Р Е Ш Е Н И Е

260/ 11.11.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 28.09.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ  

           ЖЕНЯ Д. 

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 364 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК и е образувано по  повод на въззивна жалба от Е.С. П. чрез процесуален представител–ответник по т.д. № 1883/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото в частта, с която е уважен предявения от „Редстоун съни дей”ЕООД гр.София, представлявано от Р. Геров срещу въззивника иск, предявен в условията на евентуалност, с правно основание чл. 190 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 281 031,58евро, представляваща  намаляване на цената от 1 900 000евро, по договор за продажба по н.а. № ХХ/2007год., ведно със законната лихва, считано от исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 23 977,21лв.-разноски за производството.

Счита решението в  обжалваната част за недопустимо, понеже  уваженият иск е недопустим, поради погасяването му по давност. В евентуалност, счита решението за неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Насрещната страна чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, по изложени подробни съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез чрез писмено становище на процесуалния представител на въззивника.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното: 

Предявеният иск, предмет на настоящето производство е с правно основание чл.190 ал.2 ЗЗД и чл.ХХ ЗЗД: Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на „Редстоун Съни Дей” ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Р. Д. Г.  в която, в условие на евентуалност, при отхвърляне на иска срещу Е.С.Н., за разваляне на договора за покупко-продажба и заплащане на сумата от 401 351.35 евро, е предявен при условията на евентуалност,  иск за заплащане на сумата от 401 351.35 евро, представляваща намаляване на цената от 1 900 000 евро, вследствие на частично съдебно отстраняване от имота по договор за продажба, обективиран в НА №ХХ/2007г., на основание чл.190 ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на получаване на исковата молба - 31.10.2014 година до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.ХХ от ЗЗД.

Ищецът излага в исковата си молба, че с нот.акт №ХХ/17.12.2007г. на н-с С.Д., е закупил от ответника собствеността върху недвижим имот – дворно място с площ от 3 000кв.м, находящо се в гр. Варна, м.»Кокодива», състоящо се от ПИ №626 в кв.42 по плана на КК»Чайка», при граници: ПИ №№561, 557, 627, 559, 560 и 562 с площ от 1000кв.м и ПИ №562 в кв.42 по плана на КК»Чайка», при граници: ПИ №№566, 564, 563, 262 и 561 с площ 2000кв.м, за които е предвидено отреждане на УПИ ХІІ - 526, 626 за сумата от 1 900 000евро. Излага, че през 2010г., при снабдяване със скица  е  установил, че част от него с площ от 594 кв.м, е обособена като самостоятелен имот, с друг идентификатор, и е записана като собственост на трети лица. За установяване правото си на собственост е предявил установителен иск, по който е било образувано г.д.№2841/2010г. на ВРС, 34-ти състав. С решение № 68 от 02.08.2013год. по гр.д. № 603/2012год. на ВКС, І-во г.о. искът е бил отхвърлен, и е било отречено правото на собственост на ищеца върху част от 594 кв.м. от закупения имот, и това поражда отговорност на ответника Е.Н. като продавач по договора.  

Ответникът Е. Стоянов П., оспорва предявените искове като недопустими, като погасени по давност, а в условие на евентуалност като неоснователни. Излага, че за ищеца не е налице интерес от исковете, тъй като не са налице определените в закона предпоставки за уважаването им и същите са погасени по давност. От жалба на ищеца, депозирана пред адм. Органн на 15.10.2009год., против заповед №КД-14-03-173/01.09.2009г. на Началника на СГКК – Варна за изменение на КК и КР по отношение на процесния имот, по която е образумано адм.д. № 2834/2019год. на ВАС, се установява факта на узнаването, от ищеца, за наличие на евентуални права на трети лица, поради което до подаването на иска са изминали повече от 5 год. и същият се явява погасен по давност.

Счета исковете за неоснователни, по следните съображения: към момента

При сключване на договора за покупко-продажба по нот.акт №ХХ/2007г. ответникът – продавач се е легитимирал като единствен собственик на процесния недвижим имот, което обстоятелство е установено от нотариуса при сключване на договора за продажба и последващия договор за учредяване на договорна ипотека върху същия в полза на не участващото в производството лице – «Алфа Банка – клон България». Твърди, че не е участвал в производството по г.д.№2841/2010г. на ВРС, 34-ти състав, поради което постановеното по него решение не може да ангажира отговорността на продавача за евикция. Третите лица нямат права върху продадената вещ, които могат да противопоставят на купувача по сделката. Продавачът не следва да носи отговорност и поради обстоятелството, че предявеният от ищеца иск е отхвърлен, тъй като същият не е упражнявал фактическа власт върху процесната част от придобития с нот.акт №ХХ/2007г. недвижим имот.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От договор за покупко-продажба, по нот.акт №ХХ, т.V, н.д.№800/17.12.2007г.  на н-с С.Д., се установява, че ответника Е.С.Н. е продал на «РЕДСТОУН СЪНИ ДЕЙ» ЕООД, собствените си недвижими имоти, придобити чрез покупко-продажба, а именно: МЯСТО, находящо се в землището на гр.Варна, общ.Варна, Варненска област, м.»Кокодива», с площ от 1000кв.м, представляващо ПИ №626, в кв.42, по плана на гр.Варна, КК «Чайка», при граници на мястото по документ за собственост: имоти №№561, 557, 627, 559, 560, 562, а по скица: имоти №№562, 560, 559, 627, 557, 735, 631, 630 и МЯСТО, находящо се в землището на гр.Варна, общ.Варна, Варненска обл., м.»Кокодива», с площ от 2 000кв.м, представляващо ПИ №562, в кв.42 по плана на гр.Варна, к.к.»Чайка», идентичен с имот №3010, при граници на мястото по документ за собственост: път, имоти №№566, 564, 563, 626, 561, а по скица: път, имоти №№566, 564, 563, 626, 630, за които със Заповед №Г-824/20.07.2004г. на Кмета на район «Приморски», Община Варна е одобрен подробен устройствен план и план за регулация и застрояване за УПИ ХІІ – 562,626 в кв.42 по плана на КК „Чайка” – за сумата от 1 900 000евро. Сумата е предоставена на купувача, чрез банков заем обезпечен с учредена договорна  ипотека по  нот.акт №87, т. V, н.д.№801/2007г. се установява, че на 17.12.2007г. върху имотите, предмет на продажбата по нот.акт №ХХ/2007г. е учредена договорна ипотека от „Редстоун Съни Дей” ЕООД в полза на „Алфа Банка” АД.

С жалба на ищеца, депозирана пред адм. Орган на 15.10.2009год., против заповед №КД-14-03-173/01.09.2009г. на Началника на СГКК – Варна за изменение на КК и КР по отношение на процесния имот, е образувано адм.д. № 2834/2019год. на ВАдмС. С постановеното решение по делото, обжалваната заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Срещу постановеното решение е постъпила жалба от заинтересованата страна А. Ч., като с решение № 9254/24.06.2011год. по адм. д. № 12326/2010год. ВАС  е оставил обжалваното решение.

Ищецът е предявил срещу лицата, на които е признато право на собственост и е записан част от новозакупения от ищеца имот, а именно-срещу Славка Пенева Ч.а, Славка Стоянова Ч.а и А. Пенков Ч. иск с правно основание  по чл.124 ГПК, за приемане на установено, че дружеството-ищец е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 594 кв.м., от закупения от ответника имот.  Ищецът е основал правогто си на собственост на две основания: Че дружестнвото-ищец е придобило собствеността върху имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот.. акт № ХХ/2007год. и на евентуално основание-придобивна давност. С решение по в.гр.д. № 2440/2011год., ВОС  е отхвърлил иска, позоваващ се на възникване на право на собственост-договора за покупко-продажба. За да стигне до този извод, съдът е посочил:-Поради неустановяване наличието на предпоставките за реституция по реда на ЗСПЗЗ на праводателя на праводателите на ответника Е.Н. и те не са могли валидно да му прехвърлят собствеността, съответно той също не е прехвърлил чрез продажба по нот. Акт № ХХ/2007год. правото на собственост  върху процесната част от имота  на ищеца „Редстоун Съни Дей”ЕООД. Със решението съдът е уважил евунтуалният иск на ищеца, като с Решение № 68 по гр.д. № 603/2012год. по описа на ВКС-І-во г.о., искът за придобиване на ищеца на основание изтекла придобивна давност е отхвърлен, поради недоказано владеене на имота от ищеца. 

Съобразно неоспорената Съдебно-оценителна експертиза /стр.304/, неоспорена от страните, претеглената пазарна стойност на имота –парцела с площ 594кв.м., предмет на иска по гр.д. № 2841/2010год. на ВРС, без тежести, като част от ;целия имот е  549 650лв.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

По направеното възражение за погасяване на предявените искове по давност:

Искът с правно основание чл.190 ал.2 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, която започва да тече от установяването, че част от продадения имот, принадлежи на трети лица. В случая, давноста е започнала да тече от датата на влизане в сила на решението по г.д.№2841/2010г. на ВРС, 34-ти състав, с което е установено, че същият не е придобил от продавача собствеността върху част от имота, придобит  с нот.акт №ХХ/2007г. недвижим имот, а именно 02.08.2013г.

Предвид изложеното, претенцията по предявеният на 31.10.2014г. иск  не е погасен по давност и същият следва да бъде разгледан по същество.

Предявеният в евентуалност иск, предмет на настоящето производство, е с предмет- намаление на цената, заплатена за придобиване на имота по нот. а.. № ХХ/2007год. , на основание чл.190  ал.2 ЗЗД:

За да бъде уважен иска е необходимо ищецът да установи наличие на самостоятелни вещни права, в полза на трето лице върху процесната част от имота, предмет на н.а. № ХХ/2007год. Безспорно, тази предпоставка за уважаване на иска по чл.190 ал.2 ЗЗД е налице: Както се изложи, предявения от ищеца иск с правно основание   чл.124 ГПК, за приемане на установено, че дружеството-ищец е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 594 кв.м., от закупения от ответника имот по нот. акт № ХХ/2007год. е отхвърлен с влязло в сила решение, поради наличие на право на собственост на трети лица

Предвид изложеното, за ищеца е възникнало правото да иска намаление на цената, пропорционално на обема на отреченото право на собственост, респективно-на заплатената цена по договора по н.а. № ХХ/2007год., съразмерно на реална площ от 594 кв.м. от придобития имот.

Както се посочи, претеглената пазарна стойност на имота –парцела с площ 594кв.м., предмет на иска по гр.д. № 2841/2010год. на ВРС, без тежести, като част от; целия имот е  549 650лв.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.190 ал.2 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 546 650лв., представляващи сумата 281 031,58 евро, както и за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от завеждането на иска до изплащане на сумата.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд  

                                                

                                                Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 152/29.02.2016 год., постановено  по т.д. № 1883/2014 год. по описа на Варненски окръжен съд-Т.О в обжалваните части.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.