Р Е Ш Е Н И Е 

 

 номер 224/07.11.17 г. град  Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  в публично заседание на 10.10.2017 год. в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Секретар Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова въззивно т. дело № 349  по описа  за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от  „Строй Транс“ ЕООД – Варна против Решение 192/15.03.2016 год., постановено по т.д.№ 1454/2016 год., изменено с Решение № 1538/22.05.2017 год. , с което ВОС е ОТХВЪРЛИЛ предявените от „СТРОЙ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 148081835, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.139, вх.7, ап.152, представлявано от Юлиян Георгиев Йорданов, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” №2, искове с правно основание чл.208 от КЗ (отм., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 49 753,17 лева, представляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на щети по багер HYINDAI, модел ROВEX 250 LC-7, с рег. Х х ХХХХХ, застрахован по договор за застраховка „Пълно каско”, сключен с полица №0306В022781/10.01.2014г., изменен с добавък №1/10.01.2014г. и добавък №2/18.11.2014г., със срок на валидност 11.01.2014г.- 10.01.2015г., причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 17.11.2014г. в гр. Добрич, промишлена зона „Север”, ул. Ангел Стоянов, имот XLVIII, за което при застрахователя е заведена щета №18014030100501/25.11.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2015г., до окончателното й плащане, като неоснователни.

Предявената въззивна жалба обективира доводи за неправилност на постановения съдебен акт.

Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Третите лица – помагачи „Прокредит Банк България/ ЕАД и „Хепи Колор“  ООД не са депозирали писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259, ал.2 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск от застрахования собственик срещу застрахователя по сключена между страните застраховка „Пълно Каско” на МПС по застрахователна полица №0306В022781/10.01.2014г. със срок на застрахователно покритие 11.01.2014 г.- 10.01.2015 г., за заплащане на обезщетение за щети по застрахованата вещ, причинени вследствие на настъпило на 17.11.2014г. застрахователно събитие.

Предявеният главен иск е с правно основание  чл.208 от КЗ (отм.) вр. § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.,). 

По делото не е налице спор, че между ищцовото дружество „СТРОЙ ТРАНС“ ЕООД и ответника „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е бил сключен договор за застраховка „Пълно Каско” по полица №0306В022781/10.01.2014г., относно багер HYINDAI, модел ROВEX 250 LC-7, с рег. Х х ХХХХХ, собствен на ищеца, при приложими Общи условия за застраховка „Каско на МПС”  и Специални условия за застраховане на строителна, земеделска и горска техника. Приложимостта на общите и специални условия на зстраховане не се оспорва от страните във въззивното производство.

Няма спор, че уговорената с договора застрахователна премия е била платена изцяло от застрахования по уговорения в договора начин и срокове.

Между страните липсва спор и по отношение на факта, че на 17.11.2014г. в гр. Добрич, промишлена зона „Север”, ул. „Ангел Стоянов” при работа с хидрочук  и с цел премахване/събаряне на недовършена постройка багер HYINDAI R 250 LC-7 е претърпял инцидент - пропаднал е в непредвидена подземна част (мазе) на сградата, затрупана със земна маса и строителни отпадъци, при което е получил увреждания.

Не е налице спор и по отношение на факта, че застрахованият собственик „СТРОЙ ТРАНС“ ЕООД своевременно е подал до застрахователя уведомление за щета за установените увреди по багера, настъпили при инцидента на 17.11.2014 г..

 За да отхвърли предявения иск ВОС е приел, че преди започване на работа ищецът не е извършил дължимото уведомяване по чл. 197, ал.1 ЗУТ, ведно с изготвяне на план за управление на строителните отпадъци.  Строителят не е изготвил и план за безопасност и здраве.  Работата е предприета при липса на назначен технически ръководител съобразно изискванията на чл. 163а, ал.4 ЗУТ. Събраните по делото гласни и експертни доказателства сочат на допусната от застрахования  професионална небрежност, изразяваща се в отсъствие  на предварително проучване от страна на ищеца – изпълнител и собственик на увредената  вещ на условията и средата, при които ще се извършват възложените действия по премахване на строеж и липсата на изработен план за работа, съобразен със спецификата на процесния обект. Застрахованият собственик не се  уверил  предварително, че изпълнението на възложените СМР е възможно при налично подземно мазе и в максимална степен безопасно както за работниците, така и за техниката, ангажирани с извършването на отделните работи, което включва и спазване на правилата за разумност и добросъвестност, приложими според естеството на съответната професионална практика и съобразено със спецификата на всеки отделен случай. Същият е бил в състояние и е могъл, прилагайки правилата за предварително проучване и подготовка на терена и изготвяйки организационен план за изпълнение на възложената работа, да обезопаси машината и да избегне настъпването на щетата. Налице е неизпълнение от собственика на застрахованата вещ на конкретно задължение, визирано в приложимите към сключения между страните застрахователен договор Общите условия за застраховка „Каско на МПС” - т.50.3, да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазването му от вреди, което е в пряка причинно - следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие, респ. с възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Според условията на застрахователния договор - т.50.9 от ОУ, липсва основание за възлагане на обезщетителна отговорност на застрахователя.

Фактическите и правни изводи на ВОС относно допусната професионална небрежност са основен предмет на оспорване от въззивника. В посочените предметни предели следва да се произнесе и въззивния съд – чл. 269, изр.2 ГПК.

Предявената въззивна жалба обективира следните конкретни доводи за неправилност на постановеното решение:

         Процесният подземен етаж не е част от сградата – предмет на събаряне, подземното помещение се е намирало на разстояние от нея и не е обективирано в архитектурни проекти. Липсва допусната професионална небрежност на строителя. Коментираните от ВОС нормативни актове са неприложими към процесната дейност и неизпълнението им не обуславя настъпилите вреди. Релевантните разпоредби на ОУ са нищожни поради противоречието им с императивни правила на КЗ /отм./.  

Дружеството – ищец е подизпълнител по договор за събаряне на постройки/ сгради от  28.10.2014г.  в поземлен имот с идентификатор №72624.610.404, с адрес: гр. Добрич, „Промишлена зона Север”, ул. „Ангел Стоянов. Не е спорно, че сградата – предмет на събаряне съставлява стара незавършена постройка. Архитектурни проекти за същата не са налични.

Ищецът започнал изпълнението на възложената работа на 15.11.2014г. като за нейното извършване използвал вещта, обект на сключения между страните договор за застраховка - багер HYINDAI, модел ROВEX 250 LC-7, с рег. Х х ХХХХХ.

На 17.11.2014г., около 14 часа, при движение на багера от едно място към друго с цел премахването на недовършена постройка, представляваща складово хале, багерът пропаднал в подземна част /маза/ на сградата.

Свидетелят Банчо Христов – водач на багера към момента на настъпване на инцидента, твърди, че мястото, през което е преминал багера, за да подходи към сградата и да започне работа по събарянето, е било покрито с пръст и дребни строителни материали, като въобще не се е усъмнил, че под тях „има нещо“. При преминаването през този участък неочаквано и изведнъж се отворила дупка и багерът пропаднал със задната си част на около 3.5 м. Върху него се свлекли и намиращите се отстрани строителни отпадъци, при което кабината била деформирана, но водачът бил запазен от увреждания. Сочи, че обичайно преди започване на работа по събаряне прави оглед на сградата, за да прецени откъде и как да започне събарянето.

Съгласно заключенията и на двете изслушани и приети по делото съдебно – технически експертизи (СТЕ) – първоначална, изготвена от вещото лице инж. Петранка Маринова и повторна, изготвена от вещото лице инж. Румяна Пейчева, основна причина за настъпването на инцидента, при който на багера са причинени уврежданията, е започване на работата без извършено предварително проучване на вида и състоянието на подлежащата на разрушаване на сградата. Изпълнителят не е установил, че  съществуващата започната и недовършена постройка, представляваща складово хале, има частичен подземен етаж. Вследствие на неправилно разпределение на строителните отпадъци извън обсега на разрушаваната сграда и тежестта на самия багер таванската плоча с вертикалните носещи елементи на подземния етаж са загубили носеща способност, плочата се е деформирала и разрушила. Именно в резултат на това се е стигнало до внезапното пропадане на багера в отворилата се дупка към подземното ниво.

 

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката "Каско на МПС", се определя от закона - чл. 183, ал. 1 КЗ /отм./ и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл. 186, ал. 1 КЗ /отм./ - и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 211 КЗ /отм./.

В чл. 211 КЗ /отм./ е закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично две от допустимите основания за отказ - умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице /т. 1/ и неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор /т. 2/.

В КЗ изрично са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие, тъй като е налице неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя Сред тях е и хипотезата, в която  настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите и в договора е предвидено, че на това основание застрахователят може да откаже плащането на обезщетението - чл. 207, ал. 2 КЗ.

Представените по делото ОУ / с неоспорена приложимост/ регламентират изрично вменено задължение за застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин…., както и да предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото имущество МПС от вреди /чл. 50.3/.  Неизпълнението на соченото задължение е изрично предвидено основание за пълен или частичен отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение /чл. 50.9/. Соченият регламент е в унисон със законодателните разрешения относно освобождаването на застрахователя от отговорност и в рамките на договорната свобода относно съдържанието на правоотношението.  ОУ в коментираната част не противоречат на императивни законови норми и се квалифицират от настоящия състав като действителни.

 При  това положение и на основание чл. 211, т.2 КЗ вр. чл. 207, ал.2 КЗ  в тежест на застрахователя е да установи по реда на главното и пълно доказване:  1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор, изразяващо се в бездействие на застрахования относно предприемането на обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото имущество  от вреди; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение;

Тъй като покритият риск се квалифицира като такъв по чл.16.4 от ОУ и касае увреждане на строителна техника със специално предназначение в процес на използване, за застрахователното правоотношение са важими Специалните условия на застраховане на строителна, земеделска и горска техника / в този смисъл и отбелязани Допълнителни договорености по основната полица/.  По арг. от специалната разпоредба на пар.2, т.5.5 от Специалните условия за застраховка на строителна техника, достатъчно е неизпълнението да бъде осъществено при форма на вината – небрежност на застрахования.

Дейността по събаряне е специфичен вид дейност, за която законодателят не е предвидил разрешителен режим. Нормата на чл. 197 ЗУТ  регламентира уведомителен режим като предварително условие  за премахване на строежи, ведно с предварително одобряване на план за управление на строителните отпадъци по чл. 11 ЗУО. В зависимост от вида на строежите, сложността и характера на премахването главният архитект на общината (района) може да издава задължителни технически предписания във връзка със събарянето им, но осъществяването на тези правомощия е предоставено изцяло на преценката /оперативна самостоятелност/ на органа /чл.197, ал.2 ЗУТ/. От друга страна, на основание чл. 5 от НАРЕДБА за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали планът за управление на строителни отпадъци включва: 1/ описание на обекта на премахване; 2/ прогноза за образуваните СО и степента на тяхното материално оползотворяване съгласно приложение № 4; 3/прогноза за вида и количеството на продуктите от оползотворени СО, които се влагат в строежа, съгласно приложение № 5 и 4/мерки, които се предприемат при управлението на образуваните СО в съответствие с изискванията на чл.10. На основание чл.11, ал.8 ЗУО одобрението на плана за управление на строителни отпадъци включва проверка на съответствието с целите за рециклиране и оползотворяване на строителни отпадъци. Следователно – планът за управление не касае въпроси, свързани с местата за складиране на отпадъци от събаряне, а се съставя с оглед осъществяването на обществено-защитимите цели на закона във връзка с рециклирането и оползотворяването и предпазване на околната среда. Наличието на уведомление, вкл. на изготвен план за управление не биха предотвратили застрахователното събитие. На посоченото основание, липсата им се оценява като изцяло  ирелевантна за спорното право.
 Дейността във връзка със събарянето е регламентирана и в НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, която формулира общи и специфични изисквания /редакция от 19.12.2006 год., приложима към датата на настъпване на застрахователното събитие/ . Поначало, Наредбата възлага в тежест на възложителя изготвянето на план за безопасност и здраве, но само в случаите, когато събарянето е свързано с демонтаж или разрушаване на тежки или обемисти готови строителни елементи – чл. 9, ал.2, б.“к“. По делото не са установени задължителни предпоставки за изготвянето на плана. 
Наредбата обаче установява самостоятелни и независими задължения и за строителя. Съгласно чл.15, ал.1 и ал.2 строителят е длъжен през целия строителен процес да извършва оценка на риска, вкл. да извършва преценка на всички параметри на работната среда.  На основание чл. 16, т.1, б. „г“ строителят следва да осигури безопасен избор на работни места, вкл. удобен и безопасен достъп, транспортни пътища и транспортни зони.  
Процесното „пропадане“ е осъществено в подземен етаж от сградата, подлежаща на събаряне. Пропадането е обусловено от липсата на информация за наличието на подземно помещение и преминаването на тежкогабаритно МПС върху носещ елемент. Подземното помещение е част от подлежащата на събаряне страна, поради което предварителният оглед на строителя за потенциални подземни опасности  би установил наличието му и би довел до промяна в избрания от МПС транспортен път. 
Поддържаната от страната теза за пълна „непредвидимост“ относно наличието на маза е неоснователна. Принадлежността на помещението към сградата е признато от застрахования съобразно описанието в уведомлението за щетата. Горното презумира, че огледът на вещта би предоставил информация за него, най-малкото чрез наличието на стълби, врати и др. подходи. По делото е представена скица – л.192, от която е видно, че в съседния имот е разположена същия по вид сграда /конфигурация и етажност/  с идентичен частично подземен етаж. Съобразно заключението на вещото лице, до същото водят вътрешни стоманобетонни стъпала от първо ниво. Следователно – наличието на помещение под нивото на терена е установимо с обикновения оглед на вещта, 
В съответствие с изложеното, съдът приема, че застрахованият в качеството на строител е бил длъжен да извърши самостоятелна и независима оценка на риска чрез обследване на всички фактори, вкл. и оглед на сградата и площадката за потенциални опасности. Горното следва от естеството на осъществяваната по занятие дейност, от задълженията му по специалното законодателство, вкл. от общия правен принцип за добросъвестност и дължима грижа и предприемането на обичайни и разумни предохранителни действия.  Пропускът да се обследва сградата, вкл. и за подземни етажи съставлява небрежност - неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - модела на поведението на определена категория лица /добрия стопанин и строител/ с оглед естеството на дължимата престация /събаряне на постройка с тежкотоварна техника/ и условията на предоставянето й /маневриране във високорискова от срутване зона/. Налице е допуснато при небрежност неизпълнение на задълженията, визирани в чл. 50, 3 от ОУ, което пряко е обусловило вредоносния резултат и е значимо с оглед интереса на застрахователя. 
 Следователно – налице са законовите и договорните предпоставки за освобождаване на застрахователя от обезщетителна отговорност. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивникът не е навел други доводи против правилността на обжалвания съдебен акт. 
Въззиваемата страна не е представила доказателства за сторени разноски при въззивното разглеждане на спора.
Водим от горното, съдът 
 
Р Е Ш И:
 
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192/15.03.2016 год., постановено по т.д.№ 1454/2016 год. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280,, ал.1 ГПК.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: