Р Е Ш Е Н И Е

№  206/08.08.2018 год.                           гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  04.07.2018 г. в  състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

  ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

                       ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 351  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Производстото е  образувано по въззивни жалби от В.И.В. ***, чрез процесуални представители– страни по т.д. № 93/2017год. по описа на ОС-Силистра, срещу постановеното решение по делото с № 119/15.12.2017год., с което исковете с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД на В.В. са частично уважени за сумата от 80 000лв.-неимуществени вреди и за сумата от 3843лв. имуществени вреди.

 Считат  решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и необоснованост, по изложени съображения. Основните са срещу определените размери на  обезщетение, като се сочи, че същите не кореспондират с установената съдебна практика при сходни травматични увреждания, както и с социално-икономическата обстановка в страната.

 С жалбата на ищеца се иска решението да бъде отменено в частта му с която  искът е отхвърлен над присъдения до претендирания размер от 120 000лв., а с жалбата на ответното  дружество решението се обжалва в частта с която то е осъдено да заплати сума на ищеца сумата   над 5 000лв. до присъдения от съда размер  от 80 000лв. неимуществени вреди  и за разликата от 3 458,70 лв. –т.е. над 384,30 до присъдения размер от 3 843лв.  преставляващи дължимо обезщетение  за обезвреда  на претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 18.02.2016год. по вина на водача С Р Ссъс застраховка ГО по застрахователна полица, издадена от въззивното дружество.

И в двете жалби са изложени твърдения за неправилност на решението, поради противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като в жалбите се излага, че определеният размер е занижен и съответно завишен.  Решението е необосновано в обжалваната част, понеже съдът не се е съобразил в цялост с вида и интензитета на получените  травми, продължителността на тяхното лечение. В жалбата на ищеца не се оспорва и определения процент на съпричиняване, а в жалбата на дружеството се излага, че съдът неправилно е приложил занижен процент принос, като счита, че съобразно установеното, съпричиняването в настъпването на резултата от страна на пострадалия е най-малко 90%.

В съдебно заседнаие жалбата на ищеца се поддържа чрез процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата на ответното дружество.

Жалбата на последното се поддържа чрез писмено становище на процесуален представител, чрез което се оспорва и жалбата на насрещната страна.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Исковете по които е образувано съдебното производство пред ВОС са с  правно основание чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, са предявени от В И.В. ***“ АД и са за заплащане на сумата от 120 000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за заплащане на сумата в размер от 3 843 лв.- претендирани като стойност на имуществени вреди, вследстие на ПТП, извършено от МПС със застраховка ГО сключена с ответника. Неимуществените вреди се изразяват  в претърпени болки и страдания от: множество увреждания –тежки и средни телесни повреди: контузия на главата и мозъка, мозъчна кома, пневмоцефалия, счупване двустранно на ябълчните кости и на носните кости, контузни рани на лицето, на врата, белите дробове, гръдния кош, счупване на лявата ключицна кост, на двете подбедрици двустарнно. Уврежданията на главата причинили проникващо нараняване на черепната кухина, продължително разстройство на съзнанието: Счупването на двете подбедрици обуслувили  трайно затруднение в движението на двата долни крайника, счупването на ключицата обисловило трайно затруднение на горен ляв крайник и като цяло са довели до продължително разстройство на здравето. Вследствие на претърпяната травма възникнали усложнения  от страна на психичното функциониране с клинична изява на Психоорганичен мозъчен синдром-травмена деменция. Тежката черепно-мозъчна травма и контузията на белите дробове представляват опаснот за живота, като получените травми обусловили и продължителен престой в болница. Във връзка с лечението са били извършени хирургични интервенции с проникване в гръдната кухина, както и на левия долен крайник. От лечебното заведение бил изписан на 22.12.2016год. с указания да ходи с две помощни средства-патерици. За леченитео е закупил множество лекарства и консумативи на обща стойност 3 843лв. Вследствие на причинените множество тежки и средни телесни повреди преживял и продължава да преживява  много силни болки и страдания. Счита, че справедливия размер на претърпените болки и страдания е в размер на 150 000лв. Излага, че за настъпването на МПС той също има принос, който оценява на 20%,  за това обезщетението за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде сумата от 120 000лв.

Твърди, че всичките вреди са настъпили вследствие на виновно причинено от С Р СПТП на 18.02.2016г.,  като автомобила, чрез който са причинени вредите има сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, по застрахователна полица №ВG/02/116000450123 със срок на действие от 29.01.2016г. до 08.01.2017г.

 Водачът на МПС, чрез което са причинени уврежданията- С Сс присъда № 674 по НОХД № 924/2016год. на СРС е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343А ал.1 НК.

За това претендира от ответника-застраховател заплащане на сумата от 120 000лв. –неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 18.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и на сумата 3 843 лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди,  ведно със законната лихва, считано от исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът ЗД„БУЛ ИНС“ АД, редовно уведомен, в депозирания отговор оспорва предявения иск по размер. Излагат се съображения, че претендираната сума за неимуществени вреди е завишена и несъобразена с принципа за справедливост и с установената съдебна практика.

 Въвел е възражение за съпричиняване. Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като не е предприел своевременни действия да избегне удара с движещия се по път с предимство лек автомобил.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно установената от съда фактическа обстановка.

Установява се от нохд №924/2016 г., на СРС, че  подс.С Р Се признат за виновен за това че: на 18.02.2016г. в с.Добротица обл.Силистра, при управлението на МПС – лек автомобил „Опел Астра”, рег. №ССХХХХАМ нарушил правилата за движение визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП –като е управлявал със скорост по-висока от разрешената в населено място-74км/ч. и по  непредпазливост причинил тежка телесна повреда на В И.В., изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието, обусловено от травмена болест на мозъка, усложнена с травмена деменция, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за окозване на помощ на пострадалия, престъпление по чл.343А, ал.1, б.“А“, пр.1, вр. чл.343, ал.1, б.“Б“, вр. Чл.342, ал.1 от НК и и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата-на 18.02.2016год., деликвентът С С, поради нарушаване на правилата за движение, по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на В И.В..

Съгласно заключението по допусната съдебно автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП: водачът на лек автомобил „Опел Астра“ – С Спри движение на 18.02.2016г. в с. Добротица, обл. Силистра на кръстовището между ул. „Комуна“ и ул. „Стадиона“ удря преминаващия през кръстовището велосипедист В.В.. Ищецът се е движил с велосипед по ул. „Стадиона“, а С Р С, е управлявал лек автомобил „Опел“ модел „ Астра“, с рег № ССХХХХАМ, по улица „Комуна“, която се явява път с предимство спрямо ул. „Стадиона“. От заключението се установява още, че автомобила се е движил със в насрещната лента за движение със скорост от 74  километра в час при максимално разрешена скорост от 50 /. Според вещото лице, ако скоростта на автомобила е била в рамките на разрешената за населеното място или ако същият при тази скорост /от 74км./ч/се е движел в дясната лента за движение, където е следвало, то между него и велосипедиста нямало да има съприкосновение – респективно е щяло да се избегне и процесното ПТП.      От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ, се установяваи, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата и мозъка, мозъчна кома, пневмоцефалия, счупване двустранно на ябълчните кости и на носните кости, кръвоизливи от носа и назофарингса, хемосинус, периобритални хематоми, разкъсно-контузни рани на лицето и капилициума, контузия на врата, белите дробове, гръдния кош, счупване на лявата ключицна кост, на двете подбедрици двустранно. По своя характер уврежданията на главата  причинили проникващо нараняване на черепната кухина. Протрахираното възстановяване от тежката черепно-мозъчна травма с наличие на общомозъчни прояви на дефицит с данни от психиатричното обследване за органичен синдром с изява на постравматична деменция дава основание на вещото лицае да приеме, че се касае за продължително разстройство на съзнанието: Счупването на двете подбедрици и лявата ключица обуслувили  трайно затруднение в движението на двата долни крайника и горен ляв крайник като и цяло се касае за продължително разстройство на здравето. Възстановяването на счупването на лявата подбедрица е значително забавено във времето, поради настъпване на усложнения в хода на оздравителния процес. Към момента проведеното оперативно лечение на фрактурата на лявата подбедрица по повод на псевдоартроза със стеомиелит и фистулизация, дава основание на вещото лице да приеме, че оздравителния процес е силно компрометиран. Стенозата на трахеята от продължителното интубиране и провежданите манипулации с цел подсигуряване на проходими дихателни пътища, обуславя наличието на продължително разстройство на здравето, не опасно за живота. В съдебно заседание уточнява, че вследствие на тежката черепно-мозъчна травма  с проява на органичен мозъчен синдром, са общомозъчни прояви,  които се изявяват  в период след озвучаване на острата травма, са характерни за хроничната травмена болест на мозъка. По повод на показанията на свидетелите относно психическото състояние на пострадалия, вещото лице сочи, че това са прояви, които ще продължат до края на живота на пострадалия,  като е възможно и да се задълбочат. За това е необходимо провеждането на неврологични консултации, специализирано медикаментозно лечение, за да се избегне или отложи във времето по-тежко състояние, но възстановяване не може да има.         За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са  изслушани показанията на св. Ц Ст Ц  и А И.В. – брат на пострадалия.

 Според показанията на свидетелите, преди катастрофата, ищецът е бил без здравословни проблеми, енергичен и работлив. След катастрофата  ищецът е бил в „Ужасно състояние“, обезобразен със счупени крайници. Оздравителния процес на левия крак  не протекъл добре, правили му допълнителни операции, поради лошо срастване на костта. В момента стъпва на крака си, но има рана, която вече година не зараства, а лявата ръка има ограничени движения, понеже не може да я вдига нагоре.  Сега се придвижва с помощни средства. Свидетелите сочат, че пострадалия „не е добре с главата“-при разговор се отнася някъде, забравя, не помни, изнервен е.

Предвид показанията на свидетелите, както и от представените писмени доказателства и заключението на СМЕ следва да се направи извод, че ищецът е доказал претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, респективно, че исковете са доказани по основание. Този извод следва и от следното:

С жалбата на ответника не се обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че предявеният иск за обезвреда на причинените неимуществени вреди е основателен до размера  от 5 000лв., поради което следва да се направи извод, че искът за присъждане на неимуществени вреди, е доказан по основание.

Относно жалбите срещу определения размер на претърпените неимуществени вреди:

 С жалбите не се обжалва решението в частта му, относно  присъдените неимуществени вреди до размера от 5 000лв.

Тъй като поради необжалване решението е влязло в сила до размера на сумата от 5 000лв. относно претърпените неимуществени вреди за ищеца, следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, относно причинените увреждания са установени и са приети от страните, респективно искът е доказан по основание и се оспорва само по размер. Както се посочи, решението се обжалва в частта относно определения размер на неимуществените вреди, като се счита същия за силно занижен, съответно завишен, както и в частта относно определения процент на съпричиняване от страна на пострадалия.

Относно жалбата срещу присъдения размер на претърпените неимуществени вреди от ищеца В.И.В. от 80 000лв.:

При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди  и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе в предвид следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищецът В.В. е получил следните увреждания: Една тежка телесна повреда-Изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието, обусловено от травмена болест на мозъка, усложнена с травмена деменция:

Средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване двустранно на ябълчните кости и на носните кости, кръвоизливи от носа и назофарингса, хемосинус, периобритални хематоми, разкъсно-контузни рани на лицето и капилициума, контузия на врата, белите дробове, гръдния кош, счупване на лявата ключицна кост, на двете подбедрици двустарнно. Счупванията на подбедриците  е обусловило трайно затруднение на движението на долнитее крайници, като поради благоприятното протичане на оздравителния процес на левия долен крайник и към настоящия момент е налице трайно затруднение на същия, като прогнозата е неблагоприятна: Счупването на лявата  ключица, обуславя трайно затруднение на движението на горен ляв  крайник и към ностоящия момент.  Следователно и към настоящия момент физическите увреждания не са отшумели и към момента функциите на долния ляв и горен ляв крайник не са възстановени в пълен обем / от преди ПТП/.

Установи се също, че освен посочените увреждания, получени вследствие на претърпяното ПТП, претърпения шок от ищеца не е отшумял и е преминал в настоящия момент в хронична травмена болест на мозъка, като прогнозите за бъдещото развитие на това заболяване са неблагоприятни.

Съдът намира, че паричният еквивалент на претърпените болки и страдания, описани по-горе е сумата от 150 000лв.   При определяне размера  на паричният еквивалент на посочените увреждания-физически-една тежка и няколко средни телесни повреди и психически, настоящият съдебен състав взе в предвид вида на уврежданията и продължителния период на оздравяване, както и неблагоприятните прогнози за възстановяване на пострадалия. Относно претендираните имуществени вреди в размер от 3 843 лв.-техният размер не е оспорен, като съобразно представените писмени доказателства, съдът намира сащите за доказани.

Относно жалбата на ответника срещу размера на определения процент на съпричиняване: Страните не спорят относно наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Спорен е размерът на това съпричиняване.

Съдът, с оглед установените в хода на съдебното дирене релевантни факти, относно механизма на ПТП и събраните по делото писмени доказателства и заключението по съдебно автотехническа експертиза, приема, че е налице нарушаване на правилата  за движение  регулирани от Закона за движение по пътищата от страна на ищеца, поради следното: В.В. като велосипедист има качество на участник в движението, поради което за същият важат правилата за движение, установени с ЗДвП. От доказателствата по делото-материалите по досъдебното производство, както и от САвТЕ безпротиворечиво се установява, следното: Същият се е движел по път без предимство /ул.Стадиона/,  като не е изпълнил задължението си при наличието на пътен знак „Б2“ да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство МПС. Деликвентът С Р С, заради чието поведение се иска ангажиране отговорността на застрахователя-ответник, е управлявал лек автомобил „Опел“ модел „ Астра“, с рег № ССХХХХАМ, по улица „Комуна“, която се явява път с предимство спрямо ул. „Стадиона“. Автомобилът се е движил със в насрещната лента за движение със скорост от 74  километра в час при максимално разрешена скорост от 50. Установено е, че ако скоростта на автомобила е била в рамките на разрешената за населеното място, или ако същият при тази скорост се е движел в дясната лента за движение, където е следвало, то между него и велосипедиста е нямало да има съприкосновение – респективно е щяло да се избегне и процесното ПТП. Следователно, водачът на МПС е извършил две нарушения-движел се е със скорост, по-висока от разрешената за населеното място, като движението е осъществявано по лентата за насрещно движение, като комбинацията от тези нарушения е довело до ПТП, от което са настъпили уврежданията. Следователно, установява се твърдяното съпричиняване на резултата от поведението на пострадалия ищец.  Относно процентът на съпричиняване:

От двамата участника в движението, следва да се отбележи, че  отговорността на водача на МПС за настъпването на процесното ПТП е несъмнено по – голяма. Това е така, понеже МПС което той управлява само по себе е източник на повишена опасност-поради неговите размери маса и скорост, поради което е въведено и изискването за съответната правоспособност на водачите на МПС. От друга страна, както е отчетено и в наказателното производство, той е нарушил правилата на закона за ДвП- чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата, като е управлявал със скорост 74км./ч-т.е. по-висока от разрешената за населеното място. Както се посочи, това нарушение е основна причина за настъпване на ПТП, освен това безспорно по-високата  скорост се е отразила на вида и интензитета на уврежданията на пострадалия.  Предвид изложеното е налице твърдяното съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, което предпоставя приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за съразмерно намаляване на определеното от съда обезщетение. При съобразяване на горното, съдът приема, че ищеца е съпричинил вредите в степен на 20%, а с оглед по – голямата отговорност на деликвента, последният следва ги понесе в размер на 80%. По изложените съображения съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени за сумата от  120 000.00лв. за неимуществени вреди, Претендираните имуществени вреди след редуциране се дължат в размер от 3 074,40 лв.

Предвид изложеното жалбата на въззивника В. И В. срещу така определения размер на претърпените неимуществени вреди е основателна и следва да се уважи в посочения смисъл, а жалбата на ЗД“БУЛ ИНС“АД срещу определения размер на имуществените вреди се явява частично основателна и следва д а се уважи като иска се редуцира до посочения размер.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото следва да бъде отменено в частта с която искът е отхърлен за разликата над  присъдената сума-80 000лв. до претендираните 120 000лв. за неимуществените вреди и в частта с която искът за имуществени вреди е уважен за разликата над 3 074,40лв.

Разноски: С оглед на определения размер на неимуществените и имуществените вреди,  за производството пред окръжния съд на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски за процесуално представителство в размер на 946,20лв. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и сумата от 1 569,26лв.-държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт: Разноски  пред настоящата инстанция:

С оглед на допълнителната уважена част от иска, на ищеца следва да се присъди сумата от 1706,93лв. за процесуално представителство, дължимо на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. Ответникът  ЗД“Бул Инс“АД дължи заплащане в полза на бюджета разноски за държавна такса в размер на 800 лв., на основание чл.78 ал.6 ГПК

По изложените съображения Варненският апелативен  съд 

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 119 от 15.12.2017 г. постановено по т.д.№ 93/2017  г. по описа на Силистренски  окръжен съд  в следните ЧАСТИ:

В ЧАСТТА С КОЯТО ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК 831830482, да заплати на В.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата представляваща горницата над 3074,40 лв. до 3843,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на причинените му тежки телесни повреди, от допуснато ПТП от С Р Сс ЕГН:**********, управлявал лек автомобил „Опел“ модел „ Астра“, с рег № ССХХХХАМ, за който има валидна застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 07.06.2017г. до окончателното изплащане на сумите:

В ЧАСТТА с която ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.В. с ЕГН ********** ***  срещу „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК 831830482, за разликата над сумата от 80 000лв. до 120 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2016год. до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която  ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК 831830482, сумата от 2900.29лв. /две хиляди и деветстотин лева и двадесет и девет стотинки/ с включен ДДС, представляваща част от сторените деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.В. с ЕГН ********** ***  срещу „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК 831830482, за разликата над сумата от 3 074,40лв. до 3843лв представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на причинените му тежки телесни повреди, от допуснато ПТП от С Р Сс ЕГН:**********, управлявал лек автомобил „Опел“ модел „ Астра“, с рег № ССХХХХАМ, за който има валидна застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 07.06.2017г. до окончателното изплащане на сумите:

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК 831830482, да заплати на В.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева /като разлика над присъдените 80 000лв. до дължимите 120 000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинените му множество тежки и средни телесни повреди, от допуснато ПТП от С Р Сс ЕГН:**********, управлявал лек автомобил „Опел“ модел „ Астра“, с рег № ССХХХХАМ, за който има валидна застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със законната лихва върху определената главницата от датата на увреждането 18.02.2016г. до окончателното изплащане на сумите:

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК 831830482, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на Варненски апелативен съд, сумата от 1 569,26лв. .-държавна такса дължима за първоинстанционното производство за допълнително уважената част от иска и сумата от 800лв.-държавна такса за въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в обл. София (столица), общ. Столична, гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК 831830482, да заплати на адв. И.Й.Р., със адрес ***, сумата от 946.20 лв., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СОС и сумата от 1 706,93лв. –адвокатско възнаграждение пред ВАпС, съобразно уважената част от исковите претенции и с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.