Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №205

 

Гр.Варна, 26.10.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на деветнадесети септември през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                                

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

          Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 353 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалби на Г.М.К. *** срещу решение № 244 от 04.04.2017г. по търг.дело № 1111/16г. по описа на Варненски ОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея срещу ЗАД „Алианц България“ АД със седалище гр.София иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, от получени травматични увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие от 29.04.2014г., настъпило при качване в МПС на обществения транспорт – автобус М с рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от Г А К, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица № 1714900000603/ за разликата над 85 000лв. до претендираните 350 000лв. и

по въззивна жалба на „ЗАД „Алианц България“ АД със седалище гр.София срещу същото решение, но в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на Г.М.К. *** на основание  чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, от получени травматични увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие от 29.04.2014г., настъпило при качване в МПС на обществения транспорт – автобус М с рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от Г А К, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица № 1714900000603/ за разликата над 60 000лв. до присъдените 85 000лв., ведно със законна лихва и в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на Г.М.К. *** на основание  чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото произшествие, съответно за разликата над 771.57лв. до присъдените 1 285.95лв., представляващи направени разходи за потребителска такса, санитарни материали и лекарства и за разликата над 540лв. до присъдените 900лв., представляващи разходи за услуги за домашна помощ, и двете суми, ведно с лихви от датата на завеждане на исковата молба в съда.

Във въззивната жалба на Г.М.К. *** се твърди че решението в обжалваната от нея отхвърлителна част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Възразява срещу определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди 100 000лв. и срещу извода на съда за наличие на съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат.

Твърди че от събраните по делото доказателства се установява, че вина за настъпилото пътно-транспортно произшествие има изцяло водача на автобуса, че получените от нея травми и психически наранявания са причинени единствено от настъпилото пътно-транспортно произшествие, както и че претърпените от нея травматични увреждания са изключително многобройни и тежки, както сами по себе си, така и в своята съвкупност. Сочи че въпреки проведените оперативни лечения е налице видима деформация в дясното бедро, коляно и подбедрица, която ще остане завинаги, както и че пълното възстановяване е фактически невъзможно. Твърди че в резултат на произшествие е била напълно обездвижена за месеци за период повече от половин година, както и че и се е налагало да бъде обгрижвана от приятели. Твърди че в резултат на травмата и на съществуващите хронични заболявания, ежедневните и нужди са още по-затруднени. Сочи че болките и страданията, както и тежката и зависимост от други хора за ежедневните и нужди водят до промяна на нервното и психическо състояние – нарушен сън, раздразнителност, депресивни състояния. Твърди че съдът при определяне на размера на обезщетението не е приложил принципа на справедливо обезщетяване, съгласно чл.52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вид и характер на телесните увреждания, предизвиканите от тях негативни физически, емоционални и психически преживявания, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки, неудобства и социален дискомфорт, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване. Твърди че определеният от първата инстанция размер на обезщетението в размер на 100 000лв. не съответства на характера на претърпените вреди.

Оспорва извода на съда че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на пътно-транспортното произшествие и вредоносния резултат. Оспорва приетото от съда, че пострадалата е предприела качване в момент, когато вратите са се затваряли и автобусът е бил вече в движение, с което тя се е поставила в риск. Твърди че събраните по делото доказателства установяват, че тя е предприела качване в автобуса, чиито врати са били отворени, а автобусът е предприел маневра потегляне без да затвори вратите и едва след потеглянето е предприел затваряне на вратите. Твърди че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин неправомерно поведение на пострадалата, което да е било пряка причина за настъпилия вредоносен резултат, поради което и твърди, че застрахователят не е доказал релевираното от него възражение за съпричиняване.

Моли съда да отмени решението на съда в обжалваната от нея отхвърлителна част и да постанови решение, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му, претендиран от нея размер, а именно 350 000лв., ведно със законна лихва от деня на увреждането – 29.04.2014г. до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна по тази жалба “ЗАД „Алианц България“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищцата част.

В жалбата на „ЗАД „Алианц България“ АД се твърди че решението в обжалваните от него части е неправилно, необосновано и в противоречие с процесуалния и материалния закон. Оспорва приетия размер на приноса на ищцата Г.К. за настъпване на произшествието, респективно вредите, както и размера на неимуществените вреди.

Твърди, че пострадалата има значителен принос за настъпване на вредоносния резултат. Излага че по делото е установено, че едва когато всички са се качили в автобуса и автобусът е започнал да се движи и да затваря вратите, ищцата е тръгнала от пейката на спирката да се качва в автобуса. Поради което и тя е можела и е видяла не само започването на затварянето на вратите, но и привеждането на автобуса в движение. Сочи че извършването на качване в движение на автобуса и при започнато затваряне на вратите е установено и в наказателния процес, в който е разрешен въпросът за вината на водача на автобуса. Оспорва определения от първоинстанционния съд принос на ищцата. Твърди че поведението и може да определи принос за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат в размер на 40 %. Оспорва приетия размер на обезщетението за неимуществени вреди, като твърди че 100 000лв. завишен.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000лв. до присъдените 85 000лв., както и да редуцира размера на присъдените имуществени вреди съобразно по-големия принос на ищцата. Претендира направените разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна по тази жалба Г.М.К. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваните от застрахователя части.

В съдебно заседание, ищцата Г.М.К., чрез процесуалните си представители, поддържа своята жалба, оспорва жалбата на застрахователното дружество и моли съда да потвърди решението в осъдителната му част и да го отмени в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск.

В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител на ЗАД „Алианц България“ АД поддържа своята въззивна жалба, оспорва въззивна жалба на ищцата и моли съда да отмени решението в обжалваните от него части като отхвърли предявените срещу него искове за тези размери. Претендира съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са  искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от Г.М.К. *** срещу ЗАД „Алианц България” АД за обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие на травматични увреждания и имуществени вреди - направени разходи за потребителска такса, санитарни материали и лекарства и разходи за услуги за домашна помощ, претърпени от пътно-транспортно произшествие на 29.04.2014г., причинено виновно от Г А К при управление на автобус „Мерцедес 0405“ с рег.№ 4290 КТ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законни лихви от датата на произшествието за неимуществени вреди и от датата на предявяване на иска за имуществените. Постановеното от първата инстанция решение в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди до размера на сумата 60 000лв. и обезщетения за имуществени вреди до размера на сумите 771.57лв. - разходи за потребителска такса, санитарни материали и лекарства и 540лв. - разходи за услуги за домашна помощ, не е обжалвано и е влязло в сила.

Не е спорна пред въззивна инстанция установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка:

С решение № 2015 от 26.10.2015г. по НОХД № 4220/15г. на Варненския РС, Г А К е признат за виновен в това, че на 29.04.2014г. при управление на МПС – автобус „Мерцедес 0405“ с рег.№ В 4290 КТ като водач на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл.68 ал.2 от ЗДвП, като не осигурил възможност за безопасно качване и слизане на пътниците и чл.132 т.3 от ЗДвП като при превозване на пътниците не затворил вратите на автобуса преди потеглянето и по непредпазливост причинил на Г.М.К. две средни телесни повреди, а именно: трайно затрудняване движението на десен долен крайник, обусловено от разкъсно-контузна рана в областта на същия крайник и обезобразяване на десен долен крайник, обусловено от видимо загрозяване и видима асиметрия, съставляващо престъпление.

Не е спорно, че между ЗАД „Алианц България“ АД и собственика на автобуса, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача на автобуса Костов вреди при управлението на автобуса.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, от обясненията на експерта в съдебно заседание и от представените по делото епикризи, въззивният съд приема за установено, че в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие пострадалата К. е получила голяма ръзкъсно контузна рана в областта на дясното бедро, дясното коляно и дясната подбедреница в горна половина, ангажираща кожа и подкожие, с деколман /отлепване на кожата под оформяне на джобове в подкожието/ с наличие на минус тъкан. За периода от 29.04.2014г. до 24.09.2014г. е била на лечение в Клиника по ортопедия и травматология като за този период под обща и спинална анестезия са и извършени общо 12 обработки на раната свързани с отстраняване на нежизнеспособни тъкани, кюретаж, лаваж, както и двукратна свободна кожна пластика. Към настоящия момент по вътрешната повърхност на дясното бедро и дясното коляно, предновътрешната повърхност на дясната подбедреница в горна трета и предната повърхност, се установява голям белег, деформиращ описаните области с придръпване по периферията. Към долната подбедрица се наблюдават пръснати ерозии с различен диаметър, червеникава повърхност, покрита с гранулации. Десният долен крайник е оточен, походката е силно затруднена, а К. се предвижва с помощно средство – проходилка. Посочено е от експерта, че големият белег, който деформира описаните области с придръпване на тъкани, ще остане завинаги и в този смисъл обуславя обезобразяване. Налице е изразен оток в областта на долен десен крайник, видима асиметрия с левия долен крайник. Движенията на десния долен крайник са значително ограничени, като затрудненията в движенията, обусловени от това травматично увреждане, продължат и към настоящия момент и пълно възстановяване е невъзможно. Установени са от експерта и други заболявания /онкологично заболяване, заболявания на опорно-двигателния апарат, хронични заболявания на вътрешните органи, напреднала степен затлъстяване/, между които и пътно-транспортното произшествие няма причинно следствена връзка. Посочено е че част от тях в комбинация със затруднените движения на десния долен крайник правят ежедневните нужди още повече затруднени, както и допринасят за неблагоприятното развитие на оздравителния процес на голямата разкъсно контузна рана.

От показанията на разпитаните от първоинстанционният съд свидетели Д С С, Ц А М и С П К, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено че по време на целия си престой в болницата от произшествието /края на м.април 2014г. до изписването и /края на м.септември 2014г./ К. е била неподвижна, на легло, с памперс, била и е необходима чужда помощ и за най-обикновените действия по обслужване. Помощ – за закупуване на необходими хигиенни материали, хранителни продукти, както и помощ в личната и хигиена са и оказвали нейните приятелки. В болницата през лятото е било изключително горещо, раната на крака и е миришела ужасно, с постоянно изтичаща от нея гной. Свидетелките сочат, че К. е търпяла много силни болки, спяла е малко, преживяла е и страха от възможна загуба на крака си, допълнително страдания са и причинени и от претърпените дванадесет интервенции, които са били под обща или спинална упойка. След изписването и от болницата се нуждае от помощ и е наели жена, която да и помага. Сама не може да се грижи за себе си и за домакинството. Движи се трудно, с помощта на проходилка. Търси помощ от приятели за всяко излизане извън дома си, не е в състояние да отиде до магазин да напазарува. Свидетелките – нейни приятелки сочат, че преди инцидента К. е била изключително позитивен и жизнен човек. След инцидента е загубила както нормалния си живот, така и мечтите си и възможността да има собствено семейство, което я е отчаяло и допълнително затворило.

Видно от представените по делото решения на ТЕЛК на ищцата К. е определена 74 % трайно намалена работоспособност.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Към датата на произшествието пострадалата К. е била на 47 години. Получила е голяма разкъсно-контузна рана, преживяла е 12 хирургически интервенции. В резултат на травмите е трудно подвижна, с ограничени движения на десен долен крайник, с изцяло променен личен и социален живот. Съобразно експертното заключения няма прогнози за пълно възстановяване. Взимайки предвид посочените по-горе критерии, въззивният съд определя сумата 180 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от К. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които са настъпили в живота и в резултат на претърпяното на 29.04.2014г. пътно-транспортно произшествие.

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване от страна пострадалата Г.М.К., въззивният съд намира следното:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалата К. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат тъй като е предприела действия по качване в автобуса след като автобуса е приведен в движение, при даден сигнал за затваряне на вратите и при започване на потегляне.

Самият механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие не е спорен между страните – пострадалата К. е ударена от затварящата се врата на автобуса, свлякла се е и задната дясна гума на потеглилия автобус преминала през десния и крак. Вината на водача на автобуса е установена с влязлото в сила решение по чл.78а от НК, а именно: нарушил е правилата за движение чл.68 ал.2 от ЗДвП, задължаващо водачът на пътно-превозно средство от редовните линии на градския транспорт да осигури възможност за безопасно качване и слизане на пътниците и нормата на чл.132 т.3 от ЗДвП, задължаваща водача при превозване на пътниците да затвори вратите на автобуса преди потеглянето. От показанията на свидетелите Д З Ц, М А П и И Ф Ш, пътници и кондуктор в автобуса, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, въззивният съд приема за установено, че пострадалата К. е предприела качване в автобуса като се е затичала да се качи след като автобусът вече е бил потеглил, но вратата още не е била затворена. С това свое действие пострадалата е нарушила правилото на чл.68 ал.3 от ЗДвП задължаващо пътниците в превозно средство от редовните линии на обществения транспорт да се качват и слизат само когато превозното средство е неподвижно.

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.

Вината на водача на автобуса е установена с влязлото в сила решение. Последният е потеглил без да затвори вратите и е създал опасност за пътниците. От своя страна пострадалата е предприела качване в потеглящ автобус. Наличието на съпричиняване от страна на пострадалата е отчетено и от наказателния съд при определяне на размера на наказанието на виновния водач. Нарушението на разпоредбата на чл.68 ал.3 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат защото ако пострадалата не бе предприела качване в потеглящия от спирката, но все още с отворена врата автобус, нямаше да се стигне до вредоносния резултат, поради което съдът приема за доказано направеното възражение за съпричиняване.

При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.

С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на пострадалата в размер на 1/4. При определяне на по-голяма отговорност на водача на автомобила съдът отчита от по-голямата отговорност на водачите на превозни средства, която ЗДвП им поставя за осигуряване на безопасността на движението /чл.5 ал.2, чл.20, чл.116 от ЗДвП/.

С оглед на така изложеното предвид определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от К. неимуществени вреди - 180 000лв. и определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат – 1/4, въззивният намира предявеният иск за основателен и доказан до размера на сумата 135 000лв. Поради което и обжалваното решение в частта му с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 85 000лв. до 135 000лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен. В останалите обжалвани части: в осъдителната част за разликата над 60 000лв. до 85 000лв. и в отхвърлителната част за разликата над 135 000лв. до 350 000лв. обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед безспорния пред настоящата инстанция размер на имуществените вреди, представляващи заплатени от ищцата разходи, направени във връзка с травматичните увреждания, съответно направени разходи за потребителска такса, санитарни материали и лекарства и разходи за услуги за домашна помощ,  и приетия от въззивната инстанция процент на съпричиняване следва да бъде намалено с ¼ и обезщетението за имуществени вреди. Поради което и решението в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати имуществени вреди, представляващи разходи за  потребителска такса, санитарни материали и лекарства за разликата над 964.46лв. до присъдените 1 286.95лв. и в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати имуществени вреди, представляващи разходи за услуги за домашна помощ за разликата над 675лв. до 900лв. следва да бъде отменено и исковете за тези размери отхвърлени.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и съразмерно уважената и отхвърлена от въззивна инстанция част от исковете, следва да бъде изменено решението на първоинстанционния съд и в частта му за присъдените разноски. Дължимите в полза на ищцата разноски за първа инстанция са в размер на 4 6451.74лв., поради което и застрахователят следва да бъде осъден да и заплати още сумата 1 737.46лв. Дължимите в полза на застрахователя разноски за първа инстанция са в размер на сумата 587.86лв., представляваща възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, поради което и решението в частта му, с ищцата е осъдена да заплати направените по делото разноски за разликата над 587.86лв. до присъдените 836лв. следва да бъде отменено.

За въззивна инстанция с оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени както следва: в полза на ищцата К. – сумата 1 129.83лв., представляваща адвокатско възнаграждение и в полза на застрахователното дружество сумата общо 702.93лв., представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Възражението на застрахователното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата за въззивна инстнация, съдът намира за неоснователно, тъй като същото е в рамките на минимума, определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

   С оглед промяната в уважената част от исковете и на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъде изменено решението на първоинстанционния съд и в частта му с която застрахователното дружество е осъдено да заплати дълижимите по делото държавни такси и заплатени от бюджета на съда суми. Дължимата държавна такса за първа инстанция съобразно уважената от въззивна инстанция част от исковете е в размер на сумата 5 465.58лв., поради което и застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати разликата в размер на 2 065.58лв. От първата инстанция са присъдени в полза на бюджета на съдебната власт авансирани суми в пълен размер и не са съобразени с изхода на спора. Изчислени от въззивната инстанция съобразно изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 96.91лв., авансирани от бюджета на съда разноски, поради което и решението на съда за разликата над 96.91лв. до 250лв. следва да бъде отменено. Застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса за въззивна инстанция още в размер на сумата 1 000лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № № 244 от 04.04.2017г. по търг.дело № 1111/16г. по описа на Варненски ОС, в частите му, както следва:

в частта му, с която е отхвърлен предявения от Г.М.К. срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, от получени травматични увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие от 29.04.2014г., настъпило при качване в МПС на обществения транспорт – автобус М с рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от Г А К, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица № 1714900000603/ за разликата над 85 000лв. до претендираните 135 000лв.;

в частите му, с които ЗАД „Алианц България“ АД  е осъдено да заплати на Г.М.К. обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото произшествие, съответно за разликата над 964.46лв. до присъдените 1 286.95лв., представляващи направени разходи за потребителска такса, санитарни материали и лекарства и за разликата над 675лв. до присъдените 900лв., представляващи разходи за услуги за домашна помощ;

в частта му, с която Г.М.К. е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД направените по делото разноски за разликата над 587.86лв. до присъдените 836лв. и

в частта му, с която ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено за заплати в полза на бюджета на съдебната власт авансирани от бюджета на съда разноски за разликата над 96.91лв. до присъдените 250лв.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.”Княз АлДондуков“ 59, ЕИК 040638060, да заплати на Г.М.К. ***, ЕГН **********, сумата 50 000лв. /петдесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на пътно-транспортно произшествие от 29.04.2014г., настъпило при качване в МПС на обществения транспорт – автобус М с рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от Г А К, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица № 1714900000603/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2014г. до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.М.К. *** срещу ЗАД „Алианц България“ АД за обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 29.04.2014г., настъпило при качване в МПС на обществения транспорт – автобус М с рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от Г А К, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица № 1714900000603, за разликата над 964.46лв. до 1 286.95лв., претендирани като направени разходи за потребителска такса, санитарни материали и лекарства и за разликата над 675лв. до 900лв., претендирани като разходи за услуги за домашна помощ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 244 от 04.04.2017г. по търг.дело № 1111/16г. по описа на Варненски ОС, в частите му, както следва:

в частта му, с която е отхвърлен предявения от Г.М.К. срещу ЗАД „Алианц България“ АД със седалище гр.София иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, от получени травматични увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие от 29.04.2014г., настъпило при качване в МПС на обществения транспорт – автобус М с рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от Г А К, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица № 1714900000603/ за разликата над 135 000лв. до претендираните 350 000лв.;

в частта му, с която „ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на Г.М.К. *** на основание  чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, от получени травматични увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие от 29.04.2014г., настъпило при качване в МПС на обществения транспорт – автобус М с рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от Г А К, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица № 1714900000603/ за разликата над 60 000лв. до присъдените 85 000лв., ведно със законна лихва;

и в частта му, с която ЗАД „Алинац България“ АД е осъдено да заплати на Г.М.К. обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото произшествие, съответно за разликата над 771.57лв. до 964.46лв., представляващи направени разходи за потребителска такса, санитарни материали и лекарства и за разликата над 540лв. до 675лв., представляващи разходи за услуги за домашна помощ, и двете суми, ведно с лихви от датата на завеждане на исковата молба в съда.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков“ 59, ЕИК 040638060, да заплати на Г.М.К. ***, ЕГН **********, сумата  1 737.46лв. /хиляда седемстотин тридесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща направени пред първа и инстанция разноски и сумата 1 129.83лв. /хиляда сто двадесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА Г.М.К. ***, ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД със седалище гр.София, ЕИК 040638060, сумата общо 702.93лв. /седемстотин и два лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков“ 59, ЕИК 040638060, да заплати по сметка на Апелативен съд – Варна сумата 2 065.58лв. /две хиляди и петдесет и осем лева/, дължима държавна такса за първа инстанция и сумата 1 000лв. /хиляда лева/, представляваща дължима за въззивното производство държавна такса на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: