Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

288

гр. Варна, 05.12.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ЙОВЧЕВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

М. ХРИСТОВА

при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№365 по описа за 2018г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано по е по въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу решение № 99/13.02.2018 година по т.д.№1034/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е осъдено ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, да заплати на М.С.П., ЕГН **********, сумата за разликата над 10 000 лева до размера от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС – л.а. Фолксваген Голф ”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД, и на А.М.А., ЕГН **********, сумата за разликата над 500 лева до размера от 6500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС– л.а. Фолксваген Голф”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

          В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като при формиране на правните си изводи, съдът неправилно е приложил чл.52, ал.2 ЗЗД по отношение на характера, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди, поради което е определил обезщетение в неправилен размер. Твърди се, че възстановяването на пострадалите лица е настъпило в кратки срокове, без усложнения, поради което присъдените обезщетения са в значително завишен размер.

          По същество моли съда да отмени решението в обжалваните му части и отхвърли исковете над размерите посочени в жалбата, ведно с всички законни последици.

          В съдебно заседание, с писмено становище, поддържа жалбата. Оспорва жалбата на насрещната страна и претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно приложения по делото списък по чл.80 от ГПК. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемите страни адвокатско възнаграждение.

          Въззиваемите страни М.С.П. и А.М.А., с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата.

          Излагат, че решението в обжалваните му части е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за отмяна или изменение на същото.

          По същество молят жалбата да бъде оставена без уважение и да им бъдат присъдени направените разноски. Правят възражение за прекомерност на разноските претендирани от въззивника.

          По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от М.С.П. срещу решение № 99/13.02.2018 година по т.д.№1034/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, иск за заплащане на разликата над 30 000лв. до 48 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС – л.а. Фолксваген Голф”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

          В жалбата се твърди, че при определяне размера на обезщетението съдът не е посочил кои конкретни обстоятелства са довели до определянето на размера на обезщетението, като претендираният размер от 48 000 лева е справедлив. Присъденото от съда обезщетение е занижено, с оглед събраните  по делото доказателства, установяващи вида и характера на вредата, както и нейното продължително действие във времето. Установено е, че към датата на произнасяне на решението състоянието на ищцата не е възстановено, както физически, така и психически, което налага продължително лечение, но въпреки това е отхвърлил иска за присъждане на обезщетението в пълен размер.

          По същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част, уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

          В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

          Въззиваемата страна ЗД "БУЛ ИНС" АД, редовно призована, не е депозирала писмен отговор в срок. В съдебно заседание, с писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

          Производството пред ВОС е образувано по предявени искове, както следва: 1/ от М.С.П. ***30482, за заплащане на сумата от 48 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС – л.а. Фолксваген Голф”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 938,28лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане и 2/ от А.М.А. ***30482, за заплащане на  сумата от 6500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС – л. а. Фолксваген Голф ”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 60лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за съдебномедицинско изследване за установяване на уврежданията от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска  до окончателното изплащане на сумата.

          В исковата молба се твърди, че на 25.04.15г. по пътя  гр.Варна-Аладжа манастир, при управление на МПС –  л. а. Фолксваген Голф ”, рег.№ В ХХХХ НМ,  Г. В. К. нарушил правилата за движение по пътищата /чл.16 от ЗДвП/, и причинил ПТП с л.а. Хонда Сивик с рег.№Н 9590 АХ, управляван от А.М.А., в който пътувала М.С.П. и четиримесечния й син Боян А.. Твърди се, че с решение по НАХД № 3897/2016г. по описа на ВРС, влязло в сила на 29.10.16г., Г. В. К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”,пр.2 от НК.

          Излага се, че вследствие на произшествието ищцата М.П. е получила комбинирана травма на глава, гърди и дясна китка, счупване на дясна лъчева кост, луксация на централни горни резци и счупване на костната им алвеола, оток и кръвонасядане в основата на носа, ожулвания и разкъсно-контузни рани по устата, болки в гръдния кош. С оглед уврежданията на ищцата е била поставена гипсова имобилизация на дясна ръка за срок от 28 дни, а на 27.04.2015г. е постъпила в Клиника по лицево-челюстна хирургия в МБАЛ Св.Марина, където й е била извършена оперативна интервенция на зъби-репозиция и фиксация на два горни резеца и фрагмент на алвеоларен гребен в правилно анатомично положение; поставяне на мономаксиларна шина и шев на разкъсаните папили. Твърди се, че е провеждала многократно лечение на зъбите, като последната интервенция била на 03.02.16г.

          Вследствие на произшествието на ищцата се е наложило да проведе и психотерапия, по време на което й било предписано и медикаментозно лечение. Оздравителният период, продължил повече от година, бил съпроводен с болки и страдания, дискомфорт при хранене, негативни психични изживявания и стрес от негативните последици от ПТП за нея и детето.

          Твърди се, че вследствие на произшествието ищецът А.А. е получил контузия на гръден кош, травматичен оток на главата, ожулване и кръвонасядане, които са довели до болки и страдания, дискомфорт при движение, негативни психични изживявания и стрес от негативните последици от ПТП за семейството му.

          Излага се още, че ищците са претърпели и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи по установяване и лечение на уврежданията, подробно посочени.

          Лекият автомобил, с който е извършено ПТП е застрахован по риск ГО, по силата на сключен договор с ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД съгласно полица №02114002070910 валидна до 11.08.15г. По подадено от ищците заявление е образувана щета при застрахователя ответник, като последният предложил обезщетение за М.П. в размер на 10 000лв, а за А.А. – 500лв., с който размер те не били съгласни.

          Ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, с писмени отговори, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва съществуването на застрахователно правоотношение за автомобила. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредените при ПТП лица, които не били с поставени предпазни колани. Твърди, че претенциите не съответстват на чл.52 ЗЗД, като поддържа размера на обезщетенията, предложени по образуваните щети.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

          Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

          В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по същество.

          За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ /отм./ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.

          Съобразно разпоредбата на чл.226 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.       Решението на ВОС в частта, с която са уважени предявените от М.С.П. искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000лв. и имуществени вреди в размер на 938,28лв. и предявените от А.М.А. искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 500лв. и имуществени вреди в размер на 60лв. е влязло в законна сила.

          Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност съгласно полица №02114002070910 в ЗД "БУЛ ИНС" АД валидна към датата за застрахователното събитие /до 11.08.15г./, за МПС л.а. Фолксваген Голф”, рег.№ В ХХХХ НМ, с което е причинено ПТП на 25.04.2015г. в гр.Варна,  поради което ответникът  ЗД «БУЛ ИНС» АД, гр. София е надлежно легитимиран да отговаря по предявените спрямо него искове.

          Обстоятелствата от фактическия състав на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на водача/, са установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НАХД №3897/2016г. на ВРС. 

          Спорни пред настоящата инстанция са единствено наведените в жалбите твърдения относно размера на определените обезщетения, съизмерени с претърпените от ищците болки и страдания.

          За установяване вида и степента на получените от ищците травматични увреждания пред ВОС е допусната комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза. От заключението по същата, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се установява, че вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие всеки един от ищците е получил травматични увреждания, както следва: ищцата М. Пенева – лицева травма: травматично разклащане на първи ляв и първи десен резец на горна челюст със счупване на алвеоларен израстък на долна челюст в тази област, оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна; ожулване и разкъсно – контузна рана по долната устна; оток и кръвонасядане по основата на носа; травма на крайници: счупване на лъчева кост на предмишницата на дясната ръка на типично място; оток, кръвонасядане и дълбоко ожулване по предната повърхност на лявото рамо. Установява се, че уврежданията на горните резци в едно със чупването на алвеоларен израстък в долната челюст в тази област са наложили болнично хирургично лечение. Увреждането е обусловило трайно затруднение в дъвченето и говора за период от 1-1,5месеца. Счупването на лъчевата кост на дясната ръка е обусловило трайно затруднение в движението на ръката за период около 2-3 месеца, а останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето не опасно за живота и са отминали за период около 3 седмици.

От обясненията на вещото лице Доков, дадени в проведеното на 16.01.2018г. о.с.з., се установява, че в определен период у ищцата е липсвала напълно възможността на дъвчи, за да се консолидира зъба. Този период е бил около 1-1,5 месеца, през който е трябвало да пие със сламка и да яде кашички. След него, за времето, в което ищцата е била с поставена шина дъвкателна способност е имало, но в намален обем – само за меки хани. В останалия период до пълното възстановяване, който продължава около една година, е възможно да се изпитват затруднения при хранене, включително и психологични проблеми, защото човек не знае какво ще се случи.

          Ищецът А.А. е получил: травматичен оток в лявата теменна част на главата; ивицесто косо кръвонасядане по предната повърхност на лявото ребро; контузия на градния кош; ожулване по дясното коляно. Всяко от тези увреждания е обусловило чувство на болка и страдание, които са преминали в период около две седмици.

          От заключението по допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се установява, че вследствие на произшествието и при двамата ищци се наблюдава остра стресова реакция, която е нарушила функционирането им. Вследствие на острата психотравма и страха от загубата на детето им, са се наблюдавали повишени емоционални преживявания свързани с тревожно – депресивен кръг, внезапно припомняне на случката и избягващо поведение. При М.П. това отговаря на критериите за „разстройство в адаптацията – Генерализирана тревожност и постравматично стресово разстройство. Към момента влиянието на преживяното ПТП е довело до избягващо поведение, което продължава да е актуално. Все още се наблюдава изразена страхово, тревожно, депресивна симптоматика, която налага медикаментозно подпомагане и психотерапевтична работа с цел овладяване на пресистиращите емоции от страхово-тревожния, депресивен кръг, които оказват влияние и към момента. Продължителността на терапията зависи от множество фактори, но при интензивна такава периода може да е от 6 месеца до 1 година в зависимост от повлияването на лицето от терапевтичните процедури.

          При А. Пеев емоционалната симптоматика е редуцирана, но все още се наблюдават остатъчни страхови изживявания, които той успява да овладява. Не се налага медикаментозна терапия, но е добре да се подпомогне терапевтично с цел овладяване на персиращите емоции от страхово – тревожния, депресивен кръг, които не нарушават функционирането му.

           Обстоятелството, че след инцидента на ищцата е била поставена гипсова мобилизация на дясната ръка и веднага се е наложило да влезе в болница за хирургично лечение на лицево челюстната травма се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Антония Живкова Г.ева и Йордан Пенчев Пенчев, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни.

От същите се установява още, че в месеците след катастрофата М. е отбягвала контактите, имала е притеснения, освен от счупената си ръка и от вида и зъбите си, тъй като към този момент състоянието им не е било ясно. Лицето й е било деформирано от шината, не е можела да говори – в началото комуникацията с нея е била през вайбър и през съпруга й, а е едва по-късно са започнали да говорят, макар и да не е изговаряла думите ясно. В началото след произшествието М. се е хранела с меки храни и е пиела със сламка, а след това дълго време е ядяла само меки храни и е имала забрана да захапва и дъвчи твърда храна. Все още има забрана да поема твърда храна. В този период не е можела да се грижи за четиримесечното си дете и е имала нужда от помощ. По времето, през което е била в болницата, са водели детето при нея в часовете за хранене, за да може да го кърми. Продължителен период след катастрофата е изпитвала страх от пътуване с кола – движела се е основно пеш, а семейството й е избягвало пътувания на дълги разстояния.

Установява се още, че ищецът А. също е пострадал от катастрофата – имал е голяма цицина на главата, гърдите му са били наранени, имал е и охлузвания по коляното и болки в гърдите и корема. Имал е затруднявания при ставане и сядане. Бил е много стресиран и ужасен от катастрофата, но неговото възстановяване както физически, така и психически е протекло много по-бързо и към настоящия момент се справя много по-добре от съпругата си М..

Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищците М.С.П. и А.М.А. неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретно и обективно настъпили обстоятелства.

При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства: степента на уврежданията, представляващи: за ищцата М.П. - средни телесни повреди; болезнеността на същите; продължителното затруднение при хранене и говорене, вследствие на лицево челюстната травма, наличието на затруднения при храненето и към настоящия момент;  затрудненията в ежедневието й, за периода на гипсовата имобилизация, свързани с невъзможността да се грижи и кърми сама детето си, необходимостта от чужда помощ. Следва да бъде отчетен и развития страх, който все още не е отшумял и е свързан със значително влошаване на качеството на живот на пострадалата – избягващо поведение, което е актуално и към настоящия момент, изразена страхово, тревожно, депресивна симптоматика, която е актуална и налага медикаментозно подпомагане и психотерапевтична работа с цел овладяване на пресистиращите емоции от страхово-тревожния, депресивен кръг, които все още оказват влияние. За ищеца А. Пеев – леки телесни повреди и болезнеността на същите. Следва да бъде отчетен и развития страх, както и наблюдаващите се и към настоящия момент  остатъчни страхови изживявания, които той успява да овладява.

С оглед на изложеното съдът намира, че вследствие на произшествието на пострадалата М.П. са причинени болки и страдания със силен интензитет, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер достатъчен за компенсацията им, а именно 40 000 лв. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалата и физическия дискомфорт от получените травматични увреждания, който продължава да е източник на негативни емоции.

Вследствие на произшествието на пострадалия А. Пеев са причинени болки и страдания със среден интензитет, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер достатъчен за компенсацията им, а именно 6500 лв. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалия, леките травматични увреждания, които са отшумели в сравнително кратък период, но и развития страх и  все още наличните страхови изживявания.

Съдът намира, че с така определените обезщетения е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите.  

Предвид уважаване на иска за неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва, считано от датата на увреждането – 25.04.2015г. до окончателното им изплащане.

Водим от горното съдът намира предявения иск от М.С.П. ***30482, за заплащане на сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС – л.а. Фолксваген Голф”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД, и предявения иск от А.М.А.,***30482 за заплащане на сумата от 6500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К. , при управление на МПС– л. а. „Фолксваген Голф”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД за основателни и счита, че като такива същите следва да бъдат уважени.

Искът на М.С.П. ***30482, за заплащане на разликата над 40 000 лева до претендирания размер от 48000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС – л.а. Фолксваген Голф”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид частичното не съвпадане изводите на двете инстанции, решението на ВОС следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от М.С.П. ***30482 иск за заплащане на разликата над 30 000лв. до 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС – л.а. Фолксваген Голф”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД, и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен в посочения размер. 

Решението следва да бъде отменено в частта, с която М.С. Д. е осъдена да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482 направените по делото разноски за разликата над 275лв. до 689,64лв., съразмерно отхвърлената част от исковете.

В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

Предвид липсата на направено искане за разноски от М.С.П. и А.М.А., такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.

На основание чл.78 от ГПК и направеното в този смисъл искане в полза на ЗД“БУЛ ИНС“АД, гр.София следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция, които да се възложат на М.С.П., съразмерно отхвърлената част от жалбата. Съобразно приложения по делото списък и договор за правна защита и съдействие, направените от ЗД“БУЛ ИНС“АД, гр.София разноски за процесуално представителство са в размер на 1000лв. В договора не е направено разграничение какъв е размера на договореното възнаграждение за защита по всяка една от жалбите, предмет на производството, поради което съдът ги разпределя по равно.

Предвид изложеното, съдът намира, че заплатено възраграждение от 500лв. не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал. 5 от ГПК, с оглед размера на претенцията, като на страната следва да се присъди сумата от 222,22лв., съразмерно отхвърлената част от жалбата.

На осн. чл.78 ал.6 вр. чл.83 ал.1 т.4 ГПК на осъдения ответник следва да се възложи заплащането на държавна такса по уважената част от исковете в размер на 600лв. /от които 400лв. държавна такса за разглеждане на делото пред ВОС и 200лв., за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна. 

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 99/13.02.2018 година по т.д.№1034/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, е осъден да заплати на М.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата за разликата над 30 000 лева до 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС – л. а. Фолксваген Голф”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД, както и в частта, с която М.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да заплати на ЗД „Бул инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, направените по делото разноски за разликата над 275лв. до 689,64лв., съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:  

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ НА М.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата  от 10 000лв., представляваща разликата над 30 000 лева до 40000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС – л. а. Фолксваген Голф”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/13.02.2018 година по т.д.№1034/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, е осъден да заплати на М.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата за разликата над 10 000 лева до размера от 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС – л. а. Фолксваген Голф”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД, и на А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата за разликата над 500 лева до размера от 6500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К. , при управление на МПС– л. а. Фолксваген Голф ”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/13.02.2018 година по т.д.№1034/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от М.С.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, иск за заплащане на разликата над 40 000лв. до 48 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.04.15г., причинено от Г. В. К., при управление на МПС – л. а. Фолксваген Голф ”, рег.№ В ХХХХ НМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 25.04.15г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, сумата от 222,22лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на основание чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна сумата от 600лв., представляваща дължимата за производството държавната такса /400лв. - за разглеждане на делото пред ВОС и 200лв. - за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/ по уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

РЕШЕНИЕ №99/13.02.2018г. по г.д.№1034/2017г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: