РЕШЕНИЕ № 15

гр. Варна, .13.01..2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, т. о., ІІ състав, на шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

 МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

секретар Е.Т.                        

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. дело № 356/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С решение № 26 от 06.03.2015 г., постановено по т. д. № 297/2013 г. на Силистренския окръжен съд е признато за установено, че С.Р.И. дължи на „Банка Пиреос България" АД сума, произтичаща от Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008г., изменен и допълнен с Анекс А1-067/2008 от 30.10.2008 г., Анекс А2-067/2009 от 28.12.2009 г., Анекс А3-067/2010 от 12.02.2010 г., Анекс А4-067/2010 от 29.10.2010 г., Анекс А5-067/2011 от 24.02.2011 г., Анекс А6-067/2011 от 15.06.2011 г., Анекс А7-067/2011 от 29.07.2011 г., Анекс А8-067/2011 от 30.09.2011 г., Анекс А9-067/2011 от 28.10.2011 г., Анекс А10-067/2011 от 27.12.2011 г., Анекс А11-067/2012 от 31.01.2012 г., Анекс А12-067/2012 от 29.03.2012 г., Анекс А13-067/2012 от 27.04.2012 г., Анекс А14-067/2012 от 30.05.2012 г. и Анекс А15-067/2012 от 29.06.2012 г., която сума към 26.03.2013 г. е в общ размер 92 806.06 лв., от които:

 1) главница по Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него – 78 495.38 лв.;

2) възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от Раздел II по Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него – 2 932.46 лв., начислена върху непадежирали вноски за периода от 28.02.2012 г. до 28.02.2013 г. (включително);

3) наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Раздел II от по Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него – 10 641.23 лв., начислена върху падежирали и просрочени вноски за периода от 28.02.2012 г. до 26.03.2013 г.(включително);

4) разноски за заплащане на застрахователни премии във връзка с чл. 14.3 от Раздел IV от Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него във връзка с чл. 3.2. и 5.9. от Общите условия на "Банка Пиреос България" АД – 586.99 лв. за периода от 29.10.2012 г. до 26.03.2013 г. (включително);

5) разноски за поддържане на обезпеченията съгласно чл.14, Раздел IV от Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. във връзка с чл. 3.2. и 5.9. от Общите условия на "Банка Пиреос България" АД – 150 лв.;

6) законна лихва върху главницата от 27.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв. Д. К. ***, като особен представител на С.Р.И.. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението единствено в частта, с която е признато, че жалбоподателят дължи на банката главница за горницата над 41 708.14 лв. до 78 495.38 лв., т. е. за сумата от 36 787.24 лв., както и изцяло в частта за дължимостта на наказателната лихва от 10 641.23 лв. Алтернативно се счита, че решението е неправилно в частта, с която е прието за установено, че се дължи главница до размер на сума от 8 159.24 лв. и 3 494.37 лв. – просрочена лихва. Твърди се, че с анекси са определени нови падежни дати за заплащане на главница и лихва по кредита, променен е и размера на анюитетните вноски, като в 6-месечен срок от падежите не е потърсено плащане от главния длъжник и отговорността на поръчителите за тези падежирали суми е отпаднала. Поддържат се и съображенията от първата инстанция за недействителност на уговорката за наказателна лихва. Моли се за отмяна на решението в посочените части.

Постъпил е писмен отговор на жалбата от "Банка Пиреос България" АД – гр. София със становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Навеждат се доводи, че срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД започва да тече не от падежа на отделната вноска, а от момента на изискуемост на цялото задължение – в конкретния случай поради настъпване на крайна падежна дата, като това е уговорения или впоследствие променен краен срок за погасяване на задълженията. Този извод страната обосновава с твърдението, че договореното връщане на кредита на вноски не променя характера на поетото задължение и не прави задължението за вноски самостоятелно задължение, а представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част, както и в частта за присъдените за заповедното производство разноски. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид което се явява процесуално допустима и обвързва настоящата съдебва инстанция с произнасяне по същество.

Разгледана по същество, съдът съобрази следното:

 

Пред Силистренския окръжен съд е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от "Банка Пиреос България" АД – гр. София за установяване на вземането от солидарните длъжници: „КРЕМОНИНИ” АД, в качеството на кредитополучател, а „МОДЕНА 08” ООД, „МЕКОМ” АД и С.Р.И. -  като поръчители, в общ размер от 92 806.06 лв., от които: 1) главница по Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него – 78 495.38 лв.; 2) възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от Раздел II по Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него – 2 932.46 лв., начислена върху непадежирали вноски за периода от 28.02.2012 г. до 28.02.2013 г. (включително); 3) наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Раздел II от по Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него – 10 641.23 лв., начислена върху падежирали и просрочени вноски за периода от 28.02.2012 г. до 26.03.2013 г.(включително); 4) разноски за заплащане на застрахователни премии във връзка с чл. 14.3 от Раздел IV от Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него във връзка с чл. 3.2. и 5.9. от Общите условия на "Банка Пиреос България" АД – 586.99 лв. за периода от 29.10.2012 г. до 26.03.2013 г. (включително); 5) разноски за поддържане на обезпеченията съгласно чл.14, Раздел IV от Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. във връзка с чл. 3.2. и 5.9. от Общите условия на "Банка Пиреос България" АД – 150 лв.; 6) законна лихва върху главницата от 27.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането.

В хода на производството, след установяване че първите трима длъжници не са депозирали възражение по чл. 414 от ГПК, същото е частично прекратено спрямо тях с влязло в сила определение на първоинстанционния съд.

В отговора на ИМ и в допълнителния отговор на ИМ С.Р.И., чрез назначеният му особен представител адв. Д. К., оспорва иска. Твърди погасяване на отговорността на поръчителя И. поради изтекла в негова полза давност по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не е предявен иск срещу главния длъжник в продължение на шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Счита също така, че уговорката в процесния договор в чл. 7, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1, касаеща наказателната лихва, за недействителна, като не конкретизира основанието на така формираното правоизключващо възражение.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, че на 31.01.2008 г. "Банка Пиреос България" АД е предоставила кредит в размер на 173 796 лв. на кредитополучателя „КРЕМОНИНИ” АД, като „МЕКОМ” ООД, „МЕКОМ” АД и С.Р.И., са били поръчители на главния длъжник. Кредитът е отпуснат целево – за финансиране на инвестиционен проект, предмет на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специална предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в РБ (САПАРД).

Съгласно взаимнообвързващите норми на процесния договор, кредитополучателят заплаща на банката за ползването на отпуснатата парична сума годишна лихва, определена като сбор от 3-месечния СОФИБОР плюс надбавка от 3 %, като при просрочие (на главница и/или начислена лихва), просрочената главница се олихвява с наказателна лихва (неустойка) в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10 % – чл. 5, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от договора. Кредитът е с 9-месечен гратисен период, през който се погасяват само начислените лихви. Уговорено също така е, че главницата по кредита се издължава на 51 месечни вноски, а дължимата лихва се начислява ежемесечно и издължава на 30-то число всеки месец, респ. на 28-мо число за м. февруари. Крайният срок за изплащане на всички задължения по кредита е съответното число на 60-я месец от датата на първото отпускане на средства по кредита, но не по-късно от 28.02.2013г.

Не се оспорва факта на усвояване на отпуснатия кредит – напълно на 07.02.2008г.

От приетата по делото ССчЕ, която съдът приема за обективно изготвена и компетентна, както и от приложените писмени доказателства, безпротиворечиво се установява, че: с Анекс А1-067/2008 от 30.10.2008г. се променя годишния лихвен процент, като към тримесечния СОФИБОР се добави надбавка от 3.5 %. В тази връзка настоящата съдебна инстанция не приема становището на вещото лице за добавянето на нов поръчител, а именно „МОДЕНА 08” ООД вместо „МЕКОМ” ООД. Видно от идентичния ЕИК се касае за едно и също дружество, което е променило наименованието си. Експертът посочва, че остатъкът по редовната главница е 130 347.01 лв.; с Анекс А2-067/2009 от 28.12.2009 г. се удължава гратисния период до 28.02.2010 г., като главницата по кредита ще се издължава на 36 равни месечни вноски, съгласно погасителен план; с Анекс А3-067/2010 от 12.02.2010г. се променя годишния лихвен процент, като към тримесечния СОФИБОР се добавя надбавка от 4.3 %. Към 28.10.2010г. са просрочени 4 вноски по главницата в общ размер 14 483 лв.; с Анекс А4-067/2010 от 29.10.2010г. страните (кредитополучателят, поръчителите и банката) се съгласяват, че към 29.10.2010г. кредитополучателят е просрочил задължения за сумата от 15 206.42 лв., представляващи главница и лихви. Договорено е, че част от тази сума – 14 483 лв., представляваща просрочени вноски по главницата за м. юли, август, септември и октомври 2010г. следва да се считат за дължими на 28.11.2010г. Към 29.10.2010г. остатъкът по главницата е в размер на 115 864.01 лв.; с Анекс А5-067/2011 от 24.02.2011г. страните се съгласяват, че към 24.02.2011г. просрочената главница е в размер на 25 338.18 лв., наказателна лихва – 307.64 лв. и просрочена такса – 275.26 лв., прието е също така, че просрочената главница се капитализира към редовната главница, с което размерът на кредита се увеличава до 115 856.94 лв., като годишната лихва се определя като сбор от базисен лихвен процент за лева плюс надбавка от 2 %. Съгласно приетия между страните актуален погасителен план главницата следва да се издължи на 25 равни месечни вноски, като първата вноска е дължима на 28.02.2011г., а последната на 28.02.2013г. Вещото лице посочва, че въпреки уговореното, до 28.07.2011г. кредитът не е обслужван редовно, като остатък на просрочена главница е сума от 102 776.24 лв.; с Анекс А6-067/2011 от 15.06.2011г. се отстраняват очевидни фактически грешки; с Анекс А7-067/2011 от 29.07.2011г. страните се съгласяват, че към 29.07.2011г. просрочената главница е в размер на 14 725.10 лв., просрочена лихва в размер на 1 529.89 лв. и просрочена наказателна лихва – 245.84 лв., отсрочват се определени просрочени задължения. Към 30.09.2011г., остатъкът по главницата е 98 141.94 лв. С Анекс А8-067/2011 от 30.09.2011г. страните са приели, че размера на общо просрочените задължения (главница и наказателна лихва) е 22 966.43 лв., а с Анекс А9-067/2011 от 28.10.2011 г. вече стойността на общо просрочените задължения, отново главница и наказателна лихва е 28 511.75 лв. Вещото лице уточнява, че по време на действие на анекси № 8 и 9, кредитополучателят не е правил вноски за погасяване на главница и лихви. С Анекс А10-067/2011 от 27.12.2011г. страните се съгласяват, че към 27.12.2011г. кредитополучателят е в просрочие за главница и наказателна лихва за обща сума от 29 764.59 лв.; част от тези суми са отсрочени като дължими на 28.12.2011г. С Анекс А11-067/2012 от 31.01.2012г. страните се съгласяват, че общото просрочено задължение към 31.01.2012г. е за сума от 40 636.32 лв. като до 31.01.2012г. няма направени вноски за погасяване на главница и лихви. Остатъкът по главницата е 93 503.05 лв. при заложен остатък съгласно погасителен план към 28.01.2012г. от 60 245.34 лв. С Анекс А12-067/2012 от 29.03.2012г. – просрочие общо от 28 372.48 лв.  и до 29.03.2012г. няма направени погасителни вноски. С Анекс А13-067/2012 от 27.04.2012г. страните се съгласяват, че към 27.04.2012г. просрочените задължения са в размер 28 002.88 лв. и е договорено отстрочване на някои от тях. С Анекс А14-067/2012 от 30.05.2012г. страните приемат, че общата просрочена сума за главница, лихва, наказателна лихва и такса е в размер на 39 449.20 лв., като отново е договорено отсрочване на просрочената главница и лихви. С Анекс А15-067/2012 от 29.06.2012г. страните приемат, че общата просрочена сума за главница, лихва, наказателна лихва и такса е в размер на 45 023.72 лв. и за пореден път е договорено отсрочване на просрочената главница и лихви. Като обобщение на тази изключително активна ежемесечна договорна динамика, променяща относимите норми на сключения между страните първоначален договор за инвестиционен кредит № 067/2007г. вещото лице посочва, че към 29.06.2012 г. салдото по главницата е в размер на 78 495.38 лв. при предвиден остатък по погасителен план към 28.06.2012г. в размер на 41 708.14 лв. Разликата е обяснима с просрочените вноски с падежи от 28.01.2012г. до 28.06.2012г. вкл. След настъпване на крайният срок по процесния договор – 28.02.2013 г. банката предприема действия по принудително събиране на сумите. Експертът потвърждава претендираните от банката суми, посочени и в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение към 27.03.2013 г., като подробно е онагледил дължимите вноски по главницата в р. V от заключението си – на л. 211, дължимите вноски по редовната /възнаградителна лихва/ - на л. 208, наказателна лихва – на л. 209, разноски за заплащане на застрахователни премии и поддържане на обезпечения – л. 210-211. Дължим остатък от главницата е сума в размер на 78 495.38 лв., размерът на начислената възнаградителна лихва в размер на 2 932.46 лв. е начислен върху вноски за периода от 28.02.2012г. (последната вноска, направена по главницата) до 28.02.2013г. (последната дата за погасяване на кредита), наказателната лихва за забава е посочена в размер на 10 641.23 лв., представляваща сбор от начислените наказателни лихви върху падежиралите и просрочени вноски за периода от 28.02.2012 г. – до 26.03.2013 г. 

Видно от гр. дело № 13166/2013г. на РС – София заявителят "Банка Пиреос България" АД е подал на 27.03.2013 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу длъжниците „КРЕМОНИНИ” АД (кредитополучател), „МОДЕНА 08” ООД, „МЕКОМ” АД и С.Р.И. (поръчители), за сумата от 92 806.06 лв., от които: 1) главница по Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него – 78 495.38 лв.; 2) възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от Раздел II по Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него – 2 932.46 лв., начислена за периода 28.02.2012 г. до 28.02.2013 г. (включително); 3) наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Раздел II от по Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него – 10 641.23 лв., начислена върху падежирали и просрочени вноски за периода от 28.02.2012 г. до 26.03.2013 г.(включително); 4) разноски за заплащане на застрахователни премии във връзка с чл. 14.3 от Раздел IV от Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него във връзка с чл. 3.2. и 5.9. от Общите условия на "Банка Пиреос България" АД – 586.99 лв. за периода от 29.10.2012 г. до 26.03.2013 г. (включително); 5) разноски за поддържане на обезпеченията съгласно чл.14, Раздел IV от Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. във връзка с чл. 3.2. и 5.9. от Общите условия на "Банка Пиреос България" АД – 150 лв.; 6) законна лихва върху главницата от 27.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 1 856.12 лв. – за държавна такса и 1 378.06 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

След депозирано възражение само от длъжника С.Р.И.,  заявителят "Банка Пиреос България" АД е подал в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК, за което е представил в същия срок и доказателства за това.

Съдебният състав, след като взе предвид гореизложените факти, събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и относимите правни норми, достигна до следните правни изводи :

 

Предмет на настоящото производство е решението в частта, с която е признато, че жалбоподателят дължи на банката главница за горницата над 41 708.14 лв. до 78 495.38 лв., т. е. за сумата от 36 787.24 лв. Твърди също така, че    до подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147 от ЗЗД, респ. предмет на разглеждане е дължимостта на сумата от 36 787.24 лв., представляваща разлика до претендирания остатък от главницата, както и изцяло в частта за дължимостта на наказателната лихва от 10 641.23 лв. Оспорва се при условията на алтернативност и дължимостта на главницата до размер на сума от 8 159.24 лв. и 3 494.37 лв. – просрочена наказателна лихва.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение. Нормата установява специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК; 3/ разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК. При съобразяване на горепосочените предпоставки, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, настоящият състав намира искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК за надлежно предявен.

Сключеният между страните договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. е с характеристиките на такъв по чл. 430 от ТЗ. Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 от ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Предявеният иск е спрямо поръчителя С.Р.И..

По делото безспорно е доказано, че отпуснатата от банката сума е усвоена от кредитополучателя. Настъпил е и крайният срок, визуализиран в договора за връщане на сумите по кредита – 28.02.2013 г., като от писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице се установи, че поръчителят И. е останал задължен за процесните претендирани от банката суми.

По направеното от длъжника възражение за погасяване на отговорността му като поръчител поради изтекъл 6-месечния срок по чл. 147 от ЗЗД, съдът приема следното:

Безспорно в практиката е, че срокът по чл. 147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен - т. 4б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл.120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно.

Спорен по делото въпрос се явява дали 6-месечния преклузивен срок започва да тече от падежа на всяка вноска от главницата или от падежа на цялото задължение, което в случая е от датата на изтичане срока на договора – 28.02.2013г.

По този въпрос настоящият състав на съда приема следното:

С разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД законът регламентира прекратяване на поръчителството, поради бездействие на кредитора по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски (Решение № 345 от 12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 481/2012 г., III г. о.). Този извод следва и от характера на договора за банков кредит, при който е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, т. е. договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД (в този смисъл Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о.; Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.).

След като срокът на договора за изплащане на всички задължения по кредита изтича на дата не по-късно от 28.02.2013г., то считано от тази дата следва да започне да тече и 6-месечния срок, който изтича на 28.08.2013 г.

Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.

В конкретния случай специфика се явява заповедното производство и съобразяването на особените правила в него с цитираната норма. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу всички длъжници е подадено на 27.03.2013г. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. След като кредитополучателят „КРЕМОНИНИ” АД не е подал възражение по чл. 414 от ГПК, и съгл. чл. 416 от ГПК спрямо него заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, това обстоятелство следва да се приеме по аргумент от по-силното основание за предявен иск по смисъла на чл. 147 от ЗЗД, от което следва, че отговорността на поръчителя не е погасена.

Относно направеното възражение за недействителност на клауза от договора за кредит настоящият съдебен състав приема следното:

Направеното от особения представител на длъжника възражение първоначално е бланкетно и не съдържа конкретни твърдения за наличие на порок. В пледоария по същество пред първата инстанция, в представената писмена защита и пред настоящата въззивна инстанция / във въззивната жалба и писмена защита/ са релевирани доводи, че сочената недействителност на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 от договора за кредит се обуславя от неяснотата на разпоредбата в частта относно вида на дължимото обезщетение. Изразено е становището, че е недействителна уговорката за един и същи период да се дължат две алтернативни обезщетения – лихва и неустойка.

 Съдът намира, че това не води до твърдяния порок на клаузата и не компроментира нейната действителност,  тъй като се касае за различни основания. Възнаградителната лихва се дължи като възнаграждение на банката за това, че за определен период е лишена от отпуснатите парични средства, докато наказателната лихва (неустойка) се дължи за това, че паричната сума не е върната в определения срок и по своя характер представлява санкционна неустойка.

С оглед на всичко гореизложеното съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и съдебно решение № 26 от 06.03.2015 г., постановено по т. д. № 297/2013 г. на Силистренския окръжен съд, в обжалваната пред настоящата съдебна инстанция част  следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и с оглед направеното искане С.Р.И., ЕГН: **********, следва да бъде осъден да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, общо сума от сумата от 5 207.69 лв., представляващи 948.57 лв. – държавна такса за въззивно обжалване, 1 953 лв. – възнаграждение за настоящата инстанция за особения представител на С.Р.И. и 2 306.12 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

 

Водим от горното, съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 от 06.03.2015 г., постановено по т. д. № 297/2013 г. на Силистренския окръжен съд, в частта, с която е признато за установено, че С.Р.И., ЕГН: **********, дължи на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, суми, произтичащи от Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008г., изменен и допълнен с Анекс А1-067/2008 от 30.10.2008г., Анекс А2-067/2009 от 28.12.2009г., Анекс АЗ-067/2010 от 12.02.2010г., Анекс А4-067/2010 от 29.10.2010Г., Анекс А5-067/2011 от 24.02.2011г., Анекс А6-067/2011 от 15.06.2011г., Анекс А7-067/2011 от 29.07.2011 г., Анекс А8-067/2011 от 30.09.2011г.., Анекс А9-067/2011 от 28.10.2011г., Анекс А10-067/2011 от 27.12.2011г., Анекс А11-067/2012 от 31.01.2012г., Анекс А12-067/2012 от 29.03.2012г., Анекс А13-067/2012 от 27.04.2012г., Анекс А14-067/2012 от 30.05.2012г. и Анекс А15-067/2012 от 29.06.2012г. към него и представляващи: главница по Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анексите към него, за горницата над 41 708.14 лв. до 78 495.38 лв., т. е. за сумата от 36 787.24 лв. и наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Раздел II от по Договор за инвестиционен кредит № 067/2007 от 31.01.2008 г. и анекси към него в размер на 10 641.23 лв., начислена върху падежирали и просрочени вноски за периода от 28.02.2012 г. до 26.03.2013 г. (включително), както и в съответната обжалвана част на решението в частта за разноските.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА С.Р.И., ЕГН: **********, да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, общо сума от сумата от 5 207.69 лв., представляващи 948.57 лв. – държавна такса за въззивно обжалване, 1 953 лв. – възнаграждение за настоящата инстанция за особения представител на С.Р.И. и 2 306.12 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                

                                                                                    2.