О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 428

 

14.07.2017г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                       НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова в. ч. т. д. № 365

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на А.Н.К. от гр. Санкт Петербург, подадена чрез адв. Н.Г. от САК, против определение № 124/25.04.2017г., постановено по т. д. № 200/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 във вр. чл. 540 ГПК.

Поддържайки доводи за неправилност на определението жалбоподателят моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че след като в уточняващата молба е посочено, че с препоръчано писмо от 14.03.2017г. са изпратени документи съобразно указанията, и съдът не е констатирал изрично при входиране на молбата, че подобни документи липсват като приложения, то изводите за неизпълнение на указанията били правно и фактически несъстоятелни. По въпроса за допустимостта на молбата за свикване на общо събрание на „ Алианс 2011“ ООД– гр. Варна от съда по седалището на дружеството, се сочи, че отказът на съда да разреши повдигнатия правен спор на практика е отказ от правораздаване и препятства правото на молителя за защита на нарушени права. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на окръжния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Във Варненски окръжен съд е подадено молба / ксерокопие/ на А.Н.К. от гр. Санкт Петербург, в качеството му на съдружник в „АЛИАНС 2011” ООД – гр. Варна, ЕИК *, с искане за свикване на общо събрание на съдружниците на посоченото търговско дружество, при конкретно посочен в молбата дневен ред. Излага се, че в срока по чл. 138, ал. 2 ТЗ, считано от изпращане на покана на електронен адрес, управителят Алексей Песрянов не е предприел необходимите действия по организиране и провеждане на общо събрание на съдружниците.

С разпореждане № 2177/22.02.2017г.. производството по делото е оставено без движение с указания по чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 6 и чл. 540 ГПК за отстраняване на констатираните от съда нередовности на молбата, по която е образувано производството, а именно: да представи молба с оригинален подпис на молителя или вече подадената да се приподпише лично от него. Същевременно са дадени и указания за обосноваване на правен интерес във връзка със задължителната преценка по чл. 130 ГПК за допустимостта на производството. В срока за изпълнение на указанията е подадена молба вх. № 7552/15.03.2017г., в която липсва въобще подпис на страната или на пълномощника. В неподписаната молба има изявления за направените опити от съдружника да свика общо събрание, който са били неуспешни, тъй като на определените дати останалите двама съдружници не са се явили.

С разпореждане № 2030/17.03.2017г. съдът е дал указания по чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК и срок за подписване на уточняващата молба, с предупреждение за правните последици от неизпълнението съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, и е предоставен нов едноседмичен срок за изпълнение на указанията по чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 6 и чл. 540 ГПК по предходното разпореждане.

Въпреки изричните указания в разпорежданията относно задължителното изискване за полагане на оригинален подпис на страната или нейния пълномощник в документите, с които се сезира съда, подадената трета поред молба с вх. № 11085/18.04.2017г. отново не е с оригинален подпис / представено е обикновено ксерокопие/.

В обхвата на възложената служебна проверка по чл. 269 ГПК, съответно приложим в производствата по частни жалби съгласно препращащата норма на чл. 278, ал. 4 ГПК, съдът намира, че определението на Варненски окръжен съд, е валидно и допустимо. При преценката относно правилността на обжалвания съдебен акт въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, по силата на разпоредбата на чл. 269 от ГПК във вр. с препращащата норма на чл. 278, ал. 4 от ГПК.

Настоящият състав на ВнАпС намира, че дадените указания по чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 6 и чл. 540 ГПК от първоинстанционния съд, са постановени в съответствие с процесуалния закон. Трайна и непротиворечива е практика на ВКС по въпроса, че въведеното от процесуалния закон изискване за полагане на подпис като задължителен реквизит и условие за редовност на исковата молба / респ. на молбата, с която се иницииране на охранително производство, съгласно препращащата норма на чл. 540 ГПК/, следва да се разбира в смисъл, че подписът трябва да бъде положен в оригинал.

По оплакването за „ правна и фактическа несъстоятелност“ на изводите на първоинстанционния съд за неизпълнение на указанията:

За истинността на твърденията на пълномощника, че с препоръчано писмо от 14.03.2017г., в изпълнение на указанията е изпратена в оригинал първоначалната молба, по която е образувано производството, няма никакви данни по първоинстанционното дело и по преписката, по която е образувано настоящото въззивно частно гражданско производство. Самите твърдения, освен че са за изгодни за страната факти и няма никаква доказателствена стойност, по аргумент от чл. 175 ГПК, са обективирани в неподписана уточнителна молба. Предвид вида, в който са представени молби с вх. № 4857/17.02.2017г., вх. № 7552/15.03.2017г. и вх. № 11085/18.04.2017г., и с оглед неизпълнението на указанията по чл. 129 ГПК и чл. 101 ГПК, същите не са годни да обективират надлежно извършване на каквото и да е процесуално действие /първоначално или последващо сезиране на съда/.

Направената преценка по чл. 130 ГПК в обжалваното определение, с краен извод, че дори и при изправяне нередовностите на сезиращите молби, производството подлежи на прекратяване като недопустимо, също е правилна. Освен че в ТЗ липсва законова разпоредба, допускаща съда да интервенира в дружествените работи на ООД при липсата на съгласие между съдружниците за свикване на общо събрание и няма условия за прилагане по аналогия за ООД на чл. 223, ал.2 от ТЗ, съдружникът в ООД, който има дялове над 1/10 от капитала и е изпратил писмено искане по чл. 138, ал. 2 ТЗ не се нуждае от съдебна намеса за свикване на ОС. Това, че инициирането на охранително производство за свикване на ОСС по съдебен ред, не е адекватна защита на сочените като нарушени права на съдружника, се извлича и от целта на отправеното до съда искане за съдействие в уточняващата молба. При твърденията, че въпреки неколкократно връчване от страна на молителя, по електронен път, на покани за общо събрание до останалите двама съдружници, но те не са се явили, за да вземат необходими решения за дружествените дела, и доколкото връчването на покани със съответните реквизити съставлява свикване на общо събрание на съдружниците, с това производство молителят цели да принуди съдружниците да вземат участие в общо събрание. За постигане на тази цел няма извънсъдебни или съдебни способи. Съображенията във връзка с недопустимостта на производството, въпреки извода, че съдът не е валидно сезиран с искане за образуване на охранително производство, са развити за пълнота на изложението.

Така мотивиран съставът на ВнАпС намира, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба на А.Н.К. от гр. Санкт Петербург, подадена чрез адв. Н.Г. от САК, против определение № 124/25.04.2017г. по т. д. № 200/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.