РЕШЕНИЕ

   № 253

               гр.Варна, 09.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 17.09.2014 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 353 по описа за 2014 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

А  Б Б” АД - гр. София е обжалвало решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№917/2013 г., с което е уважен предявеният срещу него иск за обявяване нищожността на сделката по нотариален акт №173/19.12.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху собствени на ищците недвижими имоти – жилище на първия етаж и сутеренен етаж от жилищната сграда, находяща се в ПИ№5020, гр.Варна по плана за новообразуваните имоти, СО м-ст Траката,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата – Д.Д.Г. и Д.П.Г. *** молят с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата – С.Д.С. *** не е изразил становище по жалбата. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Искът е предявен на основание чл.26, ал.2 – ЗЗД – поради липса на съгласие. ОС – Варна въз основа на твърденията в исковата молба е квалифицирал иска и го е уважил с обжалваното решение на основание чл.26, ал.2, пр.2 във вр. чл.42, ал.2 - от ЗЗД – предвид сключване  на договора без представителна власт и непотвърждаване на същия от представляваните лица. Твърденията на ищците, които първоинстанционният съд е зачел с решението си, са уточнени с молба на л.26 от делото, а именно:  пълномощните, с които ищците са упълномощили сина си Антон Г. не са достатъчни за валидността на упълномощаването, тъй като в тях не са конкретизирани съществените условия на договора за ипотека – имотите, върху които се учредява ипотекатата, обезпеченото вземане, както и всички други изискуеми по чл.167 и чл.170 – ЗЗД обстоятелства относно действителността на договора за ипотека. Ищците не били запознати с условията на последния и липсва изрично изразено от тях съгласие за неговото сключване в качеството на ипотекарни длъжници, като вместо тях договорът бил подписан от пълномощника им Антов Г.. Имало и разминаване в имотите, описани в договора за ипотека и тези, посочени в двете процесни пълномощни.

Въззивният съд намира, че искът е неоснователен. Съгласно чл.39, ал.1 – ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. За да е налице валидно учредена представителна власт с последиците по чл.36, ал.2 – ЗЗД е достатъчно с пълномощното да е дадено право на пълномощника да се разпорежда с имущество на представлявания чрез конкретни разпоредителни сделки или действия. Ако упълномощителят не е определил в пълномощното съдържанието и съществените елемементи на конкретната сделка или действие, следва да се приеме с оглед разпоредбата на чл.39, ал.1 – ЗЗД, че тяхното уговаряне е предоставено на преценката на пълномощника. Доколко уговореното е в интерес на представлявания, е въпрос от значение за отговорността по чл.40-ЗЗД. Съществените елементи на конкретната сделка, за чието сключване е учредена представителна власт, не съставляват задължителен реквизит на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки или действия. При отсъствие на императивна правна уредба не може да се поставят изисквания спрямо валидността на упълномощаването с оглед на конкретни реквизити, непосочени в закона, в случая – индивидуализиране на обезпеченото вземане, размера му, падежа, размерът на лихвите, съответно сумата, за която се учредява ипотеката, лицето на ипотекарния кредитор, лицето за чийто дълг се ипотекират имотите. Ако в самото пълномощно не са поставени ограничения на представителната власт на пълномощника, валидността на упълномощаването е обусловена единствено от изричното посочване на ипотеката в пълномощното като вид разпоредителна сделка, която упълномощителят има право да извърши от името на упълномощителя, като в този смисъл е решение на ВКС, ТК по чл.290-ГПК №215/25.01.2011 г. по т.д. №196/2010 г. – второ търг.отд., с което се затвърждава практиката на ВКС, ГК, обективирана в решение №1327/23.12.2008 г. по гр.д. №5259/2007 г., първо гражд.отд. С последното решение се приема, че след като пълномощникът е овластен да извърши определена сделка, той е овластен да уговори условията й, освен ако в пълномощното не са предвидени изрични ограничения. Ограничения в представителната власт, които не следват от изричен текст в пълномощното могат да имат значение само във вътрешните отношения между упълномощител и упълномощен.

В случая от двете нотариално заверени пълномощни на л.12 и л.13 от делото се установява изричното съгласие на упълномощителите – ищци да упълномощят сина си Антон Д.Г. да подпише от тяхно име нотариален акт за учредяване на ипотека във връзка с отпуснат кредит от ТБ ”Алианц България” АД върху собствения им недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м-ст „Малкою” 424, съставляващ имот №5020 по плана на гр.Варна, като също така изрично в пълномощното е посочено, че то следва да се тълкува разширително и изцяло в полза на пълномощника. От договора за кредит „Жилище” №27854/17.12.2007 г. се установява, че кредитът в размер на 125000 евро е предоставен на ответника С.С. за строителство на еднофамилна къща в недвижим имот, собственост на А Г. ***, като последният с договор за поръчителство от 30.04.2010 г. се е задължил спрямо кредитора солидарно с втория ответник по иска за същото задължение. Пълномощникът Антон Г. е и авалирал издаден от ответника С.С. на 17.12.2007 г. запис на заповед на предявяване в полза на ТБ ”А Б” АД за сумата 261258 евро. Освен че упълномощаването на А Г. от ищците – негови родители да учреди ипотека от тяхно име върху собствения им недвижим имот – №5020 по плана на гр.Варна, идентичен с ПИ №5020 по плана на новообразуваните имоти на СО „Траката”, гр.Варна, видно от нот.акт №173/19.12.2007 г., е изрично и не буди съмнение относно неговия смисъл и предоставената на пълномощника с него широка представителна власт, от съвкупната преценка на  посочените доказателства се установява, че е извършено съзнателно - с оглед на действителен дълг на сина им към въззивника. В този смисъл не може да се поддържа, че съгласие за сключване на договора липсвало и той бил сключен без представителна власт, като не бил и потвърден от представляваните лица. Ако ищците не са съзнавали някои аспекти от бъдещата сделка, това не е основание да претендират, че сключената въз основа на упълномощаването сделка е нищожна поради липса на съгласие, като в този случай евентуалната защита е с други искове.  Само съзнаваната липса на съгласие може да бъде предмет на иск по чл. 26, ал.2, пр.2 – ЗЗД, а такава по делото не се установява. Искът следва да се отхвърли като неоснователен.

ОС Варна е достигнал до други правни изводи и краен резултат, предвид което решението му се отменя изцяло, като вместо него въззивният съд постановява друго, с което отхвърля иска, ведно с направените разноски.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция общо в размер на 3382.21 лв, в т.ч. държавна такса – 382.21 лв и юрисконсултско възнаграждение, което възззивният съд определя в размер на 3000 лв, какъвто е размерът на договорения между ищците и процесуалния им представител адвокатски хонорар.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №210/28.02.2014 г. г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№917/2013 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.Г. и Д.П.Г.,***, срещу “А  Б Б” АД - гр. София и С.Д.С. *** за обявяване нищожността на сделката по нотариален акт №173, том V, рег.8433, дело №825 от 19.12.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху собствени на ищците недвижими имоти – жилище на първия етаж и сутеренен етаж от жилищната сграда, находяща се в ПИ №5020 по плана на новообразуваните имоти на СО Траката”, гр.Варна, ведно с направените разноски, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.Д.Г.,***,м-ст „Траката” 424 и Д.П.Г., ЕГН – **********,***, да заплатят на “А  Б Б” АД - гр. София, ЕИК – 128001319, сумата 3382.21 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.