Р Е Ш Е Н И Е   № 247

 

01.11.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 362 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на К.В.Р. от гр. Варна, представляван от адв. А. Д. ***, срещу решение № 171/07.03.2018г., постановено по т. д. № 625/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника иск срещу ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД – гр. София, ЕИК 813191143, за присъждане на сумата 16 200 лв., представляваща разликата над 20 000лв. до 36 200лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от застрахователно събитие.

Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Основното оплакване в жалбата е за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, който, според въззивника, е силно занижен.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата се поддържа.

Застрахователят ЗК „ Лев Инс” АД не е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК и не изпраща представител в съдебно заседание.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, предявеният осъдителен иск е правилно квалифициран. Договорът за застраховка „ГО на автомобилистите“ между виновния водач и застрахователя е сключен на дата 27.03.2014г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекса приложение намират правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, с който съдът е сезиран.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Пред Варненски окръжен съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от К.В.Р. от гр. Варна ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 22.02.2015г. в гр. Варна, виновно причинено от Т С С като водач на МПС „Рено Меган“ с рег. № В ХХХХ НК, за който автомобил е била сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица застрахователна полица №  22114000917905 от ЗК „Лев Инс" АД ЕИК 121130788, със срок на действие от 28.03.2014г. до 27.03.2015г. Претендира се и законната лихва, считано от датата на деликта – 22.02.2015г., до окончателното изплащане на задължението.

Постановеното по спора решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на пострадалото лице сумата 20 000лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени болки и страдания от телесни повреди, изразяващи се в множествени счупвания на 2, 3 и 4-та метакарпални кости на лявата ръка, причинили трайно затруднение на хватателната функция на горния ляв крайник за не по-малко от 1.5- 2 месеца, както и психични проблеми, изразяващи се в причинени негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на застрахователното събитие - 22.02.2015г. до окончателно погасяване на задължението.

Следователно, в отношенията между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите”, сключено с ответника за увреждащия лек автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахования автомобил; причинени неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на Т С С като водач на застрахования л. а. „Рено Меган“ с рег. № В ХХХХ НК, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, с влязла в сила присъда по НОХД № 5377/2015г. по описа на Варненски районен съд.

Спорният въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Безспорно се установява от медицинската документация и от заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза, което се преценява като обективно и компетентно извършено и се кредитира изцяло, че в резултат на ПТП, настъпило на 22.02.2015г., на ищеца / 15 – годишен към тази дата/, който е пътувал на предната дясна седалка на увреждащото МПС, е причинено телесно увреждане: счупване на 2- ра, 3- та и 4-та метакарпални кости на лява ръка, обусловили трайно затруднение на функцията на крайника за не по- малко от 1.5 – 2 месеца. На пострадалия се е наложило да бъде проведено оперативно лечение, предвид естеството на счупванията и невъзможността да се приложи консервативен метод с наместване и гипсова имобилизация. Счупените кости са съединени с метал, последвала е гипсова имобилизация; отстраняване на метала и провеждане на физиолечение и рехабилитация за възстановяване на ставите в лявата ръка. Според вещото лице, изготвило заключението, въпреки проведеното адекватно лечение, към момент на извършения преглед е налице разлика в обективното състояние на ищеца в сравнение с това, което е било преди ПТП. Това се дължи, според експерта, на образувалата се кост на мястото на счупването и лека изпъкналост по гърба на лява ръка, като, поради близостта на тази кост до ставите на ръката, движението им е леко затруднено, в резултат на което се получава непълен юмручен захват на ръката, респ. налице е леко ограничение на движенията в киткената става назад. Следователно, въпреки проведеното адекватно лечение, не е настъпило пълно възстановяване на функционалната активност на горен ляв крайник.

В първоинстанционното производство е назначена и съдебно – психиатрична експертиза за установяване интензитета и характера на получената от ищеца, в резултат на ПТП, психическа травма. Съгласно заключението, изготвено от вещо лице с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачата, непосредствено след инцидента пострадалият К.Р. развива Посттравматично стресово разстройство F43.1 по МКБ 10 /международна квалификация на болестите 10 ревизия/. Продължаващите във времето лечение, възстановителен процес, невъзможност за продължаване на тренировките по спортна стрелба и съдебните дела поддържат спомена за катастрофата и съответната вторична невротична преработка на случилото се по напраплив и травматичен механизъм. Експертът установява и промени в личността, характеризиращи се с промяна на емоционално ниво – депресивно настроение, страхова готовност, потиснатост, ниско самочувствие, чувство на неудовлетвореност, загуба на интереси. Към настоящия момент в клиничната картина доминират умерена тревожност, безсъние, потиснато настроение, повишена раздразнителност, отбягващо поведение, активиране на травматичните преживявания при незначителен стимул, неудовлетвореност от проблеми, свързани с професионалната реализация.

Получените травми от пътния инцидент са обусловили съществена промяна в обичайния начин на живот на ищеца, ограничили са възможността да упражняване на активна спортна дейност. По време на инцидента пострадалият е бил ученик в 10- ти клас на спортното училище в гр. Варна със специалност – стрелба. След проведеното лечение, налагащо хоспитализация, пострадалият продължил обучението си в паралелката, но поради травмата е преустановил тренировките и е напуснал отбора по стрелба, тъй като вече не можел да се състезава. Това обстоятелство го обезкуражило и изнервило, чувствал се безполезен и безперспективен. След навършване на 18 години ищецът започнал сезонна работа като сервитьор, както и на автомивка, но поради силната болка в ръката при натоварване, се наложило след кратко време да напусне. Ищецът изпитвал и все още изпитва тревожност и напрегнатост при пътуване с автомобил, страхувал се през цялото време на пътуване, че някой ще го блъсне.

За тези обстоятелства са разпитани от първоинстанционния съд посочени от ищеца свидетели, чиито показания няма основание да не бъдат кредитирани и ценени при съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото.

Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалия, степента на увреждането, продължителността на лечение, неблагоприятната прогноза за възстановяване на пълен юмручен захват на лявата ръката, развитото от ищеца вследствие на инцидента Посттравматично стресово разстройство, и всички други установени и посочени– по- горе в мотивите релевантни факти и обстоятелства, обосновават извод за значителни физически и прихически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи като последица от процесното пътно- транспортно произшествие.

Като съобрази всички надлежно установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения / § 27 ал. 2 от ПЗР на КЗ/, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт към 2015г, с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди поне в размер на претендирана сума от 36 200 лв.

Предвид заключенията на назначените от първоинстанционния съд САТЕ и СМЕ, не е проведено успешно доказване по възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради непоставяне на предпазен колан и поради това няма основание за редуциране на дължимото обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 20 000лв. до 36 200лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество част от направени съдебно – деловодни разноски, като се постанови друго съобразно изводите на въззивния съд.

В останалата част решението на ВОС е влязло в сила.

По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна инстанции

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на ищеца, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 738.40 лв., представляваща неприсъдена част от направени разноски за първа инстанция, както и сумата 970лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по договор за правна помощ.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна такса върху присъдената от въззивния съд част от обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 648 лв. / 4 %/ за първа инстанция и 324 лв. /2 %/ за въззивна инстанция.

Воден от горното, ВнАпС, І- ви състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 171/07.03.2018г., постановено по т. д. № 625/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К.В.Р. от гр. Варна иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД – гр. София, ЕИК 813191143, за присъждане на сумата 16 200 лв., представляваща разликата над 20 000лв. до 36 200лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 22.02.2015г. в гр. Варна, виновно причинено от Т С С като водач на МПС „Рено Меган“ с рег. № В ХХХХ НК, както и в частта, с която К.В.Р. е осъден да заплати на ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД – гр. София, разноски за възнаграждение на вещите лица по СМЕ и САТЕ в общ размер от 156.63 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати на К.В.Р., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 16 200 лв. / шестнадесет хиляди и двеста лева/, представляваща неприсъдена от първоинстанционния съд част от дължимо обезщетение за претърпени от ищeцa неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни повреди, настъпили в резултат на ПТП от 22.02.2015г. в гр. Варна, по вина на Т С С като водач на МПС „Рено Меган“ с рег. № В ХХХХ НК, изразяващи се в множествени счупвания на 2-ра, 3-та и 4-та метакарпални кости на лявата ръка, причинили трайно затруднение на хватателната функция на горния ляв крайник за не по-малко от 1.5- 2 месеца, както и психични проблеми, изразяващи се в причинените му негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2015г. - датата на увреждането, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 1708.40лв. / хиляда седемстотин и осем лева и четиридесет ст./, представляваща общ размер на неприсъдена част от съдебно – деловодни разноски за първа инстанция и направени разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В останалата част решението на ОС – гр. Варна не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата 648лв. / шестстотин четиридесет и осем лева/, и по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – сумата 324 лв. / триста двадесет и четири лева/, на основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.