РЕШЕНИЕ

   № 278

               гр.Варна, 28.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 16.11.2016 г. в  състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                   ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                      НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                       

при секретар Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело № 355 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.И.Б.  от гр.Силистра срещу решение № 57/13.04.2016 г. по т.д. № 291/15 г. на Окръжен съд Силистра, с което същият е осъден да заплати на „Денитра" ЕООД - гр. Силистра, сумата от 25 510. 99 лв, представляваща получени без основание наемни плащания за периода 03.12.2011 г. – 03.12.2014 г. по договор за наем на земеделски имот с площ 81.766 дка, находящ се в землището на с.Гарван, ведно с лихва за забава в размер на 3 913.47 лв, считано от 03.12.12 г. до съдебното предявяване на исковата претенция /16.11.15 г./, ведно със  законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 1 216.98 лв - направени по делото разноски. Моли за отмяна на решението изцяло като неправилно и постановяване на друго от въззивната инстанция, с което се отхвърли предявеният иск, ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

       Ответникът по жалбата - „Денитра” ЕООД - гр.Силистра с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предявеният иск по чл.55, ал.1 – ЗЗД за връщане като недължимо-платени на получените от ответника суми, представляващи ренти за процесния имот по посочените в исковата молба РКО за стопанските 2010-2011 г., 2011-2012 г., 2012-2013 г. и 2013-2014 г. е неоснователен.

Твърденията на ищеца са, че със смъртта на 15.11.2005 г. на собственицата на имота – Ц. К. Ж., е прекратено действието на даденото от нея на ответника пълномощно, по силата което той е получавал рентите за имота за нейна сметка, т.е. след тази дата ответникът ги е получавал без основание. Бил е и осъден от наследниците на К. П. Я. – бивш собственик на имота и баща на Ц. Ж. /починал на 15.12.1964 г./ по гр.д. №851/2015 г. на РС-Силистра да им изплати обезщетение за ползване на имота за последните пет години /2010-2014 г./ в размер на 15795 лв.

Ответникът е възразил, че е получил сумите на друго годно основание – сключения от него с Ц. Ж. предварителен договор от 10.01.2005 г. за покупко-продажба на процесния имот, по силата на който бил станал владелец на имота, като имотът следвало да му бъде прехвърлен от продавачката след изплащане на паричната рента за 2005 г. и 2006 г. в периода – 01.11.2006 г. – 22.12.2006 г., но тава не станало поради нейната междувременна смърт на 05.11.2005 г. Сега бил завел иск по чл.19, ал.3 – ЗЗД срещу появилите се наследници на Ц. Ж. за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба на имота за окончателен – предмет на висящото гр.д. №35/2016 г. на ОС Силистра.

По иск по чл.55, ал.1 – ЗЗД ищецът доказва извършените плащания, а ответникът доказва основанието, на което те са получени, като не е обвързан от твърдяното от ищеца липсващо основание за плащанията. В случая ответникът твърди, че е получил плащанията за процесния период – 2010-2014 г. не като пълномощник на починалата Ц. Ж. /както твърди ищецът/, а като владелец на имота по силата на предварителния договор от 10.01.2005 г.  за покупко-продажба на имота, сключен между двамата. За целта е представил по делото заверен за вярност препис от нотариално заверен на 29.08.2007 г. препис от договора, чийто оригинал е бил по-късно изгубен. Ищецът е оспорил в първата инстанция автентичността на подписа на Ц. Ж. за продавач върху договора. Ответникът е заявил, че ще се ползва от документа и е ангажирал в с.з.на 23.02.2016 г. доказателства в подкрепа на твърдението си, че документът е бил известен на ищеца, както и фактът, че Ц. Ж. е била починала. ОС Силистра  е  извършил в с.з. на 15.03.2016 г. съпоставка между фотокопието на договора на л.36 от делото и представения от защитата на ответника нотариално-заверен препис на предварителния договор и е отхвърлил искането й за отлагане на делото поради неявяване на допуснатия на страната свидетел по извинителни причини – в отпуск поради болест. С решението си съдът в крайна сметка е приел, че истинността на оспорения предварителен договор не е доказана от ответника, върху който лежи доказателствената тежест за това. Както първоинстанционния съд, така и въззивният съд, противоречиво са разпределяли доказателствената тежест във връзка с оспорената истинност на предварителния договор от 10.01.2005 г. съгласно чл.193, ал.3 - ГПК, тъй като ищецът оспорва автентичността на подписа на една от страните върху документа /предварителния договор/ – Ц. Ж., като трето лице, от което документът не изхожда и на което не се приписва авторство на документа, затова и негов подпис не стои върху него.

Предвид това и тъй като делото е останало неизяснено относно оспореното от ищеца авторство на подписа на продавачката Ц. К. Ж. върху предварителния договор, въззивният съд с оглед окончателно възложената на въззивника /ответник по иска/ доказателствена тежест с определение №639/06.10.2016 г. е допуснал служебно на основание чл. 195, ал.1–ГПК съдебно-графологична експертиза за установяване дали подписът върху договора срещу „продавач” изхожда от същата.  Вещото лице Е.А. е дал заключение по допуснатата СГЕ, изслушано в с.з. на 16.11.2016 г., съгласно което подписът, положен за „Продавач” в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.01.2005 г. е изпълнен от Ц. К.ова Ж.. От обясненията на вещото лице в с.з. се установява, че заключението му е категорично, въпреки че е изследвал договора във фотокопие, което е допустимо, тъй като подписът е изследван само като графичен обект на изпълнение на отделните елементи извън контекста на монтиране и преправки на подписа. При сравняване на положения в договора подпис със сравнителния материал от подписи на лицето – по картон образец 16 - документ за самоличност в НБД на МВР, Дирекция „Лични документи за самоличност” и в описаните два нотариални акта от 1999 г. се установява съвпадение по всички общи признаци, с много малки отклонения в писмено-двигателния навик на лицето предвид значителната разлика в годините, както и в 14 частни признака, които са характерни, съществени, устойчиви и с голяма идентификационна стойност, и образуват индивидуална съвкупност, достатъчна за извода, че подписът е положен именно от Ц. К.Ж.. Налице са и някои посочени от вещото лице различия, но те са несъществени и се дължат на възрастовите изменения и на свързаните с възрастта здравословни такива на лицето. Този извод се потвърждава от констатираните от вещото лице нарушена координация на движение и намаляване темпа на изпълнение на отделните букви при изписване на подписа от лицето в началото на годината - в предварителния договор от 10.01.2005 г. и настъпилите изменения към края на годината, когато Ц. Ж. вместо подпис в даденото на ответника пълномощно с нотариална заверка на подписа от 21.10.2005 г. е положила пръстов отпечатък, малко преди смъртта си на 15.11.2005 г., която се явява логична последица от постепенно влошаващото й се здравословно състояние. Различията, считани от защитата на ищеца за съществени, представляват според вещото лице вариантност на подписа на лицето, каквато съществува при всяко изписване на следващ подпис,  който не може да бъде идентично копие на предходно положен такъв. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно, убедително и обосновано, предвид което счита същото за годно доказателство, доказващо истинността на оспорения предварителен договор относно авторството на подписа на продавачката – Ц. К.Ж.. Що се отнася до възможността от монтаж на подписа й в договора, от една страна не е доказано от ищеца това да е станало, а от друга – договорът, представен от въззивника в заверено за вярност фотокопие на л.21-22 от възз.дело и съпоставен от въззивния съд с представения в с.з. от 27.09.2016 г. оригинален нот. заверен препис, е с нотариална заверка за снет препис от оригинала на договора, представлява официално заверен препис и има същата доказателствена сила както оригинала съгласно чл.179, ал.2 – ГПК. Установено от нотариалната заверка, подписът на Ц. Ж. е бил положен върху оригинала на договора към датата на нотариалното удостоверяване на снетия от него препис – 29.08.2007 г. Нотариалната заверка обвързва съда, така че изключва повдигнатото от защитата на ищеца съмнение, че е възможно подписът на същата върху договора да е бил монтиран /сканиран и пренесен от друг документ/ след смъртта й за нуждите на процеса.

От предварителния договор от 10.01.2005 г. се установява, че ответникът е влязъл във владение на имота - чл.8, чиято цена – 8200 лв е заплатил на продавача Ц. К.Ж. в деня на подписването на договора изцяло и в брой – чл.2, ал.1 и 2, като продавачът има право да получи паричната рента от ползване на имота за 2005 г. и 2006 г. в пълен размер – чл.6, а окончателният договор ще се сключи /в нотариална форма/ след изплащане на паричната рента за 2006 г., или в периода – 01.11.2006 г. – 22.12.2006 г.- чл.8 от договора. При това положение с пълномощното с нот.заверка от 21.10.2005 г. на л.19 от първоинст. дело, дадено от Ц. Ж. на ответника, последният е следвало да получи от името и за сметка на упълномощителката рентата за имота само за 2005 г. и 2006 г., която е изрично договорено в предварителния договор да й се изплати. Имотът е следвало да бъде прехвърлен на ответника нотариално в края на 2006 г., така че рентата за следващите стопански години щеше да се дължи на  последния в качеството му на собственик съгласно чл.93 – ЗС като наем за собствената му вещ. Независимо че това не се е случило поради смъртта на продавача Ц. Ж. на 15.11.2005 г., ответникът е приравнен на добросъвестен владелец и има правата по чл.71 и 72 съгласно чл.70, ал.3 – ЗС, в т.ч. да се ползва от вещта и да получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й – чл.71 – ЗС. През процесния период той е получавал изплатената му от ищеца рента не на основание прекратеното със смъртта на упълномощителката – Ц. Ж. пълномощно, а на основание предварителния си договор с нея, по силата на който е станал владелец на имота. Без значение е, че в представените два договора за наем на земеделска земя от 03.12.2012 г. и от 13.12.2013 г. /договорът за наем от 02.12.2014 г. касае различен от процесния период – стоп. 2014-2015 г./ е вписано пълномощно №4938 на ответника от 21.10.2005 г. /погрешно посочено – 20.10.2005 г./. Това са частни документи, съдържанието на които може да бъде опровергавано с други писмени доказателства, като в случая качеството на ответника на владелец на имота със собствени права, а не на пълномощник на починалата Ц. Ж., още по-малко на наследниците й, както е изрично посочено в договорите, се установява по несъмнен начин от предварителния договор от 10.01.2005 г., чиято истинност беше коментирана по-горе.

При това положение плащанията от ищеца на ответника на ренти за имота за процесния период с описаните в исковата молба РКО са извършени на годно правно основание и не подлежат на връщане. Осъждането на настоящия ищец по друго дело на РС Силистра /гр.д. №851/2015 г./ да заплати на наследниците на Ц. Ж. обезщетение за ползване на имота за същия процесен период е непротивопоставимо на ответника, тъй като „Денитра" ЕООД - гр. Силистра - ответник по това дело не го е привлякло до участие в процеса като трето лице – помагач, с твърдения, че е изпълнило добросъвестно към него като към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението /чл.75, ал.2 – ЗЗД/, и зле е водил процеса предвид пасивното му процесуално поведение.

Предвид изложеното искът по чл.55, ал.1 - ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, в т.ч. и за мораторните лихви по чл.86, ал.1 - ЗЗД, които следват съдбата на претенцията за главницата, ведно със законната лихва и съдебните разноски. Ето защо, решението на ОС Силистра, с което искът е уважен, следва да се отмени изцяло като неправилно, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли предявения иск изцяло.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски по делото за двете инстанции.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 57/13.04.2016 г. на Окръжен съд Силистра  по т.д. №291/15г., с което предявеният иск по претенциите по чл.55, ал.1 - ЗЗД и чл.86, ал.1 - ЗЗД е уважен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Денитра" ЕООД - гр. Силистра срещу Г.И.Б. от гр.Силистра за сумата 25510. 99 лв, представляваща получени без основание наемни плащания /ренти/ за периода 03.12.2011 г. – 03.12.2014 г. за земеделски имот с площ 81.766 дка, находящ се в землището на с.Гарван, ведно със законната лихва, считано от 16.11.15 г. до окончателното изплащане на главницата, и за сумата 3913.47 лв – мораторни лихви върху главницата за  периода от 03.12.12 г. до 16.11.15 г., както и за сумата 1216.98 лв - направени по делото разноски, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Денитра" ЕООД - гр. Силистра, ул."Кубадин“ № 8, вх. А, ет. 6, ап.11, ЕИК 201488273, представлявано от управителя Й. П., да заплати на Г.И.Б., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата 1230 лв – съдебни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.