Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

220

гр. Варна, 17.10.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№355 по описа за 2019г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано по въззивни жалби, както следва: 1/ въззивна жалба от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98“ ЕООД, с.Млекарево, обл.Сливен, чрез адв.П., срещу решение №7/15.02.2019г. по т.д.№95/2018г. на ОС – Търговище в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Изворово Агро“ ЕООД искове, както следва: 1/ за заплащане на разликата над 9367,84лв. до 29 717,66лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г., за ИМОТ с идентификатор 32473.52.13, с КВС №052013 - нива от 11.798 дка, 5 категория, м.”Турски гробища”, при граници: имоти с КВС №№ 052014, 052016, 052017, 051012, 052032 и ИМОТ с идентификатор 32473.48.6 с КВС №048006-нива от 13.500 дка , 4 категория, м. „Мешето”, при граници: имоти с КВС № 048007, №048025, 048026, №048002, №048003, №048004, №048005, по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.Антоново, равняващо се на пропусната възможност за реализация на печалба от тези имоти, чрез засяването им с люцерна и слънчоглед, за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, на основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска (11.07.2018г.) до окончателно изплащане на задължението, 2/ както и за заплащане на сумата от 4586,16лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г., за  ИМОТ с идентификатор 32473.52.13, с КВС № 052013 - нива от 11.798 дка, 5 категория, м.”Турски гробища”, и ИМОТ с идентификатор 32473.48.6 с КВС № 048006-нива от 13.500 дка , 4 категория, м. „Мешето”, по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.Антоново, равняващо се на пропусната възможност за получаване на субсидии за тези имоти чрез засяването им с люцерна и слънчоглед за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години неполучени субсидии, от които: по СЕПП +зелени плащания -  1501,18 лв. за двете стопански години; по „Мярка 11“от ПРСР, съгласно Наредба 4 от 24.02.2015 г. – за биологични площи /преминали периода на преход/ в размер на 2 274,98 лв. за двете стопански години и по схема СПК-протеинова култура-люцерна в размер на 810.00лв., на осн. чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите се установява наличието на договор за изкупуване на продукцията от процесните имоти, по договорени между страните цени за фураж. Неправилно съдът е отказал да възложи на вещите лица да изчислят размера на чистия доход от селскостопанските култури с които са били засети процесните имоти по договора със земеделския производител от Гърция. Претърпяната имуществена вреда се съизмерява с пропуснатите ползи от нереализираните търговски сделки с конкретен съконтрагент, сключени през исковия период, изчислено по предлаганите по договора цени. Ищецът е имал осигурен пазар за продажба на произвежданите култури и то за продължителен период , съответно – осигурена печалба в дългосрочен план.

Оспорва извода на съда, основан на заключението на експертизата, че размера на дължимото обезщетение следва да се определи при съобразяване на продажните цени в Гърция, но не отчитайки договорената в договора от 10.11.2014г. цена. Оспорва приетото от съда, че се касае за цени на фураж за животни, смески от зърно и люцерна, а претенцията е за пропуснати ползи от конкретно определена култура. По делото е безспорно установено, че процесните имоти са посочени от насрещната страна по договора и с културите, с които са били засети се включат в предмета на договора за доставка на люцерна. Твърди също така че се касае за дългосрочен договор за фючърсни доставки, при които задължилия се носи риск от неблагоприятни стопански години за в бъдеще, обвързани със задължение за регулярни доставки през тези 5 години, от култури, произведени от сертифицирани площи избрани от купувача, която осигурява възможност за планиране на инвестициите и разширяване на производството.

Твърди, че размера на пропуснатата полза следва да се определи, както следва: 1/размерът на неполучения чист доход за стопанската 2014/2015г. - от 788,10лв. за слънчоглед; от 12466лв. за люцерна; 2/ за стопанската 2015/2016г. – от 3256,96лв. за слънчоглед и 13 198,65лв. за люцерна.

Съдът сам се е лишил от възможността да установи действителния размер на пропуснатата полза като е преформулирал задачите на експертизата и е отказал допускането на допълнителна задача на вещите лица.

Излага се още, че неправилен е и извода на съда за липса на реални вреди, представляващи пропуснати ползи под формата на неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години. По делото е установено, че имотите са обхванати от системата за наблюдение и контрол по мярка“Биологично земеделие“, като субсидиите за същите се разпределят по реда на Наредба №4/25.02. В тази хипотеза, единствената причина за неполучаване на такава субсидия е развалянето на договора и заявяването на нов наемател. Касае се за предвидими вреди, които ответникът не само е предвиждал, но и е целял при прекратяване на договора, за да може да замести ищеца в доплащанията по СЕПП, като е заявил свое правно основание за получаването им пред ДФ“Земеделие“.

По същество се претендира отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.

Въззиваемата страна „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, гр.Варна, с писмен отговор, чрез адв.М., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните доказателства. При разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения. Представения по делото договор е за доставка и продажба на фураж, не на отделни селскостопански култури, като в същия не се съдържа вида на културите, които следва да се вложат в него, процентното им съотношение и цената на всяка от вложените култури, за да може стойността на пропуснатите ползи да се определи по договорената в него цена. Заключението по втората експертиза е изготвено по представените от ищеца доказателства и съобразно поставените от същия задачи, което е и съобразено от съда при постановяване на решението. Установено е, че единия от имотите е в т.нар“преход“, поради което същият не произвежда био продукция, съответно стойността на същата не следва да се определя по цените за такава. По делото не са представени доказателства за първоначално закупуване и използване на биологично произведен посадъчен материал, каквото е изискването на закона.

Предвид изложеното, предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, а решението в оспорените му части потвърдено. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

2/ въвзивна жалба от „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.М., срещу решение №7/15.02.2019г. по т.д.№95/2018г. на ОС – Търговище в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, с.Млекарево сумата от 6206,78лв., част от присъдената сума в размер на 9 367,84 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г., за ИМОТ с идентификатор с идентификатор 32473.48.6 с КВС №048006 - нива от 13.500 дка , 4 категория, м. „Мешето”, при граници: имоти с КВС № 048007, №048025, 048026, №048002, №048003, №048004, №048005, по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.Антоново, равняващо се на пропусната възможност за реализация на печалба от този имот, чрез засяването му с люцерна, както следва: 3105лв.  за стопанската 2014/2015г. и 3101,78лв. за стопанската 2015/2016г., на основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска (11.07.2018г.) до окончателно изплащане на задължението.

Твърди, че в оспорената част решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. По делото не е установено кога е бил създаден посева от люцерна в имота, поради което твърдението, че това е станало през м.април 2014г. е недоказано. Позовава се на данните от таблица „Използвана земеделска земя“ в анкетен формуляр с вх.№ ЗП-01-109 от 20.02.2015г., заверен от ОСЗ – Антоново, в която под №185 е процесния имот, за който са попълнени колони „намерения за засети площи“ – колона 4, а не колона 3 „засети/засадени площи“. Твърди че ако посевът е бил създаден в началото на април 2014г. е следвало да бъде съществуващ към датата на попълване на анкетния формуляр, тъй като процесният договор за аренда не е бил прекратен едностранно, респективно продукцията не е била унищожена.

Твърди, че приложения по делото сертификат за съответствие за периода 16.01.2014г. – 16.01.2015г. относно култура „Люцерна“, не съдържа описано количество биопродукция в килограми, което представлява нарушение по чл.40 ал.8 от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ. Твърди че липсата на посочени количества, означава, че такава продукция не е била произведена, а също така че сертификатът не е валиден, тъй като е издаден в нарушение на приложимото законодателство.

Сочи, че по делото липсва договор за контрол и сертификация на биологично производство за стопанските  2014/2015 и 2015/2016г. Такива са представени, но за предходни години, като последният от тях е изтекъл на 31.12.2013г. Липсва и уведомление до МЗХ за сключване на договор за контрол и сертификация на биологично производство. От датата на уведомлението започва да тече преходен период в биологичното производство, през който не се произвежда биологична продукция, а продукция в преход. По делото е установено, че единия от имотите е „преход“, поради което ищецът не може да произвежда био продукция от него. По делото не са събрани доказателства за стойността на продукцията - люцерна „в преход“, което прави предявения иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от нереализирането й недоказан.

Излага още, че от приложените доказателства се установява единствено обстоятелството, че определени имоти са били включени в системата за контрол на биологичното производство, но не доказано дали в имотите през стопанските  години 2014/2015 и 2015/2016 се е осъществявало биологично производство или производство на земеделска продукция в преход. Още повече, че по делото не са представени и доказателства за първоначално закупуване и използване на биологично произведен посевен и посадъчен материал, въведен в електронната база данни на сортове посочен и/или посадъчен материал по чл.7 от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ /отм./

По същество претендира отмяна на решението в обжалваната от него част и да постановяване на друго, с което предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен.

Ответникът по жалбата „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, с писмен отговор, чрез адв.П., оспорва същата като неоснователна. Твърди, че по делото е установено наличието на определените в закона предпоставки за уважаване на предявените искове. Липсват доказателства, които да опровергават получаването на субсидии за процесните имоти, както и обстоятелството, че същите са сертифицирани за производство на био продукция.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението в оспорената му част и му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си и оспорва тази на насрещната страна. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание и с писмено становище въззиваемата страна „Изворово – Агро“ ЕООД, гр.Варна, оспорва жалбата на насрещната страна и поддържа тази подадена от него. Претендира и присъждане на направените разноски.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

            Производството пред ОС – Търговище е образувано по предявени искове от КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, срещу „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД за заплащане на претърпени загуби, изразяващи се в разходи за предварителна обработка на земята: оран, култивиране, дискуване, сеитба и окопавания /само за слънчогледа/ и валирания /само за люцерната/ за стопанската 2014/2015г. относно: за люцерната за имот 048006, за слънчогледа за имот 052013; за пропуснати ползи изразяващи се в стойността на неполучена и нереализирана био продукция, след приспадане на разходите за производство за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. и за отделни култури – люцерна и слънчоглед и за заплащане на неполучени и неизплатени субсидии по мерки и схеми за директни плащания за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г., всички претърпени поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 27.02.2013г., за имоти: ПИ с идентификатор 32473.52.13, с КВС № 052013 - нива от 11.798 дка, 5 категория, м.”Турски гробища”, при граници: имоти с КВС №№ 052014, 052016, 052017, 051012, 052032 и ИМОТ с идентификатор 32473.48.6 с КВС № 048006-нива от 13.500 дка , 4 категория, м. „Мешето”, при граници: имоти с КВС № 048007, №048025, 048026, №048002, №048003, №048004, №048005, по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.Антоново.

             Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД.

            РЕШЕНИЕ №7/15.02.2019г. по т.д.№95/2018г. на ОС – Търговище е влязло в законна сила в частите, както следва: 1/ с която „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, е осъдено да заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, сумата от 3101,06лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция, от които 1121,58лв. за продукция био слънчоглед от имот №052013 за стопанската 2014/2015г. и 2039,48лв. за продукция био слънчоглед от имот №052013 за стопанската 2015/2016г.; 2/ с която е отхвърлен предявения от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, срещу „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД,  за разликата над 29717,66лв. до пълния й предявен размер от  30 539,40 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска (11.07.2018г.) до окончателно изплащане на задължението и 3/ с която е отхвърлен предявеният от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, срещу „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, иск за заплащане на сумата от 941,33 лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г., равняващо се на стойността на разходи за предварителни обработки на земята, предмет на договора за имот 048006 – люцерна и 052013- слънчоглед.

            Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Не е налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на производството пред ОС - Търговище, както следва:

            С договор от 27.02.2013г., с нотариална заверка на подписите рег.№2742, акт 75, т.3 на нотариус П А, рег.№496 на НК, вписан в Служба по вписванията – Омуртаг под вх.№411, Акт№193/06.03.2013г., т.1, „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД е получил за обработка процесните земеделски имоти за срок от 20 стопански години /л.42-43/. Ответникът „Изворово агро“ ЕООД е последващ приобретател на имотите, което обуславя наличието на наемно правоотношение между страните по делото, съобразно чл.18, ал.2 от договора и чл.17 от ЗАЗ.

            Не се спори, че „Изворово агро“ ЕООД е предприел действия по разваляне на облигационната връзка, като на основание подадено от него заявление с вх.№1125, в АВ – Служба по вписванията гр.Омуртаг е вписано едностранно прекратяване на договора за наем на земеделска земя от 27.02.2013г.

            С влязло в сила решение по г.д.№16548/2015г. на ВРС, ХLІІ състав е прието за установено, че между страните съществува наемно правоотношение  - валиден договор за наем на земеделска земя, вкл. е отменено извършеното вписване  на едностранното прекратяване на наемния договор с Акт №53, том 1 от 15.04.2015 год. на АВп – СВ  - Омуртаг.

            Въз основа на подадено заявление до Общинска служба „Земеделие” - гр.Антоново с вх. вх.№ НА-01-254/30.07.2017г. от „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД е възстановена регистрацията на процесния наемен договор, вписан в СП-Омуртаг с вх.№1222/17.07.2017г. /л.383-384/.

            Не е спорно и обстоятелството, че за периода от 15.04.2015г. до 17.07.2017г. /вписването, респ. заличаването на договора в  Служба по вписванията/, ответникът не е осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на наетата вещ, като за стопанската 2015/2016г. е подал заявление за участие в споразумение за разпределение на масиви в землището на с.Изворово, общ.Антоново.

            По предявения иск за пропуснати ползи, обосновани с печалбата от нереализирана продукция за двете стопански години:

Решението се обжалва от ищеца в частта, с която искът е отхвърлен  за разликата над 9367,84лв. до 29 717,66лв. и от ответника в частта, с която искът е уважен за сумата от 6206,78лв., част от присъдената сума в размер на 9 367,84 лева за имот №048006 - по отношение на засяването му с биопродукция люцерна. 

            От приложеното по делото заверено копие на договор от 10.11.2014г., сключен в Алмирос Гърция между ищеца и Христос Куцогеоргиу се установява, че със същия ищцовото дружество се е задължило да доставя на купувача смес от произведения от него фураж за животни, смески от зърно и люцерна, за срок до 2022г., срещу задължение за заплащане на цена от 0,55 евро цента на килограм. В договора изрично е записано, че купувачът е извършил оглед на място и се е уверил в начина на обработка на имотите, от които ще бъде добивана продукцията за изработка на фуражите и зърното и е взел проба от почвата и зърното за изследване. Към договора е приложен и опис на имотите, в които ще бъде добивана продукцията, вложена във фуражите за животни, между които и процесните два имота №048006 и №52013.

            Посочените обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели – С Е А и Г К А, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, предвид трудовата заетост на първия свидетел и роднинската връзка на втория. От същите се установява още, че гръцкият купувач е извършил оглед на място на имотите и е посочил, от  кои имоти ще изкупува продукцията – това са били имоти наторени с био тор, които не са мочурливи, затревени и каменисти. Искал е продукцията да бъде произведена от точно определените земи, предвид спецификите на продукцията, с която да захранва животните си.

С оглед на горното съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството, че за процесните стопански години 2014/2015г. и 2015/2016г. ищецът е имал осигурен пазар за продажба на добиваните земеделски култури, респ. осигурена печалба за дружеството в дългосрочен план. Доказана е възможността за сигурно увеличаване на имуществото на ищцовото дружество, като пропуснатата полза представлява печалбата, която дружеството би реализирало от произведената продукция, т.е стойността на продукцията след приспадане на разходите за производството й.

Пред настоящата инстанция не е повдигнат спор за средния добив на люцерна и слънчоглед, който е установен в хода на първоинстанционното производство. Спорен е въпросът дали продукцията люцерна от имот №048006 следва да бъде оценена като био продукция, тъй като съобразно приложената по делото служебна бележка, издадена от „Кю Сертификейшън“ АД – Пловдив имотът е включен в системата за био производство през 2015г., поради което е бил в преход. Спорен е и размера на пропуснатите ползи.

От съвкупния анализ на приложените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че ищцовото дружество е биопроизводител, като е осъществявало био производство на земеделска продукция, обработвало е земята, включило я е в системата за контрол на биологично производство. Част от тази система на обработка са и процесните два имота.

Действително, единият от тях е включен в системата през 2015г. и за претендирания период продукцията е била в „преход“, съгласно Регламент /ЕО/ №834/2007г., но от представения договор и показанията на свидетелите се установява, че гръцкият купувач е поел задължение да изкупува и тази продукция /от земеделски площи обработвани по екологичен начин/ по цени равни на тези за биосертифицирана продукция, поради което и размерът на обезщетението за пропусната полза от нереализираната от този имот люцерна следва да бъде определено по идентичен начин с другия имот.

За установяване размера на пропуснатите ползи -  печалбата, която дружеството би реализирало от произведената продукция, а именно стойността на продукцията след приспадане на разходите за производството й, пред ОС Търговище са допуснати две експертизи – съдебно-агротехническа и комплексна съдебно – агротехническа и икономическа.

От заключението по първата експертиза се установява, че производствената стойност на произведеното количество продукция от процесните имоти е, както следва: 1/ от имот №048006, засят с люцерна: за стопанската 2014/2015г. – 470кг., на стойност 1606,50лв., за стопанската 2015/2016г. – 600кг., на стойност 1917лв. и 2/ от имот №052013, засят със слънчоглед в размер на 861,25лв. за година. Пазарната стойност на реализираната продукция е в размери, както следва: люцерна: 1395,90лв. за 2014/2015г. и 1782лв. за 2015/2016г. и за слънчоглед: 1610,42лв. за 2014/2015г. и 1734,30лв. за 2015/2016г. Заключението е изготвено по цени на продукцията при реализирането й на българския пазар.  

От заключението до допуснатата комплексна съдебно – агротехническа и икономическа експертиза, прието като обективно, компетентно  дадено и не оспорено от страните по делото се установява, че средната пазарна цена на реализираната продукция от процесните имоти, респ. чистия доход, по цени за България е както следва: 1/ за слънчоглед: за 2014/2015г. пазарна цена -  1674лв., чист доход 1121,58лв.; за 2015/2016г. пазарна цена 3044лв., чист доход 2039,48лв.; 2/ за люцерна за 2014/2015г. пазарна цена -  3375лв., чист доход 2160лв.; за 2015/2016г. пазарна цена 3371,50лв., чист доход 2157,76лв.

Средната пазарна цена на реализираната продукция от процесните имоти, респ. чистия доход, по цени за Гърция е както следва: за люцерна за 2014/2015г. пазарна цена -  4320лв., чист доход 3105лв.; за 2015/2016г. пазарна цена 4315,52лв., чист доход 3101,78лв. При изготвяне на заключението вещите лица са определили средната пазарна цена на продукциите по приложените от ищеца фактури. Посочили са, че не могат да дадат пазарна стойност на продукцията за слънчоглед по цени в Гърция, тъй като културата не е зърнена и от представените фактури е видно, че няма извършени продажби на същата в Гърция през процесния период.

            С оглед на така установеното, обстоятелството, че заключението по комплексната експертиза не е оспорено от страните и същото е съобразило стойността, на която ищецът е реализирал произведената от него продукция на гръцкия пазар в процесните периоди, съдът намира, че размерът на пропуснатите ползи следва да бъде определен именно по тези цени. Независимо от липсата на пазар на продукцията за слънчоглед, вещите лица са определили средна пазарна цена за същата за двете стопански години в размер на 1лв., която е близка до тази уговорена в договора.

            От друга страна, съдът намира, че не са налице основания за определяне размера на пропуснатите ползи по цената посочена в договора в размер на 0,55 евро цента, тъй като същата е договорена за килограм фураж, представляващ смес от зърно /различни видове/ и люцерна, а не за килограм монокултура, каквато е претенцията. По делото не е установено, че цялата стойност на реализираната от всички имоти продукция ще бъде вложена в изработката на договореното за изкупуване количество фураж – 200 000кг., за да се направи извод, че така посочената стойност представлява цената, на която същата би била реализирана.

            Предвид горното, съдът намира, че общия размер на пропуснатите ползи, обосновани с печалбата от нереализирана продукция за процесните имоти е 9 367,84лв., формиран, както следва: 1/ в размер на 3161,06лв. за нереализирана продукция от слънчоглед от имот № 052013, представляваща сбор от сумите от 1121,58лв. за 2014/2015г. и 2039,48лв. за 2015/2016г. и 2/ в размер на 6206,78лв. за нереализирана продукция от люцерна от имот №048006 представляваща сбор от сумите от 3105лв., за 2014/2015г. и 3101,78лв. за 2015/2016г.

На основание чл.86 от ГПК и направеното искане главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2018г. до окончателното й изплащане.

            Решението на ОС – Търговище следва да бъде потвърдено в оспорените му части, а именно: с която е отхвърлен искът на Константинус Анастасиу 98“ ЕООД за заплащане на разликата над 9367,84лв. до 29 717,66лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г. от процесните имоти за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г., както и в частта, с която „Изворово Агро“ ЕООД е осъден да заплати сумата от 6206,78лв., част от присъдената сума в размер на 9 367,84 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г., за ИМОТ №048006 засят с люцерна за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г.

            По предявения иск за пропуснати ползи, представляващи неполучени субсидии за двете стопански години:

            Претенцията е основана на Закона за подпомагане на земеделските производители по СЕПП – Схема да единно плащане на площ и субсидии по реда на Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 за „Биологично земеделие“ от ПРСР /уточняваща молба от 27.07.2018., л.58-60/.

            Съдът намира, че субсидиите заплащани на земеделските производители, по претендирания от ищеца ред имат за цел да подпомогнат лицата, които имат право на тях при осъществяване на дейността им по обработка на земята и производство на земеделската продукция, като се намали себестойността на продукцията, респ. се постигнат целите предвидени в съответния акт /напр. за развитие на биологичното производство/. Същите са дължими само при осъществяване дейността по обработка на земята и производство на земеделска продукция и при наличие на определените предпоставки за отпускането им. Получаването на субсидии не представлява бъдещо сигурно събитие, обусловено единствено от наличието на аренден договор, поради което не съставлява пропусната полза по смисъла на чл.82 от ЗЗД /в този смисъл е и решение по г.д.№279/2012г. на ВнАС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение по г.д.№1324/2012г. на ВКС, ІV г.о/.

            Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Решението на ОС – Добрич в тази част следва да бъде потвърдено.

            Предвид неоснователността на подадените жалби, разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство, а същите да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №7/15.02.2019г. по т.д.№95/2018г. на ОС – Търговище в частите, с които: са отхвърлени предявените от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, ЕИК 113048373, със седалище и адрес на управление обл. Сливен, общ.Нова Загора, с.Млекарево 8960, Стопански двор,  срещу „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК  202685284, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Одесос”, ул. ”Майор Минчо Димитриев” № 35, искове за заплащане на разликата над 9367,84лв. до 29 717,66лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г., за ИМОТ с идентификатор 32473.52.13, с КВС №052013 - нива от 11.798 дка, 5 категория, м.”Турски гробища”, при граници: имоти с КВС №№ 052014, 052016, 052017, 051012, 052032 и ИМОТ с идентификатор 32473.48.6 с КВС №048006-нива от 13.500 дка , 4 категория, м. „Мешето”, при граници: имоти с КВС № 048007, №048025, 048026, №048002, №048003, №048004, №048005, по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.Антоново, равняващо се на пропусната възможност за реализация на печалба от тези имоти, чрез засяването им с люцерна и слънчоглед, за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, на основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска (11.07.2018г.) до окончателно изплащане на задължението и за заплащане на сумата от 4586,16лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г., за  ИМОТ с идентификатор 32473.52.13, с КВС № 052013 - нива от 11.798 дка, 5 категория, м.”Турски гробища”, и ИМОТ с идентификатор 32473.48.6 с КВС № 048006-нива от 13.500 дка , 4 категория, м. „Мешето”, по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.Антоново, равняващо се на пропусната възможност за получаване на субсидии за тези имоти чрез засяването им с люцерна и слънчоглед за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години неполучени субсидии, от които: по СЕПП +зелени плащания -  1501,18 лв. за двете стопански години; по „Мярка 11“от ПРСР, съгласно Наредба 4 от 24.02.2015 г. – за биологични площи /преминали периода на преход/ в размер на 2 274,98 лв. за двете стопански години и по схема СПК-протеинова култура-люцерна в размер на 810.00лв., на осн. чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД, както и в частта, с която „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК  202685284, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Одесос”, ул. ”Майор Минчо Димитриев” № 35, е осъдено да заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, ЕИК 113048373, със седалище и адрес на управление обл. Сливен, общ.Нова Загора, с.Млекарево 8960, Стопански двор, сумата от 6206,78лв., част от присъдената сума в размер на 9 367,84 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г., за ИМОТ с идентификатор с идентификатор 32473.48.6 с КВС №048006 - нива от 13.500 дка , 4 категория, м. „Мешето”, при граници: имоти с КВС № 048007, №048025, 048026, №048002, №048003, №048004, №048005, по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.Антоново, равняващо се на пропусната възможност за реализация на печалба от този имот, чрез засяването му с люцерна, както следва: 3105лв.  за стопанската 2014/2015г. и 3101,78лв. за стопанската 2015/2016г., на основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска (11.07.2018г.) до окончателно изплащане на задължението.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

РЕШЕНИЕ №7/15.02.2019г. по т.д.№95/2018г. на ОС – Търговище в останалата му част е влязло в законна сила.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: