РЕШЕНИЕ

   № 189

               гр.Варна, 12.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.09.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 364 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Земеделски производител „Стефан Тодоров Николов“ - с.Бранище, обл.Добрич, срещу решение № 65/ 21.04.2017 г. по т.д.№ 281/2016 г. по описа на Окръжен съд Добрич-ТО, по което ЗП „Стефан Николов“ е осъден да заплати на „Плевен Агро Консулт“ ЕООД гр.Горна Митрополия, обл.Плевен, сумата от 43 056 лв, представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сторените по делото разноски в размер на сумата 2222.24 лв /изменени на 1722.24 лв/ и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1800 лв. Моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска изцяло като неправилно поради допуснати в хода на делото съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост на същото. В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е депозирано допълнение към въззивната жалба от ЗП „Стефан Тодоров Николов“, с което моли в условия на евентуалност, в случай че съдът намери обжалвания акт за валиден, допустим и правилен, а предявения иск за основателен, да разгледа и уважи релевираното възражение за прихващане с насрещното вземане на ЗП „Стефан Тодоров Николов“ от ответника „Плевен Агро Консулт“ ЕООД в размер на 46 656 лв. с включено ДДС. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Въззиваемата страна - „Плевен Агро Консулт“ ЕООД - гр.Горна Митрополия, обл.Плевен не  е депозирала писмен отговор в законоустановения срок. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съдът се е произнесъл по доказателственото искане на въззивника с жалбата с разпореждане от 04.07.2017 г., с указание ищецът да представи оригиналите на консултантския договор от 11.04.2012 г. и на приемо - предавателния протокол от 09.05.2012 г. на основание чл.183 ГПК за констатиране на идентичност с представените по делото заверени преписи, без право на ответника за оспорването им по реда на чл.193 ГПК, тъй като срокът за това - най-късно с отговора на исковата молба, е изтекъл. Въззиваемата страна е представила оригиналите на посочените документи в с.з. и съдът е констатирал идентичността на представените по делото заверени фотокопия от тях и оригиналите. От т.1.1 на консултанския договор от 11.04.2012 г. се установява, че същият е сключен от страните за възлагане изготвянето от ищеца на бизнес план във връзка с кандидатстването и получаването от ответника на безвъзмездна финансова помощ при условията на Програмата за развитие на селскостопанските райони. С приемо-предавателния протокол от 09.05.2012 г. възложителят-ответник е приел без възражения от консултант -изпълнителя - ищец бизнес-плана – предмет на договора за консултантска услуга между страните от 11.04.2012 г. С приемане на изпълнението от възложителя без възражения работата се счита приета – чл.264, ал.3 – ЗЗД и възложителят няма право да релевира по-късно възражения за некачествено или непълно изпълнение, тъй като законът презумира в такъв случай точно изпълнение на изпълнителя. Всички оплаквания в жалбата в тази връзка са неоснователни. Без значение е дали проектът на ответника е осъществен и дали е получил изцяло финансовата помощ, за която е кандидатствал. Независимо от това той дължи на изпълнителя възнаграждение за престираната му от последния услуга на основание чл.266, ал.1 - ЗЗД.

Оплакването в жалбата относно размера на дължимото възнаграждение е основателно. В т.4.3 и т.4.4 от консултантския договор страните са договорили всички изменения и допълнения на договора и всички съобщения по договора да се извръшват в писмена форма, като тя се счита спазена и при съобщаване по факс или електронна поща. С електронно съобщение, изпратено от електронната поща на ищеца на електронната поща на ответника на 17.09.2012 г. относно анекс към консултантски договор, ищецът е предложил анекс №1 към консултантски договор от 11.04.2012 г. Същият предвижда изменение на текста на т.2.3 от основния договор, като определеното възнаграждение на консултант-изпълнителя се намалява от 38880 лв без ДДС плюс 7776 лв - ДДС на 19440 лв без ДДС плюс 3888 лв - ДДС.  В отговор на искане на ответника за консултиране по договора, изпратено до ищеца по електронна поща на 6.02.2014 г., ищецът дава исканата консултация пак по електронна поща на 08.03.2014 г., като в края на електронното писмо напомня, че съгласно договора от 11.04.2012 г. и анексите към него между страните ответникът има задължение от 16440 лв без ДДС и 3288 лв - ДДС. Ведно с авансово изплатените от ответника суми съгласно т.2.4 от договора от 11.04.2012 г. – 3000 лв без ДДС плюс 600 лв - ДДС – обстоятелство, безспорно между страните, посочените суми възлизат общо на сумите по изпратения от ищеца на ответника анекс №1 към договора, а именно - 19440 лв без ДДС плюс 3888 лв -ДДС. В случая се касае за електронни документи, които са представени от ответника, възпроизведени на хартиен носител като преписи, заверени от страната. Тези документи не са оспорени от ищеца по реда на чл.184 – ГПК, така че следва да се приемат за надлежни и годни доказателства, които установяват предоговаряне от ищеца на възнаграждението в по-нисък размер с анекс №1 и потвърждаване на това обстоятелство, в т.ч. на размера на измененото възнаграждение, в по-късен момент.

Независимо че не се доказва двустранно подписване на предложения анекс към договора от страните, от една страна писмената форма за изменение на сделката се счита спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено – чл.293, ал.4 във вр.ал.6 – ТЗ, а от друга – предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения /страните са влезли в такива отношения с подписването на консултантския договор от 11.04.2012 г./, се смята прието, ако не бъде отхвърлено веднага – чл.292, ал.1 – ТЗ. Следователно искът се явява основателен за сумата 19728 лв /16440 лв без ДДС плюс 3288 лв - ДДС/, която ищецът е поканил ответника да му заплати с електронното писмо от 08.03.2014 г., и е неоснователен за разликата до 43056 лв.

Възражението за прихващане на ответника е неоснователно, тъй като не е доказано ищецът да е допуснал договорно неизпълнение по процесния договор за консултантска услуга и да е действал виновно, така че обезщетение за вреди от договорно неизпълнение не му се дължи.

При това положение обжалваното решение следва да се отмени в осъдителната му част за разликата от 19728 лв до 43056 лв – главница и за разликата от 1613.87 лв /съразмерни на уважената главница съдебни разноски/ до 3522.24 лв /общо разноски – 1722.24 лв по определение по чл.248-ГПК №277/02.06.2017 г. плюс 1800 лв - адвокатско възнаграждение/, като искът в тази му част се отхвърли, ведно с лихви и разноски, като неоснователен и следва да се потвърди  като правилно до размера на 19728 лв – главница и на 1613.87 лв - съдебни разноски.

Съразмерно на уважената част от жалбата въззивникът има право на съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 1649.86 лв, а съразмерно на отхвърлената част от нея ответникът по жалбата има право на такива в размер на 824.75 лв, ето защо в полза на въззивника с решението се присъждат съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция в размер на разликата от 825.11 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 65/21.04.2017 г. на Окръжен съд Добрич-ТО, поправено в частта за разноските с определение №277/02.06.2017 г.,  по т.д. № 281/2016 г. в осъдителната му част за разликата от 19728 лв до 43056 лв – главница и за разликата от 1613.87 лв до 3522.24 лв - съдебни разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Плевен Агро Консулт“ ЕООД - гр.Горна Митрополия, обл.Плевен, срещу Земеделски производител „Стефан Тодоров Николов“ - с.Бранище, обл.Добрич, за сумата 23328 лв, представляваща разликата от 19728 лв до 43056 лв – неплатено възнаграждение по консултантски  договор от 11.04.2012 г., ведно с лихви и съдебни разноски, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му осъдителна част до размера на сумата - 19728 лв – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.07.2016 г. до окончателното й изплащане, и на сумата 1613.87 лв - съдебни разноски за първата инстанция.

ОСЪЖДА „Плевен Агро Консулт“ ЕООД - гр.Горна Митрополия, обл.Плевен, ЕИК 200158963, да заплати на Земеделски производител „Стефан Тодоров Николов“ - с.Бранище, обл.Добрич, ЕИК /ЕГН/ **********, сумата 825.11 лв - съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.