Р Е Ш Е Н И Е №232

 

гр. Варна, 17.10.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

 МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Ели Тодорова                            

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. дело № 352/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Хаос Инвест“ ЕАД, чрез адв. Х.Х., против решение № 307 от 19.04.2018 г., постановено по т. д. № 1198/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 1 006 611.07 лева, представляваща сбор от главници за незаплатена преференциална цена по фактура № 80 от 31.10.2015 г. и фактура № 81 от 30.11.2015 г. по Договор за изкупуване на електрическа енергия № 151 от 10.09.2010 г., произведена от ВяЕЦ „Могилище –Запад“, състояща се от осем ветрогенератора с обща инсталирана мощност от 16 МВтч, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, кумулативно съеднинен с иск за заплащане на мораторни лихви в общ размер на 177 491.37 лева за периода от 03.12.2015 г. до 07.09.2017 г., от които 121 362.94 лева върху главницата по фактура № 080 от 30.10.2015 г. за периода от 03.12.2015 г. до 07.09.2017 г. и 56 128.43 лева върху главницата по фактура № 081 от 31.11.2015 г. за периода от 07.01.2016 г. до 07.09.2017 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че в производството е спорно приложението на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Посочва, че съгласно Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциалните цени за електрическа енергия, произведена от ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа е 188.29 лева за МВч, а за такива над 2250 часа е 172.95 лева за МВтч. Намира за неправилен извода на съда, че съгласно чл. 18, ал. 3 от Договора за изкупуване на електрическа енергия самият производител се е съгласил наличният ресурс на първичния енергиен източник за централата му по прогнозни данни да работи до 2 250 часа на номинална мощност. Посочва, че в регулаторната рамка не е предвидено производителите да избират в коя ценова категория попадат. Допълва, че времето на работа на такива централи зависи от метеорологичните условия и наличието на вятър. Намира, че вятърната електроцентрала може да попада в две категории за съответната година, по т. 8 и т. 9 от Решение № Ц - 10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР при и след надхвърляне на 2 250 часа. Счита, че не може евентуалните задължения на ответника да бъдат определени само въз основа на т. 1. 7. от Решение № СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ намира, че след достигане на 2 250 часа произведената електрическа енергия се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. Намира, че съобразно посочените критерии от КЕВР една електроцентрала може да попадне едновременно в две ценови категории. Доколкото в чл. 18, ал. 4 от Договора за изкупуване на електрическа енергия страните са предвидили цена при достигане на 2 250 часа от 174.44 лева за МВтч без ДДС са закрепили възможността централата да работи в рамките на една календарна година до 2 250 часа и над 2 250 часа. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт С К, в който се сочат аргументи за правилността на първоинстанционното решение. Излага, че определените преференциални цени от регулаторния орган са по-високи от пазарните. Доколкото нормите за изкупуване са императивни счита, че следва да бъде изкупувано само определеното в закона количество. Позовавайки се на Решение № СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР намира, че нетното специфично количество се определя за 12 месечен период и покрива разходите и възвръщаемостта на производителите за този период. Счита, че правилно първоинстанционният съд е анализирал пазарните отношения, като е отчел регулирането на норми от обществен интерес. Моли за потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран и писмен отговор от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. Намира за правилен извода на съда, че ВяЕЦ е достигнала предвиденото в Решение № СП- 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР нетно специфично производство от 2 000 КВтч при работа до 2 250 часа годишно. Счита за неоснователно възражението, че фактурирането съгласно Решение № СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, съотнесено с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. било посочено от вещите лица в приетата съдебно-техническа и счетоводна експертиза. Посочва за неправилно твърдението на въззивника за остойностяване на цялото произведено количество на преференциалната цена. Допълва, че след достигане на лимитите, за които се начислява преференциалната цена производителят генерира само допълнителна печалба. Посочва, че формирането на цената след достигане на произведената енергия, за която са определени преференциални цени се осъществява по различен механизъм. Намира за правилен извода на съда, че въпреки текста на решението на КЕВР, същото не дава възможност за интерпретиране на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, поради което е невъзможно да се прилага по аналогия преференциалната цена към количеството произведена електрическа енергия, надхвърлящи прага от 2 000 КВТч. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

В о. с. з. процесуалният представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната жалба. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго - Про Продажби“ АД изразява становище за правилността на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното о. с. з. третото лице-помагач на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се представлява.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

Пред Варненския окръжен съд е предявен иск за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 1 006 611.07 лева, представляваща сбор от главници за преференциална цена по фактура № 80 от 31.10.2015 г. /коригирана с кредитно известие № 88 от 29.01.2016 г/. и фактура № 81 от 30.11.2015 г. /коригирана с кредитно известие № 89 от 29.01.2015 г./ по Договор за изкупуване на електрическа енергия № 151 от 10.09.2010 г., произведена от ВяЕЦ „Могилище –Запад“, състояща се от осем ветрогенератора с обща инсталирана мощност от 16 МВтч, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, кумулативно съеднинен с иск за заплащане на мораторни лихви в общ размер на 177 491.37 лева, от които 121 362.94 лева върху главницата по фактура № 80 от 30.10.2015 г. за периода от 03.12.2015 г. до 07.09.2017 г. и 56 128.43 лева върху главницата по фактура № 81 от 30.11.2015 г. за периода от 07.01.2016 г. до 07.09.2017 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Твърденията, на които се основават претенциите на ищеца са за дължимост на сумите по фактура № 80 от 31.10.2015 г. /кредитно известие към същата № 88 от 29.01.2016 г./ за произведена електрическа енергия в размер на 676 022.48 лева, по фактура № 81 от от 30.11.2015 г. /кредитно известие към същата № 89 от 29.01.2016 г./ за произведена електрическа енергия в размер на 330 588.59 лева. Посочват, че съобразно решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР произведенета от ВяЕЦ електрическа енергия попада в приложното поле и на двете ценови категории, съответно до и след достигане на 2 250 годишни ефективни часа. Излага, че на основание чл. 24, ал. 1 от Договора за изкупуване на електрическа енергия, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на задължението по фактура № 81 от 31.10.2015 г., съответно на 03.12.2015 г., а за това по фактура № 81 от 30.11.2015 г. – съответно на 07.01.2016 г..

В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година. Сочи, че ищецът е в неизпълнение на договорното си задължение да не променя продажната цена на извършената доставка на електрическа енергия за м. октомври и м. ноември 2015 г.. Излага, че с писма от 11.11.2015 г. и от 10.12.2015 г. е уведомено ищцото дружество да коригира цената за изкупуване на произведената енергия по цени за излишък. Твърди, че ВяЕЦ е достигнала нетно специфично количество на производство от 2000 КВтч през м. октомври 2015 г.. Посочва, че заплащането по фактури № 80 от 31.10.2015 г. и № 81 от 31.10.2015 г. не се оспорва от ищеца. На следващо място, релевира доводи, че цените, предмет на исковата претенция са неправилно определени. Намира ищеца за неизправна страна по договора по подробно изложени съображения, от където извежда аргументи за невъзможността за предявяване на иска по чл. 79 от ЗЗД.

С определение № 4044 от 15.12.2017 г., постановено по т. д. № 1198/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.

В допълнителна искова молба ищцовото дружество намира за неоснователни доводите на насрещната страна за неправилно изчисляване на размера на претендираните цени. Счита, че в рамките на един годишен период е възможно производителят да попадне в два критерия на производство на електрическа енергия, съответно до и над 2250 ефективни часа.

В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният представител на „Енерго – Про Продажби“ АД посочва, че ищецът от началото на 2015 г. е демонстрирал принадлежността си към групата на производителите по т. 1. 7. от Решение СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Намира за неоснователно твърдението за едновременно приложение на т. 1. 7. и т. 1. 8. от Решение СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Посочва, че след приемане на горепосоченото решение се определя за всяка група нетно количество електрическа енергия, което ще се заплаща по определената преференциална цена.

В депозираното становище от страна на третото лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД се съдържат подробни доводи за неоснователността на исковата претенция. По силата на разпоредбата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът, като краен снабдител, е задължен да изкупува електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, като част от нея заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част - по цени за излишък на балансиращия пазар. „Национална електрическа компания“ ЕАД като обществен доставчик е задължено по силата на чл. 94 от ЗЕ да изкупува от „Енерго - Про Продажби“ АД същата тази енергия по цената, по която е купена от производителя.

Безспорно в производството е сключването между страните на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 151 от 10.09.2010 г., по силата на който „Е. ОН България Продажби“ АД се задължава да изкупува произведената електрическа енергия от “Хаос Инвест“ ЕАД за срок от 15 години.

В производството е спорна единствено цената на доставената електрическа енергия за м. октомври 2015 г. и м. ноември 2015 г..

В чл. 18, ал. 1 – ал. 4 от Договора за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник от 10.09.2010 г., страните са определили цена за изкупуване на електрическа енергия, съответно до 2250 годишни ефективни часа при цена, определена от Решение № Ц- 18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР в размер на 190.59 лв./МВтч без ДДС и над 2250 годишни ефективни часа при цена от 174.44 лв./МВтч без ДДС. Уговорен е и 15 – дневен срок за плащане на задължението на купувача след получаване на фактура, придружена с издаден протокол по чл. 16 /чл. 24 от Договора за изкупуване/.

В първоинстанционното производство е представено кредитно известие № 88 от 29.01.2016 г. към фактура № 81 от 31.10.2015 г., издадено от „Хаос Инвест“ ЕАД, съобразно което е коригирана дължимата сума на 676 022.48 лева /л. 70/, както и кредитно известие № 89 от 29.01.2016 г. към фактура № 81 от 30.11.2015 г., издадено от „Хаос Инвест“ ЕАД, съобразно което е коригирана дължимата сума на 330 588.59 лева /л. 72/.

От заключението по допуснатата по делото комплексна СТЕ и ССчЕ, кредитирана от съда като обективно, компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че: 1/. Общият размер на произведената електрическа енергия от осемте на ВяЕЦ е 43 034 МВтч за 2015 г.; 2/. На 12.11.2015 г. ВЯеЦ е достигнала до 2 250 пълни годишни ефективни часа, а на 01.10.2015 г. е достигнато годишното нетно специфично производство от 2 000 КВтч; 3/. Произведеното количество на електроцентралата след излизане на свободни пазар до края на 2015 г. е 6 234 342 КВтч; 4/. Електрическата енергия за количества, надхвърлящи нетното специфично количество за м. октомври 2015 г. е 38 690.21 лева с ДДС /платена с 219.93 лева по-малко/, а за м. ноември 2015 г. е 24 742.74 лева с ДДС /платена с 0,10 лева по-малко/.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 1 006 611.07 лева, представляваща дължима, преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Могилище-запад“, за м. октомври и м. ноември 2015 г., за която са издадени кредитно известие № 88 от 29.01.2016 г. към фактура № 81 от 31.10.2015 г. на стойност от 676 022.48 лева и кредитно известие № 89 от 29.01.2016 г. към фактура № 81 от 30.11.2015 г. на стойност от 330 588.59 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 121 362.94 лева върху коригираната стойност по фактура № 80 от 31.10.2015 г., изчислено за периода от 03.12.2015 г. до 07.09.2017 г., както и обезщетение за забава от 56 128.43 лева върху коригираната главница по фактура № 81 от 30.11.2015 г. за периода от 07.01.2016 г. до 07.09.2017 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

Настоящият съдебен състав при изграждане на своите правни изводи съобрази и определените параметри в Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Според същото решение нетното специфично производство на електрическа енергия за съответните групи производители, за които са определени преференциални цени с Решение № Ц-18 от 31.03.2010 г. на КЕВР, следва да бъде установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник, работещи до и над 2 250 часа. С Решение Ц-13/2006 г. ДКЕВР определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни централи, съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на ветровите генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни ефективни часа на тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество електрическа енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощност на ветровата централа. В решението се посочва също, че за България ефективните часа на работа на ветровите генератори трябва да са съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може условно да бъде разделена на две ветрови зони: 1/. зона с пълни ефективни годишни часа на работа на ветровите генератори до 2250 часа включително и 2/. зона с пълни ефективни годишни часа на работа на ветровите генератори над 2250 часа. Въз основа на горните показатели в решението се определят два вида преференциални цени за електрическа енергия, произведена от ветрови генератори - за ветрови генератори с пълни ефективни годишни часа на работа до и над 2 250 часа.

В чл. 18, ал. 3 на Договора за изкупуване на електрическа енергия, страните са определили цена на изкупуваната електрическа енергия от 190.59 лв./МВтч без ДДС. Същата е идентична с тази, определена в т. 4.1. от Решение № Ц-18 от 31.03.2010 г. на ДКЕВР, изменена с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР на 188.29 лв./МВтч без ДДС и представлява първоначално определената цена за работа на ВяЕЦ с режим до 2250 пълни ефективни годишни часа на работа. Следователно самият производител е определил, че наличният ресурс на първичния енергиен източник за централата му по прогнозни данни е да работи до 2 250 часа на номинална мощност. С оглед на горното, неоснователни се явяват възраженията на въззивника, инвокирани във въззивната жалба за недоказаност на принадлежността на енергийния източник на производителя към тези с режим до 2250 пълни ефективни годишни часа на работа.

При това положение за ВяЕЦ на ищцовото дружество, въведен в експлоатация след влизане в сила на ЗЕВИ на 31.05.2010 г. и съгласно т. 8. от Решение № Ц-10 от 30.03.2010 г. на ДКЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа преференциалната цена за изкупуване на произведената електрическа енергия е 188.29 лв./МВтч без ДДС /идентична с тази по т. 1. 7. на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР/.

В светлината на разглеждания казус, за правоотношението, в което се намират страните не се прилага принципът за свобода на договарянето между страните доколкото цените на които производителите продават електрическа енергия, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган. В чл. 18, ал. 1 от Договора за изкупуване на електрическа енергия е предвидено, че при промяна на преференциалната цена от компетентен орган, променената цена се прилага между страните. Следователно след влизане в сила на изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между страните са изменени от императивната разпоредба на закона и издаденото на основание пар. 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта относно подлежащото на изкупуване количество електрическа енергия и цената за това изкупуване, посочена в чл. 18, ал. 3 от Договора.

След влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от 24.07.2015 г. постигнатата между страните договореност по чл. 18, ал. 3 от Договора за изкупуване на електрическа енергия, че след достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часа на работа на електрическата централата за следващите пълни ефективни часа на работа до края на календарната година произведената електрическа енергия да се изкупува по втора преференциална цена, не намира приложение, тъй като противоречи на въведеното с изменението на закона ограничение за изкупуване по преференциална цена. В този смисъл и в мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от неоснователно обогатяване на последните /така Решение № 226 от 09.11.2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 303/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 375 от 14.06.2018 г., постановено по т. д. № 569/2018 г. на ВКС/.

С оглед на горното, възраженията на дружеството производител за едновременно приложение на две преференциални ценови категории за календарната година, съответно при работа на електрическата централа до и над 2250 ефективни часа, е неоснователно. Същото не кореспондира и с горепосочената цел на ЗЕВИ. Настоящият съдебен състав, приема разрешението за приложение на преференциалната цена за производство на електрическа енергия до достигане на 2 250 годишни ефективни часа – 188.29 лв./МВтч и след този период – по цена за излишък на балансиращия пазар.

Съобразно фактическата установеност и заключението на вещите лица, въззивният съдебен състав приема за установено, че на 01.10.2015 г. ВяЕЦ „Могилище запад“ е достигнала годишното си нетното специфично производство от 2 000 КВтч, на 12.11.2015 г. – пълни годишни ефективни 2 250 часа. За м. октомври 2015 г. само по отношение на 10 200 КВтч е приложима преференциалната цена от 188.29 лв./МВтч за стойността от 2 304.67 лева. Останалата произведена енергия в размер на 3 162 200 КВтч следва да бъде заплащана по цени на балансиращия пазар, публикувани в сайта на Електроенергийния оператор. От страна на „Енерго - Про Продажби“ АД за м. октомври е заплатена сумата в размер на 40 994.88 лева с ДДС, която е с 219.93 лева по-малко от определената за дължима от вещите лица цена, съобразно закръгляния на втория десетичен знак.

По отношение на произведената енергия за м. ноември 2015 г. при работа на ВяЕЦ до 2 250 часа са генерирани 800 000 КВтч и над 2 250 часа - 837 000 КВтч. В т. 11 от заключението е посочена, че за м. ноември 2015 г. цената на произведената електрическа енергия е в общ размер на 24 742.74 лева с ДДС, определен като сбор от преференциална цена до достигане на 2 250 часа и такава за излишък на балансиращия пазар след 2 250 часа. Същата е заплатена от страна на насрещното дружество и е с 0,10 лева по-малко от изчислената за дължима от вещите лица.

Горепосочените малозначителни разминавания в изчисленията на „Енерго - Про Продажби“ АД по платените суми и тези, съобразно отговорите на вещите лица в о. с. з. се касаят на закръгляния на сумата на втория, а не на шестия знак на стойностите след десетичната запетая.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че произведената от ищцовото дружество електрическа енергия за м. октомври и м. ноември 2015 г. е надлежно заплатена, като производителят е получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.

Въззивният съдебен състав, предвид изхода от спора не дължи произнасяне по кумулативно предявените акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава върху главницата по процесните фактури.

Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемото дружество. Същото претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 28 056 лв. с ДДС, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. Настоящият съдебен състав съобрази, че същото надвишава минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на което, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, намира възражението на въззивника за прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на въззиваемото дружество за основателно. Предвид горното, в полза на „Енерго - Про Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 23 371.02 лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 307 от 19.04.2018 г., постановено по т. д. № 1198/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

OСЪЖДА Хаос ИнвестЕАД, ЕИК: 148139480, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.” № 36, да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 23 371.02 лева с ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД – гр. София, ЕИК: 000649348.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.               

 

                                   

                                                                                       2.