О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 427

 

                                             гр.Варна, 29.06.2018 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                   НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №361 по описа на съда  за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК, образувано по частна жалба на „ЛЕС ГРУП” ЕООД, със седалище гр.Търговище, срещу определение №159/30.04.2018 г., постановено по ч.т.д. №39/2018 г. по описа на ОС - Търговище, с което на осн. чл.679 от ТЗ е отменено решение на събрание на кредиторите на „Лессервиз“ ЕООД – в открито производство по несъстоятелност, със седалище гр.Попово, проведено на 22.03.2018 г.

Съдът намира, че образуваното по частната жалба производство е недопустимо, поради следните съображения:

Редът и условията за обжалване на решенията и определенията, постановени от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност, са уредени в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ, като в ал.1 са изчерпателно посочени актовете, които могат да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК, т. е. пред въззивна инстанция и пред ВКС, а останалите актове съгласно чл. 613а, ал.3 ТЗ подлежат на обжалване само пред апелативен съд по съответния ред от ГПК.

Определението по чл. 679, ал.4 ТЗ, с което състав на съда по несъстоятелността се произнася по искане на длъжника или на кредитор за отмяна на решение на събранието на кредиторите, не е сред изрично предвидените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК и следователно този акт не подлежи на инстанционен контрол.

Обжалваемост на този акт не следва и от разпоредбата на чл. 613а, ал.3 ТЗ, съгласно която подлежат на обжалване само определенията на съда по несъстоятелност, които отговарят на критериите на чл.274, ал.1 ГПК. Определението по чл.679, ал.4 ТЗ, не е преграждащо спрямо развитието на производството по несъстоятелност и следователно не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и предвидена изрично в закона обжалваемост на това определение, поради което не е налице и хипотезата на чл.274, ал. 1, т. 2 ГПК.

В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС /напр. определение № 28 от 14.01.2014 г. по ч. т. д. № 4450/2013. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 7 от 5.01.2011 г. по ч. т. д. № 913/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 167 от 11.04.2016 г. по ч. т. д. № 685/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 142 от 8.03.2016 г. по ч. т. д. № 337/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че въззивното производство, образувано по частна жалба срещу определение, постановено по искане за отмяна на решения на събрание на кредиторите, следва да бъде прекратено.

 

Воден от горното, съдът

   

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. №361 по описа на съда  за 2018 г., по описа на ВнАС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: