РЕШЕНИЕ

№ 162

 

гр.Варна, 11.06.2014 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в  открито заседание на  03.06.2014 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА  ХРИСТОВА                                                                                   

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                       КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.Петров в.т.д.№360 по описа за 2013 г., за да се произнесе, съобрази следното:

„БР Л.” ЕООД – гр.София е обжалвало решението на Окръжен съд-Добрич, ТО по т.д.№273/2011  г. изцяло,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – синдик на „А.В.” АД /н/ - гр. Добрич моли с писмен отговор и с писмена молба за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за първата и за въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата – „А.В.” АД /н/ - гр. Добрич не изразява становище по нея.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

При разгледаждането й по същество, въззивният съд съобрази следното:

Разпореждане на съда от 11.06.2013 г. е съобщено на синдика на 01.07.13 г., като с молба от 02.07.13 г. синдикът е поискал спиране на делото и съдът с определение от 04.07.13 г. е спрял производството по същото до приключване на конст.д. №12/2013 г. на КС на РБ. След постановяване на решение № 4 от 11 март 2014 г. по конституционно дело № 12 от 2013 г., с което искането на Общото събрание на съдиите от Търговската колегия на Върховния касационен съд е отхвърлено, с определение в з.з. на 20.03.2014 г. съдебният състав е възобновил производството по делото и е дал на синдика повторна възможност да заяви в едноседмичен срок дали оттегля иска по чл.646, ал.2, т.1 - ТЗ съгласно разпореждане на съда от 11.06.2013 г. предвид промените в чл.646, ал.2 и ал.5 – ТЗ и разпоредбата на §14, ал.2 от ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ, бр.20/28.02.2013 г./ Последната предвижда възможност за такова оттегляне на иска в едномесечен срок от влизане в сила на закона без съгласието на ответниците, а след изтичането на този срок – с тяхното съгласие. Съобщението до синдика за повторно предоставената му възможност за оттегляне на иска е връчено на същия на 08.04.2014 г., като в дадения му едноседмичен срок той е бездействал.

Съгласно решение № 4 от 11 март 2014 г. на Конституционния съд на РБ по конституционно дело № 12 от 2013 г. окръжните и апелативните съдилища, а така също ВКС, следва задължително да се произнасят по наличието на правен интерес от предявените преди законодателната промяна на чл.646 - ТЗ установителни искове за попълване масата на несъстоятелността като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането им.

Предвид това съдебният състав намира, че в случая обжалваното с жалбата на „БР Л.” ЕООД – гр.София решение от 12.02.2013 г. по т.д. №273/2011 г. на ОС-Добрич се явява вече недопустимо, тъй като отсъства фактическият състав по чл.646, ал.2, т.1 – ТЗ /в редакцията му до изменението й с ДВ, бр.20/2013 г./, на основание, на който е заведен искът.  Искът не може да се трансформира в някой от сега предвидените искове по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 от ТЗ /изм.ДВ, бр.20/2013 г./. От една страна, защото е променена формата на защита – от иск за нищожност в конститутивен иск за относителна недействителност, в случая - на действия. От друга страна, защото погасяването на парични задължения при сделки не попада в приложното поле на недействителността по тези фактически състави. Съгласно новата ал.5 на чл.646 алинея 2, т.1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга. В случая лизинговите вноски са направени с оглед предоставения на длъжника - лизингополучател автомобил въз основа на валидно сключен договор за лизинг. Следователно, синдикът няма повече правен интерес от предявения иск за нищожност, тъй като не може да получи търсената защита, а и длъжникът е получил насрещна еквивалентна престация, която е част от масата на несъстоятелността.

Предвид това първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството по първоначалното и по въззивното дело да се прекрати, с присъждане в полза на въззивника на направените съдебни разноски по делото, ето защо съдебният състав на Варненския апелативен съд на основание чл.270, ал.3 - ГПК

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №36/12.02.2013 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №273/2011 г. на Окръжен съд – Добрич и по в.т.д.№360/2013 г. на Апелативен съд Варна.

ОСЪЖДА  масата на несъстоятелността на „А.В.” АД в несъстоятелност - гр. Добрич, ЕИК 106002337, да заплати на „БР Л.” ЕООД – гр.София, ЕИК 121191887, сумата – 4256.16 лв – съдебни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.