О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 535

                                                

                                                гр.Варна, 13.09.2017 г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                     НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                  

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №360 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на И.Й.М. и И.Й.М.,*** срещу определение № 1519/19.05.2017 г., постановено по т.д. № 350/2016 год. по описа на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение №229/27.03.17г. по т.д.№350/16г. на ВОС, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.

Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно поради съществено нарушение на закона и необоснованост. Навеждат доводи за това, че отказът от освобождаване за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване препятства достъпа на страната до правосъдие. Молят за отмяна на обжалваното определение.

Насрещната страна „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, със седалище гр.София е депозирала писмен отговор, с който излага съображения за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. №350/2016г. по описа на ВОС е приключило с решение №229/27.03.2017 г. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.Й.М. и И.Й.М.. Поради констатирани нередовности въззивната жалба е била оставена без движение, в т.ч. и за представяне на доказателства за внесена държавна такса за въззивно обжалване, която администриращият съд е изчислил в размер на 5295.04 лв.

С молба от 17.05.2017 г., въззивниците са сезирали съда с искане за освобождаването им от заплащане на дължимата държавна такса по подадената от тях въззивна жалба. За да остави без уважение искането за освобождаване, съдът е приел, че не са налице предпоставките за признаване в полза на молителите на липсата на достатъчно средства да заплатят дължимата държавна такса за въззивно обжалване, тъй като същите не са доказали невъзможността за нейното заплащане, а същевременно е констатирал наличие на данни относими към материалното положение на молителката М., които обаче същата не е декларирала.

Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по смисъла на  чл. 83, ал.2 от ГПК се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на молителя, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. В процесния случай, за да извърши дължимата по закон преценка на релевантните за основателността на молбата обстоятелства, наред с представените пред първоинстанционния съд доказателства, съдът е изискал от жалбоподателката М., да уточни броя, вида, местонахождението на имотите, които притежава, както и месечния размер на доходите за последните шест месеца.

От представената в настоящото производство декларация за имуществено състояние се установява, че молителката М., притежава 1/8 ид.част от дворно място с площ 216 кв.м.в гр.варна, както и над 50 дка поземлени имоти в землището на с.Мировци, обл.Варна и вилна сграда с площ от 26 кв.м. Декларирани са доходи за последните шест месеца, без да е посочен техния размер.

От своя страна жалбоподателят М. е декларирал, че е съдружник и управител в търговско дружество, като не получава доходи и дивиденти .

Въпреки твърденията, че са безработни, никой от двамата жалбоподатели не декларира да получава парично обезщетение за безработица, респ. липсват данни за трудоустрояването им; не са декларирали данни за това дали получават обезщетения за временна неработоспособност, изплатени по реда на КСО; липсват данни за наличието на сериозни заболявания, които препятстват полагането на труд и реализирането на доходи от трудовата дейност.

Горната фактическа установеност налага извода за неоснователност на молбата за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за производството по обжалване на решението на ВОС. В практиката си касационната инстанция приема, че правната възможност за освобождаване от такси и разноски по делото по реда на  чл. 83, ал.2 ГПК е установена в интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. От друга страна, когато внасянето на държавната такса би създало не трайно, а за определен период от време само известни затруднения за страната – задължена да я заплати, но същата като разход не е непосилна за същата, предпоставките на  чл. 83, ал.2 ГПК не са налице. /Определение № 183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012 г./.

Декларираните обстоятелства относно липсата на доходи, респективно средства за заплащане на държавна такса, са в разрез както с твърденията изложени в молба от 17.07.2017 г. и приложената към нея декларация, за получени от М. доходи по граждански договор, така и с доказателствата по делото от които се установява, че във връзка с подадените на 21.01.2016 г. възражения по чл.414 от ГПК, всеки от жалбоподателите е заплатил в брой на упълномощения адвокат по 4320 лева или общо 8640 лева.

Наред с това, от притежаваните поземлени имоти, независимо от наложените възбрани, биха могли да се реализират граждански плодове, посредством отдаването им под наем или аренда.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че молителите не са от категорията на лицата, за които заплащането на държавна такса в размер на 5295.04 лв. е непосилно, респ. останало е недоказано отсъствието на всякаква възможност от страна на молителите да заплатят същата. Предвид на това, като е оставил молбата за освобождаване от държавна такса без уважение, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, частната жалба на И.Й.М. и И.Й.М., като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.Й.М. и И.Й.М.,*** срещу определение № 1519/19.05.2017 г., постановено по т.д. № 350/2016 год. по описа на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение №229/27.03.17г. по т.д.№350/16г. на ВОС, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: