П Р Е Д Е Л Е Н И Е 508/11.07.2019

гр.Варна,   09.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                               ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                   МАРИЯ ХРИСТОВА   

Като разгледа докладваното от съдията Р.Славов в.т.д. № 358 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК:

Образувано по частна жалба на А.И.А. от гр.Добрич срещу определение от съдебно заседание от 12.04.2019г. по търг.дело № 318/18г. по описа на Добрички ОС, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК поради разкрити престъпни обстоятелства от установяването на които зависи изхода на спора.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с изводите на съда относно наличието на основание за спиране на производството.

Твърди че в хода на досъдебното производство е установено, че произшествието е настъпило в условията на независимо съизвършителство от двамата участници в ПТП – водачът на автомобил „Пежо 406“ с рег.№ ТХ 7465 АМ – М* Т* * починал вследствие на произшествието и водачът на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ТХ 74 65 АМ – Бирол Тефук Османов. Излага, че настъпилият общественоопасен резултат се явява пряко и непосредствено следствие от неправомерното поведение на двамата водачи и съществува релевантна връзка между деянията им и смъртта, респ.получените телесни увреждания от пострадалите. Твърди че в хипотезата на съпричиняване на вредоносния резултат от двама делинквентни, застрахователите на делинквентите носят еднаква отговорност, като всеки от тях отговаря за обезщетяване на пълния обем на действително причинените вреди до размера на застрахователната сума. Излага че е предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чиято отговорност е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования в дружеството водач М* Т* М*. Твърди че обстоятелството, че другият виновен за ПТП водач Османов е привлечен като обвиняем не касае изхода на разглеждания търговски спор, тъй като производството по делото е образувано срещу застраховател на друг участвал в произшествието водач, съпричинител на вредоносния резултат, от когото пострадалият може да търси обезщетяване на вредите в пълен размер. На следващо място твърди че издадените в досъдебното производство актове нямат задължителна доказателствена сила и решаващият съд не е обвързан от съдържащите се в тях констатации. При липса на влязла в сила присъда на наказателния съд, ищецът по предявен срещу делинквента или застрахователя пряк иск трябва да установи с допустимите по ГПК средства наличието на деликт и произлезлите от същия вреди. Твърди че не са налице предпоставките на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК за спиране на производството по делото. Моли съда да отмени обжалваното определение.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба, по изложени съображения.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 318/18г. по описа на ДОС е образувано по предявен от А.И.А., чрез процесуален представител срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на травматични увреждания от пътно-транспортно произшествие на 29.09.2017г., причинено виновно от М* Т* М* при управлението на лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ ТХ 5561 ХА, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното дружество.

С обжалваното определение от съдебно заседание на 12.04.2019г. производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК поради разкрити престъпни обстоятелства от установяването на които зависи изхода на спора по делото.

От изисканото по служебен път от въззивния съд постановление за привличане на обвиняем от 06.03.2019г. се установява, че същото е образувано срещу другия участник в ПТП Б*Т*О*. За това съдът приема за установено, че е образувано досъдебно производство № 317/17г. по описа на РУ а МВР гр.Аксаково,  по което разследващият орган е приел че са събрани достатъчно доказателства за виновността на Бирол Тефук Османов в извършване на престъпление от общ характер и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343 ал.4 във връзка с ал.3 б.Б от НК. Посочено е в постановлението че О* при управлението на автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ТХ 7465 АВ в условията на независимо съпричиняване с М*Т* М*, нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.44 ал.1 от ЗДвП, чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Маринов и телесни повреди на четири лица, между които и ищцата А.А..

Съобразно практиката на ВКС, при съпричиняване по чл.53 от ЗЗД на увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. /решение № 121 от 18.09.2014г. по търг.дело № 2859/13г., на ВКС, І т.о./

Твърденията в исковата молба са за виновно поведение на водача на лек автомобил „Пежо 406“ М* М* и сочат на състав на престъпление по глава ХІ раздел ІІ на НК, извършено от М*. С оглед обстоятелството, че деецът е починал, срещу същия на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК не се образува наказателно производство. Постановлението за привличане на Б* О* за обвиняем установява данни за престъпление по чл.343 от НК, извършено от него като водач на автобус „Мерцедес Спринтер“.

Въззивният съд намира че изходът на спора по наказателното производство срещу Османов и това дали последният ще бъде признат за виновен в посоченото престъпление или ще бъде оправдан е без значение за изхода в настоящето производство. Предмет на установяване по търг.дело № 318/18г. е деянието на водача на автомобил „Пежо 406“ М* М*, респективно вината на водача, причинените вреди на ищцовата страна А.А., причинно следствената връзка между деянието и причинените вреди, както и съществуването на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на автомобила, управляван от М*. Нито едно от тях не е обвързано от извършеното от Османов деяние, което е предмет на досъдебно производство № 317/17г. по описа на РУ а МВР гр.Аксаково. Действително поведението на другия участник в пътно-транспортното произшествие О* ще има значение при установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие и съществуващата възможност и двамата водачи независимо да са допринесли за настъпване на общественоопасните последици. Но присъдата на наказателния съд няма да се разпростира по отношение на поведението на починалия водач М*, съответно и няма да окаже влияние на изхода на предявения в настоящето производство спор.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране на производството, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

 

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯВА определение от съдебно заседание от 12.04.2019г. на Добрички ОС по търг.дело № 318/18г. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.