ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  499                                                31.07.2018 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                                  Търговско отделение

На  31-и юли                                                                Година 2018год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ   

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                         ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от Р.Славов в. ч.търговско дело № 358 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, образувано по частна жалба от „Капро-Петров“ЕООД гр.Вълчи дол, чрез пълномощник, срещу определение No-1498/30.04.2018, постановено по т.д.№ 1784/2015 година по описа на ОС Варна, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е уважил възражението за местна подсъдност на ответника и е приел, че спорът е местно неподсъден на Варненски окръжен съд. Това е така, понеже предявеният иск е по чл.113 ГПК, съгласно който потребителя може да предяви иск по неговия настоящ, или постоянен адрес.  Правоотношението произтича от договор по застраховка „Каско“, при действието на специален закон Кодекс на застраховането, регулиращ предмета на спора, очертан в исковата молба качеството на ищеца като „потребител на застрахователни услуги” следва да се преценява съгласно параграф 1 от ДР на КЗ, по смисъла на която разпоредба „потребител на застрахователни услуги” е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор”. За това предявеният иск е иск на потребител на застрахователна услуга, поради което ищецът разполага с правото да се ползва от особената местна подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност по чл.108 ал.1 ГПК.

Моли съдът да отмени определението на Варненски окръжен съд и върне делото за разглеждане от същия съд.

 Ответникът по частната жалба ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр.София оспорва подадената жалба, като твърди, че съдът правилно е тълкувал и приложил нормата на чл.113 ГПК.

Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д.1784 по описа за 2017 година на Oкръжен съд Варна е образувано по иск с правно основание чл.208 КЗ от от „Капро - Петров" ЕООД, ЕИК 103535920, със седалище: гр. Вълчи дол, ул. „Александър Стамболийски" 53, чрез пълномощник с която е предявен осъдителен иск срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК 000694286, със седалище гр. София, пл. „Позитано" № 5, с цена на иска 135067,04 лева. В иска е посочено, че същият се предявява пред ВОС на основание чл.113 ГПК. Приложението на разпоредбата обосновава се с твърдението, че същата е приложима и към искове на физически и юридически лица, които са потребители на застрахователни услуги съгласно параграф 1 от ДР на КЗ.

В срока за отговор е направено възражение за неподсъдност, на делото пред Окръжен съд гр. Варна, понеже седалището на ответника е в гр. София, което обосновава подсъдност пред компетентния съд в гр. София, на осн. чл. 108, ал. 1 от ГПК.

С обжалваното определение съдът е уважил направеното възражение за неподсъдност, по изложени съображения.

Определението е законосъобразно.

За да се произнесе по възражението за неподсъдност на делото, съдът съобрази следното:

Значение за спора има "потребител", по смисъла на чл. 113 ГПК, и дали същото включва юридическо лице – търговско дружество, което е страна по имуществена застраховка "Каско на МПС", какъвто е ищеца в процеса.

Съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Следователно, качество „потребител“ по см. на ЗЗП може да има само физическо лице. Това следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 113 ГПК, с която  се цели допълнителна защита на потребителите чрез правото на избор на местна подсъдност. Според цитираната разпоредба с която се дерогира правилото на чл.108 ал.1 ГПК,  иск на потребител може да бъде предявен по техния постоянен или настоящ адрес. Постоянен, или настоящ адрес е индивидуализиращ признак само на физическите лица, от което следва извода, че чл.113 ГПК е неприложим за юридическите лица /понеже не е посочено и седалище/, респективно, потребителската защита е неприложима за юридическите лица.

Предвид изложеното, разпоредбата на чл.113ГПК е неприложима за ищеца-юридическо лице, поради което подсъдността на предявения иск следва да бъде определена по правилото на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ГПК.

В допълнение следва да се отбележи следното:

Настоящият съдебен състав забави изготвянето на съдебния акт, с оглед на влизането в сила на ЗИДГПК, разпоредбите на който са гласувани, но все още не са обнародвани и се отнасят и до изменения в чл.113 ГПК. В предвидената разпоредба с пар.5 обаче е посочено, че заварените производства се довършват по досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността, за това съдът счита, че промените не биха се отразили на образуваните вече съдебни производства.  За това, при произнасянето съдът се съобрази с действащите към момента разпоредби, регулиращи подсъдността на предявените искове.

За това обжалваното определение е законосъобразно и следва да  бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.

          По изложените съображения, Варненският апелативен съд

               

                                 О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1498 от 30.04.2018год. постановено по т.д.№ 1784/2018г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 изрично е предвидено, че които са гласувани от НС

 Целта е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в правоотношението, от което се извежда материалното право, предмет на делото. Разпоредбата е нова и няма аналог в отменения ГПК (1952 г.). Изясняването на съдържанието и́ изисква да се извърши историческо тълкуване. Видно от мотивите към законопроекта за нов ГПК (2007 г.), във връзка с подсъдността са съобразени разпоредбите в Регламент № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела досежно изборната местна подсъдност и досежно споразумението между страните за избор на подсъдност по искове на потребители и трудови дела – като са въведени специални правила за определяне на местната подсъдност в тези случаи. В мотивите към законопроекта не е посочено, че се цели засилена защита на ползвателите застрахователни услуги посредством предоставяне на изборна местна подсъдност.

Съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество това определение възпроизвежда дадената в. чл. 2, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори дефиниция на термина "потребител".

В сега действащия КЗ е използвано понятието "ползвател на застрахователни услуги", което включва застраховащия, застрахования, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическо лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. В мотивите към законопроекта за нов КЗ е посочено, че по този начин проектът на Кодекс за застраховането има за цел да предостави общ стандарт на защита спрямо всички ползватели на застрахователни услуги независимо дали имат качеството на потребители съгласно специалните закони за защита на потребителите, или не. По този начин с новия Кодекс за застраховането е преодоляно сместването на понятието "потребител на застрахователни услуги" по смисъла на КЗ (отм.) и понятието "потребител" по смисъла на ЗЗП като първото е заменено с "ползвател на застрахователни услуги" и е по-широко от второто.

Разпоредбата на § 22 от КЗ касае прилагането на материалноправни норми към договорите сключени при действието на КЗ (отм.) и не може да служи като основа за тълкуване на процесуалната норма, закрепена в чл. 113 от ГПКАнна –Мария Владимирова Филчева срещу „ДЗИ-Общо застраховане” АД за заплащане на сумата от 300 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата 21.09.2013 година до окончателното изплащане на задължението и сумата от 40 000 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 21.09.2013 година до окончателното изплащане вследствие претърпяно ПТП на 27.04.2013 година и настъпилата смърт на Валентин Филчев.  Ищцата като негова дъщеря има право на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие настъпилата смърт. В исковата молба е направено искане за разглеждане на спора от Ос Добрич по местоживеене на ищцата, тъй като същата има качеството потребител на застрахователни услуги.

В срока за отговор е направено възражение за липса на местна подсъдност, тъй като седалището на ответника е в гр.София.

Безспорна и трайна е съдебната практика, включително и постановена задължителна такава по реда на чл.290 ГПК /Опр. по ч.т.д.361/2009 година на ВКС, I т.о., опр. 946 по ч.т.д.595/2011 година на ВКС/, където разрешеният материалноправен въпрос е процесуалноправен и се отнася до разпоредбите за местна подсъдност по иск, предявен от увреденото физическо лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП. Разрешението, което е дадено е, че предявеният иск е иск на потребител - увреденото физическо лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил, застрахован при ответника. Ищцата има качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на застраховането. Искът е предявен по постоянния адрес на ищцата и следователно компетентен да го разгледа е съдът по местоживеене на ищцата. Предявеният иск пред съда по постоянния адрес на ищеца, е в качеството му на потребител за застрахователна услуга - налице е иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Ищецът, като потребител, търси правата си срещу ответника въз основа на специален закон - Кодекс за застраховането, поради което съгласно §1 от ДР на КЗ, се преценява качеството му на “потребител на застрахователни услуги”, изрично регламентирано.