Р Е Ш Е Н И Е № 295

 

Гр.Варна, 19.11.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети октомври, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                   ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 350 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от И.Г.Н. и А.Н.Н. срещу решение № 10/30.01.2015 г. по т.д.№ 60/2014 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, в отношенията между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 и И.Г.Н. и А.Н.Н., че И.Г.Н. и А.Н.Н. дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 следните суми – за разликата над 14157.67 лева до размера от 28524.04 лева, дължима главница по договор за банков кредит No-ТR71909964/26.05.2008 година и Анекс 1/19.01.2010 година към него; 1735.84 лихва върху просрочена главница; 485.21 лева наказателна лихва при просрочие, както и законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2012 година до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.1318/2012 година по описа на СРС и са осъдени да заплатят сумата от 1693.46 лева, представляваща разноски по делото.

Твърдят във въззивната жалба, че решението, в обжалваната му част е неправилно, тъй като неправилно е възприето, че кредитът не е потребителски, поради което погрешната преценка на съда за характера на кредитния договор прави погрешни преценките на съда и по въпросите за капитализация на лихвите и за дължимостта на наказателните лихви над договорения размер на законната лихва. Недействителността на договора влече и недействителност на анексите, последицата съгласно чл.14, ал.2 ЗПК е че е дължима само чистата стойност на кредита в размер на 14157.67 лева. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковете за разликата над 14157.67 лева до размера от 28524.04 лева, дължима главница по договор за банков кредит No-ТR71909964/26.05.2008 година и Анекс 1/19.01.2010 година към него; 1735.84 лихва върху просрочена главница;485.21 лева наказателна лихва при просрочие и се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемата страна  „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е представила писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените по делото разноски.

Решението е влязло в сила до размера от 14 157.67 лева до сумата от 28524.04 лева, представляваща главница по договор за банков кредит No-ТR71909964/26.05.2008 година и Анекс 1/19.01.2010 година към него.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на субективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД срещу И.Г.Н. и А.Н.Н. за признаване за установено, че дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД сумите от 29357.34 лева- просрочена главница по договор за банков кредит No-ТR71909964/26.05.2008 година, ведно със законната лихва от 27.07.2012 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1743.65 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2011 година до 26.07.2012 година; сумата от 321.47 лева договорен лихвен процент за периода от 25.08.2011 година до 26.07.2012 година; сумата от 1037.18 лева –лихва за гратисен период от 25.08.2011 година до 26.07.2012 година; сумата от 485.21 лева –наказателна лихва за просрочие, както и направените разноски за заплатена държавна такса -658.90 лева и договорен адвокатски хонорар -935.32 лева, за които е издадена Заповед No-4307/08.11.2012 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.1318 по описа за 2012 година на Силистренски районен съд.

В исковата си молба от ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД излага, че на 26.05.2008 година между него и ответниците И.Г.Н. /кредитополучател/ и А.Н.Н.  /съдлъжник/ е сключен договор за банков потребителски кредит, по силата, на който банката отпуска на кредитополучателя сума в размер на 30 000 лева, при условия, подробно уговорени в договора за банков кредит с цел ремонт и обзавеждане и краен срок на погасяване 25.05.2018 година. Кредитополучателя е поел задължение да заплаща на банката договорен лихвен процент /определен на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, образуван от сбора на БЛП на банката плюс надбавка/, лихва върху просрочена главница; наказателна лихва при просрочие и лихва за гратисен период. Солидарният длъжник е подписал анекс към договора от 19.01.2010 година, с който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задължението му. Съгласно чл.15.4 от договора при неплащане, на което и да е парично задължение по кредита /главница, лихви, такси, комисионни, разноски/, ползваният кредитен лимит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на банката стават предсрочно автоматично и незабавно изиксуеми и дължими. Размерът и валутата на кредита, начина на погасяване, договорения лихвен процент, лихвата върху просрочената главница, наказателната лихва при просрочие, лихвата за гратисен период и дължимите такси и комисионни са договорени и посочени в чл.1-6 и чл.11 от договора. Длъжникът не е изпълнил договорното си задължение за плащане на анюитетни вноски , включващи главница и лихви, дължими ежемесечно, в съответствие с чл.7 и чл.12 Анекс от 19.01.2010 година към договора за банков кредит, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Поради неплащане в срок на кредитполучателя и солидарния длъжник са изпратени покани за доброволно изпълнение, като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 24.02.2012 година. Депозирано е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като банката се снабдява с изпълнителен лист по ч.гр.д.1318/2012 година на Силистренски районен съд. Длъжниците са възразили в срок срещу заповедта, поради което за ищеца е възникнал правния интерес да предяви иск за установяване на вземането си. В процесния случай става въпрос за индивидуално договорени клаузи между банката и кредитополучателя, поради което не е налице неравноправност на уговорените клаузи.  

Ответниците са депозирали писмен отговор, в което са оспорили исковете по основание и размер. Oт 2006 година действува ЗПК, според чл.33, ал.2, на който при забава кредитополучателят заплаща при забава лихва, но не по-висока от законната лихва. Така клаузите на т.4.2 и 4.3 от договора за кредит от 2008 година и анекса към него са недействителни текстове и противоречащи на закона. Те са неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13/ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, която се прилага за България от 2007 година и по смисъла на тълкуващото тази директива решение на съда в Люксембург от 14.03.2013 година по дело С-415/11. Договореното капитализиране на просрочени лихви в анекса от 2010 година е недействително защото ЗПК и Наредба 9 на БНБ в редакцията и от 2009 година не позволяват капитализиране на лихви по потребителски заеми. Заявяват, че договорът за кредит и анекса към него са изцяло недействителни, на осн. чл.22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 ЗПК. Не е посочен ГПР; липсва погасителен план и договаряне за месечните вноски към договора от 2008 година и анекса. В резултат всички платени от първия ответник суми са усвоени неправилно и по недействителни клаузи, поради което размерът на главницата и лихвите е неверен и недължим. Националният съд трябва да следи служебно за наличието на неравноправни по смисъла на директивата клаузи. По тези съображения се моли за отхвърляне на иска, респективно с оглед заплащането на сумите, дължима е само сумата от 14157.67 лева.

Предмет на въззивното производство са предявените искове за разликата над 14157.67 лева до размера от 28524.04 лева, дължима главница по договор за банков кредит No-ТR71909964/26.05.2008 година и Анекс 1/19.01.2010 година към него; 1735.84 лихва върху просрочена главница; 485.21 лева наказателна лихва при просрочие, като в частта до размера от 14157.67 лева, представляваща главница решението е влязло в сила.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че по подадено заявление за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д.1318/2012 година по описа на Силистренски районен съд, като по него е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците И. и А. Нарлеви за сумата от 29357.34 лева- просрочена главница по договор за банков кредит No-ТR71909964/26.05.2008 година, ведно със законната лихва от 27.07.2012 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1743.65 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2011 година до 26.07.2012 година; сумата от 321.47 лева договорен лихвен процент за периода от 25.08.2011 година до 26.07.2012 година; сумата от 1037.18 лева –лихва за гратисен период от 25.08.2011 година до 26.07.2012 година; сумата от 485.21 лева –наказателна лихва за просрочие, както и направените разноски за заплатена държавна такса - 658.90 лева и договорен адвокатски хонорар - 935.32 лева

Установява се от представените доказателства, че по договор за кредит, сключен на 26.05.2008 година „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е предоставила на И.Г.Н., в качеството му на кредитополучател и на А.Н.Н., в качеството на солидарен длъжник сумата от 30 000 лева за ремонт и обзавеждане със срок за издължаване 120 месеца, като съгласно чл.4 от договора върху сумата кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определен по т.10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1. при подписване на договора и надбавка, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент 1м софибор надбавката е 6.301, а ГЛП е в размер на 12.75%. Уговорена е надбавка за лихва в размер на 5% по т.4.2 и 2% по т.4.3 от договора.

Видно от представеният анекс от 19.01.2010 година е, че страните са се споразумяли в отношенията си да прилагат ОУ на Банката, действуващи към датата на подписване на анекса, както и, че установеното в договора се заменя от съдържанието и параметрите на анекса. Страните са договорили, че към датата на подписване на анекса редовния дълг е в размер на 28524.04 лева.  Лихвения процент е в размер на 13.03% и се формира от БЛП в размер на 6.159% и надбавка в размер на 6.871 %. Срокът на погасяване до 25.05.2020 година на 125 броя месечни вноски, като за периода 25.01.2010 година до 25.12.2010 година е гратисен период и се заплаща дължима лихва в размер на 320.05 лева, 113 броя анюитетни вноски, всяка в размер на 442.40 лева с падеж 25-то число на месеца.  

Видно от представените покани за доброволно изпълнение, получени от длъжниците на 23.04.2012 година, същите са уведомени, че предоставеният кредит е обявен за предсрочно изискуем на 24.02.2012 година.

От заключението по СГЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че подписът, положен в графа „кредитополучател” е изпълнен от И.Н..

От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че от приложената информация за сметката на кредитополучателя за периода 01.01.2007 година - 11.04.2013 година се установява, че няма плащане за месеците септември, октомври, ноември, декември, 2011 година и за м.януари, 2012 година. Датата на последното плащане е 25.08.2011 година. Към датата на анекса 19.01.2010 година е внесена сума в размер на 2268.54 лева, като общия размер на главницата е 27434.80 лева редовна главница и 296.66 лева просрочена главница.  В погасителния план към договора ГПР е 14.9969%, а експертизата получава стойност 14.9966%. В анекса няма посочен ГПР, но изчислен от експертизата е в размер на 14.4453%.    

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК. На осн. чл.146 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да установи наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника, както и наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, а в тежест на ответника е да установи погасяването на задължението си по договора.

Установява се наличието на издадена заповед за изпълнение и постъпило възражение в срок от страна на длъжника. Искът е предявен в предвидения едномесечен преклузивен срок. В тежест на кредитора е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на вземането си, съобразно твърдяното от него основание. В процесния случай вземането се основава на договор за банков кредит и анекс, който е подписан от страните.

Оплакването относно липсата на възможност за капитализация на лихвите, която е направена с анекса от 19.01.2010 година, съдът намира за несъстоятелно, тъй като  страната твърди нищожност поради противоречие със закона и конкретно с Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка. Коментираният подзаконов нормативен акт е отменен - ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г. и същия не е бил действащо право към момента на подписване на анекса. След отмяната на коментирания подзаконов акт е приета Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за кредитен риск, обн., ДВ, бр. 38 от 11.04.2008 г., в която обаче липсва забрана между страните да бъде уговорена възможност за капитализиране на лихви.

Страните са уговорили, че редовният дълг включва редовна главница, просрочена главница, уговорили са промени в условията по договора, поради което при липса на изрична забрана следва да се приеме, че уговорката им е действителна, а лихвата е начислена върху тази преструктурирана главница. В конкретният случай не може да се приеме, че е налице анатоцизъм, тъй като с подписване на Анекса по договора за кредит  е преструктуриран дълга или експозицията, съгласно чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите операции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, обн., ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г. Не е спорно, че кредитополучателя е изпълнявал първоначално поетото задължение, а впоследствие е забавил изпълнението, поради което се е наложило неговото преструктуриране. С казаното преструктуриране всъщност се формира едно ново по размер задължение, което е допълнително за кредитополучателя и по необходимост е свързано с неизпълнение на договореното. В този смисъл и няма начисляване на лихва върху лихвата, тъй като е налице постигнато съгласие между страните за новия размер на дълга, който след като е преструктуриран се дължи от кредитополучателя, а всяко неизпълнение на парично задължение под формата на забавено изпълнение обуславя дължимостта и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основното оплакване във въззивната жалба и в отговора на исковата молба е относно валидността на облигационното правоотношение, както и наличието на неравноправни клаузи.

Нормите регламентиращи потребителската защита са императивни, като съдът следва да тълкува клаузите по благоприятен за потребителя начин, поради което съдът приема, че договорът е в обхвата на потребителската защита.

Кредитополучателите – физически лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б” /, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и ограниченията на чл.144 ЗПП, касаещи конкретно предоставянето на финансова услуга.

Твърдението за наличие на клауза, по силата на която банката променя едностранно лихвения си процент попада в приложното поле на чл.143, т.10 ЗПП, но по силата на чл. 144, ал. 2 ЗПП,  нормата на чл. 143, т.10 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора.

По тези съображения, съдът намира, че не е налице неравноправност на клаузите за едностранна промяна на лихвения процент / в този смисъл и задължителна практика на ВКС по гр.д.4452/2014 година на ВКС, III гр.о./.

Приложимото право към момента на сключване на договора и анекса е ЗПК /отм/, тъй като новият ЗПК влиза в сила от 05.03.2010 година и по силата на параграф 5 от ПЗР на ЗПК не се прилага по отношение на кредити, сключени преди датата на влизането му в сила.

При определяне на нищожността на клаузите ЗПК/отм./ препраща към чл.143-148 ЗЗП, поради което чл.22 ЗПК не намира приложение.

При признаването на нищожността на договора приложение ще намери чл.14 от ЗПК/отм./, че се връща само чистата стойност на кредита, но не се дължи лихва или други разходи.

Съобразно разпоредбата на чл.14 ЗПК /отм./ договорът е недействителен когато не са спазени изискванията на чл.6, чл.7, т.4-14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10.

Твърденията за нищожност, които са наведени от страната касаят липсата на погасителен план, както и липсата на посочване на ГПР.

Представен е погасителен план към договора, в който е посочен вида на кредита, вноските, лихвения индекс, типа застраховка, ГПР в размер на 14.9969%, като погасителния план съдържа подписа на кредитополучателя и представлява доказателство за волеизявлението му, че е запознат с него.

Не е представен погасителен план към анекса, но в анекса се съдържат всички съществени реквизити, посочени в чл.7, т.4-14, същият представлява изменение на договора, поради което следва да се приеме, че уговорките не са недействителни.

Твърденията на ответниците за различия при начисляването на суми и вноски, различни от уговорените представлява възражение за заплатени суми без основание, но не се установява от заключението на вещото лице.

Липсва спор между страните, че е усвоена сумата от 30 000 лева по договора за кредит с цел ремонт и обзавеждане. Кредитополучателят се е задължил да заплаща месечни вноски, включващи лихва и главница за целия срок на договора, като в случай, че сумата не бъде издължена в регламентирания срок кредита се обявява за предсрочно изискуем. За банката е възникнало правото на предсрочна изискуемост, тъй като в договора е предвидено правото и да поиска обявяването на договора за предсрочно изискуем при неплащане на което и да е парично задължение.

Съобразно        т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, за да са налице предпоставките на чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение е необходимо изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника, като постигнатата между страните уговорка, че при не плащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем без да се уведомява длъжника не може да породи действие, ако кредитора не е упражнил правото си обяви кредита за предсрочно изискуем и изявлението му да е достигнало до длъжника.

Видно от представените обратни разписки изявлението на банката за настъпилата предсрочна изискуемост е достигнало до длъжниците на 24.04.2012 година, поради което към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 27.07.2012г., длъжниците са уведомени за волеизявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост има за последица настъпване на предсрочната изискуемост към този момент 24.04.2012 година.

Съгласно обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание непогасената главница с настъпил падеж към тази дата е в размер на 28524.04 лева, тъй като от датата на сключване на анекса до датата 27.07.2012 година не е погасена никаква част от главницата, тъй като с внесените суми банката покрива дължимите лихви редовни и просрочени.   

Исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 28524.04 лева, представляваща главница.

По иска за присъждане на наказателна лихва в размер на 485.21 лева, съдът намира следното:

 Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗПК/отм./ при забава се дължи законната лихва, поради което и определената от банката клауза за начисляване на наказателна лихва при просрочие се явява нищожна като противоречаща на императивна правна норма. Искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска за присъждане на сумата от 1735.84 лева лихва за просрочие за периода от 25.08.2011 година до 26.07.2012 година, съдът намира, че съобразно цитираната разпоредба на чл.19, ал.2 ЗПК/отм./ се дължи при забава законната лихва, която изчислена от съда възлиза на сума в размер на 2717.85 лева, поради което иска следва да се уважи в предявения размер.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Силистренски окръжен съд, в обжалваната му част следва да бъде частично отменено в частта по иска за сумата от 485.21 лева, представляваща наказателна лихва, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

Направено е искане за присъждане на разноски от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, но не са представени доказателства за направени такива, поради което не се присъждат разноски.

Направено е искане за присъждане на разноски от въззивниците, но не са представени доказателства за направени такива пред Варненски апелативен съд, като пред ОС Силистра е представен списък за направени разноски в размер на 2060 лева за всеки един от ответниците.

Съобразно изхода на спора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД следва да бъде осъдена да заплати на И.Н. и на А.Н. сумата от 32.61 лева за всеки един, съразмерно на отхвърлената част на иска.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 10/30.01.2015 г. по т.д.№ 60/2014 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, в отношенията между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 и И.Г.Н. и А.Н.Н., че И.Г.Н. и А.Н.Н. дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 следните суми - 485.21 лева наказателна лихва при просрочие, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявените от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 срещу И.Г.Н. и А.Н.Н. искове за признаване за установено, че И.Г.Н. и А.Н.Н. дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 сумата от 485.21 лева – наказателна лихва, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.1318/2012 година по описа на Силистренски районен съд, на осн. чл.422 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/30.01.2015 г. по т.д.№ 60/2014 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, в отношенията между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 и И.Г.Н. и А.Н.Н., че И.Г.Н. и А.Н.Н. дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 следните суми – за разликата над 14157.67 лева до размера от 28524.04 лева, дължима главница по договор за банков кредит No-ТR71909964/26.05.2008 година и Анекс 1/19.01.2010 година към него; 1735.84 лихва върху просрочена главница за периода 25.08.2011 година до 26.07.2012 година; както и законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2012 година до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.1318/2012 година по описа на СРС и са осъдени да заплатят сумата от 1693.46 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536 да заплати на И.Г.Н. и А.Н.Н. сумата от по 32.61 лева, разноски за всеки един от тях, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: