Р Е Ш Е Н И Е

№ 196/07.08.2019 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  05.06.2019 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 363  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

   Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна  жалба от

адв. Н. Ж., като пълномощник  на „ЗС механизация“ЕООД, с.Казашка река, община Аврен, обл.Варна, срещу решение  № 174/08.03.2018год. постановено по т.д. № 207/2017год. по описа на ВОС, с което съдът приема за установено в отношенията между „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175108126, със седалище и адрес на управление с. Герман, Столична община, ул. „Манастирска воденица” №5, „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД, ЕИК 103290570, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, Западна промишлена зона, и „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 103777655, че „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯЕООД, ЕИК 175108126, не дължи сумите по обратен изпълнителен лист от 19.03.2015г., издаден по ч.гр.д. №15994/2010г. на Варненски районен съд, 31 състав, в полза на „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД, в т.ч. 181 292,22 лева - главница, 6 500 лева - адв. хонорар и 8 455,01 лева – такси, предмет на изпълнително дело №20157810400684 по описа на ЧСИ Г. Д, рег. №781 в КЧСИ, което вземане е било прехвърлено на „ДЕВНЯ ТРЕЙД ООД с договор за цесия от 23.06.2015г., поради погасяване на вземанията чрез прихващане на насрещни дългове между страните по реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД, на основание в чл.439, ал.2 ГПК от ГПК.

Счита решението за недопустимо, евентуално за неправилно, поради следните съображения:

Искът на „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯЕООД против „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД и „ДЕВНЯ ТРЕЙД ООД по който е било образувано т.д. № 207/2017год с правно основание чл.439 ГПК, веднъж вече е бил предявен, по който е било образувано т.д. № 1802/2015год. по описа на ВОС. Искът е бил прогласен от съда с влязъл в сила съдебен акт като недопустим, поради липса на правен интерес. С определението за прекратяване съдът изрично е прогласил, че не са налице новонастъпили факти по см. на 439 ал.2 ГПК и е прекратил производството.

С предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, по който е образувано т.д. № 207/2017год. на ВОС, ищецът отново не твърди новонастъпили факти за периода от датата на образуване на изп. дело №20157810400684 по описа на ЧСИ Г. Д, рег. №781 в КЧСИ, по което твърди че не дължи сумата в размер на 196 247,23лв. до датата на подаване на иска. И по двете искови молби, искът се основава на арбитражно решение по ВАД № 487/2011год. на АС при БТПП. Това решение е нищожно на осн. Чл.47 ал.2 ЗМТА, защото е постановено по иск по чл422 ГПК, който не подлежи на разглеждане от арбитраж. В исковата молба по т.д. № 207/2017год. ищецът е изложил също така твърдения че има вземане от ответника „ЗС-Механизация“ЕООД в размер на 175 000лв., но същото не е конкретизирано по основание, не са приложени и доказателстнва за неговата изискуемост и ликвидност, което е предпоставка за преценка за наличието на правен интерес от предявения иск. Едва в края на производството ищецът е представил ново арбитражно решение по ВАД № 163/2014год. постановено  едва на 08.01.2018год. според който ответникът „ЗС Механизация“ЕООД дължи  на ищеца сума в размер на 157 004,26лв. и 10 907,50лв. разноски, но тази сума е различна от твърдяната в исковата молба, с която се твърди, че е извършено извънсъдебно прихващане.

Поради изложеното се прави извод, че към датата на предявяване на иска, ищецът е нямал правен интерес  от неговото предявяване, в следствие на което и постановеното решение е недопустимо.

Относно становището за неоснователност на иска:

Твърди се, че Арбитражно решение по ВАД № 487/2011год. на АС при БТПП е нищожно на осн. Чл.47 ал.2 ЗМТА и не поражда правни последици. За това неправилно съдът е основал своите правни изводи на него. Освен това, ищецът твърди в ИМ, че още преди делото е извършил прихващане  с вземането си от „ЗС-Механизация“ЕООД в размер на 175 000лв., ищецът не е имал изискуемо и ликвидно вземане в посочения размер и не е могъл да извърши извънсъдебно прихващане с него с вземането на „ЗС-Механизация“ЕООД по обратния изпълнителен лист и за това не е представил доказанелства за това. Ищецът е представил решение от 08.01.2018год. по ВАД № 163/2014год.  в края на делото и същото е за сумата от 157 004,26лв., а не за 175 000лв., както ищецът е твърдял в ИМ. За това ищецът не е могъл да извърши извънсъдебно прихващане с посочената сума в него преди делото, защото вземането все още не е съществувало. Като не е съобразил тези обстоятелства, съдът е постановил неправилно решение. Иска се да бъде обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо, евентуално същото да бъде отменено като неправилно.

С писмен отговор на процесуален представител въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна по изложени съображения.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е  допустима.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва, чрез процесуални представители, както и чрез представени писмени становища от същите.

На основание чл.265 ГПК, към жалбата се присъедини и съдът конституира като въззивник „Девня трейд“ООД гр.Варна. По същество, дружеството чрез процесуален представител, желае въззивната жалба да бъде уважена.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС –Варна е образувано по искова молба от „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175108126, със седалище с. Герман, Столична община, за установяване в отношенията му с ответниците „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД, ЕИК 103290570, със седалище гр. Варна, и „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 103777655, със седалище с. Казашка река, община Аврен, област Варна, че не дължи сумите по обратен изпълнителен лист от 19.03.2015г., издаден по ч.гр.д. №15994/2010г. на Варненски районен съд, 31 състав, в полза на „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД, и разноските за образуваното въз основа на него изпълнително производство, в т.ч. 181 292,22 лева - главница, 6 500 лева - адв. хонорар и 8 455,01 лева – такси, което вземане е било прехвърлено на „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД с договор за цесия от 23.06.2015г., поради погасяване чрез прихващане на насрещни дългове.

Твърди се от ищеца, че с решение от 11.02.2013г. по ВАД №487/2011г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (АС при БТПП) е признато за установено съществуването на вземането от ответника „ЗС-Механизация” ЕООД по договор за финансов лизинг реф. № 49-00311 от 25.05.2009г., в общ размер на 162 486,24 лева, в т.ч. главница в размер на 71 900,57 евро (с левова равностойност 140 625,29 лева), 14 472,45 лева - остатък от дължима законна лихва, 7 388,50 лева – разноски.

По ч.гр.д. №15994/2010г. на Варненски районен съд (ВРС), 31 състав, в полза на ответника „ЗС - Механизация” ЕООД, ЕИК 103777655, със седалище с. Казашка река, общ. Аврен, обл. Варна, е бил издаден обратен изпълнителен лист №2707 от 19.03.2015г.,  за сумата 181 292,22 лева, по който срещу ищеца е образувано изпълнително дело №684/2015г. по описа на ЧСИ Г. Д, рег. №781 в КЧСИ. В получената покана за доброволно изпълнение наред със сумата 181 292,22 лева, като дължими били посочени и сумите 6 500 лева - адв. хонорар и 8 455,01 лева - такси.

В хода на воденото изпълнително производство взискателят „ЗС-Механизация” ЕООД прехвърлил вземането си от „Скания Файнанс България” ЕООД по обратния изпълнителен лист на цесионера „Девня трейд” ООД, като по изпълнителното дело същият  бил конституиран като взискател на мястото на „ЗС-Механизация“ООД. Твърди се, че прехвърлянето на вземането е било извършено без знанието и съгласието на длъжника „Скания Файнанс България” ЕООД, поради което и на осн. чл.103, ал.3 от ЗЗД той има право да прихване изискуемото си вземане по лизинговия договор, установено по основание и размер с решението на АС при БТПП, с насрещното вземане на „ЗС-Механизация” ЕООД по обратния изпълнителен лист, издаден от ВРС, независимо от прехвърлянето муна  „Девня Трейд” ООД.

С нарочно изявление от 19.05.2016г. ищецът направил материалноправно изявление за прихващане на свое изискуемо вземане от „ЗС-Механизация” ЕООД в общ размер на 162 486,24 лева с насрещното вземане на предходния кредитор „ЗС-Механизация” ЕООД в общ размер на 196 247,23 лева до размера на по-малкото от тях. Това изявление било връчено на „ЗС-Механизация” ЕООД по пощата на 14.06.2016г., а също и чрез ЧСИ Г. Д по изпълнително дело №20157810400684.

Ищецът твърди, че на осн. чл.104 ал.2 ЗЗД, погасяването на насрещните дългове е настъпило на 19.03.2015г. - датата на издаването на обратния изпълнителен лист, като неговото вземане е било погасено изцяло, а в полза на „ЗС-Механизация” ЕООД, след извършеното прихващане е налице остатък в размер на 33 760, 99 лв.

С последващо изявление от 20.05.2016г. ищецът направил материалноправно изявление за прихващане на свое изискуемо вземане за равностойността на невърнатия му лизингов обект, предмет на договор за финансов лизинг от 25.05.2009г., в размер на 175 000 лева с остатъка от вземането на „ЗС - Механизация” ЕООД по обратния изпълнителен лист в размер на 33 760, 99 лв.  Като основание на това свое вземане ищецът „Скания Файнанс България” ЕООД излага, че в изпълнение на сключения между страните договор за лизинг, лизингодателят, съгласно договор за покупко-продажба от 28.07.2008г., е придобил поръчания от лизингополучателя камион - употребяван самосвал марка Скания, модел G 480 CB8X4HHZ описан в приложение № 1 към договора и е платил за него продажна цена в размер на 250 189,77 лева с ДДС. На 02.06.2009г. лизингодателят е предал на лизингополучателя лизинговия обект с двустранно подписан приемо - предавателен протокол. На 13.09.2009г. лизинговият обект е бил откраднат. В резултат на това за лизингодателя „Скания Файнанс България” ЕООД се е породило вземане спрямо ответника - лизингополучател „ЗС Механизация” ООД за пазарната стойност на камиона, предмет на сключения между страните договор за лизинг, като вземането е станало изискуемо към датата, на която договорът се е развалил по право, поради кражба на камиона - 13.09.2009г. Твърди, че кражбата на камиона, предмет на процесния договор, е довела до невъзможност да бъде изпълняван лизинговия договор, поради което същият се е прекратил по право с извършването на кражбата, съгласно чл.89, изр.1 ЗЗД, като ответникът-лизингополучател носи риск от невиновна невъзможност за изпълнение на договора, съгласно чл. 343 от ТЗ, т. 11а от приложимите към договора общи условия. Това вземане на лизингодателя спрямо лизингополучателя „ЗС Механизация” ООД било установено по основание и размер с влязло в сила решение от 08.01.2018 г. по арбитражно дело № 163/20914 г. на Арбитражен към БТПП, като ответникът „ЗС Механизация” ООД е осъден да заплати на „Скания Файнанс България” ЕООД, сумата 157 004.26 лева, представляваща пазарната стойност на употребяван самосвал марка „Скания”, модел G 480 CB8X4HHZ със самосвален кош „Майер”, предмет на договор за финансов лизинг от 25.05.2009г. към 13.09.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2014 г., до окончателното и́ плащане, както и сумата 10 907.50 лева, представляваща разноски по делото след насрещна компенсация. С оглед на изложеното ищецът счита, че вземането на ответника „ЗС - Механизация” ЕООД е било погасено в пълен размер, поради което не дължи сумите по обратния изпълнителен лист и разноските по образуваното изпълнително дело.

Относно изп. дело твърди следното: Въпреки, че изявленията за прихващане и доказателствата за връчването им на взискателя са били представени пред ЧСИ Г. Д по изп. дело № 20157810400684, ведно с отправени и идентични изявления за прихващане, същите не били зачетени от съдебния изпълнител като същият отказал да прекрати воденото изпълнително производство и продължил предприетите действия по принудително изпълнение. Твърди се, че изпълнително дело №684 на ЧСИ Г. Д е образувано през 2015 г., като изявленията за прихващане са направени от ищеца след неговото образуване. Представени са доказателства, че принудителното изпълнение е спряно, като обезпечение на иска.

При тези основни твърдения ищецът обосновава правния си интерес от воденето на настоящия установителен иск. В условие на евентуалност заявява, че прави тези компенсаторни изявления с исковата молба и молбата-становище от 24.01.2018 г., като моли съда да извърши съдебно прихващане на насрещните вземания в следния ред:

между  ликвидно и изискуемо вземане на ищеца „Скания Файнанс България” ЕООД в общ размер на 162 486,24 лева, установено с решение от 11.02.2013г. по ВАД №487/2011г. на АС при БТПП, и насрещното вземане на предходния кредитор „ЗС-Механизация” ЕООД в общ размер на 196 247,23 лева до размера на по-малкото от тях;

между остатъка на вземането на „ЗС - Механизация” ЕООД по обратния изпълнителен лист в размер на 33 760, 99 лв. и насрещните ликвидни и изискуеми вземания на „Скания Файнанс България” ЕООД, установени с решение от 08.01.2018г. по ВАД 163 от 2014г. на АС при БТПП в размери 157 004.26 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2014 г. до окончателното и́ плащане, и 10 907,50 лева - разноски по делото, до размера на по-малкото от тях;

В условие на евентуалност – прихващане на вземанията на „Скания Файнанс България” ЕООД, установени с решение от 08.01.2018г. по ВАД 163 от 2014г. на АС при БТПП в размери 157 004.26 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2014 г. до окончателното и́ плащане, и 10 907,50 лева - разноски по делото, с насрещното вземане на предходния кредитор „ЗС-Механизация” ЕООД в общ размер на 196 247,23 лева до размера на по-малкото от тях.

Ответникът „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 103777655, със седалище с. Казашка река, общ. Аврен, обл. Варна, оспорва иска като недопустим, а в условие на евентуалност, като неоснователен. Счита, че ищецът няма изискуеми и ликвидни вземания нито от „ЗС Механизация” ЕООД, нито от „Девня трейд” ООД, поради което нито към момента на отправяне на волеизявленията, нито понастоящем са налице предпоставките на чл.103 от ЗЗД за извършване на прихващане. Твърди, че решението на АС при БТПП по ВАД №487/2011г. е нищожно на основание чл.47, ал.2 от ЗМТА и не поражда правни последици, тъй като предметът на делото - установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, не подлежи на арбитраж. Заповедта за изпълнение, вземането по която ищецът е целил да установи с този установителен иск, е била обезсилена с влязъл в сила съдебен акт на компетентния държавен съд, като обратният изпълнителен лист е бил издаден на длъжника „ЗС Механизация” ЕООД именно поради несъществуване на вземането на кредитора.

За това ответникът счита, че вземанията на „Скания Файнанс България” ЕООД по това арбитражно решение не съществуват и с тях не е възможно да бъде извършено прихващане на вземането на „ЗС Механизация” ООД, цедирано на „Девня Трейд”, по което е образувано изпълнително дело №684/2015 година.  Наред с това се твърди, че това арбитражно решение е било постановено още в началото на 2013г., а обратният изпълнителен лист е издаден на 19.03.2015г., поради което същото не представлява факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, инициирало изп. дело №684/2015г. на ЧСИ Г. Д и не може да бъде основание на иск по чл.439, ал.2 от ГПК. Основани на това арбитражно решение аргументи ищецът е изложил както в производството по обезсилване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №5994/2010г. на ВРС, така и по предходно образувано от него исково производство по т.д. №1802/2015г. на Варненския окръжен съд, но законосъобразно същите не са били приети и от съдилищата като с влязло в сила определение на №888/16.03.2016г., производството по предявения т.д. №1802/2015г. на ВОС иск по чл.439, ал.2 от ГПК е било прекратено.

Отделно от това като неоснователно и недоказано се оспорва и съществуването на другото твърдяно от ищеца негово вземане, а именно за сумата 175 000 лева, представляваща равностойност на невърнат лизингов обект, поради което се твърди, че не е било възможно да се извърши прихващане с такова неликвидно и неизискуемо вземане.

Оспорва се и получаването на сочените от ищеца изявления за прихващане от ответниците „ЗС Механизация” ЕООД и „Девня трейд” ООД.

С оглед на това се твърди, че прихващане с вземането на „Девня трейд” ООД по обратния изпълнителен лист, издаден в полза на „ЗС Механизация” ЕООД не само, че не е извършено, но и не е възможно да бъде извършено. За това ответникът счита, че не са налице правопогасяващи факти, които да са настъпили след образуване на изп. дело №684/2015г., вземането по което е оспорил ищецът с иска си по чл.439, ал.2 от ГПК, поради което претенцията на ищеца е недопустима.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно следното: Страните „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД като лизингодател и „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД като лизингополучател,  са били обвързани с валидно облигационноправоотношение на основание сключения между тях договор за финансов лизинг реф. № 49-00311 от 25.05.2009г., с предмет придобиване от лизингодателя и предоставяне за ползване от лизингополучателя на 1 бр. употребяван самосвал Скания с единична цена 84 500 евро.

На 15.10.2010г. по ч.гр.д. №15994/2010г. по описа на Варненски районен съд, 31-ви състав, в полза на „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД и ЕТ „Натали-87-Андрей Игнатов”, ЕИК 103112703, седалище гр. Варна, за сумата 71 900,57 евро – сбор от 29 лизингови вноски, считано от м. февруари 2010г. останало неизплатено обезщетение по договор за финансов лизинг №49-00311, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 14.10.2010г. до окончателното и́ плащане и 5 823,74 лева – разноски по делото. На основание чл.418 от ГПК е било допуснато незабавно изпълнение на така издадената заповед, като в полза на кредитора „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД е бил издаден изпълнителен лист.

След подадено от длъжника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД възражение по реда на чл.414 от ГПК кредиторът е предявил по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване съществуването на вземанията си по оспорената заповед за изпълнение, по който е образувано т.д. №2329/2011г. по описа на Варненски окръжен съд. С определение №5532/09.12.2011г., влязло в сила на 05.06.2012г., производството по делото по отношение на длъжника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД е било прекратено. Исковият съд е прекратил производството, като е приел, че ответника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД в подадения от него писмен отговор на исковата молба е изложил доводи за наличието на арбитражно споразумение и висящ арбитражен спор -ВАД №488/2011г. на АС при БТПП, поради което са налице предпоставките на чл.8 ал.1 от ЗМТА за прекратяване на производството.

Позовавайки се на прекратяването на исковото производство, с определение №3295/04.03.2013г. по ч.гр.д. №15994/2010г. заповедният Варненски районен съд е обезсилил издадените преди това в полза на кредитора „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД.

По повод на молба на длъжника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД, с разпореждане №12891 от 24.03.2014г. заповедният съд е разпоредил в негова полза да бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу кредитора „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД за сумата 181 292,22 лв., която е била събрана принудително по изп.д. №20107180400566 на ЧСИ Станимира Костова въз основа на обезсиления изпълнителен лист, издаден преди това на кредитора по реда на чл.418 от ГПК по ч.гр.д. №15994/2010г. на ВРС.

Обратният изпълнителен лист е бил издаден на длъжника ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД на 19.03.2015г. Въз основа на него е било образувано изпълнително дело №20157810400684 по описа на ЧСИ Г. Д, рег. №781 в КЧСИ, което както се посочи по-горе, е неприключило.

В изпратената и получената от длъжника „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД покана за доброволно изпълнение наред със сумата 181 292,22 лева, като дължими били посочени и сумите 6 500 лева - адв. хонорар и 8 455,01 лева – такси по изпълнителното дело. В хода на воденото изпълнително производство с договор от 23.06.2015г. взискателят „ЗС-Механизация” ЕООД прехвърлил вземането си от „Скания Файнанс България” ЕООД по обратния изпълнителен лист на цесионера „Девня трейд” ООД, като последния бил конституиран като взискател на мястото на „ЗС-Механизация“ ЕООД.   Цесията е била съобщена от предходния кредитор – цедента „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД с връчено на длъжника „Скания Файнанс България” ЕООД на 13.10.2015г. уведомление. 

С влязло в сила решение от 11.02.2013г. по ВАД №487/2011г. на Арбитражния съд при Българската търговско - промишлена палата, е установено съществуването на ликвидни и изискуеми вземания на ищеца „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД спрямо „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД по сключения между страните договор за финансов лизинг реф. № 49-00311 от 25.05.2009г., за дължимо обезщетение по чл.16, б.”б”, подклауза ІІ, б.”бб”, във вр. с чл.12, , б.”ж” от ОУ-ДФЛ, в общ размер на 71 900,57 евро, законната лихва върху нея, считано от 14.10.2010г. до окончателното и́ плащане, като са присъдени и разноски в размер на 7 388,50 лева.

На основание това арбитражно решение, с изявление от 19.05.2016г. ищецът направил материалноправно изявление за прихващане на свое изискуемо вземане от „ЗС-Механизация” ЕООД в общ размер на 162 486,24 лева с насрещните вземания на длъжника „ЗС- Механизация” ЕООД по обратния изпълнителен лист и разноските по образуваното изпълнително дело №20157810400684 по описа на ЧСИ Г. Д в общ размер на 196 247,23 лева до размера на по-малкото от тях. Същото е било връчено на „ЗС-Механизация” ЕООД по пощата на 14.06.2016г.

На 20.05.2016г. ищецът е отправил до „ЗС - Механизация” ЕООД последващо материалноправно изявление за прихващане на свое изискуемо вземане за равностойността на невърнатия му лизингов обект, предмет на договор за финансов лизинг от 25.05.2009г., в размер на 175 000 лева с остатъка от вземането по обратния изпълнителен лист в размер на 33 760, 99 лв.

Тези две изявления изявления за прихващане са били отправени и до ЧСИ Г. Д по изп. дело №20157810400684 като е поискано изпълнителното производство да бъде прекратено поради погасяване на вземането – предмет на принудително събиране чрез извършеното прихващане на насрещни дългове между страните.

Това искане не е било удовлетворено от съдебния изпълнител, като и  понастоящем изпълнителното производство е висящо. Същото с определение по ч.гр.д. №575/2017г. на СГС е било спряно в хипотезата на чл.390, ал.4 от ГПК. Исковото производство е образувано по исковата молба на ищеца „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, заведена с вх. №5005/20.02.2017г. Преписи от исковата молба, уточняващата молба по реда на чл.129, ал.2 от ГПК от 09.03.2017г. и приложенията към тях са били връчени на ответниците „ЗС - Механизация” ЕООД и „Девня трейд” ООД съответно на 13.04.2017г. и на 23.03.2017г. В първото откритото съдебно заседание на 08.02.2018г. ищецът като нововъзникнало  доказателство е представил решение от 08.01.2018 г. по арбитражно дело № 163/20914 г. на Арбитражен към БТПП, с което ответникът „ЗС Механизация” ООД е осъден да заплати на „Скания Файнанс България” ЕООД, сумата 157 004,26 лева, представляваща пазарната стойност на употребяван самосвал марка „Скания”, модел G 480 CB8X4HHZ със самосвален кош „Майер”, предмет на договор за финансово обвързан лизинг от 25.05.2009г. към 13.09.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2014г., до окончателното и́ плащане, както и сумата 10 907,50 лева, представляваща разноски по делото след насрещна компенсация.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Основанието на иска по чл.439 ал.2 ГПК е следното: Ищецът твърди че са възникнали нови обстоятелства след издаването на обратния изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15994/2010год. на ВРС, на ответника „ЗС-Механизация“ЕООД извършени прихващания, чрез материално правни изявления за прихващания,  със свои изискуеми вземания към ответника.  С исковата молба е направено изрично искане, при условия на евентуалност, ако съдът приеме, че прихващанията не са извършени надлежно, прави същите изявления за прихващане с исковата молба. Видно е, че съдът е разгледал и уважил евентуално направеното искане за прихващане с исковата молба, поради което предмет на настоящето производство и при извод за допустимост на иска, са именно наличието на предпоставките за извършване на прихващате на вземанията.

Относно оплакванията за недопустимост на иска, поради предявен вече иск по чл.439 ал.2 ГПК, по който е било образувано т.д. № 1802/2015год. на ВОС: Възражението е неоснователно. Видно от приложеното т.д. № 1802/2015год.,  действително е бил предявен иск по чл.439 ал.2 ГПК между същите страни. Но същото е било прекратено, поради недопустимост на иска, понеже съдът е приел, че ищецът не сочи нови обстоятелства-т.е искът не е разгледан по същество. Поради което, между страните не е постановяван съдебен акт, който да е разрешил спора със сила на присъдено нещо, поради което и не е нарушена забраната на чл.299 ал.1 ГПК.

Относно твърдението за недопустимост на арбитражното решение от 11.02.2013г. по ВАД №487/2011г. на Арбитражния съд при Българската търговско - промишлена палата: Същото е неоснователно:

Арбитражният съд не е разгледал иск по чл.422 ГПК. Предявеният иск по чл.422 ГПК пред ВОС е прекратен, поради наличие на арбитражна клауза.

Спорът пред Арбитражния съд е пренесен именно по възражение от ответника пред исковия съд пред който производството е било прекратено. В производството пред арбитражния съд е разгледан установетелен иск за дължимост на суми по договора за финансов лизинг и относно предмета на това производство съдът е бил компетентен.

Предвид изложеното следва да се приеме, че постановеното арбитражно решение - Решение от 11.02.2013г. по ВАД №487/2011г. на АС при БТПП, е валидно, произвело е законна сила и се ползва със задължителността, определена с правилото на чл.38, ал.4 от Закона за международния търговски арбитраж, според която Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. В подкрепа на изложеното по-горе, че арбитражното решение няма връзка със заповедното производство е и обстоятелството, че това решение не е зачетено от съдилищата, за това е и постановено обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист (определение №3295/04.03.2013г. по ч.гр.д. №15994/2010г. на ВРС), съответно впоследствие на ответника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД е издаден обратен изпълнителен лист за събраните от него в хода на допуснатото предварително изпълнение суми (разпореждане №12891/24.03.2014г. по ч.гр.д. №15994/2010г. на ВРС).

Освен това, твърдението на ответника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД за невалидност на това арбитражно решение е отречено и с решение №229/22.07.2014г. по т.д. №2789/2013г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., постановено в производство по чл.47, т.3 от ЗМТА.  В обобщение следва да се отбележи, че Решение от 11.02.2013г. по ВАД №487/2011г. на АС при БТПП, е валидно, като дори и да има пороци, същите  не могат да бъдат предмет на настоящето производство.

Предвид изложеното, възраженията за недопустимост на иска и на арбитражното решеине са неоснователни.

При разглеждане на иска по същество, съдът съобрази следното:

Съглано чл.103 ал.1 ЗЗД, предпоставки за да бъде извършено прихващане е две лица да си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи. В този случай всяко лице от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

Според чл.104 ал.1 ЗЗД, За да се извърши прихващането е необходимо лицето да направи изявление, което да достигне до другата страна, а според 104 ал.2 ЗЗД-Двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

С Арбитражното решение е уважен установителен иск и с него вземанията на кредитора „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД спрямо длъжника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД за дължимо обезщетение по сключения между страните договор за финансов лизинг реф. № 49-00311 от 25.05.2009г. са установени като ликвидни и изискуеми. За това следва да се приеме, че същите могат да бъдат прихванати с насрещните вземания на длъжника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД спрямо кредитора „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, предмет на издадения му по ч.гр.д. №15994/2010г. на ВРС обратен изпълнителен лист и образуваното въз основа на него изпълнително производство.

Прихващането е могло да се извърши преди длъжникът „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД да прехвърли вземанията си по издадения му обратен изпълнителен лист в полза на  ответника „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД, ЕИК 103290570 -арбитражното решение е влязло в сила на 22.02.2013г., обратният изпълнителен лист е издаден на 19.03.2015г., а прехвърлянето на вземането –на 23.06.2015год., поради което в случая ищецът може да компенсира с цедираното вземане.

С извършването на цесията новият кредитор замества стария, но съдържанието на правоотношението, от което е възникнало прехвърленото вземане се запазва. Не се оспорва факта, че ищецът не е изразявал съгласие с извършената цесия. За това, длъжникът може да прихване задължението си, срещу свое вземане към предишния кредитор, респективно длъжникът запазва възраженията си, основани на отношенията с цедента, които следва да се предявят на цесионера.  Фактът, че ищецът „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането на „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД спрямо него, извършено с връчено му на 13.10.2015г. уведомително писмо от цедента, не е спорен между страните по делото, но както се посочи, същият не е изразявал съгласие по см. на чл.104 ал.4 ГПК. Не е спорно и обстоятелството, че  ищецът „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД не отправял изявление за прихващане на цесионера- ответника „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД по см. на чл.104 ал.1 ЗЗД.

 Следователно, активното вземане на ищеца, установено с влязлото в сила на 22.02.2013г. решение по ВАД №487/2011г. на АС при БТПП, съответно насрещното (пасивното) вземане на длъжника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД по издадения му обратен изпълнителен лист-19.03.2015год., не са спорни към датата на предявяване на иска- 20.02.2017г. – с посочените съдебни актове същите са установени по основание, размер и изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на преписа от исковата молба и приложенията към нея на ответника - цесионер „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД е настъпил погасителния ефект на отправеното от ищеца изявление за прихващане. Сочените от ищеца размери на насрещните вземания не са оспорени в процеса и са следните:

Активното вземане на ищеца „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД е за сумата 140 625,29 лева (- левовата равностойност на 71 900,57 евро) - главница, 14 472,45 лева - остатък от дължима законна лихва, 7 388,50 лева – разноски. Доколкото с арбитражното решение по ВАД №487/2011г. на АС при БТПП е установено съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.10.2010г. до окончателното и́ плащане, като само за периода до датата на влизане на решението в сила (22.02.2013г.) същото е в размер 34 280,01 лева (установен от съда с помощта на програмен продукт АПИС-ФИНАНСИ-Изчислителни системи), то и размера на предявената за компенсиране частична претенция от 14 472,45 лева следва да се приеме за установена по размер.

Пасивното вземане по обратния изпълнителен лист, издаден на длъжника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД, прехвърлено впоследствие на цесионера „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД е в размер на 181 292,22 лева – главница, като освен него претенцията включва и сумите 6 500 лева – платен адвокатски хонорар за водене на изпълнителното дело и 8 455,01 лева – платени такси на съдебния изпълнител за принудително събиране на вземането.

При прихващане на насрещни вземания същите се погасяват до размера на по-малкото от тях към момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към датата на компенсационното волеизявление, или в случая това е датата -19.03.2015год., когато е издаден обратния изп.лист.

Понеже вземането на ищеца в общ размер на 162 486,24 лева е по-малко от насрещното вземане, чийто носител към настоящия момент е ответникът „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД, в общ размер 196 247,23 лева и което е предмет на изп.д. №20157810400684 по описа на ЧСИ Г. Д, рег. №781 в КЧСИ, следва извода, че изпълняемото право е погасено частично чрез прихващане към 19.03.2015г.- датата на снабдяването на ответника „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯЕООД с обратния изпълнителен лист, поради което до размера от 162 486,24 лева (включващ изцяло разноските по изпълнителното производство и част от главницата по обратния изпълнителен лист) същото не съществува.

След тази компенсация в полза на кредитора „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД е налице остатък по главницата в размер на 33 760,99 лева.

Към датата на предявяване на иска, предмет на настоящето производство, насрещното вземане на ищеца „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД за равностойността на невърнатия му лизингов обект, предмет на договор за финансов лизинг от 25.05.2009г., в размер на 175 000 лева, заявен с компенсаторното изявление от 20.05.2016г., не е безспорно. С оглед на това и като се отчете и коментирания по-горе факт, че това извънсъдебно изявление за прихващане не е отправено до носителя на насрещното вземане към този момент - цесионера „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД, твърдението на ищеца, че погасителният ефект на прихващането е настъпил на 19.03.2015г. - датата на издаването на обратния изпълнителен лист не може да се сподели.

Относно твърдението за извършено прихващане:

В процеса е прието влязло в сила решение от 08.01.2018г. по арбитражно дело №163/20914г. на Арбитражен съд към БТПП /стр.182/, по което ответникът „ЗС-Механизация” ООД е осъден да заплати на „Скания Файнанс България” ЕООД, сумата 157 004,26 лева, представляваща пазарната стойност на употребяван самосвал марка „Скания”, модел G 480 CB8X4HHZ със самосвален кош „Майер”, предмет на договор за финансово обвързан лизинг от 25.05.2009г. към 13.09.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2014г., до окончателното и́ плащане, както и сумата 10 907,50 лева, представляваща разноски по делото след насрещна компенсация.  Това решение установява със силата на пресъдено нещо вземането на кредитора „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД като съществуващо по основание и размер към датата на предявяване на иска  - 23.04.2014г.

С оглед на изложеното, следва извода, че вземането на ищеца от спорно е станало безспорно, ликвидно и изискуемо с влязлото в сила решение от 08.01.2018г. по арбитражно дело №163/20914г. на Арбитражен съд към БТПП.

За да може длъжникът да компенсира задължението си към цесионера с вземането си срещу цедента, условията за компенсиране следва да са същестували преди съобщаванена цесията. Или в настоящия случай-13.10.2015год.- датата на съобщаване на длъжника за извършената цесия, до която дата би могло да се компенсира с вземане на цедента. Към тази дата насрещното вземане на ищеца е изискуемо, но не и ликвидно-спорне  по основание и размер, доколкото е предмет  на цитираното арбитражно производство.  В тази връзка съдът приема, че възможността за прихващането на това вземане е възникнала едва след окончателното приключване на арбитражния спор, с който то е  установено по основание и размер т.е. е станало изискуемо и ликвидно по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. Към датата на влизане в сила и на арбитражното решение-08.01.2018год., вземането не е в патримониума на „ЗС-Механизация“ЕООД-същото е било прехвърлено с договора за цесия от 23.06.2015год.

В тази връзка съдът приема, че предпоставките за прихващане не са налице към датата на съобщаването- 13.10.2015год., тъй като вземането на ищеца срещу праводателя /цедента/ на ответника е станало ликвидно след получаването на съобщението за извършената цесия. Такава хипотеза е възприета и коментирана в правната доктрина - /Облигационно право, обща част от Ангел Калайджиев/ според който: „Длъжникът, който не е приел цесията, може да прихване задължението си към цесионера със свое вземане срещу цедента, стига условията за компенсиране да са съществували преди съобщаването на цесията – чл. 103, ал. 3 от ЗЗД. Тази възможност е следствие на обратното действие на прихващането. Задълженията се смятат за погасени /прекратени/ от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено – чл. 104, ал. 2 от ЗЗД. Без значение е дали длъжникът е знаел за съществуването на насрещното вземане в момент, в който е приел цесията“. Подобна теза е развита и от Облигационно право –Общо учение за облигационното отношение-книга втора /нова редакция О.Герджиков –стр.10/.  Съдът споделя изложените съображения, като счита, че същите се отнасят и следва да се приложат за разрешение на правния спор. За това не са налице предпоставтките за валидно прихващане на остатъчното задължение на ищеца по обратния изпълнителне лист със сумите, които цедента е осъден да заплати на ищеца с решение от 08.01.2018г. по арбитражно дело №163/20914г. на Арбитражен съд към БТПП. За това, искът за недължимост на сумата от 33 760,99лв. се явява неоснователен и следва да се остави без уважение. Или, искът за недължимост на сумата по обратния изпълнителен лист в размер на 147 531,23лв.-главница се явява основателен, а съответно неоснователен е за сумата от 33 760,99лв.-главница по обратния изпълнителен лист. Предвид частичната неоснователност на иска, следва да бъдат редуцирани и приетите като недължими суми за адвокатски хонорар и разноски за съдебното изпълнение-съответно дължим от ищеца адвокатски хонорар е сумата от 1217,17лв., а относно дължимите такси искът е неоснователен за сумата от 1 581,09лв.  С оглед на изложеното, решението на ВОС се явява неправилно и следва да бъде  отменено и искът отхвърлен за посочените размери. Разноски и дължими такси: Въззивникът е направил разноски пред въззивната инстанция в общ рамер от 7 424,95лв., а въззиваемата страна- в размер на 2 373,67лв.. С оглед изхода на спора, на въззивника се дължат разноски в размер на 1 277,34лв., а на въззиваемата страна-1970,14лв. След извършена компенсация, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 692,80лв.

Водим от горното, съдът

                                         

                                         Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 174/08.03.2018 год., постановено по т.д.№ 207/2017 год. по описа на ВОС В ЧАСТТА  с която ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175108126, със седалище и адрес на управление с. Герман, Столична община, ул. „Манастирска воденица” №5, представлявано от управителя Ларс Густав Фолке Варнлунд, „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД, ЕИК 103290570, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, Западна промишлена зона, ул. „Атанас Москов” №308, представлявано от управителя С.П.С., и „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 103777655, със седалище и адрес на управление с. Казашка река 9125, община Аврен, област Варна, ж.к. „Оранжериен комплекс”, представлявано от управителя Радослав Борисов Ангелов, че „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175108126, не дължи сумите по обратен изпълнителен лист от 19.03.2015г., издаден по ч.гр.д. №15994/2010г. на Варненски районен съд, 31 състав, в полза на „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД, в т.ч. за разликата над 147 531,23лв. до сумата от  181 292,22 лева - главница, за разликата над 5282,83лв.  до сумата от 6 500 лева - адв. хонорар и за разликата над 6873,92лв. до сумата от 8 455,01 лева – такси, предмет на изпълнително дело №20157810400684 по описа на ЧСИ Г. Д, рег. №781 в КЧСИ, което вземане е било прехвърлено на „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД с договор за цесия от 23.06.2015г., поради погасяване на вземанията чрез прихващане на насрещни дългове между страните по реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД, на основание в чл.439, ал.2 ГПК от ГПК И ОТХВЪРЛЯ  иска за посочените суми.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останаллите части.

ОСЪЖДА   „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 103777655, със седалище и адрес на управление с. Казашка река 9125, община Аврен, област Варна, ж.к. „Оранжериен комплекс”, представлявано от управителя Радослав Борисов Ангелов да заплати на „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175108126, със седалище и адрес на управление с. Герман, Столична община, ул. „Манастирска воденица” №5, представлявано от управителя Ларс Густав Фолке Варнлунд сумата от 692,80лв. извършени разноски за въззивната инстанция, на осн. Чл.78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.