Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№     181/ 30.06.2014г., гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна,    търговско   отделение

на  двадесет и седми май                                      Година 2014

   в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Петров                                                               ЧЛЕНОВЕ:  Зл.Златилова

                                                               М.Недева

  при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 351    по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д.Д.П. – публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна срещу  решение от 29.03.2013г. на Шуменския окръжен съд по т.д. № 404/2012г., с което са  отхвърлени предявените от нея искове  срещу „С.” ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ, гр.Варна, представлявано от ц. С. Г. и „С. 1” ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ, гр.Шумен, представлявано от А. Х. Х. с правно основание чл.ХХ6 ал.2 ДОПК вр.чл.ХХ6 ал.1 т.6 ДОПК за обявяване за недействителни по отношение на държавата на сделките за покупко-продажба на недвижими имоти по нот.акт № 17/15.05.2009г. на АВп, СВп  гр.Шумен от 15.05.2009г. и  нот.акт № ХХ/18.05.2009г. на АВп, СВп , гр.Шумен от 18.05.2009г. като неоснователни. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Въззиваемото дружество „С.” ЕООД, гр.Варна, чрез проц. представител адв.Цв.И., релевира доводи за процесуална недопустимост на подадената въззивна жалба предвид липсата на доказателства за упълномощаване на лицето, подписало жалбата, а именно С. Д. К. – В. от Д.Д.П. – публичен изпълнител в ТД на НАП, завела първоначалния иск пред Шуменския окръжен съд.

Въззиваемото дружество „С. 1” ЕООД, гр.Шумен, чрез проц.представител адв.Д.Р., също счита въззивната жалба за недопустима поради липсата на валидно учредена представителна власт в лицето на С. Д. К. – В. по отношение на ищеца по делото, тъй като пълномощното й от 31.01.2013г. е подписано от К. С. в качеството му на директор на НАП – София, а делото не е заведено от НАП – София като ЮЛ, а е заведено от Д.Д.П. в качеството й на публичен изпълнител. Въззивната жалба е подписана от С. Д. К. в качеството й на пълномощник на Д.Д.П.. Счита, че С. К. В. като публичен изпълнител не може да бъде пълномощник на Д.Д.П. – първо, защото няма подписано пълномощно и второ – защото един публичен изпълнител не може да бъде пълномощник на друг публичен изпълнител.

Възражението е неоснователно, по следните съображения :

Исковата молба е подадена от Национална агенция за приходите – гр.Варна и е подписана от Д.Д.П. в качеството й на публичен изпълнител към Агенцията. Съгласно чл.2 ал.2 от Закона за НАП Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр.София. Тя се състои от централно управление и териториални дирекции – чл.6 ал.1 от с.з. Териториалната дирекция като регионална структура не притежава качеството на ЮЛ. Искът по чл.ХХ6 ал.1 от ДОПК се предявява от публичния взискател или от публичния изпълнител съгласно изричната разпоредба на закона. При това положение съдът намира, че активна процесуална легитимация за предявяване на специалния иск по чл.ХХ6 ДОПК притежава Националната агенция за приходите – София, като ЮЛ, но представителството по този иск се осъществява от публичния изпълнител, като представителните права произтичат по силата на самия закон, без да е необходимо изпълнителният директор на приходната агенция да издава изрично пълномощно  за завеждането му. Няма спор и че Д.Д. е публичен изпълнител при НАП – Варна, а и това обстоятелство се установява от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства – служебна бележка от 28.03.2014г. – л.63, трудов договор от 23.02.2001г. и заповед за преназначаване от 19.12.2013г. – л.64, от която е видно, че до датата на издаването й Д.Д. е заемала длъжността „Старши публичен изпълнител” в приходната агенция. Т.е. – исковата молба е подадена от лице с доказана активна процесуална легитимация, поради което първоинстанционното производство е валидно учредено. Налице е и активна материална легитимация в лицето на същия публичен изпълнител предвид образуваното изп.дело  № 16061/2011г. по процесния  ДРА № ХХХХХХХХХ/25.03.2011г., с длъжник „С.” ЕООД, съгласно Служебна бележка  изх.№ 16061/2011/000095/28.03.2014г. – л.58, изготвена от Д.Д..

Въззивната жалба е подадена от Д.Д.П., публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна ЧРЕЗ С. Д. К.- В., старши публичен изпълнител в ТД на ВАП – Варна, офис Шумен, упълномощена с пълномощно № 105/31.01.2013г. С посоченото пълномощно – л.6, изпълнителният директор на НАП  К. С. на осн.чл.32 т.3 и чл.33 ГПК и чл.ХХ6 ал.2 и 3 ДОПК е упълномощил С. В.  в качеството й на правоспособен юрист на длъжност „публичен изпълнител”  в ТД на НАП – Варна да представлява Агенцията и самия него по всички дела, във всички техни процесуални фази, образувани въз основа на чл.ХХ6 ДОПК. С оглед на това възражението на въззиваемите дружества за недопустимост на въззивното производство предвид липсата на правомощия на С. В. да подава въззивна жалба, като упълномощена от друг публичен изпълнител – Д.Д. се явява неоснователно. От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства – служебна бележка от 28.03.2014г. – л.59, заповед за преназначаван от 18.12.2013г., трудов договор от 2001г. е видно, че С. В. е служител на данъчната администрация от 2001г. Осъщественото от нея процесуално представителство на Агенцията във въззивната фаза на производството по чл.ХХ6 ДОПК се основава на възможността за това, предвидена в нормата на чл.12 от ЗНАП, във връзка с  издаденото й изрично пълномощно № 105/31.01.2013г. за подаване на въззивни жалби. С оглед на това съдът намира възражението за недопустимост на въззивната жалба за неоснователно.

По съществото на спора :

Предявеният иск е с правно основание чл.ХХ6 ал.2 вр. ал.1 т.6 ДОПК.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че на 25.03.2011г. от орган по приходите при ТД на НАП –Варна , ИМР –Шумен е издаден ДРА № ХХХХХХХХХ, с който  са установени задължения за ДДС в тежест на ответника „С.” ЕООД.  Ревизионният акт е издаден на 25.03.2011г. и връчен на задълженото лице на същата дата. Безспорно установено е още, че ревизионното производство е образувано с издаването на заповед за възлагане на ревизия № 800324/20.11.2008г. на компетентният орган по приходите , връчена на длъжника, чрез упълномощеното му лице  на 28.11.2008г., а в последствие - изменено със заповед за възлагане на ревизия № 900026/20.01.2009г., връчена на 22.01.2009г., изменяща заповед  за възлагане на ревизия №900081/26.02.2009г., връчена на 6.03.3009г., изменяща заповед за възлагане на ревизия № 90026/20.01.2009г., както и спряно със заповед за спиране на ревизия № 900007/25.03.2009г., връчена на 27.03.2009г.  и възобновено със заповед за възобновяване на ревизия № 1100672-В /7.02.2011г. , отново изменено със заповед за възлагане на ревизия № 1100675/7.02.2011г. , връчена на 9.02.2011г., изменяща заповед за възлагане на ревизия № 900081/26.02.2009г. На 15.05.2009г. първият ответник  „С.” ЕООД, гр.Варна чрез управителя си и собственик на капитала А. Х. Х.,  се разпоредил със собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 9, с идентификатор ХХХХХ.ХХХ.ХХХ.Х, находящ се в гр.Шумен, ул.”А. К.” № 4, вх.Б в полза на втория ответник  - „С. 1” ЕООД, гр.Шумен, с управител , представляващ  и собственик отново А. Х. Х. . Сделката е изповядана с нотариален акт № 17 от 15.05.2009г., том ІІІ, рег.№ 5145,н. дело № 346 от 2009г.  на С. С. – нотариус с рег. № 24 на НК, с РД – района на РС Шумен. Данъчната оценка на имота към 28.05.2011г. е в размер на 37 4ХХлв. На 18.05.2009г. първият ответник продава на втория ответник и друг свой недвижим имот  - гараж № 36, с идентификатор ХХХХХ.ХХХ.ХХХ.5.20, в сграда № 5, разположена в поземлен имот с иденитификатор ХХХХХ.ХХХ.ХХХ -  УПИ 2, в квартал 138 в урбанизираната територия на гр.Шумен, ул.”Цар Освободител” №1, със застроена площ от 15.95 кв.м., за което е съставен нот.акт  №ХХ от 18.05.2009г., том ІІІ, рег.№ ХХХХ, н. дело №350 от 2009г. Данъчната оценка на гаража е в размер на 6 269.50лв.

За да бъде уважен искът с правно основание чл.ХХ6 ал.2 вр. ал.1 т.6 ДОПК и бъде обявена за недействителна по отношение на държавата на сделка с имуществено право на длъжника, следва да бъде установено наличието на посочените в правната норма предпоставки, а именно : сделката да е сключена след като на длъжника му е връчена заповедта за възлагане на ревизията; в резултат на ревизията да е установено публично задължение и сделката да е извършена във вреда на публичния взискател, като страна по нея е свързано с длъжника лице.

В процесния случай всички елементи от фактическия състав на недействителността са налице : Процесните сделки са извършени след връчване на заповедта за възлагане на данъчна ревизия от 20.11.2008г. – продажбата на ап.9 е изповядана на 15.05.2009г., а тази на гараж № 36 – на 18.05.2009г. В резултат на ревизията е издаден Ревизионен акт № ХХХХХХХХХ/25.03.2011г. на орган по приходите  при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 303/01.08.2011г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр.Варна при ЦУ на НАП, с който поради непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Генов” ЕООД на длъжника  са установени задължения за ДДС  и лихви общо в размер на  713 685,40лв главница и  ХХ7 731,20лв лихви за периода м.юли – м.септември 2008г., като за същия период е установен данък за възстановяване в размер на 1 656,72лв. С решение № 729/ХХ.03.2013г. на Варненския адм.съд, Първо отделение, VІІІ –ви състав, постановено по адм.д. № 3074/2011г. жалбата на „С.” ЕООД, гр.Варна срещу ДРА № ХХХХХХХХХ/25.03.2011г. е отхвърлена. С решение № 2336/18.02.2014г. на Върховния адм.съд на РБ, Първо отделение, постановено по адм.д. № 5965/2013г. решението на Варненския адм.съд е оставено в сила. Т.е. – ДРА е влязъл в сила на 18.02.2014г. Или към момента на постановяване на настоящото решение  публичното задължение на „С.” ЕООД, гр.Варна е установено по безспорен начин. Правните последици от влизането в сила на ДРА са няколко : Преди всичко възраженията срещу него, свързани с оспорване компетентността на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, както и на правомощията на лицето, получило тази заповед, се явяват неоснователни. Нормата на чл.302 от ГПК задължава гражданския съд да приеме административния акт  за валиден и законосъобразен, при наличието на влязло в сила решение на адм.съд за потвърждаването му. На следващо място неоснователно се явява и възражението на въззиваемите дружества, поддържано и пред настоящата инстанция, за изначална недопустимост на исковата молба, респ. – на въззивната жалба, тъй като към момента на подаването им НАП не е имал изпълнителен титул, материализиращ годно изпълнително основание, тъй като ДРА не е бил влязъл в сила. Разпоредбата на чл.127 ДОПК установява предварително изпълнение на невлезлия в сила ДРА, освен ако изпълнението е спряно по реда на специалния процесуален закон, данни за каквото спиране по делото няма. И не на последно място само влезлият в сила ДРА обуславя основателността на предявения иск, съгласно  трайно установената съдебна практика в този смисъл.

Налице е и последният елемент от ФС на недействителността – прехвърлителните сделки  са осъществени между свързани лица по смисъла  на пар.1 т.3 б.”д” от ДР на ДОПК -  двамата ответници са свързани лица , тъй като към момента на изповядване на сделките    в управителните им органи участва едно и също физическо лице - А. Х. Х.. Сделките са  сключени във вреда на публичният взискател, тъй като намаляват възможността за погасяване на потенциално публичното задължение  на длъжника „С.” ЕООД, чрез разпореждане с актив от имуществото му.

С оглед изхода на спора на въззивната страна се дължат сторените от нея разноски. Тъй като обаче искане в този смисъл не е направено, съдът не присъжда такива

Водим от горното, съдът

 

Р         Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение от 29.03.2013г. на Шуменския окръжен съд по т.д. № 404/2012г., с което са  отхвърлени предявените от  Национална агенция за приходите искове  срещу „С.” ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ, гр.Варна, представлявано от ц. С. Г. и „С. 1” ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ, гр.Шумен, представлявано от А. Х. Х. с правно основание чл.ХХ6 ал.2 ДОПК вр.чл.ХХ6 ал.1 т.6 ДОПК за обявяване за недействителни по отношение на държавата на сделките за покупко-продажба на недвижими имоти по нот.акт № 17/15.05.2009г. на АВп, СВп  гр.Шумен от 15.05.2009г. и  нот.акт № ХХ/18.05.2009г. на АВп, СВП , гр.Шумен от 18.05.2009г. като неоснователни, като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А  :

 

ОБЯВЯВА за недействителни по отношение надържавата на следните сделки :

1.Покупко-продажба на недвижим имот - апартамент № 9, с идентификатор ХХХХХ.ХХХ.ХХХ.Х , находящ се в гр.Шумен, ул.”А. К.” № 4, вх.Б с РЗП 72.88 кв.м., заедно с 0.7140 идеални части от сградата и правото на строеж от сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ХХХХХ.ХХХ.ХХХ  , УПИ №ХІ в кв.139 на гр.Шумен , извършена с нотариален акт №17 от 15.05.2009г., том ІІІ, рег.№ 5145, дело № 346 от 2009г., вписан в Агенцията по вписванията , СП гр.Шумен , с вх.рег.№2477 от 15.05.2009г., акт № 49 том VІІ дело №1288 от 2009г., партидна книга том 15903 ,   заверен от нотариус С. С. с район на действие ШРС , с рег.№ 024 на НК и

  2. Покупко-продажба на недвижим имот -  гараж № 36 с идентификатор ХХХХХ.ХХХ.ХХХ.5.20,  в сграда № 5 , разположена в поземлен имот с идентификатор ХХХХХ.ХХХ.ХХХ УПИ 2, в квартал 138, в урбанизираната територия на гр.Шумен, ул.”Цар Освободител” № 1, със застроена площ от 15.95 кв.м., извършена с нотариален акт  №ХХ от 18.05.2009г., том ІІІ, рег.№ ХХХХ, дело №350 от 2009г. , вписан в Агенцията по вписванията , СП гр.Шумен  с вх.рег.№ 2485 от 18.05.2009г.,  акт № 55, том VІІ, дело № 1295 от 2009г., партидна книга том 15904,   заверен от нотариус С. С. с район на действие ШРС , с рег.№024 от регистъра на НК по иска с правно основание чл.ХХ6 ал.2 вр.ал.1 т.6 ДОПК, предявен от Национална агенция за приходите, чрез публичен изпълнител Д.Д.П. срещу „С.” ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ, гр.Варна, представлявано от ц. С. Г. и „С. 1” ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ, гр.Шумен, представлявано от А. Х. Х..

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :