О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№  463 19.07.                                                2018 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на  осемнадесети юли                                                  година 2018

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова    

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                             Н.Дамянова

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 353  по описа  на Варненския апелативен съд за 2018г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр.чл.64 ал.3 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от адв.П.Г. в качеството му на процесуален представител на „Планекс“ ЕООД, ЕИК 813087785, гр.Варна против определение № 1654/14.05.18г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 369/18г., с което е отхвърлена молбата за възстановяване на срока по чл.390 ал.3 ГПК, определен от съда за предявяване на обезпечения бъдещ иск и представяне на доказателства за това. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него постанови друг, с който да уважи направеното искане за възстановяване на срок.

          Предвид едностранния характер на производството, препис от частната жалба не е връчван на другата страна.

          Съдът, след  преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          С определение № 864/07.03.18г. съдът, в производство по чл.390 ГПК,  е допуснал обезпечение на бъдещия иск, който ще бъде предявен от Планекс, ЕООД срещу Сано БГ, ЕООД с правно основание чл.55 ал.-1 пр.3 от ЗЗД вр.чл.649 ал.2 от ТЗ, обусловен от евентуално предявен и уважен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.1 ТЗ да бъде осъден ответника да заплати сумата от 3 446 111, 48лв, получена на отпаднало основание по силата на договор за цесия от 15.06.15г. между Сано и Пи Си, ЕООД и Сано БГ, ЕООД и договор в  полза на трето лице от 14.10.15г. между Сано и Пи Си, ЕООД и Бара Груп, ЕООД чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на бъдещия ответник. На молителя е определен двуседмичен срок за предявяване на исковете, считано от датата на произнасяне на съда – 07.03.2018г., с указване на последиците от неизпълнението.

          Поради непредставяне на доказателства в указания от съда срок за предявяване на обезпечените искове, съдът с определение № 1127/27.03.18г. е отменил допуснатото обезпечение. Определението за отмяна на обезпечението е обжалвано с частна жалба, по която е образувано в.ч.т.д. № 354/18г. на ВнАпС, ТО, производството по което е спряно до приключване на производството по настоящото дело на осн.чл.129 ал.1 т.4 ГПК поради констатирана от съда преюдициалност между двете дела.

          В деня на постановяване на отменителното определение молителят е представил доказателства за предявяване на обезпечената претенция – л.110. С разпореждане от 28.03.18г. съдът е приел, че доказателствата се представени извън срока.

          На 16.04.18г. – л.203 дружеството е подало молба за възстановяване на пропуснатия срок. Изложените в нея аргументи се свеждат до това, че за периода – 08.03.18г. – 21.03.18г. /когато изтича определения от съда срок за извършване на процесуалното действие/ адвокатската кантора не е имала мандат за водене на осъдителни и отменителни искове от името на „Планекс“, ЕООД, а управителят на дружеството  Х* Д* за същия период е отсъствал от страна  и не е можел да учреди необходимата процесуална представителна власт. Отказът да се възстанови срока би компрометирал интереса на дружеството, тъй като на 02.04.18г.  бъдещият ответник се е разпоредил с имота, предмет на обезпечението.

          С обжалваното определение молбата за възстановяване на срока е отхвърлена.

 

          Производството по чл.64 ГПК дава възможност на страната, пропуснала да извърши определено процесуално действие, да поиска от съда възстановяване на срока, при което извършеното процесуално действие ще придобие с обратна сила процесуална релевантност, т.е. – ще се смята за своевременно извършено. Молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В процесния случай този едноседмичен срок започва да тече от връчване на съобщение на „Планекс“, ЕООД за изготвеното определение  № 1127/27.03.18г., с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещи искове, което връчване  е станало на 10.04.2018г. Молбата за възстановяване на срока е подадена на 16.04.18г., т.е. – в законоустановения за това срок.

 

          Настоящата инстанция следва да прецени дали релевираните в молбата за възстановяване на срок доводи се субсумират под хипотезата на чл.64 ал.2 ГПК, а именно – дали съставляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Като такива се сочат и се поддържат пред настоящата инстанция липсата на учреден мандат за предявяване на обезпечените искове в условията на отсъствие от страната на управителя на дружеството Х* Д*.

Трайната съдебната практика приема, че такива непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК са случки от действителността, които стоят извън волята на страната, и които не са могли да бъдат преодоляни от нея въпреки положените усилия. Като примери за такива обстоятелства са внезапно заболяване на страната, природни бедствия, военни действия и пр. форсмажорни обстоятелства. След като дружеството е упълномощило процесуален представител за подаване на молба за обезпечаване на бъдещ иск и е запознато с кратките срокове за произнасяне по тази молба, както и с последиците от непредявяването на евентуално обезпечената претенция в срок, не може да се приеме, че отсъствието на управителя и неупълномощаването на адвоката за по-нататъшни процесуални действия съставляват наличие на обективни причини, които са настъпили за страната през времетраенето на срока, който е пропуснала и които тя не е могла да преодолее.

Поради липсата на надлежно въведени и доказани твърдения, относими към фактическия състав на  чл.64 ал.2 ГПК, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е    Д    Е   Л   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 1654/14.05.18г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 369/18г., с което е отхвърлена молбата на „Планекс“ ЕООД, ЕИК 813087785, гр.Варна за възстановяване на срока по чл.390 ал.3 ГПК, определен от съда за предявяване на обезпечения бъдещ иск и представяне на доказателства за това.

          Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.1 е 2 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :