Р Е Ш Е Н И Е

№    232/31.07.2013 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 25.06.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ       

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

          КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е. Тдорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 350 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 184/28.02.2013год. по т.д. № 200/2012год. на  ВОС, съдът е:

ОТХВЪРЛИЛ предявеният от „УП Б ХХ” ЕООД , ЕИК 200360961, със седалище и адрес на управление  гр.София, пл.Позитано 2, ет.5, представлявано от Д Х К , против Е П М АД / с предишно наименование Е.ОН Б М АД/ , ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258 –В Т –Е, представлявано от Павел Ваня и Мартин Петров Мирчев, иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД  за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 62983 евро / шестдесет и две хиляди деветстотин осемдесет и три евро/, представляваща част от дължимо обезщетение за пропуснати ползи, цялото от 133172 евро, в резултат на неизпълнение на договор № ДУА-894/16.06.2008-3058-ВГ-22.07.2008-4019-ВГ-27.05.2009г. от 02.06.09г.  за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия, за периода от 16.05.10г. до 15.11.11г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска -30.01.12г. до оконч. й заплащане, като неоснователен.

ОСЪДИЛ е  „УП Б ХХ” ЕООД , ДА ЗАПЛАТИ на Е П М АД, сумата от 3806,42лв (три хиляди осемстотин и шест лева и 42ст ), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „УП

Б ХХ” ЕООД, което го обжалва изцяло, чрез процесуални представители, с искане да бъде отменено и постановено ново, с което исковете да бъдат уважени.

Изразява становище за неправилност на решението, поради незаконосъобразност и необоснованост, за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, по изложени съображения.

Насрещната страна, чрез писмено изразено становище, счита  въззивната жалба за неоснователна.

В съдебно заседание, въззивната страна чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна, чрез становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

Чрез писмени бележки страните подкрепят изразените становища.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, относно обжалваното  решение:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с правно основание чл.79ЗЗД вр.чл.82ЗЗД, чл.30 ал.3 ЗЕВИ и чл.86 ЗЗД, предявена от „УП Б ХХ” ЕООД , ЕИК 200360961, със седалище и адрес на управление  гр.София, пл.Позитано 2, ет.5, представлявано от Д Х К , срещу Е П М АД / с предишно наименование Е.ОН Б М АД/ , ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258 –В Т –Е, представлявано от Павел Ваня и Мартин Петров Мирчев, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 62983 евро, представляваща част от дължимо обезщетение за пропуснати ползи, цялото от 133172 евро, в резултат на неизпълнение на договор № ДУА-894/16.06.2008-3058-ВГ-22.07.2008-4019-ВГ-27.05.2009г. от 02.06.09г. за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия, за периода от 16.05.10г. до 15.11.11г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска -30.01.12г. до окончателното  й изплащане.

Излага,че според чл.1 от договора за присъединяване, ответникът се е задължил да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическата централа – собственост на ищеца, срещу задължение за заплащане цена за присъединяването. Електрическата централа, която била присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника представлявала вятърна електрическа централа /ВяЕЦ/ с обща мощност 3000 кW, находяща се в ПИ 83017.27.64 по плана за земеразделяне на гр.Шабла, област Добрич. Централата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-1682/30.12.09г., като със Заповед № 946/28.04.10г. е поставена под напрежение, а ищецът е подписал и договор № 136/20.04.2010г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ АД. По силата на договора дружеството се е задължило да изкупува цялото количество активна електрическа енергия, за която има издаден сертификат съгласно НИСПЕЕПВЕИ. Излага още, че ответникът системно не изпълнявал задълженията си по договора, като разпореждал неправомерно ограничаване на производството на електрическа енергия от присъединената ВяЕЦ, чрез даване по телефон на нареждания на дежурните диспечери от ответника за спиране на производството, от което ищецът търпял вреди, представляващи пропуснати ползи от ограничаването на производството на ел.енергия, която ищецът би продал по сключения с Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ договор. Поради което счита, че вредите са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответното дружество на задължението му по договора за присъединяване, да пренася енергията, произведена от централа на ищеца, която е присъединена към мрежата му.

Ответното дружество Е П М АД,  чрез писмени  отговори оспорва исковете като неоснователни. Счита, че по силата на сключения договор за присъединяване на централата на ищеца, за него не е възникнало задължение да осигури пренос на произведената от ищеца електрическа енергия.  Твърди, че преносът на ел.енергия е лицензионна дейност, каквато лицензия ответникът не притежава, а такава лицензия притежава НЕК ЕАД.

Твърди също, че разпорежданията за спиране не са отдавани от  служители на ответника, същите са направени от диспечерските управления на електроенергийния системен оператор /ЕСО/, като за ответникът е възникнало задължението да ги изпълни, без да има право да възрази, предвид правото им да дават задължителни диспечерски разпореждания по управлението на ЕЕС. Твърди, че не е представен за тази енергия издаден сертификат за произход. Прави възражение за прихващане със сумата от 71181,10 лева с ДДС, представляваща дължима цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.05.2010 година – 31.12.2011г. Иска предявените  искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В евентуалност, прави възражение за прихващане със сумата 71 181,10лв. С ДДС, представляваща дължимата цена на  достъп до  електроразпределителната мрежа за периода 01.05.2010год.-31.12.2011год.

В съдебно заседание исковете се поддържат, съответно оспорват чрез процесуални представители, както и чрез писмени становища на същите.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че в резултат на сключен между страните договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия с № ДУА-894/16.06.2008-3058-ВГ-22.07.2008-4019-ВГ-27.05.2009г. от 02.06.09г., между тях е възникнала валидна обилагационна връзка. По  договора задължението на ответното дружество е да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическа централа, собственост на ищеца, представляваща ВяЕЦ с мощност 3МW , изградена в ПИ №83017.27.64 по плана на гр.Шабла, срещу задължение на ищеца да заплати цена за присъединяване. Не е спорно, че ответникът в изпълнение на задължението си, е присъединил ВяЕЦ към ел.разпределителната мрежа и я е поставил под напрежение за въвеждане в експлоатация съгласно заповед №946/28.04.10г. /стр.50/.

Към договора за присъединяване, страните са сключили два анекса, приложени по делото.

Видно от анекс №2 към договора, слючен на 20.04.10г., към договора е създаден нов член- чл.12 а, според който страните по делото са постигнали съгласие относно правото на Е.ОН Б М да прекъсва или ограничава производството от генераторите по нареждане на ЕСО, дадено на основание ЗЕ, Наредба № 6 за ПППЕЕПРЕМ, Правилата за управление на електроенергийната система или друг действащ нормативен акт. Уговорено е още, че във всички случаи Е.ОН Б М  / сега Е П М АД / се задължава да информира производителя за причината, налагаща ограничението.

Според писменото заключение на допуснатата по делото СТЕ, както и дадените обяснения в с.з. от в.л. Петров, се установява следното:  Диспечерската система за управление на електропреносната мрежа се състои от  следните нива на управление:-диспечери на ТДУ Изток /ЕСО/, които управляват преносната мрежа с ВН 110 kV и се разпореждат за ограниченията по същата мрежа ВН на ТДУ Изток : - Диспечери на „Е П М” АД, които управляват мрежата с напрежение  20 kV и се разпореждат за съответните ограничения по същата мрежа на диспечерите на ВяЕЦ, които конкретно управляват и поддържат текущо вятърния парк. Според заключението,  след получаване на разпореждане от  диспечера на ответника за ограничаване на мощността,  диспечера на ВЯЕЦ сам е решавал кои мощностти  /турбини/ да бъдат спирани или ограничавани. Изградена е единна система за управление и събиране на данни SCADA, позволяваща дистанционен контрол и управление на централата на ищеца. Сочи, че посочените в исковата молба периоди на спиране се потвърждават от техническите записи, съдържащи се при ищеца и ответника-т.3 от заключението,  като в записите на ответника се съдържа причина на спирането/ограничаването на работата на централата като ограничение на мощността в Мвт, като е записано «ограничение на мощността в Мвт по разпореждане на Диспечер ТДУ». Това е отбелязано и ръкописно в Диспечерските дневници. В съответните  записи на «УП Б ХХ»ЕООД се съдържа причината за спирането/ограничаването на работата на централата като «ограничение на мощността» /код 309 съобразно техническите записи на всяка турбина/. Според т.4 от заключението, съгласно техническите и други записи при ответника посочените от ищеца периоди на спиране съответстват и спирания и на други енергийни обекти, присъединени в преносната мрежа на ответника. В т.6 от СТЕ, вещото лице след преглед на диспечерските дневници и цялата оперативна информация, заключава, че не са налице самостоятелни оперативни разпореждания на дежурния персонал на ответника за ограничаване на производството на ищеца. Ограниченията, разпоредени от дежурния персонал на ЕСО са за глобални ограничения в мрежата и не касаят конкретен производител по никакъв повод, а периодите на разпоредените от дежурния персонал на ЕСО ограничения на производството съвпадат с твърдените от ищеца периоди на ограничаване. Вещото лице сочи, че ЕСО трябва да осигури равнопоставеност на всички генериращи източници, които влияят на натоварването на мрежата 110 kV в участъка Зл.пясъци-Албена–Балчик–Каварна–Шабла чрез пропорционално ограничаване на производството от ВяЕЦ  съгл. чл.11 от Наредба РД-16-57, с цел недопускане претоварване на електропроводите. Относно преносната способност за пренасяне на ел.енергия от разпределителната мрежа 20 КV към линия 110КV, в участъка на присъединяване на ищеца, вещото лице сочи, че след подмяна на трансформаторите на п/ст Каварна, която е собственост на НЕК, пропускателната способност за пренасяне е достатъчна за инсталираната мощност. Съдът, след преценка на записванията в диспечерските дневници, ведно с останалите доказателства, счита същите за достоверни.  Те са подробни и изготвени съобразно изискванията на Наредба 8/9.06.2004год., съответстват на данните от техническите записи на електрическата турбина на ищеца, направени на основа на параметрите в SCADA. Периодите на ограничаване и спиране се потвърждават и от водените записи при ищеца и ответника, извършени на основание съществуващата диспечерска връзка. Изводите са, че посочените в справката периоди, персоналът на ЕСО е давал разпореждане за ограничаване на мощносттите.

По делото са допуснати гласни доказателства, чрез разпита  на свидетелите  Добрин Желязков Друмев  и Димитър Борисов Терзиев, които са работили като оператори на вятърен парк, към който е бил и централата на ищеца,  Според показанията на свидетелите, преустановяването на работата на ветрогенераторите ставало дистанционно, след получаване на разпореждане на диспечер от ответното дружество. Сочат също, че разпорежданията за ограниченията не са били спрямо конкретна турбина, а за съответна мощност, като в някой случаи е посочван извода, а в преобладаващите случаи това е оставено на преценката на свидетелите.  Сочат, че в тези случаи изключвал турбините, които са най-близо до точката на присъединяване, защото се стремял загубите да бъдат минимални. Излага се, че в повечето случаи ответното дружество не е сочело причина, но при запитване е посочвало като причина за ограничението разпореждане на диспечер от ЕСО. При ограничаване на работата на турбините са се стараели ограничението да бъде равномерно разпределено.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните правни изводи:

 От съдържанието на исковата молба и ДИМ, следва да се направи извод, че претенцията на ищеца се основава на неизпълнение на сключения с ответника Договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответника № ДУА-894/16.06.2008-3058-ВГ-22.07.2008-4019-ВГ-27.05.2009г. от 02.06.09г.

Както се посочи, не се спори, че ответникът в изпълнение на задължението си по договора, е присъединил ВяЕЦ към ел.разпределителната мрежа и я е поставил под напрежение за въвеждане в експлоатация съгласно заповед №946/28.04.10г.

С оглед на разпоредбата на чл.59 от Наредба №6 от 09.06.2004год.,  договорът за присъединяаване се прекратява с поставяне на електрическата централа под напрежение, въвеждане в експлоатация и снабдяване на производителя с разрешение за ползване.  Следователно, договор  № ДУА-894/16.06.2008-3058-ВГ-22.07.2008-4019-ВГ-27.05.2009г. от 02.06.09г. за присъединяване  на процесната малка ветрова електроцентрала и кабелна линия с обща мощност 3000 КW, на 28.04.2010год. е прекратен на основание чл.59 от Нар.6/04год., поради изпълнение на същия от страна на ответното дружество. Видно от съдържанието на договора, ответното дружество освен присъединяване на ел.централата на ищеца други задължения не е поемало. Следователно, процесният договор има съвсем конкретен предмет и конкретен период на действие /чл.59 от Нар.6/04год./, поради което  не може да се счете за мълчаливо продължен или трансформирал се в договор за достъп и пренос до електроразпределителната и електропреносната мрежа. Следователно, твърденията на ищеца, че в процесния период страните са били в облигационни отношения, на основание сключения договор за присъединяване, следва да се приемает за неоснователни. При това положение ищецът не може да извлича от този изпълнен и прекратен с изпълнението му договор търсената от ответника отговорност за вреди. Нещо повече,  с анекс №2 към договора, слючен на 20.04.10г., към договора е създаден нов член- чл.12 а, според който страните по делото са постигнали съгласие относно правото на Е.ОН Б М да прекъсва или ограничава производството от генераторите по нареждане на ЕСО, дадено на основание ЗЕ, Наредба № 6 за ПППЕЕПРЕМ, Правилата за управление на електроенергийната система или друг действащ нормативен акт.

Относно твърдението, че страните са били обвързани с договор  за достъп, възникнал с факта на присъединяване на турбината:

В процеса за процесния период, договор за достъп между страните не е представен.

 Действително, към момента на присъединяване /до приемането на ЗЕВИ/, договорът за достъп не е предвиден между разпределителното и предприятието на производителя на енергия от възобновяеми източници.  Следва да се отбележи, че по делото е безспорно, че след присъединяването си, ищецът е ползвал електроразпределителната мрежа на ответното дружество, като трайно е отдавал чрез нея произведената електрическа енергия по договора за продажба.  Безспорно е също, че това е осъществявано със съгласието на ответната страна.  Следователно, фактически е учреден достъп до електроразпределителната мрежа, но няма учреден такъв относно преносната мрежа. Това правоотношение има неформален характер, тъй като законодателството  /до приемането на ЗЕВИ/ не е съдържало изискване за писмена форма на правоотношенията между производителя на ел.енергия и електроразпределителното дружество. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че независимо от прекратяване на договора за присъединяване, страните фактически са били обвързани от неформален договор за достъп до разпределителната мрежа.

 Относно претенциите на ищеца, свързани с неизпълнение на договора за достъп от страна на ответното дружество, изразяващо се във временно ограничаване или прекъсвване на дейността на централата на ищеца:

Конкретно нормите които задължават операторите на ответното дружество да дават разпореждания до диспечерите на производителите  да прекъсват и ограничават производството на електрическите  централи, по разпореждане на оператор на ТДУ, са следните:

Според чл.109, ал.2 от ЗЕ- /редакция от 29.12.2009 г., ДВ, бр. № 103/ разпорежданията на оператора на електроенергийната система, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия и потребителите на електрическа енергия, присъединени към преносната мрежа, и за другите дружества на вертикално интегрираното предприятие в случаите, когато електроенергийният системен оператор е част от вертикално интегрирано предприятие.

Съгласно чл. 51, ал.1 от Наредба № РД-16-57 от 28.01.2008 г. /обн.ДВ от 19.02.2008год./ за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г., разпорежданията на оперативния персонал на ЦДУ са задължителни за изпълнение от оперативния персонал на ТДУ, а тези на оперативния персонал на ТДУ - за оперативния персонал на СДЗ, на производители на електрическа енергия, ползватели на електропреносната мрежа и на субекти, експлоатиращи електроенергийни обекти и електрически уредби на потребители, присъединени към електропреносната мрежа.

А от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключениеито на СТЕ, се установява, че всички прекъсвания, или ограничавания  на производството на централата на ищеца, извършвани   по нареждане на диспечерите на Е.ОН Б М, са станали по нареждане на диспечерите на ЕСО.

Следователно, диспечерите на ответното дружество, при извършваните на процесните прекъсвания, или ограничавания на производството на ел.централата на ищеца, са изпълнявали своите нормативно определени задължения, поради което и не може да бъде търсена отговорност на ответното дружество, на което са служители.

С оглед на гореизложеното, в допълнение и обобщение следва да се отбележи следното:

С процесния договор за присъединяване, електроразпределителното предприятие не е поемало задължения, свързани с  достъпа до мрежата на ответното дружество, а с неформалния договор за достъп не е уговаряно обезщетение от страна на оператора при ограничаване в производствения режим на енергийния обект, каквото е предвидено в чл.30 ал.3 ЗЕВИ.

Относно твърдението за неизпълнение на процесния договор за присъединяване от страна на ответника, поради неизпълнение на задължението му, произтичащо от закона да проучи възможносттите на преносната мрежа за присъединяване на нови мощностти, преди да присъедини ищеца:

Същото се явява неоснователно.

Съгласно чл.14 ал.3 от ЗВАЕИБ /отм/, както и чл.54, ал.4  от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. /ДВ, бр.25/2008 г./ преносното или съответното разпределително предприятие задължително присъединява всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници (ВЕИ), който отговаря на специфичните условия за присъединяване към мрежата, определени в наредбата, като не поставя други изисквания.

Спрямо присъединяващите дружества не са предвидени нормативно задължения за такава преценка, съответно и права да откаже присъединяване на това основание. Напротив, в чл.14 ал.3 от ЗВАЕИБ /отм/, а  както се посочи и в чл.54 ал.4 от Нар.6/04год., разпределителното предприятие задължително присъединява всеки производител на ел.енергия от ВЕИ-т.е. безусловно. Единственото задължение на ответника като оператор на електроразпределителната мрежа е да осигурява достъп до собствената си мрежа на ползвателите, в случая на производители,  при условията на равнопоставеност –чл.118 ЗЕ. Не са наведени твърдения и събирани доказателства, за неизпълнение на това задължение.

Все пак, следва да се отбележи, че в Нар.6/04год. е дадена възможност за преценка за възможносттите  за присъединяване на нови обекти, но това както се отбеляза, не е вмененеие като задължение на разпределителното предприятие, а е право на информация на съответния инвеститор и само от от него зависи дали ще се възползва от  това право. Такова право е уредено в чл.2 ал.5 от Наредба №6/04год., според която преносното и резпределителното предприятие предоставят информация за възможностите за присъединяване на нови обекти във връзка с инвестиционни намерения. Съобразно последното изречение от посочената разпоредба, дейността не е проучване по ал.1т.1 и не е предмет на наредбата, а се предоставя като консултанска услуга-т.е. по искане на съответния инвеститор.

В подкрепа на гореизложеното е и чл.3 ал.2 от Нар.6/04год., в който са посочени основанията за отказ за присъединяване, които нямат връзка с капацитета на съответната мрежа.

С оглед на изложеното, ответното дружество не е нарушило вменени му нормативни задължения, респективно не може да носи твърдяната отговорност по чл.12 ЗЗД. Искът се явява неоснователен и на това основание.

Предвид изложеното, предявеният иск за ангажиране на отговорността на ответника, чрез заплащане на сумата от 62983евро, представляващи вреди от договорно неизпълнение, се явява неоснователен и следва да се отхвърли. 

С оглед на неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния с правно основание чл.86 ЗЗД.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно изложените правни изводи, които споделя.

По изложените съображения, Варненският апелативен  съд

                                                            

                                                     Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 184/28.02.2013год. постановено по т.д. № 200/2012год. на  ВОС, с което е отхвърлен предявеният от „УП Б ХХ” ЕООД , ЕИК 200360961, със седалище и адрес на управление  гр.София, пл.Позитано 2, ет.5, представлявано от Д Х К, против Е П М АД / с предишно наименование Е.ОН Б М АД/ , ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258 –В Т –Е, представлявано от П В и М П М, иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД и чл.30 ал.3 ЗЕВИ  за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 62983 евро / шестдесет и две хиляди деветстотин осемдесет и три евро/, представляваща част от дължимо обезщетение за пропуснати ползи, цялото от 133172 евро, в резултат на неизпълнение на договор № ДУА-894/16.06.2008-3058-ВГ-22.07.2008-4019-ВГ-27.05.2009г. от 02.06.09г.  за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия, за периода от 16.05.10г. до 15.11.11г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска -30.01.12г. до оконч. й заплащане и са присъдени разноски в размер на 3806,42лв .

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1  ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.