О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_____683_________

гр. ВАРНА, _13.11.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д.№354 по описа за 2018г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от «ПЛАНЕКС“ ЕААД, гр.Варна чрез адв.Г., срещу определение №1227/27.03.2018г. по т.д.№369/2018г. на ВОС, с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещи искове по реда на чл.390, ал.3 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд не е разполагал с правомощия за отмяна на допуснатото обезпечение, тъй като в периода от 13.03.2018г. до 22.03.2018г. управителят на дружеството молител не е бил известен и информиран за задължението си да подготви и депозира искова молба, с която да предяви исковете, предмет на обезпечението. Твърди, че са били налице основание за възстановяване на срока за предявяване на обезпечените искове и представяне на доказателства на това.

По същество се претендира отмяна на определението  и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид едностранния характер на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

С определение 0388/15.06.2018г. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по ч.т.д.№354/2018г. на ВнАС.

Съдът, като взе предвид обстоятелството, че производството по ч.т.д.№354/2018г. на ВнАС е приключило с влязъл в сила акт, счита, че са отпаднали пречките по движението на настоящото производство, поради което същото следва да бъде възобновено, като подадената частна жалба бъде разгледана по същество.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.д.№369/2018г. на ВОС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по т.д.№369/2018г. на ВОС е образувано по искане от «ПЛАНЕКС» ЕООД, гр.Варна срещу «САНО БГ» ЕООД, грВарна за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. чл.649, ал.2 от ТЗ, обусловен от евентуално предявен и уважен отменителен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ да бъде осъден ответника да заплати сумата от 3 446 111,48лв., получена на отпаднало основание по силата на договор за цесия от 15.06.2015г. между «САНО  и ПИ СИ» ЕООД и «САНО БГ»ЕООД и договор в полза на трето лице от 14.10.2015г. между «САНО И ПИ СИ» ЕООД и «БАРА ГРУП» ЕООД, чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху подробно индивидуализиран недвижим имот.

С определение №864/07.03.2018г. е допуснато обезпечение на бъдещите искове, чрез налагане на възбрана върху подробно описания недвижим имот, при условията на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК, след заплащане на гаранция в размер на 50 000лв.

С определението е даден двуседмичен срок за предявяване на бъдещите искове, в това число на отменителния, считано от датата на произнасянето на съда – 07.03.2018г., като на молителя е указано, че при непредставяне на доказателства за заведена искова молба срещу ответника до изтичане на срока, обезпечението ще бъде отменено на основание чл.390, ал.3 от ГПК.

Препис от определението е връчен на молителя, чрез процесуалния му представител адв.Г., на посочения в молбата съдебен адрес, на 13.03.2018г.

С молба вх.№7955/13.03.2018г. молителят «ПЛАНЕКС» ЕООД, гр.Варна, чрез адв.Г., е представил доказателства за заплатена по сметка на ВОС парична гаранция в размер на 50 000лв.

На 14.03.2018г. молителят е получил издадената обезпечителна заповед.

С определение №1127/27.03.2018г., на основание чл.390, ал.3 от ГПК, съдът е отменил допуснатото обезпечение, тъй като в определения от съда срок /21.03.2018г./ молителят не е представил доказателства за предявяване на обезпечените искове.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.390, ал.3 от ГПК при допускане на обезпечение на бъдещи искове съдът определя срок за предявяване на същите, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Разпоредбата предвижда и задължение на молителя да представи доказателства за предявяване на исковете пред съда допуснал обезпечението, като при неизпълнение на задължението е предвидена служебна отмяна на обезпечението.

Съобразно разрешенията дадени в т.2 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС тежестта за представяне на доказателствата е за молителя.

В настоящия случай от приложенията по първоинстанционното дело се установява, че съдът се е произнесъл по искането за допускане на обезпечение подадено от жалбоподателя в деня на постъпването му /03.03.2018г./, поради което срокът за предявяване на бъдещите искове, определен като двуседмичен, започва да тече от този ден, в какъвто смисъл са и указанията на съда в постановеното по делото определение, изцяло съобразено с т.1 от ТР №6/2013г. на ВКС.

Със същото на молителя изрично е указано, че при непредставяне на доказателства за предявяване на исковете в определения срок, обезпечението ще бъде служебно отменено.

Съдът намира, че определеният от първоинстанционния съд срок за предявяване на исковете е изтекъл на 21.03.2018г. Към посочената дата по делото не са били представени доказателства за предявяване на обезпечените искове. Такива са представени с молба вх.№9491/27.03.2018г., но са извън определения от съда срок. По същата е образувано т.д.№488/2018г. по описа на ВОС, с докладчик различен от този разгледал искането за допускане на обезпечение, поради което не са налице и изключенията по т.2 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС.

            Още повече, че от приложенията по делото се установява, че с влязло в сила определение №1654/14.05.2018г. по т.д.№369/2018г. на ВОС /потвърдено с определение по ч.т.д.№353/2018г. на ВнАС/ е отхвърлена молбата на „ПЛАНЕКС“ ЕООД за възстановяване на срока по чл.390, ал.3 от ГПК, определен от съда за предявяване на бъдещия иск, който е обезпечен с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.649, ал.2 от ТЗ и представяне на доказателства за това, по реда на чл.64, ал.3 от ГПК.

            По изложените съображения, съдът намира, че към датата на постановяване на обжалваното определение са били налице предпоставките на чл.390, ал.3 от ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение, поради което същото е правилно и законосъобразно.

            С оглед съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция и на установеното от ВОС по спора от правна страна, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№354/2018г. по описа на ВнАС, на основание чл.230 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1127/27.03.2018г. по ч.т.д.№369/2018г. на ВОС, с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещи искове с определение №864/07.03.2018г., на основание чл.390, ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: