Р Е Ш Е Н И Е № 229

 

Гр.Варна, 24.07. 2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на осми юли, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 360 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-8999/20.03.2015 година от „БАНКА ДСК” ЕАД, чрез процесуалния и представител срещу решение No-125/13.02.2015 година, постановено по т.д.2394  по описа за 2013 година на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК срещу К.Ц.Ц. и Т.Й.Ц. за признаване за установено, че дължат на „БАНКА ДСК” ЕАД сумите, за които е издадена Заповед No-6518/24.08.2012 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.12167 по описа за 2012 година на ВРС, 9-ти състав, а именно сумата от 191280.68  лева, представляваща просрочена главница по договор за жилище и ипотечен кредит от 14.07.2008 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -22.08.2012 година , както и сумата от 17 986.66 лева, представляваща редовна лихва за периода от 01.09.2011 година до 22.08.2012 година; сумата от 12 168.63 лева, представляваща санкционираща лихва за периода от 03.01.2012 година до 22.08.2012 година, както и сумата от 7093.08 лева, представляваща реализирани от заявителя разноски, изразяващи се в заплатена д.т. и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приложил задължителните указания на ВКС, дадени в т.18 от ТР 4/18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС. По делото са налице данни, че на длъжниците е изпратена покана за доброволно изпълнение, като поканите не са връчени, поради което банката добросъвестно е изпълнила задължението си да ги покани. Банката е поканила длъжниците своевременно, поради което не са налице предпоставките за отхвърляне на исковете.

Въззиваемите К.Ц.Ц. и Т.Й.Ц. са представили писмен отговор в срок, в който молят да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на субективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК от „БАНКА ДСК” ЕАД срещу  К.Ц.Ц. и Т.Й.Ц. за признаване за установено, че дължат на „БАНКА ДСК” ЕАД сумите, за които е издадена Заповед No-6518/24.08.2012 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.12167 по описа за 2012 година на ВРС, 9-ти състав.

В исковата си молба от 21.12.2013 година ищецът „Банка ДСК” ЕАД излага, че на 14.07.2008 година между него и ответниците К.Ц.Ц. /кредитополучател/ и Т.Й.Ц. /съдлъжник/, на основание е сключен договор за банков ипотечен кредит, по силата, на който банката отпуска на кредитополучателя К.Ц.Ц. сума в размер на 200 000 лева, при условия, подробно уговорени в договора за банков кредит, като за обезпечаване на вземането на кредитора е вписана законна ипотека. Срокът за издължаване на кредита е 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът се усвоява еднократно по сметка на кредитополучателя К.Ц.Ц., като за падежна дата е определено първо число на текущия месец. Поради допусната забава в плащанията на дължимите вноски за период повече от 90 дни на 03.01.2012 година кредитът е превърнат автоматично в предсрочно изискуем, съгласно клаузите на раздел седми „Отговорност и санкции”, т.20.2 от ОУ към договора за жилищен кредит, като кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка. На 22.08.2012 година банката подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и се снабдява с изпълнителен лист по ч.гр.д.12167/2012 година. От представеното извлечение е видно, че ответниците дължат сумата от 191280.68  лева, представляваща просрочена главница по договор за жилище и ипотечен кредит от 14.07.2008 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 22.08.2012 година, както и сумата от 17 986.66 лева, представляваща редовна лихва за периода от 01.09.2011 година до 22.08.2012 година; сумата от 12 168.63 лева, представляваща санкционираща лихва за периода от 03.01.2012 година до 22.08.2012 година. Присъдена е и сумата от 7093.08 лева, представляваща реализирани от заявителя разноски, изразяващи се в заплатена д.т. и юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е възразил в срок срещу заповедта, поради което за ищеца е възникнал правния интерес да предяви иск за установяване на вземането си.

Ответниците не са депозирали писмен отговор, но са депозирали възражение по чл.414 ГПК, поради което са оспорили исковете по основание и размер.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че по подадено заявление за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д.12167/2012 година по описа на ВРС, 9-ти състав, като по него е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците К.Ц.Ц. /кредитополучател/ и Т.Й.Ц. /съдлъжник/ за сумата от 191280.68  лева, представляваща просрочена главница по договор за жилище и ипотечен кредит от 14.07.2008 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 22.08.2012 година, както и сумата от 17 986.66 лева, представляваща редовна лихва за периода от 01.09.2011 година до 22.08.2012 година; сумата от 12 168.63 лева, представляваща санкционираща лихва за периода от 03.01.2012 година до 22.08.2012 година. Присъдена е и сумата от 7093.08 лева, представляваща реализирани от заявителя разноски, изразяващи се в заплатена д.т. и юрисконсултско възнаграждение.

Установява се от представените доказателства, че по договор за жилищен ипотечен кредит, сключен на 14.07.2008 година „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на К.Ц.Ц. кредит в размер на 200 000 лева със срок за издължаване 360 месеца, като съгласно чл.7 от договора върху сумата ответникът заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Уют, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент 4.69%, стандартната надбавка е в размер на 5 процентни пункта и е намалена с отстъпка от 0.50 процентни пункта или лихвеният процент е общо 9.19%. Неразделна част от този договор са Общите условия на банката за предоставяне на жилищни кредити на физически лица, които кредитополучателят е приел с подписването на договора. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека на жилище – апартамент 5, находящ се на етаж пети на ул.”Капитан Райчо”, 15, гр.Варна.

От заключението по назначената ССЕ и допълнителната ССЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и извършени след проверка в счетоводството на ищеца се установява, че сумата от 200 000 лева е преведена по разплащателната сметка на К.Ц.Ц. на 16.07.2008 година.В разплащателната сметка на длъжника за периода 01.08.2008 година до 31.10.2011 година са постъпили 47823.15 лева, които са разпределени, както следва: за главница 8779.32 лева; за лихви 39036.57 лева; за санкционираща лихва по главница -7.26 лева.  Последната вноска по кредита е от 31.10.2011 година, като към дата 30.04.2014 година не са отразени други плащания. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.01.2012 година съгласно т.20.2 от раздел седми на ОУ, като към датата на подаване на заявлението размерът на задължението по договора за кредит е в размер на 191 280.68 лева за главница; 17621.87 лева лихви по договор; 12 168.84 лева наказателни лихви. Не са постъпвали други плащания. Размерът на дължимите заемни такси към 22.08.2012 година е 60 лева. Дължимите падежирали вноски за главница към датата на подаване на заявлението са в размер на 1341.36 лева, а за лихви вещото лице дава три варианта – 17621.87 лева; 17202.42 лева и 15861.06 лева, като първия размер е след увеличение на надбавката, втория е поради увеличение след неспазване на програма Уют, а трети вариант с намалението по програма Уют.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК. На осн. чл.146 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да установи наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника, както и наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, а в тежест на ответника е да установи погасяването на задължението си по договора.

Установява се наличието на издадена заповед за изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника. В тежест на кредитора е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на вземането си, съобразно твърдяното от него основание. В процесния случай вземането се основава на договор за банков кредит, който е подписан от страните. Между същите липсва спор относно валидността на облигационното правоотношение, а от заключението по назначената ССЕ се установява, че е усвоена сумата от 200 000 лева по договор за жилищен ипотечен кредит.

Кредитополучателят се е задължил да заплаща месечни вноски, включващи лихва и главница за целия срок на договора, като в случай, че сумата не бъде издължена в регламентирания срок кредита се обявява за предсрочно изискуем. След подписването на договора последната вноска по кредита е от 31.10.2011 година, като към дата 30.04.2014 година не са отразени други плащания, поради което за банката е възникнало правото на предсрочна изискуемост. Съобразно общите условия – чл.20.2 при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Използването на глагола „става”, а не „има право” означава, че цялата главница става автоматично предсрочно изискуема.

Съобразно        т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, за да са налице предпоставките на чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение е необходимо изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника, като постигнатата между страните уговорка, че при не плащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем без да се уведомява длъжника не може да породи действие, ако кредитора не е упражнил правото си обяви кредита за предсрочно изискуем и изявлението му да е достигнало до длъжника.

Видно от представените обратни разписки изявлението на банката за настъпилата предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжниците, поради което към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 22.08.2012г., длъжниците не са уведомени за волеизявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост в един последващ момент - с връчване на призовка за доброволно изпълнение, препис от исковата молба, или по друг начин, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в това число и в хода на исковото производство, ще има за последица настъпване на предсрочната изискуемост към този момент, но не и към момента на заявеното право на принудително изпълнение, удостоверено с издадената заповед за изпълнение, респ. би се променило основанието за възникване и съществуване на паричните задължения по заповедта за изпълнение, което е недопустимо, съгл. т. 11б от ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС. (така Р № 139/05.11.2014 г., по т. д. № 57/2012 г., І ТО, ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, след ТР № 4/13 г. и представляващо задължителна за съдилищата практика).

Съгласно същата тази задължителна практика щом като към датата на иницииране на заповедното производство кредиторът не е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, вземането следва да се признае за съществуващо само в размера на неплатените до този момент – 22.08.2012г. падежирани месечни вноски – главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси и разноски, които са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем  след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, вкл. съединен с иска по чл.422  ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.

Съгласно заключението за ССчЕ непогасената главница с настъпил падеж към 22.08.2012г. е в размер на 1341.36 лева, а размерът на договорната лихва е в три варианта сумата от 15861.06 лева, сумата от 17621.87 лева, сумата от 17202.42 лева. Първия вариант на лихвата е изчислен с отстъпката в лихвения процент, който банката е предоставила на ответника по програма „Уют” и която съобразно договора се ползва ако кредитополучателя не е нарушил задълженията си по договора, втория вариант е лихвен процент по договора, ведно с увеличение от 1%, който банката е начислила поради едностранна промяна на лихвения процент, като на вещото лице не са представени протоколи с решения за това увеличение, поради което съдът приема, че следва да се ползва третия вариант от вещото лице за сумата от 17202.42 лева, тъй като това е сумата с лихвения процент по договора, без отстъпката по програма „Уют”, която не може да се ползува от кредитополучателя поради нарушение на договорните му задължения.

Исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 1341.06 лева главница, ведно с лихва в размер на 17202.42 лева, а за останалата част следва да бъде отхвърлена.

По претенцията на двете страни за разноски: Съгласно т.12 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Банката е направила следните разноски – 7093.08лв в заповедното производство; 7343.07 лв за първа инстанция и 7628.71 лв за втора инстанция.

Ответниците са направили следните разноски – всеки един от тях по 6 000 лева за втора инстанция.

Съобразно уважената част на исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 593.98 лева за заповедното производство и 1253.76 лева за исковото производство, а на всеки един от ответниците, съразмерно на отхвърлената част на исковете сумата от по 5497.54 лева.

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено, в частта, с която са отхвърлени исковете за сумите от  1341.06 лева главница, ведно с лихва в размер на 17202.42 лева, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение No-125/13.02.2015 година, постановено по т.д.2394  по описа за 2013 година на Варненски окръжен съд,  В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „БАНКА ДСК” ЕАД,  искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК срещу К.Ц.Ц. и Т.Й.Ц. за признаване за установено, че дължат на „БАНКА ДСК” ЕАД сумите, за които е издадена Заповед No-6518/24.08.2012 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.12167 по описа за 2012 година на ВРС, 9-ти състав, а именно сумата от 1341.46  лева, представляваща просрочена главница по договор за жилище и ипотечен кредит от 14.07.2008 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -22.08.2012 година , както и сумата от 17 202.42 лева, представляваща редовна лихва за периода от 01.09.2011 година до 22.08.2012 година, както и сумата от 593.98 лева, представляваща реализирани от заявителя разноски, изразяващи се в заплатена д.т. и юрисконсултско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Ц.Ц. и Т.Й.Ц. дължат на „БАНКА ДСК” ЕАД част от сумите, за които е издадена Заповед No-6518/24.08.2012 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.12167 по описа за 2012 година на ВРС, 9-ти състав, а именно сумата от 1341.36  лева, представляваща падежирали вноски за главница по договор за жилище и ипотечен кредит от 14.07.2008 година до датата 22.08.2012 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -22.08.2012 година, както и сумата от 17 202.42 лева, представляваща редовна лихва за периода от 01.09.2011 година до 22.08.2012 година.

ПОТВЪРЖДАВА решение No-125/13.02.2015 година, постановено по т.д.2394  по описа за 2013 година на Варненски окръжен съд,  В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „БАНКА ДСК” ЕАД, искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК срещу К.Ц.Ц. и Т.Й.Ц. за признаване за установено, че дължат на „БАНКА ДСК” ЕАД сумите, за които е издадена Заповед No-6518/24.08.2012 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.12167 по описа за 2012 година на ВРС, 9-ти състав, а именно сумата за разликата над 1341.36 лева до 191280.68  лева, представляваща просрочена главница по договор за жилище и ипотечен кредит от 14.07.2008 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 22.08.2012 година, както и сумата за разликата над 17202.42 лева до размера от 17 986.66 лева, представляваща редовна лихва за периода от 01.09.2011 година до 22.08.2012 година; сумата от 12 168.63 лева, представляваща санкционираща лихва за периода от 03.01.2012 година до 22.08.2012 година, ведно със сумата от 6499.10 лева, разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК-121830616 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска”, 19 да заплати на К.Ц.Ц., ЕГН-********** и Т.Й.Ц., ЕГН-********** *** сумата от по 5497.54 лева за всеки един, представляваща разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА К.Ц.Ц., ЕГН-********** и Т.Й.Ц., ЕГН-********** *** да заплатят на „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК-121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска”, 19 сумата от 593.98 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 1253.76 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: