Р Е Ш Е Н И Е

№    270/ 17.10.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 16.09.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА       

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 356 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от „Акса-96”ЕООД гр.Аксаково, представлявано от Н.Ч.Ч., чрез процесуален пълномощник–ответник по т.д. № 2261/2013г. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което искът срещу въззивника е уважен. Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  незаконосъобразност на същото и постановено при  съществени нарушения на съдопроизводствени правила по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде оставен без уважение. Основното оплакване  е, че съдът не е отчел обстоятелството, че предявеният иск е бил изначално недопустим, тъй като към момента на депозиране на исковата молба, не е съществувало задължение  от страна на въззивното дружество за плащане на процесната сума. Предвид липсата на изискуемо и ликвидно вземане, искът се явява недопустим, евентуално-неоснователен.

Насрещната страна „Толини-Варна”ЕООДгр.Варна, представлявано от К.И.Н., чрез писмен отговор на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и оспорва чрез процесуални представители.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

При разглеждането й, съдът съобрази следното:

Производството пред  ОС – Варна  е образувано по искова молба с правно основание чл.422 ГПК, предявена от  „Толини-Варна”ЕООДгр.Варна, представлявано от К.И.Н., чрез процесуален представител, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът  „Акса-96”ЕООД гр.Аксаково, представлявано от Н.Ч.Ч., дължи на ищеца  заплащане на сумата от 22 000евро., с левова равностойност 43 028,26лв. представляваща последна вноска  от цената на продадено право на строеж по н.а. с вх.Р. № 4499 от 06.03.2012год., акт № 174, т.Х, д. № 2117 на СлВп. Излага се, че въз основа на нотариалния акт по чл.417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 18029/2012 год.  по описа на РС – Варна. По посоченото дело съдът е издал изпълнителен лист, по силата на който ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 22 000евро, ведно с обезщетение за забава, считано от подаване на заявлението-06.12.2012год. до окончателното изплащане на сумата, ведно със сторените разноски в заповедното производство в размер на 3 500,58лв. Твърди се, че на основание издадения ИЛ на 14.12.2012год. при ЧСИ Н. Денчева е образувано изп.д. № 624/2012год.. На 15.12.2012год. установил, че част от главницата в размер на 42 985,36лв. е била изплатена доброволно от ответната страна, като остава остатък от 42,90лв.  След събиране на този остатък  и заплащане на извършените разноски, изпълнителното производство е било прекратено.

Ответникът, чрез писмени отговори на процесуален представител и в съдебно заседание, е ирразил становище, за недопустимост на иска. Излага съображенияи за  за неоснователност на иска, поради извършено плащане преди получаване на ПДИ.

Съдът съобрази следното:

От съдържанието на заявлението  по ч.гр.д. № 18029/2012год. на ВРС, както и от издадената заповед по чл.417 ГПК № 10030/07.12.2012год. се установява, че основанието  за издаване на заповедта за сумата от 22 000 евро е  парично задължение по договор за покупко-продажба на право на строеж по н.а. № 87, т.І, рег. №1265, н.д. № 78/2012год. на нотариус № 194 по РНК.  Въз основа  на заповедта на 14.12.2012год. срещу въззивника е издаден изпълнителен лист за сумата от 22 000евро,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2012год.до окончателното й изплащане, сумата от 3 500,58лв. разноски. С възражение от 17.01.2013год. въззивното дружество е заявило, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.  Не се спори, относно настъпилия падеж на задължението, както и че към 06.12.2012год. сумата от 22 000евро, представляваща последна вноска от цената на правото на строеж по цитирания н.а. не е била платена от ответника-купувач. Въз основа на издадения изпълнителен лист на 14.12.2012год. е образувано изпълнително дело № 624/12год. по описа на ЧСИ Р.№ 807 Н.Денчева. С платежно нареждане от 14.12.2012год. ответното дружество е заплатило нса ищеца сумата от 42 985,36лв., като е останал остатък за плащане 42,90лв. На 07.01.2013год. дружеството е получило ПДИ. Поради плащане посочения остатък, заедно с признатите по изпълнителния лист и извършените по изпълнителното дело разноски, на 29.01.2013год. изп.дело № 624/2012год. е прекратено, на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК. Исковата молба по чл.422 за установяване на дължимостта на сумата от 22 000евро е депозирана на 01.04.2013год.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните правни изводи:

Както се посочи, към момента на предявяване на иска-01.04.2013год. задължението, предмет на установителния иск е изцяло погасено. Съобразно доказателствата по делото, на 14.12.2012год., преди получаване на ПДИ и извън изпълнителния процес, ответното дружество е заплатило по сметка на ищеца дължимата сума, като е останал осгтатък за плащане от 42,90лв., които са заплатени от ищеца, ведно с дължимите разноски за съдебното и изпълнителното производство към 29.01.2013год.

Съобразно  т.9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014год. по т.д. № 4/2013год. ОСГК, в производството  по чл422 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.253 ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение:

Според т.11.в. от същото ТР, в производството по чл.422 ГПК е допустимо въвеждането на правопогасяващи възражения за плащане и прихващане.

На основание посочените задължителни указания, следва да се вземе в предвид извършеното след подаване на заявлението плащане на главницата от 42 985,36лв., както и обстоятелството за цялостното погасяване на задълженията по изпълнителния лист и по изпълнителното производство.  Понеже съобразно цитираната т.9 от ТР, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене, следва да се направи извод, че вземането на ищеца не съществува, към посочения момент. Това е така, тъй като безспорно е установено в процеса,  че към 29.01.2013год.-т.е. още преди завеждане на иска, всички  задължения на ответното дружество към ищеца са погасени чрез плащане.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът не е доказал към релевантния за това момент съществуването на парично задължение на ответника на посоченото основание  за издаване на заповедта за сумата от 22 000 евро-  парично задължение по договор за покупко-продажба на право на строеж по н.а. № 87, т.І, рег. №1265, н.д. № 78/2012год. на нотариус № 194 по РНК.

Следователно, предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.422 ал.1 ГПК за установяване на изискуемо парично задължение на ответника в размер на 22 000евро,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на заявлението-06.12.2012год. до окончателното изплащане се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено.

Разноски: На основание чл. 78, ал.3 ГПК и с оглед изхода на спора,  на въззивната страна следва да бъдат присъдени  направените съдебни разноски –сумата от 4 200лв. разноски пред ВОС и сумата от 4 200лв. разноски за въззивната инстанция.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 327/27.03.2014 год., постановено по т.д.№ 2261/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за приемане за установено, че „Акса-96”ЕООД със седалище гр.Аксаково, ЕИК **********, дължи на „Толини-Варна”ЕООД гр.Варна, ЕИК 201549527 сумата от 22 000евро  по договор за покупко-продажба на право на строеж по н.а. № 87, т.І, рег. №1265, н.д. № 78/2012год. на нотариус № 194 по РНК, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2012год до окончателно изплащане на задължението, като неоснователен.

ОСЪЖДА  „Толини-Варна”ЕООД гр.Варна, ЕИК 201549527 да заплати на  „Акса-96”ЕООД със седалище гр.Аксаково, ЕИК ********** сумата от 8 400лв./осем хиляди и четиристотин лева/, представляваща извършени разноски за заплащане на адвокатски хонорар, пред ВОС и пред ВАпС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.