О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

84 /гр.Варна, …14.02.2017  год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова ч.гр.д.№ 35/17 год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.1 ГПК.

 Образувано е по предявена частна жалба  от С.Г.С. и С.И. Славен против разпореждане № 11376/22.11.2016 год. , постановено  по т.д.№  243/2011 год., с което ВОС:

1/ е върнал на жалбоподателите  С. и С. С* въззивна жалба с вх.№ 26447/29.09.2016 год.;

2/ е оставил без уважение молба вх.№ 22043/05.08.2016 год. за служебно прехвърляне на сумата от 2209, 34 лева от сметка на ВОС по сметка на АС – Варна, евентуално – за връщане на сумата.

Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

I.По частната жалба срещу акт на ВОС за връщане на предявена въззивна жалба, на основание чл. 262, ал.2 ГПК:

Производството по т.д.№ 243/2011 год. по описа на ВОС е приключило с постановяването на решение № 1077/25.10.2011 год. 

Постановеният съдебен акт по делото е влязъл в сила по отношение на Св.С. /в този смисъл и  Определение № 166/  01.07.2016 год., постановено по т.д.№ 3563/2015 год. на ВКС, Първо ТО/.

Подадената от С.С. въззивна жалба вх.№ 36595/17.11.2011 год. е върната от съда с разпореждане от 10.05.2013 год., което понастоящем не е влязло в законна сила.

На 29.09.2016 год. С. Г.С. и С. И. С. са подали въззивна жалба, обективираща искане да се отмени решение № 1077/05.10.2011 год.  Подаването на повторната въззивна жалба е мотивирано с обстоятелството, че същата има за предмет акт, който е различен от предмета на въззивна жалба вх.№ 36595/17.11.2011 год. Различието е обосновано с обстоятелството, че в книгата от о.с.з. е вписано решение № 1077 с дата 05.10.2011 год., което не е съобщавано на страните и подлежи на самостоятелно обжалване.

Съобразно извършената от съда служебна справка  в публичния Регистър на съдебните актове по чл. 235, ал.5 ГПК,  по делото е постановен един съдебен акт под № 1077/25.10.2011 год, който е обявен на дата – 25.10.2011 год. Според регистъра / който е публичен и удостоверява постановените решения и тяхното последователно обявяване/, липсва постановен и обявен акт с № 1077/05.10.2011 год. Такъв липсва и в кориците на т.д.№ 243/2011 год. по описа на ВОС. При това положение е очевидно, че се касае за фактическа грешка в посочването на датата на постановеното по делото решение, допусната при вписването му в срочната книга.

С оглед на изложеното, предявената на 29.09.2016 год. нова въззивна жалба на ответниците се явява лишена от предмет.  Инстанционната ревизия на постановеното по делото решение следва да се осъществи по предходно подадената въззивна жалба от страната. Обстоятелството, че е налице фактическа грешка при изписване на датата на вписаното в срочната книга решение, не е основание за допустимо повторно обжалване.

II.По частната жалба срещу разпореждането на ВОС касателно недължимо платени такси и разноски:

Претендира се възстановяване на недължимо платени суми за такси и разноски, обективирани в три броя операционни бележки – л.1,6 и 123 от първоинстанционното дело.

Сочените доказателства са представени от Банка ДСК в изпълнение на задължението на страната за заплащане на държавна такса по претенцията; депозит за вещо лице и държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Разноските за държавна такса и възнаграждение за вещото лице /общо 2 409, 37 лева/ са присъдени в полза на ищеца Банка ДСК с постановения по делото съдебен акт.

Молбата за възстановяване е мотивирана с обстоятелството, че сочените разходи изхождат от патримониума на молителите, тъй като Банка ДСК е осъществила неоторизирани банкови операции по кредитната им сметка.

На първо място, страните не са инвокирали производство с правно основание чл. 248 ГПК с твърдения, че част от присъдените в полза на насрещната суми съставляват разноски, сторени от  ответниците.

Отделно от изложеното, активно материалноправно легитимиран да претендира  възстановяване на недължимо внесени чрез банков превод държавни такси и разноски е титуляра на банковата сметка на наредителя.

Съобразно представените операционни бележки, процесните преводи са осъществени от сметки както следва:

BG96STSA****** /операционна бележка л.1/

BG96STSA****** /операционна бележка л.6/

BG86STSA****** /операционна бележка л.123/

Молителите не са представили доказателства, че са титуляри на сочените сметки. Представеното извлечение обективира титулярството на сметка № /17/ 000….15444184 /съвпадаща с номера на банковия кредит/, която е различна от дебитираните сметки на наредителя. Обстоятелството, че договорът на  ответниците е посочен в пояснителната част на операционната бележка не дава основание за формирането на безусловен извод, че внесените средства изхождат от молителите. Пояснителната част на документа има отношение към основанието за плащане, а не към индивидуализиращите признаци на  наредителя. Обстоятелството, че в операционната бележка са вписани допълнителни данни, изискуеми съобразно вътрешната софтуерна и административна организация в Банка ДСК, не дерогира формирания извод. Посочването на С.С. като задължено лице не я приравнява на вносител, тъй като същата не е представила доказателства, че е титуляр на дебитираните сметки по превода. За пълнота на изложението, сметките на страната в Банка ДСК са посочени от ССЕ /л.95/ и не съвпадат с тези, от които са излъчени процесните преводи. При това положение, съдът приема, че Банка ДСК има едновременно качеството на наредител и на доставчик на платежната услуга  по смисъла на ЗПУПС.

 При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че страните не са доказали активната си материалноправна легитимация по искането с правно основание чл. 4б ЗДТ. Твърденията, че Банка ДСК е извършила превода чрез предхождащо неоторизирано дебитиране на банкови сметки на страните, могат да обусловят отговорността на банковата институция по ЗПУПС, но не и възстановяне на сумите чрез искане до съда по чл. 4б ЗДТ.

 В предявената частна жалба са наведени и твърдения за допуснато от първостепенния съд необосновано забяване по повод администрирането на молба на страната от 06.03.2015 год. за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на държавна такса по ч.ж. вх.№ 31661/10.11.2014 год.  Инстанционната проверка по чл. 274, ал.1 ГПК се извършва в рамките на обжалвания съдебен акт и не може да бъде разширявана до действия и бездействия на първостепенния съд, подлежащи на ревизия чрез нарочно предвидения процесуален способ по чл. 255 и сл. ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11376/22.11.2016 год. , постановено  по т.д.№  243/2011 год. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                               ЧЛЕНОВЕ