РЕШЕНИЕ

   № 224

               гр.Варна,     30.07.13 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.07.2013 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                     ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 353 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„У Б ХХ” ЕООД – гр. София е обжалвало решението на Варненския окръжен съд - ТО по т.д. №207/2012  г.,  с което искът му по чл.79, ал.1 – ЗЗД е отхвърлен,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалните си представители за уважаване на жалбата му.

Ответникът по жалбата – „Е П М” АД – гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 59 и чл. 93 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., в сила от 29.03.2005 г., договорът за присъединяване към електрическата мрежа се прекратява след представяне на документ за въвеждане в експлоатация при условията и по реда на ЗУТ, освен ако в договора не е предвидено друго.

Съгласно чл. 104 от Закона за енергетиката  (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2007 г.) ал.1 - Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с преносното и/или разпределителното предприятие за ползване на мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от мрежата; ал.2 - Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с електроенергийния системен оператор и/или с разпределителното предприятие за достъп до мрежите; ал.3 - Редът, условията и съотношението в

заплащането на цените по ал. 1 и 2 от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия.

Съгласно чл. 18а, ал.1 от Правила за търговия с електрическа енергия, приети с Решение № П-3 от 8.06.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 59 от 28.07.2009 г., потребители, регистрирани по чл. 6, и производители, които захранват собствени обекти, или потребители, присъединени към инсталациите на производителя, в случаите, когато производителят потребява енергия от мрежата, сключват договори за пренос и договори за достъп съответно с преносното предприятие и електроенергийния системен оператор. Съгласно ал.2 производители и търговци, които продават електрическа енергия по външен график, сключват:

1. договори за пренос и договори за достъп съответно с преносното предприятие и електроенергийния системен оператор;

2. договори за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа с разпределителното предприятие, ако са производители, присъединени към електроразпределителната мрежа.

Съгласно ал.3  Разпределителните предприятия сключват договори за достъп с електроенергийния системен оператор и договори за пренос с преносното предприятие.

Съгласно ал.4  Потребителите и производителите по ал. 1, присъединени към електропреносната мрежа, и търговските участници по ал. 2, т. 1 заплащат утвърдена от ДКЕВР цена за пренос по електропреносната мрежа на преносното предприятие.

Съгласно ал.5 потребителите и производителите по ал. 1, присъединени към електропреносната мрежа, и търговските участници по ал. 2, т. 1 заплащат утвърдена от ДКЕВР цена за достъп до електропреносната мрежа на електроенергийния системен оператор.

Съгласно ал.6 потребителите и производителите по ал. 1, присъединени към електроразпределителните мрежи, заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа и цена за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.

Съгласно ал.7 за потребителите и производителите по ал. 1, присъединени към електроразпределителните мрежи, и търговските участници по ал. 2, т. 2 цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на електроенергийния системен оператор, съответно на преносното предприятие, съгласно договорите по ал. 3.

 

 

Съгласно чл. 24, ал.1 от новите Правила за търговия с електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 64 от 17.08.2010 г., производителите на електрическа енергия, присъединени към електропреносната мрежа, са задължени да сключат договорите по чл. 11, т. 1 и 2 с електроенергийния системен оператор и преносното предприятие, а производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителната мрежа, сключват договорите по чл. 11, т. 3 с разпределителното предприятие.

Съгласно чл.109, ал.2 от Закона за енергетиката /редакция от 29.12.2009 г., ДВ, бр. № 103/ разпорежданията на оператора на електроенергийната система, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия и потребителите на електрическа енергия, присъединени към преносната мрежа, и за другите дружества на вертикално интегрираното предприятие в случаите, когато електроенергийният системен оператор е част от вертикално интегрирано предприятие.

Съгласно чл. 51, ал.1 от Наредба № РД-16-57 от 28.01.2008 г. за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г., разпорежданията на оперативния персонал на ЦДУ са задължителни за изпълнение от оперативния персонал на ТДУ, а тези на оперативния персонал на ТДУ - за оперативния персонал на СДЗ, на производители на електрическа енергия, ползватели на електропреносната мрежа и на субекти, експлоатиращи електроенергийни обекти и електрически уредби на потребители, присъединени към електропреносната мрежа.

 

Цитираните по-горе правни норми представляват приложимата  към спора по време нормативна уредба. В съответствие с тях и събраните по делото доказателства въззивният съд прави следните правни изводи:

 

1. Договорът за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответника №ДУА-1635/20.12.2007-3001-ВГ-07.01.2008-4042-ВГ-09.09.2008 е изпълнен и се счита прекратен с поставяне от последния под напрежение, въвеждане в експлоатация и снабдяване на производителя с разрешение за ползване на процесната малка ветрова електроцентрала и кабелна линия с обща мощност 3000 КW. В договора не е предвидено друго. При това положение ищецът не може да извлича от този изпълнен и прекратен с изпълнението му договор търсената от ответника отговорност за вреди.

 

 

2. Със същия договор електроразпределителното предприятие не е поемало задължения, свързани с преноса на електрическа енергия, за достъп до мрежата и за осигуряване на достъпа след проучване на техническия капацитет на електропреносната мрежа. Съгласно чл.54, ал.4 от от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. /ДВ, бр.25/2008 г./ преносното или съответното разпределително предприятие задължително присъединява всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници (ВЕИ), който отговаря на специфичните условия за присъединяване към мрежата, определени в наредбата. Процесният договор следователно има съвсем различен предмет и не може да се счете за мълчаливо продължен или трансформирал се в договор за пренос и достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежа. Неприложима в случая е разпоредбата на чл.292, ал.1 – ТЗ. От договора за присъединяване не следва, че страните са в трайни търговски отношения, а и няма отправено от ищеца през процесния период – 01.01.2010 г. - 29.11.2011 г. предложение до ответника за сключване на договори за пренос и достъп до мрежата.  За да си осигури право на достъп и пренос през електропреносната мрежа, ищецът като производител на електическа енергия, присъединен към електроразпределителната мрежа, е следвало да сключи  съобразно действалата към процесния период нормативна уредба договори за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа с електроразпределителното предприятие – ответник, а то от своя страна да сключи договор за достъп с електроенергийния системен оператор и договор за пренос с електропреносното предприятие. В този случай потребителите и производителите следва да заплащат утвърдени от ДКЕВР цени, съответно - цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа и цена за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа, като заплатената цена за достъп до електропреносната мрежа и цена за пренос по електропреносната мрежа разпределителното предприятие следва да заплати на електроенергийния системен оператор, съответно на преносното предприятие, съгласно договорите му с тях. Ищецът има само сключен пряк договор №98/26.08.2009 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, с „Е.ОН България Продажби” АД – гр.Варна, сега - „Енерго Про продажби” АД – гр.Варна. От една страна този договор е само за продажба на произведената активна електрическа енергия, а не и за ползването на мрежата и преноса й през нея, като е сключен с преносното предприятие вместо с разпределителното предприятие - ответник, а от друга страна - той не е обезпечен и със сключен с последното договор за достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежи.

След като ищецът няма сключени такива договори с ответника и не му е заплащал утвърдените от ДКЕВР цени, той не може да ангажира отговорността му за вреди от неизпълнение на непоети от ответника задължения за достъп и  пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа.

3. Мрежовият оператор – „Електроенергиен системен оператор” ЕАД -гр.София осъществява общия баланс между производството и потреблението на електрическа енергия в страната и надзора върху максимално допустимата мощност, за да не бъдат нарушени показателите на електроенергийната система. При възникване на обстоятелства, застрашаващи сигурността на работата на електроенергийната система или на части от нея, електроенергийният системен оператор има нормативно право временно да спира изпълнението на сделки или да променя договорените количества електрическа енергия по тях. Разпорежданията на оперативния персонал на ЦДУ са задължителни за изпълнение от оперативния персонал на ТДУ, а тези на оперативния персонал на ТДУ - за оперативния персонал на СДЗ на електроразпределителните предприятия, на производители на електрическа енергия, ползватели на електропреносната мрежа и на субекти, експлоатиращи електроенергийни обекти и електрически уредби на потребители, присъединени към електропреносната мрежа. След като разпорежданията за спиране от дежурния персонал на ответника са подавани въз основа на разпореждания за ограничаване на производството на ел.енергия от дежурния персонал на „ЕСО” чрез разпореждания на диспечер ТДУ и няма самостоятелно издадени оперативни разпореждания на дежурния персонал на ответника за ограничаване на производството на ищеца, установено от заключението на СТЕ, и предвид нормативната задължителност на разпорежданията на електроенергийния системен оператор за персонала на електроразпределителните предприятия и на производителите на електрическа енергия, няма вина на ответника и ищецът няма основание да търси от него отговорност за причинените му вреди. Съгласно чл.81-ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Ето защо, искът е неоснователен и следва са отхвърли. До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС-Варна, предвид което решението е правилно и следва да се потвърди, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение.

Ответникът по жалбата не претендира за съдебни разноски за въззивната инстанция съобразно изхода по спора, поради което такива не му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №248/18.03.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№207/2012 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.