.2 и чл. 419, ал.1 ГПК, който към момента на подаването на частните жалби е изтекъл. В производството не се оспорват предпоставките за приложение на чл. 47 ГПК и спазването на фактическия състав на коментирания особен способ за призоваване и връчване на съобщения.

Съдът е назначил на длъжниците особен представител, респ. ЧСИ  е повторил връчването на поканата за доброволно изпълнение и на заповедта за незабавно изпълнение чрез особения представител.

Основният спорен въпрос по делото е свързан с това от кога тече срокът по чл. 419, ал.1 ГПК в случаите на  назначаване на особен представител на длъжника по реда на чл. 47, ал.6 ГПК.

Нормата на чл. 47, ал.5 ГПК е ясна и категорична - съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му. Назначаването на особен представител се извършва единствено при редовно, предшестващо връчване и не води до възобновяване на релевантните процесуални срокове, вкл. и на срока по чл. 419, ал.1 ГПК. Назначаването на особен представител за нуждите за изпълнителното производство е ирелевантно за връчване на заповедта за изпълнение – арг. изричната разпоредба на чл. 47, ал.7 ГПК, в която приложимостта на ал. 6 е изключена по отношение връчването на заповедта.От изложените законодателни разрешения следва и извода, че особеният представител, назначен в изпълнителното производство не разполага с процесуална легитимация да упражнява правата на длъжника по чл. 414 и чл. 419 ГПК.

Не противоречи на горния извод и представеното от частните жалбоподатели Определение № 383/04.08.2015 год. по ч.гр.д.№ 3179/2015 год. на ВКС, I ГО. В коментираният съдебен акт е призната легитимация на особения представител да подаде възражение по реда на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, която хипотеза не е идентична с разглежданата.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1102/31.03.2016 год., постановено по ч.т.д.№ 332/2016 по описа на ОС – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: