Р Е Ш Е Н И Е

   № 269

                           гр. Варна, 17.10.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 364 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по повод на въззивна жалба от С.М.А. и И. М А. против решение № 37/28.02.2014г. по т.д. № 233/13г. на ДОС в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу „Д З”АД за заплащане на: разликата над 25 000лв. до 100 000лв. за всеки въззивник , представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на майка им А Ю Р. при ПТП на 28.08.2012г.; както и на сумата по 10 825,53лв. за всеки въззивник, представляваща неплатено обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата, определено по размер от законната лихва.

   Подадена е и частна жалба от „Д З”АД против определение № 204/30.04.2014г. по т.д. № 233/13г. на ДОС в частта, с която се оставя без уважение молбата на частния жалбоподател по чл.248,ал.1 ГПК. Счита , че съобразно отхвърлената част от исковете се дължат на ответника разноски за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.

   Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. Считат , че неправилно е определен размерът на дължимите обезщетения като не са преценени в достатъчна степен характерът и обемът на претърпените неимуществени вреди. Тъй като частично са уважени исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се присъди върху тях обезщетение за забава за периода от ПТП- 28.08.2012г. до завеждане на иска – 18.09.2013г. Моли се за отмяна на атакуваната част от първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което изцяло се уважат предявените искове.  Претендират се разноски за въззивна инстанция в размер на сумата 5 560 лв.- юр.к. възнаграждение.

   Не  е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Д З”АД. В с.з. депозира писмено становище , с което се оспорва основателността на въззивната жалба.

   ВнАС прецени следното:

   В исковата молба се твърди , че ищците са наследници по закон на А Ю Р. –тяхна майка,починала в резултат на претърпяно ПТП на 28.08.2012г., причинено виновно от водача К Р.. Последният е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343а,ал.1,т.”б” вр. чл.343,ал.1,б.”в” и чл.342, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 ЗДвП с влязла в сила присъда по НОХД № 348/13г. на БОС. ПТП се е осъществило при наличие на покрит риск „гражданска отговорност” по валидна застраховка „гражданска отговорност” със срок 11.10.2011г.-10.10.2012г. при ответника „Д З”АД, гр.София.Загубата на майката на ищците е довела до цялостна промяна в начина им на живот, загубили са сигурна опора, приятел и обичащ родител.За понесените неимуществени вреди в резултат на деликта всеки ищец претендира по реда на чл.226 КЗ от застрахователя сумата от 100 000лв. , ведно със законната лихва върху същата сума от дата на подаване на исковата молба – 18.09.2013г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 10 825,53лв.- обезщетение за забава върху тази главница за периода от ПТП - 28.08.2012г. до завеждане на иска – 18.09.2013г., на осн. чл.86 , ал.1 ЗЗД.

   Ответникът „Д З”АД оспорва исковете по размер. Счита, че при определяне на справедливото обезщетение следва да се преценят конкретно претърпените от всеки ищец вреди. В тази връзка от значение са фактите, че и двамата ищци са в зряла възраст, достатъчно самостоятелни и независими от своята майка – на 90г. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата А Р. – същата не е била с поставен предпазен колан.

   Предявените искове са по чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД.

   Настоящата инстанция като съобрази становищата на страните и събраните доказателства намира за установено следното:

    Не се спори между страните относно установените от ДОС обстоятелства , касаещи осъществяването на ПТП с автомобил , управляван от виновния водач , в който автомобил на задна дясна седалка е пътувала пострадалата, без поставен предпазен колан. Безспорно е установена вината и противоправността на деянието му с присъда, която следва да бъде зачетена от гражданския съд, разглеждащ гражданско правните последици на деликта. Доказана е причинната връзка между деянието и вредоносния резултат- при ПТП наследодателката е получила травматични увреждания, в резултат на които в последствие на 01.09.2012г. тя е починала в болнично заведение.

   Предвид разпита на свидетели и писмените доказателства ищците като син и дъщеря на починалата са претърпели неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания по загуба на най-близък човек- тяхната майка.

   Спори се относно размера на обезщетението.

   Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, за определянето му по справедливост, следва да отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на живот към датата на ПТП - 2012г., така и че тя е фон на проявление на конкретна неимуществена вреда за конкретния ищец . От значение са доказаните факти на съвместно съжителстване на пострадалата , ищците и виновния водач в една къща в с.Бенковски, като и трите деца на А Р. са полагали грижи за нея , предвид напредналата й възраст – 90г. Тя е била в относително стабилно за възрастта си здраве, помагала е в отглеждането на внуците и за поддържане на добрата обстановка в семейството. Липсата й осезаемо се чувства от ищците. Изхождайки от това съдът намира , че справедлив размер на обезщетението за претърпените от всеки един ищец неимуществени вреди  е този от 80 000 лв.

   По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата:

   Не се спори относно установеното и от първоинстанционния съд , че към момента на ПТП А Р. се е возила на задна дясна седалка без поставен предпазен колан / в този смисъл и заключението на САЕ на в.л. Смоков/. Същото представлява нарушение на чл.137а ЗДвП, вменяващ на пътниците и водача на лекия автомобил да ползват предпазни колани. Само нарушението на нормативно изискване не може да обоснове извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. На изследване и анализ подлежи дали конкретното нарушение на правилата за движение по пътищата от пострадалата е способствало и в каква степен за настъпване на вредоносния резултат. ВнАС кредитира заключението на в.л. Димитров по изслушаната от ДОС СМЕ, от което се установява безпротиворечиво, че: Конкретната причина за настъпилата смърт е белодробна тромбоемболия, представляваща усложнение на многофрагментно счупване на дясна бедрена кост. Последното е резултат от силен удар в предно задна посока на бедрото/ съприкосновение с облегалката на предната седалка/. Този удар е причинен от внезапно преустановяване движението на автомобила / поради виновно поведение на водача на същия/ , при което се преместват долните крайници и таза на седящия отзад пътник в посока напред. Ако пострадалата беше поставила предпазен колан, тазът и крайниците й се стационират към седалката и не би се извършило това «преместване» , не биха се получили гореописаните травми. Налага се извод , че както поведението на виновния водач , така и това на пострадалата са в пряка причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат. Като съдът определя съпричиняването в равна степен между посочените лица, т.е по 50%.

   Горното обуславя крайно заключение за основателност на предявените искове в размер на по 40 000лв. За разликата над 40 000лв. до 100 000лв. за всеки ищец те се явяват неоснователни. Обезщетението за неимуществени вреди на осн. чл.84,ал.3 ЗЗД е дължимо от датата на деликта. Тъй като смъртта е настъпила на 01.09.2012г. / а не на 28.08.2012г./, то това е и датата на падежа. За периода от 01.09.2012г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди се дължи обезщетение за забава в размер на законанта лихва върху главницата за периода на забавата, на осн. чл.86 , ал.1 ЗЗД. Следователно обезщетенията от по 40 000 лв. следва да се присъдят ведно със законната лихва върху тях от 01.09.2012г. до окончателното им изплащане и без конкретизиране на размера на обезщетението за забава до датата на предявяване на исковата молба.

   Доколкото ищците , сега въззивници нямат частна жалба срещу определението на ДОС по чл.248 ГПК /постановено и по тяхна молба/ , на тях не следва да им се присъждат с въззивното решение разноски за първа инстанция по уважената част от исковете им, в която част решението на ДОС е влязло в сила като необжалвано. ВнАС следва да съобрази предвид направеното искане само сторените от ищците разноски съответни на уважената от настоящата инстанция част от исковете им / разликата над 25 000 лв. до 40 000лв./ . Същите представляват заплатено адвокатско възнагражедние в размер на по 1 125лв. от всеки ищец. Направено е искане от въззивниците за присъждане на разноски и за въззивна инстанция. Само въззивникът И.Р. е доказал извършване на същите в размер на 3000лв. – адв.възнаграждение. Съобразно уважената част от въззивната му жалба / за разликата над 25 000лв. до 40 000лв. / следва да му се присъдят разноски от 600лв., на осн. чл.78 , ал.1 ГПК. Или в полза на С.М.А. се дължат разноски за двете инсатнции в размер на 1 125лв., а в полза на И.М.Р. – 1725лв.

   Въззиваемата страна е направила следните разноски пред ДОС : 500лв. за депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 4883лв. за двата иска от по 100 000лв. / както е поискано и което съответства на размера по чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г./. Тъй като исковете са частично основателни , то за отхвърлената им част се дължи на ответника от всеки ищец по 1 614,90лв. или общо 3229,80лв., на осн. чл.78 , ал.3 ГПК. В този смисъл следва да се измени обжалваното от застрахователя определение на ДОС по чл.248 ГПК. Пред въззивна инстанция се искат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 5560лв. , съобразен с актуалната редакция на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г.Предвид неуважената част от въззивната жалба всеки въззивник дължи на въззиваемата страна за разноски сумата от по 2 224лв. или общо двамата - 4448лв.

   Водим от горното  ,съдът

 

                   Р Е Ш И :

 

    ОТМЕНЯ решение № 37/28.02.2014г. по т.д. № 233/13г. на ДОС в частта, с която са отхвърлени исковете на С.М.А. и И. М А. срещу „Д З”АД за заплащане на: разликата над 25 000лв. до 100 000лв. за всеки ищец, представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила на 01.09.2012г. смърт на майка им А Ю Р. при ПТП на 28.08.2012г.; както и на сумата по 10 825,53лв. за всеки ищец, представляваща неплатено обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата, определено по размер от законната лихва, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

   ОСЪЖДА „Д З”АД, ЕИК 030269049,гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 6, представлявано от Константин Велев, Диана Манева, Марек Бечичка, Александър Джоганов, да заплати на С.М.А. ЕГН ********** от с.Бенковски ,  разликата над 25 000 лв. до 40 000лв., представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на майка й А Ю Р. на 01.09.2012г., в резултат на ПТП на 28.08.2012г., виновно причинено от К М.Р. – водач на застраховано при ответника МПС,ведно със законната лихва от датата на смъртта на наследодателката – 01.09.2012г. до окончателното изплащане на главницата.

   ОСЪЖДА „Д З”АД, ЕИК 030269049,гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 6, представлявано от Константин Велев, Диана Манева, Марек Бечичка, Александър Джоганов, да заплати на И.М.Р. ЕГН ********** от с.Бенковски ,  разликата над 25 000 лв. до 40 000лв.,  представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на майка му А Ю Р. на 01.09.2012г., в резултат на ПТП на 28.08.2012г., виновно причинено от К М.Р. – водач на застраховано при ответника МПС,ведно със законната лихва от датата на смъртта на наследодателката – 01.09.2012г. до окончателното изплащане на главницата.

   ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/28.02.2014г. по т.д. № 233/13г. на ДОС в частта, с която са отхвърлени исковете на С.М.А. и И. М А. срещу „Д З”АД за заплащане на: разликата над 40 000лв. до 100 000лв. за всеки ищец, представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила на 01.09.2012г. смърт на майка им А Ю Р. при ПТП на 28.08.2012г.

   ОСЪЖДА „Д З”АД, ЕИК 030269049,гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 6, представлявано от Константин Велев, Диана Манева, Марек Бечичка, Александър Джоганов,да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 1800лв.,представляваща дължима държавна такса по допълнително уважената част от исковете и по частично уважената въззивна жалба, на осн. чл.78,ал.6 ГПК.

   ОСЪЖДА „Д З”АД, ЕИК 030269049,гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 6, представлявано от Константин Велев, Диана Манева, Марек Бечичка, Александър Джоганов,да заплати на С.М.А. ЕГН **********  от с.Бенковски сумата от 1125лв. – разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от иска и въззивната жалба, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

   ОСЪЖДА „Д З”АД, ЕИК 030269049,гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 6, представлявано от Константин Велев, Диана Манева, Марек Бечичка, Александър Джоганов,да заплати на И.М.Р. ЕГН ********** от с.Бенковски сумата от 1725лв. – разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от иска и въззивната жалба, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

   ОСЪЖДА С.М.А. ЕГН ********** от с.Бенковски, от с.Бенковски и И.М.Р. ЕГН ********** от с.Бенковски да заплатят на „Д З”АД, ЕИК 030269049,гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 6, представлявано от Константин Велев, Диана Манева, Марек Бечичка, Александър Джоганов, по равно общата сума от 4448 лв.,представляваща сторени от въззивника разноски пред настоящата инстанция съобразно отхвърлената част от въззивната жалба , на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

   ОТМЕНЯ определение № 204/30.04.2014г. по т.д. № 233/13г. На ДОС в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Д З”АД, ЕИК 030269049,гр.София,за изменение на решение № 37/28.02.2014г. по т.д. № 233/13г. на ДОС в частта относно разноските, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

   ИЗМЕНЯ решение № 37/28.02.2014г. по т.д. № 233/13г. на ДОС в частта относно разноските като  ОСЪЖДА С.М.А. ЕГН ********** от с.Бенковски, от с.Бенковски и И.М.Р. ЕГН ********** от с.Бенковски да заплатят на „Д З”АД, ЕИК 030269049,гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 6, представлявано от Константин Велев, Диана Манева, Марек Бечичка, Александър Джоганов.,по равно общата сума от 3229,80  лв.,представляваща сторени от въззивника разноски пред първа инстанция съобразно отхвърлената част от исковете , на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

 

   Решение № 37/28.02.2014г. по т.д. № 233/13г. на ДОС е влязло в сила като необжалвано досежно уважената част от исковете в размер на по 25 000лв.

 

   Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: