О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№   460/19.07.                                                     2018 година                           град Варна

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на осемнадесети юли                                                             година 2018

в закрито  заседание в състав :

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : А.Братанова                                                                                ЧЛЕНОВЕ : М.Недева

                                                                                                   Н.Дамянова

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.ч.т.д. № 349 по описа  на Варненския апелативен съд за 2018г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е с правно основание чл. 729, ал.3 ТЗ

Образувано  е по подадена частна жалба от „Обзор Дивелъпмънт” ЕОД / н./ с ЕИК 131412164, гр.Варна против  определение № 1764/22.05.18г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 2769/12г., в частта, с която е одобрена Частична сметка № 4 за разпределение, обявена в ТР на 30.04.18г. под номер № 20180430121448 досежно разпределените суми за кредитори с вземания, с ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 и т.7 от ТЗ, със съответните корекции по отношение вземането на НАП, както  и в частта, с която не е одобрена същата сметка за разпределение   досежно разпределените суми за кредитори с ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ, като същата е върната на синдика за изготвяне на нова сметка за разпределение по този ред. На 17.04.2018г. сметката е обявена и на информационното табло на съда.

След преценка на доказателствата по делото, съдът намери, че частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.  Администрирана е по реда, предвиден в чл. 729, ал.2 ТЗ.

Разгледана по същество, същата се явява  неоснователна, по следните съображения :

          На първо място в жалбата се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, като постановено по възражение, подадено след изтичане на преклузивния 14-дневен срок по чл.728 ТЗ, който според жалбоподателя започва да тече не от обявяването на сметката в ТР, а от датата на поставянето й  на определеното за целта място в  съда.

          Възражението на НАП е входирано в деловодството на ВОС на 15.05.2018г., но е подадено чрез куриерска служба на 14.05.18г.

          Според изричната разпоредба на чл.728 от ТЗ възраженията срещу сметката за разпределение могат да се подават в срока по чл.727 ТЗ  - 14 дни, без да е посочен началният момент, от който този срок започва да тече. Предвид изричното изискване на чл. 727 от ТЗ за обявяване на сметката в ТР, съдебната практика приема, че 14-дневният срок за възражения започва да тече от датата на обявяването на сметката в ТР, а не от по-ранната дата  на разгласяването й на определеното за това общодостъпно място в съда. Аргумент в тази посока е чл.9 ал.2 от ЗТР, според който подлежащите на обявяване актове по чл.5 от ЗТР се смята, че са станали известни на третите лица от момента на обявяването им / така опр.№ 535/08.07.11г. на ВКС по ч.т.д. № 403/2011г., ІІ т.о./

          След като изготвената от синдика сметка за разпределение е обявена в ТР на 30.04.2018г.,  а възражението на НАП е подадено чрез куриерска служба на 14.05.2018г., видно от приложената по делото товарителница, съдът на осн.чл.62 ал.2 ГПК вр.чл.621 от ТЗ приема, че то е подадено в законоустановения срок.

          На второ място в жалбата  се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение в частта, с която не е одобрена частичната сметка касателно кредиторите от осми ред, като в тази й част сметката е върната на синдика за ново разпределение.

          Оплакването е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 613 а, ал. 3 от ТЗ постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд  по съответния ред от ГПК, т.е. по реда на  чл.274 ал.1 т.1 и 2 ГПК : когато преграждат по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност или когато тяхната обжалваемост е изрично предвидена в закона. От това следва, че определението, с което съдът по несъстоятелността отказва да одобри сметката за разпределение и я връща на синдика с указания за съобразяване на определени обстоятелства при новото й изготвяне не подлежи на  инстанционен контрол, тъй като не попада в нито една от посочените хипотези. В този смисъл е и постановената съдебна практика - Определение от 08.09.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 489/2014 г. на Варненския апелативен съд, потвърдено с Определение № 710 от 11.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3039/2014 г., II т. о., ТК, Определение № 755 от 10.11.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 682/2014 г. на Варненския апелативен съд, потвърдено с Определение № 146 от 16.03.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 478/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 485 от 16.07.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 412/2014 г. на Варненския апелативен съд, потвърдено с Определение № 253 от 07.05.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 283/2015 г., I т. о., ТК и Определение № 94 от 18.03.2016 г., постановено по в. ч. т. д. № 83/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, както и опр.от 22.11.17г. по в.ч.т.д.592/17г. на Варненския апелативен съд, Търговско отделение, ІІ с-в.

          Следователно в частта, с която се обжалва определението на съда по несъстоятелността, с което не  е одобрена частичната сметка за разпределение и същата е върната на синдика за изготвяна на нова такава по отношение на кредиторите от осми ред, частната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

          Освен това няма пречка съдът  по несъстоятелността да постанови определение, с което да не одобри частична сметка за разпределение. В свое опр. № 862/20.12.12г. по ч.т.д. № 811/12г. ВКС, І т.о. приема, че когато предложената от синдика сметка за разпределение е незаконосъобразна и съдържа пороци, които не дават възможност за корекция, съдът при упражняване на правомощията си за законосъобразност по възложената му от закона компетентност по чл.729 ал.1 ТЗ е длъжен да не я одобри. Целта е кредиторите на несъстоятелността да бъдат удовлетворени  съобразно приетите им вземания, както и да се упражни контрол върху събраните при осребряването на имуществото на несъстоятелния длъжник средства и тяхното изразходване за постигането на тази цел.

 

          Третото оплакване касае по същество разпределените суми и внесените от съда по несъстоятелността корекции. Твърдението е, че уваженото възражение на НАП е неоснователно, поради невярно отразяване на дължимите по РА 031203243/21.11.12г. суми. Ето защо предметът на настоящото въззивно произнасяне се свежда до одобрението на Частична сметка за разпределение № 4 относно дължимите суми по РА № 031203243/21.11.12г.

          След съвкупна преценка на относимите към предмета на спора доказателства съдът намери следното от фактическа и правна страна :

С РА № 031203243/21.11.12г. – л.164, са установени спрямо дружеството в несъстоятелност публични задължения по ЗКПО за 2005 г. в размер на 89 716.53 лева, лихви върху главницата 73 337.30 лева, както и  публични задължения по чл. 194 от ЗКПО за 2007 г. в размер на 8 510.23 лева главница и 4 603.35 лева лихва. След приспадане от  задължението за главница по ЗКПО за 2005 г. поради надвнасяне от данъчно задълженото лице на  сумата от 7 451.24 лева, остава дължима сума за внасяне на данък по ЗКПО за 2005 г. от 82 265.29 лева. Тази сума, ведно с данъка по ЗКПО за 2007 г. в размер на 8 510.23 лева формира размер от 90 775.52 лева, което е цялото предявено и прието вземане за главница по този ревизионен акт.

          С молба от 03.07.2013г. – л.127 НАП е предявила вземанията си, вкл. и тези по РА от 21.11.2012г. Същите са включени в списъка на приетите вземания и одобрени от съда по несъстоятелността с определение от 30.09.2013г.

                След проведено производство по обжалване на ревизионния акт, с решение № 2865/06.03.18г. на ВАдмС по  в.адм.д. № 1067/17г. съдът  е отменил същия в частта на установеното задължение за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 88 977,94 лв. и лихви в размер на 72 733,55 лв., поради изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК.
         Ето защо правилно и в съответствие с хронологически установената по-горе фактическа обстановка съдът по несъстоятелността е направил извода, че  в частичната сметка за разпределение следва да се заделят и изплатят оставащите суми по РА № 031203243/21.11.2012 г. за главницата и лихвите за 2007 г., в който смисъл е и коригирал самата сметка.

          По изложените съображения определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

О    П    Р    Е    Д    Е   Л   И     :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  частната жалба на „Обзор Дивелъпмънт” ЕОД / н./ с ЕИК 131412164, гр.Варна против  определение № 1764/22.05.18г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 2769/12г., в частта, с която не е одобрена Частична сметка № 4 за разпределение, обявена в ТР на 30.04.18г. под номер № 20180430121448 досежно  разпределените суми за кредитори с ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ, като същата е върната на синдика за изготвяне на нова сметка за разпределение  на вземанията на кредиторите по този ред.

          ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.

          В частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

          В останалата си потвърдителна част настоящото определение е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: