РЕШЕНИЕ

№ 253

                                                гр.Варна,  08.10.2015 г.             

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  -  Търговско отделение в публичното заседание на 23.09.2015 г. в  състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН П.

ЧЛЕНОВЕ:МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                  КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.П. в.т.дело № 359 по описа за 2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЗД ”Бул Инс” АД - гр.София е обжалвал решението на Окръжен съд - Варна, ТО по т.д.№877/2014  г., в частта му, с която предявеният иск от „Солид” ООД – гр.Варна е уважен, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на направените съдебни разноски по делото.

ЗД „Бул Инс” АД - гр.София е подал и частна жалба срещу определение №1100/23.03.2015 г., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 - ГПК, за изменение на решението в частта за разноските. Моли за отмяна на обжалваното определение по т.д.№ 877/2014 г., като се отхвърли претенцията на дружеството ищец за сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – „Солид” ООД – гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението и за присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Всички факти и обстоятелства по делото покрепят твърдението на ищеца, че автомобилът е бил противозаконно отнет от владението му като собственик, а именно: процесното МПС е заявено от същия за откраднато пред орган на полицията - СДВР на 01.06.2013 г., образувано е досъдебно производство за извършено престъпление по чл.346, ал.1 - НК срещу неизвестен извършител, което с постановление от 05.11.2013 г. е спряно до разкриване на дееца и до момента МПС не е открито или върнато. „Кражба на цяло МПС” е застрахователен риск, който се покрива от сключената от ищеца застрахователна полица с ответника - застраховател по застраховка „Автокаско” по отношение на процесния лек автомобил „Тойота Ленс Круизър”, ДК №СА 7868 НА, като събитието е настъпило в рамките на действие на застраховката  - 11.08.2012 г. – 10.08.2013 г. Предвид това застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение на застрахования до размера на застрахователната сума, т.е. на действителната или възстановителната стойност на имуществото, в случая – на откраднатия автомобил. Ако застрахователят твърди извършването на застрахователна измама от ищеца, за каквато намеква с жалбата си /„такива твърдения би направил ищеца и при инсценирано застрахователно събитие с негово участие”/, т.е. изключения риск по т.1.3 от ОУ на застраховка „Автокаско”, в негова доказателствена тежест е да го докаже, като е следвало да стори това още в първоинстанционното производство. В случая застрахователното събитие действително съставлява престъпление, но за целите на застраховането и на застрахователните претенции не е нужно това събитие да се доказва с влязла в сила присъда на съда. В случай че деецът на престъплението не бъде открит, няма да се стигне дори до постановяване на присъда, а досъдебното производство ще бъде прекратено. От една страна Кодексът на застраховането не предвижда ограничение застрахователно събитие, което съставлява престъпление, да се установява само с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал.5 – ГПК за установяване на престъпно обстоятелство. От друга страна, и Общите условия на застраховката „Автокаско” на ответника не предвиждат такова условие за изплащане на застрахователно обезщетение в случай на кражба на цяло МПС. Напротив, съгласно т.3.4.3 и т.3.4.5 от ОУ предвидените документи, удостоверяващи застрахователното събитие в този случай са: служебна бележка от РПУ на МВР, постановление за спиране на наказателното производство, документи за придобиване на МПС, декларации по образец. Застраховането като дейност включва предварителна оценка на застрахователния риск – чл.3, т.1 – КЗ, така че не може застрахователят по-късно да възразява по същество, че рискът е бил прекалено висок и поради това спрямо застрахования да се предявяват завишени изисквания, каквито законът и ОУ на застрахователния договор не предвиждат.

Това е единственото оплакване в жалбата за неправилност на решението, като въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата съгласно чл.269 - ГПК. Доколкото оплакването е неоснователно по посочените по-горе съображения,  решението на ОС Варна се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено, като съдът препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 - ГПК.

Частната жалба на ЗД „Бул Инс” АД гр.София срещу определение № 1100/23.03.2015 г., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК, за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна, тъй като заплатеното на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение е уговорено в минимален размер съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно, ето защо определението като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №93/09.02.2015 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№877/2014 г. в осъдителната му част по иска.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1100/23.03.2015 г. на Окръжен съд Варна, ТО по т.д. №877/2014 г. по чл.248 – ГПК за изменение на решението в частта му за разноските.

ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД - гр.София, ЕИК 831830482 да заплати на „Солид” ООД – гр.Варна, ЕИК 103855735, сумата 1500 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.