Р Е Ш Е Н И Е

 

220

                              

                гр. Варна ,25.07.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА                     КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 361 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по повод на въззивна жалба от  О В против решение № 253/18.03.2013г. по т.д. № 1583/2012г. на ВОС в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника срещу  „ В Н Д” ООД с правно осн. чл. 236,ал.2 ЗЗД за сумата от 27 180лв. – обезщетение за ползване на общински терен за периода 01.01.2009г.- 31.12.2009г. и по чл.86 ЗЗД за сумата общо в размер на 7254,95лв.– обезщетение за забава върху ненавременно заплатените обезщетения за ползване на общински терен за периода 01.01.2009г.- 31.12.2009г.,върху главница за всеки месец от 2 265лв.

   Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът счита , че претенцията за обезщетение не е погасена по давност. Неправилно е квалифициран искът като такъв по чл.236, ал.2 ЗЗД. Като прецени фактите първоинстанционният съд е следвало да даде и сам правилната правна квалификация на иска – по чл.59 ЗЗД. Моли се за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на друго , с което се уважат исковете.

   В писмения си отговор въззиваемата страна „В Н Д” ООД оспорва основателността на въззивната жалба. Счита , че претенцията за присъждане на обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД също се погасява с тригодишна давност по силата на чл.111,б.”б” ЗЗД. Наведените от самия ищец с исковата молба факти – за наличие на наемно правоотношение , в предходен период и продължаване ползването на имота от страна на наемателя за следващия процесен период, определят и правната квалификация на предявения иск по чл.236, ал.2 ЗЗД. Прави искане за присъждане на сторените в производството разноски.

   ВнАС прецени следното:

   В исковата молба О В твърди , че върху общински терен, находящ се в гр.Варна, ул. „Бачо Киро”, на позиция № 119А, зона 1-ва ответникът „В Н Д” ООД е поставил временен преместваем обект – Павилион за промишлени стоки с площ от 302 кв.м. въз основа на разрешение № 144/9/03.09.2008г. за срок от 01.01.2008г. до 31.12.2008г., на осн. чл.56 ЗУТ. След изтичане срока на разрешението ответникът е продължил да ползва общинския имот без основание и за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г. дължи на ищеца обезщетение за ползване на имот общинска собственост в размер на 27 180лв. Счита , че с тази сума ООД се е обогатило за сметка на О В до размера на това , с което е намалено имущественото състояние на ищеца за същия период. Претендира се заплащане на обезщетение за ползване без основание на общински терен за цялата 2009г. в размер на 27 180 лв. , както и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 7 254лв., формирани от законните лихви върху дължимите месечни обезщетения всяко от 2 265лв. за периода 01.10.2009г.-31.12.2009г.

   По повод на определения на ВОС за оставяне без движение на исковата млоба за конкретизация на обстоятелствената й част на два пъти О В изрично навежда твърдения , че за 2009г. ответникът ползва земя общинска собственост без правно основание за това предвид изтичане срока на разрешението за поставяне на временен преместваем обект. Между страните не е сключван писмен договор за наем и се търси обезщетение за ползване на имот общинска собственост без основание.

   С отговора на исковата млоба „В Н Д”ООД изразва становище за неоснователност на иска. ТВърди , че между сраните не е сключван писмен договор за наем на общински имот. За периода 2009г. ответникът въобще не е подавал искане по образец почл.4, ал.2 от НРПОТ за ползване на общински терен за поставяне на временен преместваем обект. Не е и ползвал такъв обект. Дори и да се установи ползване липсва противопоставяне от страна на О В за това, тъй като липсва заповед на Кмета на общината за демонтиране на преместваемия обект след изтичане срока на разрешението за поставянето му. Липсата на основание за заплащане на претендираното обезщетение води до неоснователност на иска и за обезщетение за забава , още повече , че падежът на търсеното плащане за обезщетение за ползване за 2009г. не е определен и длъжникът може да изпадне в забава след покана. А такава липсва. Оспорва се размера на обезщетението за ползване на общински имот. Счита , че е неприложим реда за определянето и администрирането за цени на услугите на територията на О В, а следва да се определи по реда на чл.59 ЗЗД- на възстановяване подлежи онова , с което лицето се е обогатило, до размера на обедняването на ищеца. Прави се и възражение за погасяване на вземането по давност.

   ВнАС на осн. чл.269 ГПК след като извърши проверка за валидност на обжалвания акт , намира следното:

   Въпросът за правната квалификация на предявения иск е от изключителната компетентност и задължение на решаващия съд. Същата се дава въз основа на наведените по исковата молба твърдения от страна на ищеца . С оглед диспозитивото начало на гражданския процес на осн. чл.6 , ал.2 ГПК съдът не може да се произнесе по нещо различно от това , с което е сезиран от страните – те определят спорното право. Очертаните с обстоятелствената част на исковата молба факти и искането по нейния петитум се съпоставят с визирани в хипотезиса на правните норми юридически факти и предписаната диспозиция, и при съответствие съдът посочва приложимата към спора правна норма. Съобразно която се разпределя доказателствената тежест в процеса и предвид която съдът дължи произнасяне / обсъждане/ на ревелавнтните за спора факти в решението си.

   В настоящия случай твърденията по исковата молба се свеждат до изложени факти , че ищецът е собственик на терен – земя , върху която за определен период /2009г./ ответникът е разположил обект   - павилион, който ползва , поради което и ползва и земята под него. Като това ползване е лишено от основание. Не е заплащал обезщетение за ползването, поради което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Изрично не се твърди да е имало сключен договор за наем / за какъвто и да е период/. За правната квалификация на иска няма значение какво е действителното положение  и дали то съответства на изложеното по исковата молба. Следователно то има значение към основателността на иска, което е дейност на страните по доказване на претенцията по исковата молба , респ. на възраженията по отговора й и дейност на съда по преценка на доказателствата и прилагане на правните норми към установеното по спора.

   При така съобразените твърдения по исковата молба, в двете уточнителни молби и становище в първо заседание след изслушания доклад по делото – изрично искане съдът да промени дадената от него квалификация по чл.236 , ал.2 ЗЗД с тази по чл.59 ЗЗД, ВнАС намира , че предявеният иск за периода 2009г. е с правно основание чл.59 ЗЗД.

   Видно от обжалваното решение след като е дал неправилна квалификация на иска ВОС по чл.236 , ал.2 ЗЗД е разгледал само релевантните за тази квалификация факти – налице ли е бил предхождащ процесния период договор за наем между страните, продължило ли е ползването на имота от наемателя , налице ли е противопоставяне от наемодателя. Същевременно не са изследвани релевантните за спора по чл.59 ЗЗД факти – явява ли се ищеца собственик на процесния терен, ползван ли е той от ответника , имали правно основание за това ползване, ако не – как следва да се изчисли размерът на обезщетението.

   Произнасянето по непредявен иск води до недопустимост на обжалваното решение. Същото следва да се обезсили и делото да се върне на ВОС за произнасяне по предявения иск. Акцесорността на претенцията по чл.86 ЗЗД спрямо иска по чл.59 ЗЗД /доколкото мораторната лихва за забава се изчислява върху главница ,представляваща обезщетение за ползване без основание на имот на ищеца/ предполага обезсилване на атакуваното решение и в тази част.

   Доколкото позицията и на ответника по иска е била, че предявеният иск за периода 2009г. е с правно осн. чл.59 ЗЗД, както и че с настоящето решение не се решава спорът по същество, съдът намира , че разноски не следва да се присъждат.

   Водим от горното  ,съдът

 

                     Р Е Ш И :

 

   ОБЕЗСИЛВА решение № 253/18.03.2013г. по т.д. № 1583/2012г. на ВОС в частта , с която са отхвърлени исковете на О В срещу  „ В Н Д” ООД с правно осн. чл. 236,ал.2 ЗЗД за сумата от 27 180лв. – обезщетение за ползване на общински терен за периода 01.01.2009г.- 31.12.2009г. и по чл.86 ЗЗД за сумата общо в размер на 7254,95лв.– обезщетение за забава върху ненавременно заплатените обезщетения за ползване на общински терен за периода 01.01.2009г.- 31.12.2009г.,върху главница за всеки месец от 2 265лв.

   ВРЪЩА  делото на ВОС за произнасяне по предявените искове с правно осн. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

   Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: